Добре ѝ беше на котката вкъщи. Грижеха се за нея като за котка. Обаче започна да се заглежда в паничката на кучето. Храната в нея, разбира се, беше различна – като за куче. И котката замечта за равенство. Беше се родила котка, но сега започна да ѝ изглежда, че е обречена на това. Грижите за нея започнаха да ѝ се струват пренебрежение и вкъщи престана да ѝ е добре. Храната на кучето всъщност не ѝ харесваше, но сега престана да ѝ харесва и нейната. Ако беше се родила куче, щеше да е в същото положение. Хрумна ѝ, че е достатъчно да се държи като куче. Така нямаше да е като останалите котки, нито като останалите кучета. Но не се оказа лесно. Не можеше да се справи с лаенето, с нашийника и с други подобни. Разбира се, за това беше виновно кучето. Ако уважаваше другите, то щеше да мяука и да се катери по завесите. Равенството щеше да бъде възстановено. И на него нямаше да му е добре вкъщи.
