Още апостолите и първите християнски общини са започнали – в деня на еврейската Пасха – да отбелязват спомен за мъченията и смъртта Христови. Отбелязването на Христовата смърт е било тъжен помен, повод за скръб, но, тъй като събитието е трябвало да бъде почетено, то християните са го отбелязвали с пост. Така, първата християнска Пасха е започнала съществуването си като пост. Това е бил спомен за кръстната смърт на Христос, кръстна Пасха. Самият пост е претърпял едно поетапно развитие през годините, за да достигне днешния си вид на четиридесетдневен пост – св. Четиридесетница.
Съгласно свидетелството на св. Ириней Лионски († 203 г.), на което се позовава Евсевий Кесарийски († 340 г.), първоначално Великият пост се е ограничавал до еднодневен или двудневен пост, който не е бил смятан за предпасхален, а за самата Пасха. С други думи, той не е бил подготовка за честване на Христовата смърт и Възкресение, а отбелязване на самите събития. През третото столетие пасхалният пост в някои църкви е започнал да се упражнява в продължение на цяла седмица. Ще рече – спазвало се е това, което днес наричаме Страстна седмица. Впоследствие, обособилите се дотогава два независими постни цикъла – един Богоявленски, който, съгласно Мат. 4:1-2, е трябвало да бъде четиридесет дни, и един едноседмичен, предпасхален – са били обединени в един.
Произходът и на двата постни периода е свързан с големите монашески центрове в Египет. Обединяването им в един общ цикъл става по предложение на епископа на Александрия Димитрий († 230 г.), което е достигнало до нас в някои коптски и мелкитски извори. Със специално писмо до Римския епископ Виктор († 199 г.), Антиохийския Максимин († 201 г.) и Йерусалимския Агапий, той е настоял за обединяване на двата поста. В различните църкви процесът на това обединение на двата постни цикъла е продължил различно, като на места е бил необходим по-продължителен период от време.
В края на третото – началото на четвъртото столетие постът преди Христовото Възкресение започва да добива вида и продължителността, в които е достигнал до нас – четиридесетдневен пост. Ясно свидетелство за това идва от Правило 5 на Първия вселенски събор на Църквата в Никея (325 г.), където се дават предписания за провеждането на поместни събори: „… един преди Четиридесетница, за да може след отстраняването на всяка неуредица да бъде принесен чист дар на Бога, а втори – през есента“. Св. Атанасий Александрийски († 373 г.) в някои от съчиненията си (Празнични послания, За девството и др.) вече говори за пост през св. Четиридесетница, за едноседмичен пост след Петдесетница, за освещаването на храм, за празника Вход Господен в Йерусалим и палмовите клонки, които са били благославяни в църква.
В Апостолски постановления, съставени ок. 380 г., но съдържащи в себе си сведения от по-стари източници, освен описание на устройството на християнския храм, препоръки за извършване на тайнството св. Кръщение, ръкоположение на клирици и др., е посочен голям брой вече установени църковни празници и съществуването на пост в сряда, петък, пред Пасха и след Петдесетница.
Тук е мястото да отбележим любопитния факт, че на Изток четиридесетдневният пост е бил тридесет и шест дни и половина. Седем седмици на пост, без съботите и неделите – през които в древната Църква постът е бил забранен, – това са тридесет и пет дни. Към тях добавяме Велика събота (само през нея постът е бил разрешен) и половината от нощта преди Възкресението, което прави точно тридесет и шест дни и половина или една десета част от годината. На Запад се оформя шестседмичен пост, тъй като за тях и съботите са се отнасяли към постните дни, т. е. при тях св. Четиридесетница първоначално е съдържала също тридесет и шест постни дни. Впоследствие, за да се получат пълни четиридесет постни дни, през седмото столетие Рим добавя още четири допълнителни постни дни. Ето защо Западът започва своя пост в т. нар. „Пепелна сряда“, която е средата на нашата първа седмица от поста. Тази разлика показва различното отношение на източния и западния християнин към поста. На Запад започват поста, посипвайки главата си с пепел, раздирайки одеждите си, за да може нагледно да се изрази страданието и покаянието. На Изток започват поста в телесна чистота – като празник за душата. В първия ден на поста не се готви ядене и трапезата остава „чиста“, откъдето и името на деня: „Чисти“ понеделник.
В „Завет на нашия Господ Иисус Христос“ – анонимен писмен паметник, създаден в Сирия, през втората половина на четвъртото столетие, от последовател на монофизитството, се описва подробно извършването на тайнството св. Кръщение. В древността то е било предшествано от оглашение в продължение на три години. През дните на св. Четиридесетница са били четени заклинателни молитви. Кръщението е било извършвано в нощта на Възкресението.
Св. Четиридесетница започва на „Чисти понеделник“, т. е. понеделника след Неделя сиропустна, и продължава четиридесет дни – до петъка преди Лазарова събота. Предпасхалният период включва в себе си няколко части: три подготвителни седмици (четири недели), шест седмици на Великия пост и Страстната седмица.
