Още апостолите и първите християнски общини започнали да отбелязват в деня на еврейската Пасха спомен за мъченията и смъртта Христови. Отбелязването на Христовата смърт било тъжен помен, повод за скръб, но тъй като събитието трябвало да бъде почетено, то християните го отбелязвали с пост. Така първата християнска Пасха започнала съществуването си като пост. Това бил спомен за кръстната смърт на Христос, кръстна Пасха. Самият пост претърпял едно поетапно развитие в годините, за да достигне днешния си вид на 40 дневен пост – св. Четиридесетница.
Съгласно свидетелството на св. Ириней Лионски (+203), на което се позовава Евсевий Кесарийски (+340), първоначално Великият пост се е ограничавал до еднодневен или двудневен пост, който не се е считал за предпасхален, а за самата Пасха. Тоест, той не е бил подготовка за честване Христовата смърт и Възкресение, а отбелязване на самите събития. През ІІІ в. пасхалният пост в някои Църкви е започнал да се упражнява в продължение на цяла седмица. Тоест, спазвало се е това, което днес наричаме Страстна седмица. В последствие, обособилите се дотогава два независими постни цикъла - един Богоявленски, който съгласно (Мат.4:1-2) е трябвало да бъде 40 дни и едноседмичен - пред Пасхален, били обединени в един. Произходът и на двата постни периода бил свързан с големите монашески центрове в Египет. Обединяването им в един общ цикъл станало по предложение на епископа на Александрия Димитър (+230), което е достигнало до нас в някои коптски и мелкитски извори. Той настоял за обединяването на двата поста в специално писмо до Римския епископ Виктор (+199), Антиохийския епископ Максимин (+201) и Иерусалимския епископ Агапий. В различните църкви процесът на това обединение на двата постни цикъла продължил различно, като на места било необходим един по-продължителен период от време.
В края на ІІІ, началото на ІV в. постът преди Христовото Възкресение започва да добива вида и продължителността, в който е достигнал до нас – 40 дневен пост. Ясно свидетелство за това идва от правило 5 на Първия Вселенски събор на Църквата в Никея (325), където се дават предписания за провеждането на поместни събори: „...един преди Четиридесетница, за да може след отстраняването на всяка неуредица да бъде принесен чист дар на Бога, а втори през есента”. Св. Атанасий Александрийски (+373) в някои от съчиненията си "Празнични послания", "За девството" и др. вече говори за пост през св. Четиридесетница, за едноседмичен пост след Петдесетница, за освещаването на храм, за празника Вход Господен в Иерусалим и палмовите клонки, които били благославяни в църквата.