След 15 години на икономически и политически преход и пред влизането ни в Европейския съюз нормално е отново, както в зората на демокрацията, не само да сме объркани, но и да имаме нужда от вдъхновени лидери, хора с вяра и устрем, в които да повярваме и които да ни повярват.
След още една година на високи цени и изпразнени до дъно джобове, на унищожителни порои и стотици разрушени къщи, на улични разстрели много от хората в страната ни са объркни, бедни и страдащи. Те имат нужда от помирение, от съпричастие, от помощ. Но от кого? И на каква цена?
Днес в страната ни трябваше да бъде учередена федерацията, с която да станем част от „Царският мост-тунел за световен мир”, но за целта трябва да възстанем срещу нашите „предразсъдъци”, формирани от религията, културата, от националността ни.
Така година след като българското медийно пространство беше ангажирано с посещението на един от самообявилите се за „месиии на нашето време” - Висарион - в началото на тази седмица спокойствието на телевизионните канали и информационните агенции (по религиозните въпроси) беше сериозно разтърсено от новината за предстоящата визита на друг харизматичен гуру - "преподобния" Муун.
Достатъчно думи се казаха за личността, семейството, многообразната по вид и форми дейност, както и за извършваните от него и жена му масови бракосъчетания.
За съжаление не беше посочено защо тази „надденоминационна и наднационална федерация за световен мир” е секта, защо хората, които проповядават за диалог, хармония и помирение, са опасни, а предлаганото „универсалното единство” е гибелно за човешката душа.
За изграждането на висок имидж движението на Муун залага не на масовост, а на елитарност. В него се привличат хора на политическия елит, на научните среди и изкуството. Самият гуру в своите обръщения към поканените на събранията му хора ги нарича “лидери, полагащи изключителни усилия за постигането на световен мир”.
Подчертаното внимание и парите са двете най-силни оръжия в борбата за души, която води корейският проповедник. С човешкото сребролюбие и гордост той купува и обвързва елита на обществото, представяйки собствената си визия и план за постигането на „вселенски мир” като “Божията крайна цел”.[1]
Доктрината му е свързана не с „някакви объркани екзистенциални философии”, а “простичко казано с преживяването на радост в „идеалното семейство, изпълнено с истинска любов”. Основен акцент в това преживяване той поставя на връзката родител-дете, което отнася и към връзката между Бог и хората като Негови деца.
Три са нещата, според Муун, които определят тази връзка – любовта, животът и потомствената линия. За да стане човек „Божие дете”, първата му отговорност е да заприлича на Бога, което се постига чрез „въплъщаване на истинската любов”. Началото се поставя с това човек да живее „като предано дете, след това като патриот, като светец и най-накрая като божествен син и дъщеря за Бог”. При грехопадението обаче Адам и Ева „не въплътили Божията любов, с което „прекъснали потомствената линия и плодовете на истинската любов и истинския живот не достигнали своята зрялост”. Това причинило „страдание на Божието сърце, защото, загубвайки своята потомствена линия, той загубил и правото на потомство”. Изгубената хармония може да бъде върната единствено чрез “Принцип на възстановяването” от избрания възстановител (преподобния Муун), който е започнал това дело, както сам твърди, "по заповед на небето" чрез извършване на церемонията на „святата благословия”.
Това е накратко доктринална система за възстановяването на „вселенския мир”. На пръв поглед прави впечатление, че всичко е простичко, точно и ясно казано и най-важното - лесно за възприемане от съвременния секуларизиран свят.
Точно преди година друг подобен гуру (Висарион) щедро и „безвъзмездно” предлагаше спасение на човечество, но не чрез „универсален мир” и вселенска любов, а чрез екосъобразен начин на живот. И двете „месиански мисии”, макар и със собствени визии, ни водят към спасение чрез утвърждаването на нов световен ред и учредяването на „Божие царство тук на земята”.
Създавайки доктрина, възприемаща се от разума, изразена и проповядвана с установената от векове християнска терминология (позната и използвана от 1/3 на населението на земята), те успяват да привлекат хиляди последователи и да ги поставят в един затворен и илюзорен свят. Обявявайки се за месии и строители на нов световен ред, те недобросъвестно използват спасителния план на Божието домостроителство и на Господ Иисус Христос, забравяйки, че Той не ограничаваше кръга на Своите слушатели, а проповядваше и на елита, и на простолюдието, без да се затваря в зали и да предлага томболи за тези, които ще го последват.
Той дойде и се жертва, за да дари и върне най-ценното нещо в живота на човека – неговата свобода. За разлика от Него съвременните месии предлагат "божие царство на земята" в замяна на нашата свобода.
Това е опасността, която грози всеки, който дръзне да стане техен съмишленик и последовател.
Ние, християните, не трябва да забравяме цената, която беше поискана на нашия Спасител от дявола, за да му „даде” целия свят. Никога не трябва да се покланяме на тези, които искат същото, защото Господ Иисус Христос не се поколеба да го отхвърли, като ни предупреди да се пазим от прелъстяването от страна на мнозината, които ще дойдат в Неговое име, говорейки, че са месии (Мат. 24:24-25).
За тях Той още тогава определи наградата: "Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат.7:21-23).
Днес в страната ни трябваше да бъде учередена федерацията, с която да станем част от „Царският мост-тунел за световен мир”, но за целта трябва да възстанем срещу нашите „предразсъдъци”, формирани от религията, културата, от националността ни.
Така година след като българското медийно пространство беше ангажирано с посещението на един от самообявилите се за „месиии на нашето време” - Висарион - в началото на тази седмица спокойствието на телевизионните канали и информационните агенции (по религиозните въпроси) беше сериозно разтърсено от новината за предстоящата визита на друг харизматичен гуру - "преподобния" Муун.
Достатъчно думи се казаха за личността, семейството, многообразната по вид и форми дейност, както и за извършваните от него и жена му масови бракосъчетания.
За съжаление не беше посочено защо тази „надденоминационна и наднационална федерация за световен мир” е секта, защо хората, които проповядават за диалог, хармония и помирение, са опасни, а предлаганото „универсалното единство” е гибелно за човешката душа.
За изграждането на висок имидж движението на Муун залага не на масовост, а на елитарност. В него се привличат хора на политическия елит, на научните среди и изкуството. Самият гуру в своите обръщения към поканените на събранията му хора ги нарича “лидери, полагащи изключителни усилия за постигането на световен мир”.
Подчертаното внимание и парите са двете най-силни оръжия в борбата за души, която води корейският проповедник. С човешкото сребролюбие и гордост той купува и обвързва елита на обществото, представяйки собствената си визия и план за постигането на „вселенски мир” като “Божията крайна цел”.[1]
Доктрината му е свързана не с „някакви объркани екзистенциални философии”, а “простичко казано с преживяването на радост в „идеалното семейство, изпълнено с истинска любов”. Основен акцент в това преживяване той поставя на връзката родител-дете, което отнася и към връзката между Бог и хората като Негови деца.
Три са нещата, според Муун, които определят тази връзка – любовта, животът и потомствената линия. За да стане човек „Божие дете”, първата му отговорност е да заприлича на Бога, което се постига чрез „въплъщаване на истинската любов”. Началото се поставя с това човек да живее „като предано дете, след това като патриот, като светец и най-накрая като божествен син и дъщеря за Бог”. При грехопадението обаче Адам и Ева „не въплътили Божията любов, с което „прекъснали потомствената линия и плодовете на истинската любов и истинския живот не достигнали своята зрялост”. Това причинило „страдание на Божието сърце, защото, загубвайки своята потомствена линия, той загубил и правото на потомство”. Изгубената хармония може да бъде върната единствено чрез “Принцип на възстановяването” от избрания възстановител (преподобния Муун), който е започнал това дело, както сам твърди, "по заповед на небето" чрез извършване на церемонията на „святата благословия”.
Това е накратко доктринална система за възстановяването на „вселенския мир”. На пръв поглед прави впечатление, че всичко е простичко, точно и ясно казано и най-важното - лесно за възприемане от съвременния секуларизиран свят.
Точно преди година друг подобен гуру (Висарион) щедро и „безвъзмездно” предлагаше спасение на човечество, но не чрез „универсален мир” и вселенска любов, а чрез екосъобразен начин на живот. И двете „месиански мисии”, макар и със собствени визии, ни водят към спасение чрез утвърждаването на нов световен ред и учредяването на „Божие царство тук на земята”.
Създавайки доктрина, възприемаща се от разума, изразена и проповядвана с установената от векове християнска терминология (позната и използвана от 1/3 на населението на земята), те успяват да привлекат хиляди последователи и да ги поставят в един затворен и илюзорен свят. Обявявайки се за месии и строители на нов световен ред, те недобросъвестно използват спасителния план на Божието домостроителство и на Господ Иисус Христос, забравяйки, че Той не ограничаваше кръга на Своите слушатели, а проповядваше и на елита, и на простолюдието, без да се затваря в зали и да предлага томболи за тези, които ще го последват.
Той дойде и се жертва, за да дари и върне най-ценното нещо в живота на човека – неговата свобода. За разлика от Него съвременните месии предлагат "божие царство на земята" в замяна на нашата свобода.
Това е опасността, която грози всеки, който дръзне да стане техен съмишленик и последовател.
Ние, християните, не трябва да забравяме цената, която беше поискана на нашия Спасител от дявола, за да му „даде” целия свят. Никога не трябва да се покланяме на тези, които искат същото, защото Господ Иисус Христос не се поколеба да го отхвърли, като ни предупреди да се пазим от прелъстяването от страна на мнозината, които ще дойдат в Неговое име, говорейки, че са месии (Мат. 24:24-25).
За тях Той още тогава определи наградата: "Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат.7:21-23).
[1] За представената доктринална система на движението е използвана подготвената реч, която Муун трябваше да произнесе на 27.10.05 г. в София пред неговите последователи.
