Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)

2019 01 25 1922Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)

Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.

"Един слепец седеше край пътя и просеше". Юдеите мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бог се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Господ Иисус отхвърлил това твърдение, когато му представили слепородения мъж. Тогава Той казал на учениците Си: "нито тоя е съгрешил, нито родителите му" (Йоан 9:3). Това отхвърляне намери израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.

"Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!". На слепеца му било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го повикал, не казал: "Иисусе Назореецо!", а се обърнал с думите: "Иисусе, Сине Давидов!". "Син Давидов" бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че евангелист Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не познали Иисус и Го осъдили като престъпник, докато слепците Го познали.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

10leprosi1Признателността е израз на смирение и здраве на душата

Въпросът на Господ Иисус Христос: „А къде са деветте?“ (Лука, 17:17) останал без отговор, защото те отсъствали. Защо? Защото деветимата, след като попаднали на добро, забравили за Бога. Така се случва много често и днес. Само когато преминаваме през беди, болести или изкушения, тогава настойчиво просим Божията помощ, но веднага щом се отървем от страдание, бедност, беда, забравяме за Бога. Обаче Спасителят Иисус Христос не облажава непризнателните, а признателните и благодарящите на Бога за получените от Него благодеяния.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

35982.pПроповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19

Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).

Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

150229.pТемата, на която е посветено днешното евангелско повествование, е темата за благодарността. И тъй, Христос извършва чудото на изцелението на десет страдалци, които дълго време се измъчват от неизлечима болест – проказа. Но само един-единствен, който  освен това е другородец, се връща при Христос, за да Му изкаже думи на благодарност.

Човек би казал, че ситуацията е парадоксална: откъде такова жестокосърдие, такава неблагодарност в останалите девет? Христос отбелязва с ирония: как така, къде са останалите? За да се опитаме да намерим отговор на този въпрос, е необходимо да погледнем преди всичко в самите себе си. Достатъчно често ли ние благодарим на Бога за онова, което имаме?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

Обръщение на Румънския патриарх към Конференцията на православните богослови в Яш

250px Patriarhul României DanielВ съвременното общество, белязано от подчертана секуларизация, т. е. от релативиране на религиозните и нравствените ценности, е все по-необходимо обновяването на актуалното православно богословие посредством представяне на дълбоката връзка между истините на вярата, литургичния живот и мистично-аскетичния опит на Църквата. Това динамично свързано представяне трябва да се извърши чрез задълбочаване на големите теми за вярата и живота на Църквата в диалог с настоящите пастирски и мисионерски нужди.

1. Единството е основно свойство или признак на Православната църква, изповядван в Символа на вярата: „Вярвам в едната света, вселенска и апостолска Църква“. Разбирането на единството на Църквата, осъществяването му и неговата проява на равнището на конкретния живот на Църквата трябва да бъде едно постоянно занимание както в богословски и духовен, така и в пастирско-мисионерски план.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.