Известният гръцки богослов прот. Николай Лудовикос участва в четенията "Димитриа 2026", организирани всяка година през октомври в чест на св. Димитър Солунски (26 октомври) в Солун. На 7 октомври той изнесе беседа в храма "Св. Димитър Солунски" на тема "Царството вътре в нас". Особено рязко и категорично той говори за онези вярващи, които мислят, че защитават Църквата, а са изпълнени с омраза. Отец Николай Лудовикос призова християните да бъдат бдителни и да не бъркат омразата и превъзбудата с ревността за Бога, да търсят истинското общение с Христос, а не такава религиозност, която се изчерпва с противопоставяне, обвинения и нападки. Ето и откъс от беседата, която е остро актуална и за църковните среди у нас.
„И така, който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината“ (1 Йоан. 2:9).
Нека чуят тези думи онези сред нас, които са решили, че Царството Божие, че Църквата е някакъв идеологически концентрационен лагер! Те затъват в омраза и пораждат омраза, като се опитват да изкарат всички останали еретици. Защото ние, разбира се, сме обиталищата на Светия Дух!
И, разбира се, за всичко е виновен папата. Това трябва да разберете! Той е причината! За моята слепота бил виновен папата! Не разбирам! Хората се самозалъгват с подобни неща. Живеят в омраза и си мислят, че защитават Христовата църква. И срещу патриарха, и срещу архиепископа, и срещу владиката, и срещу еди-кой си професор – срещу всички плюят, плюят, плюят! А накрая самият човек остава изпълнен с нещастие и безумие. И после ни казва: „Това, което съм аз, това е Църквата!“
Е, не е така! Няма нищо общо! Губим Царството Божие и се храним с боклуци! И живеем сред боклуци, и произвеждаме боклуци, и повличаме и други хора в тези боклуци!
И така, ти мислиш, че си в светлината? Браво! А обичаш ли брата си?
– Не! Обичам само онзи, който е съгласен с мен.
– Тогава си в тъмнината!
Точно това казва тук Светият Дух.
„И така, „Който обича брата си, пребъдва в светлината и в него няма съблазън“ (1 Йоан. 2:10).
Какво ни казва тук апостолът? Че онзи, който обича, не се съблазнява от нищо! А ние всички сме така склонни да се съблазняваме! Религиозният нарцисизъм е, който ни кара да осъждаме всички наред! Защото ни съблазнява това, онова и какво ли още не!
Ето така стоят нещата! А ние? Не, съвсем не! Ние сме изпълнени със съблазън, до крайност! А защо Бог не се съблазнява от теб? Отиваш при Него и Му изповядваш едни и същи неща шестстотин хиляди пъти! И какво? Нима Той не може изведнъж да дръпне ръчната спирачка и да те запрати там, където според собствените ти критерии би трябвало да бъдеш запратен? Затова и казва: „Внимавайте с критериите си! По тях ще ви съдя!“
А какви са критериите на любовта? Какъв е Светият Дух? Светият Дух е една всеобхватна прегръдка, която обгръща толкова много! Той е безкрайно благ, безкрайно нежен, утешава и казва на душата: „Не се страхувай! Ела отново! Следващия път ще бъде по-добре. Аз съм тук! Не се бой! Нищо не е загубено!“ Ето такъв е Светият Дух!
Ако не познаваме Светия Дух, тогава си представяме, че Той разполага с онези свръхмодерни картечници, които изстрелват по тридесет и шест хиляди куршума в минута…
