Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Тази връзка между град Йерихон и греховнастта не е много известна и затова на някои богослови дори се струва странна до неприемлива. Но днешната евангелска притча на Иисус Христос за добрия самарянин (Лука 10:25-37 - четивото за 8-а неделя след неделята подир Кръстовден) отново повдигна този въпрос. В една любителска стриминг-платформа днес се чу и митрополит да дава това светоотеческо определение за древния град на десния, западния бряг на река Йордан. И това е напълно естествено. Защото светите отци-тълкуватели още от първите християнски векове очертават този образ на първия завладян от евреите град в Обетоаната земя като град на греха.

Това е често наблюдавано явление: тълкувателите взимат даден образ от Стария Завет, свързват го с представянето му в Новия Завет (макар и в различен контекст) и в крайна сметка се създава определена представа за личност или предмет, или за някой топоним, както е в случая.

Отците по правило не ползват чист вид тълкувание, а смесват различните видове и извличат наред с историческия смисъл още алегоричен (типологичен), нравствен (тропологичен), анагогичен (есхатологичен) смисъл. От гледна точка на днешните принципи в науката това може да изглежда странно, но отците не са писали научни трудове, за да станат доктори на науката или доценти и професори. Те са писали тълкувания, които да донесат духовна полза на читателите (и слушателите). При това никой от светите отци не твърди, че само казаното или написаното от него е истина, а всички други са в грешка. Ставало е дума и друг път, че един блестящ оратор и тълкувател като свети Йоан Златоуст, чиято памет отбелязахме в петък, никога не се е стремял да “закове”, да фиксира едно тълкувание на даден библейски текст и да рече: “Това е истинският смисъл. Точка!” Много често той дава втора, че и трета възможност, алтернатива на изведения от него смисъл. Защото се е боял да не би да се е подвел в мисленето си и да заблуди читателите или слушателите си.

Но да се върнем на град Йерихон. Той бил населен с езичници-ханаанци. Идолопоклонството на жителите му било за евреите грях пред Бога. И това било достатъчна причина да искат не само да го завладеят, но и да го унищожат като град. Така Йерихон останал в свещената история като град на греха, на нравственото разложение, на човешката надменност и на Божия съд. За това се намеква в Лев. 18:3, както и във Втор. 20:17-18, където се споменава греховността на ханаанските жители. По времето на Иисус Христос пък околностите на град Йерихон, според проучване на блажени Йероним “на терен”, били известни с разбойническите набези - на един такъв станал жертва и евреинът от притчата за добрия самарянин.

Когато разясняват притчата, тълкуватели-алегористи сравняват Йерусалим с рая и Йерихон - с ада, съответно слизането от първия град във втория те сравняват с нравствено падение.

Но същевременно градът бил символ и на Божията милост, защото се свързва с примери на покаяние и спасение. Сам Спасителят проявил милост към грешния мит(нич)ар Закхей заради дълбокото му разкаяние, както и към слепците, които потърсили изцерение от Него. А Иисус Навин при завземането на Йерихон по Божие указание пощадил блудницата Раав и цялото ѝ семейство, защото тя прозряла Божията воля за своя град и не издала двамата евреи.

В заключение трябва да се изтъкне, че тълкуванията на библейските текстове от светите отци не са догмати. Изразяваните от тях мнения са различни тълкувателни предложения, плод на техните занимания с библейския текст и със свещената история на Стария и на Новия Завет. И винаги носят полза на интересуващите си.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4kyd6 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.