Шеста неделя след Пасха – на слепия
Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши. (Йоан 3:19-20).
Възлюбеният Йоан повече от всички Христови ученици разсъждава по темата за светлината. Именно отношението към светлината е решаващият фактор, който ще определи и вечната участ на всеки човек.
„Светлината дойде на света…“. Имало е време, когато светлината е била оскъдна. Времето на Стария Завет. Израил е бил една запалена от Бога свещ, а отделни пламъчета са припламвали и сред езическите народи, чрез някои гръцки философи като Платон и Сократ. Малка светлинка – малка отговорност. От езичниците ще се изисква по-малко, а „от всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска“ (Лука 12:48). А както знаем, дори след изгрева на слънцето остават заслони и сенчести места, в които лъчите не проникват веднага.
В Египет в дълбока християнска древност един монах дружал с прост и безкнижен селянин. Веднъж селянинът казал на монаха:
- Аз също почитам Бога, Който е създал този свят! Всяка вечер сипвам козе мляко в паничката и я оставям под палмата. Нощем Бог идва и изпива моето млечице. То му харесва много! Нито веднъж не съм виждал нещо да е останало в паничката.
Като чул тези думи, монахът не могъл да не се разсмее. Той обяснил добродушно и достъпно на своя приятел, че Бог не се нуждае от козе мляко. Селянинът обаче упорито държал на това. И тогава монахът предложил да проследят тайно следващата нощ какво става с паничката с мляко под палмата. През нощта монахът и селянинът се скрили недалеч оттам и на лунна светлина скоро видели, че към паничката пристъпва лисиче и изпива цялото мляко. Селянинът бил като поразен от гръм от това откритие.
- Да, – съкрушено си признал той, - сега виждам, че това не е бил Бог!
Монахът се опитал да утеши селянина и започнал да обяснява, че Бог е Дух, че Той е съвсем различен от нашия свят и т.н. Но селянинът само стоял пред него с наведена глава, после заплакал и тръгнал към колибата си.
Монахът също се отправил към килията си. Но когато стигнал до нея, той с изумление видял ангел, който му преграждал пътя. Монахът паднал на колене, а ангелът казал:
- Този прост човек няма нито възпитание, нито мъдрост, нито образованост, за да почита Бога по друг начин. А ти с твоята мъдрост и образованост му отне тази възможност. Ще кажеш, че си разсъждавал правилно? Ала едно нещо не знаеш ти, мъдрецо: Бог, виждайки искреното сърце на този селянин, изпращаше всяка нощ при палмата лисиче, за да го утеши и да приеме неговата жертва.
Колко различно изглеждат нещата в очите на Бога! Колко голяма е любовта Му към търсещите светлината на истината!
Ние, православните християни, имаме пълнотата на истината. Като този образован монах разсъждаваме правилно за Бога. И това е голяма отговорност към тези, които нямат цялата светлина. Да, вярно е, че оттогава са минали 16-17 века и вече всеки е чул за Христос. Никой няма извинение за неверието си в Спасителя. И ние изостряме поглед, в сърцето ни се надига възмущение към всички тези суетливи хора около нас, които невъзмутимо си пият кафето с цигара и по цял ден преливат от пусто в празно. Или пък, обладани от суета, препускат в гонене на вятъра. Със сигурност ще станат подпалка за адовия огън, казваме си тайно ние. И точно когато си го кажем, този огън започва да изгаря нас самите.
Защо твърдя това? Защото ние, хората, винаги когато съдим, съдим по външните неща. И винаги сме склонни да обобщаваме, да поставяме под общ знаменател. А дори в нашия образован и просветен 21 век има хора, за които светлината още не е изгряла. Забележете, не казвам, че не са чули за светлината, а че не е изгряла за тях. И в Стария Завет много хора бяха чували за светлината, но тя изгря за тях, едва когато Словото стана плът. Така е и днес. Всички са чули за Светлината, която дойде на земята преди 2000 години, но всички ли са видели въплътената Светлина, това е друг въпрос. Въплътената светлина сме ние. Ние сме тези, в които Словото трябва да се въплъти, като станем не само негови проповедници, но и изпълнители. Чували сте тази поговорка: мнозина няма да прочетат четирите евангелия, но ще видят петото евангелие – на твоя живот. Петото евангелие – това е въплътеното в нас Слово. Нашите християнски добродетели – това е евангелието, което могат да видят, да чуят и да попипат (ср. 1 Йоан. 1:1). А може би след това пето евангелие ще прочетат и другите четири…
Ако сме пето евангелие, то в нас не трябва да се намира осъждане към никой човек, дори неправославен. Не твърдим, че има друг кораб на спасението, освен светото Православие, но и заедно с апостол Павел изповядваме: „не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога“ (1 Кор. 4:5).
На отец Дмитрий Смирнов задали следния въпрос: „А например, мюсюлманка, родена в Мека. Там въобще не се допускат хора с друга вяра. Забранено е! Жената живее цял живот у дома, не й се позволява дори в магазина да ходи. Ако иска да отиде, е възможно единствено в присъствието на мъжа си. Кажете ми, как може тя да открие светлината на Евангелието?” И отец Дмитрий казал така: „При това положение, тя е трябвало в своята вяра, в своя ислям, да търси светлината Христова”.
Свещениците, които служат в Мала Азия и в Средна Азия, знаят, че когато мюсюлманките имат проблеми с децата си, те отначало използват ислямския метод: четат сури от Корана, за рождение на бебе, за болест, за изгонване на зли духове и т.н. Но това не работи. И тогава скришом идват в църквата и тайно от своите деспотични мъже шепнат молитви пред иконата на Божията майка. Те вярват, че това ще им помогне да изцерят децата си. И свещениците, които служат там, казват на своите енориаши-християни: „Виждате ли тази жена? Тя ще прави всичко неправилно, но в никакъв случай да не сте посмели да й правите забележка или да я осъждате. Самият факт, че тя е излязла от дома си, е чудо! Как е успяла да се отърве от мъжкото съпровождане? Жената е рискувала живота си, идвайки в църквата, защото това подлежи на смъртно наказание при мюсюлманите. Ето, тя идва към Светлината, тя може да дойде само до този предел, а какво ще бъде оттук нататък, ние не знаем”.
Това е само един пример как Бог промисля за цялото Свое творение и праща лъч светлина дори там, където има заслон и тъмна пещера. И Той ще съди всеки индивидуално, за неговото лично отношение към този лъч светлина!
Подобен е случаят и със слепороденият, за когото четем днес в неделното евангелие. Той не достигнал веднага до спасителната вяра. Когато сред фарисеите настанал раздор по повод чудото с проглеждането му, четем, че те „отново попитаха прогледналия слепец: ти какво казваш за Него, като ти отвори очите? Той рече: пророк е“ (Йоан 9:17).
"Пророк е" – доста мюсюлмански звучи тази изповед. И днес има немалко хора в това положение, не само мюсюлмани, а всякакви. Те не са достигнали пълната истина, но са наклонили сърцето си към нея. И Христос несъмнено ще дойде при тях, както дойде някога при слепородения. Нали чухте какво прочетохме: „Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го …". Иисус потърси прогледалия телесно, за да му отвори и духовните очи. „А той (прогледалият) рече: вярвам, Господи! И Му се поклони“ (Йоан 9:38).
Ето как един презрян човек, за когото казваха „ти си роден цял в грехове, ти ли ще ни учиш?“, осъди образованите и правоверни фарисеи.
Тук ще отворя една важна скоба. Ако садукеите от времето на Христос са прототип на рационалистите, а самаряните – на сектантите, то фарисеите са прототип на правоверните. Христос не отправя към тях доктринални забележки, а морални, най-вече за начина, по който нагаждат закона към своите страсти. Затова и предупрежденията към фарисеите са особено актуални към нас, православните християни, които претендираме, че имаме цялата истина. Ние трябва да внимаваме върху себе си, да не се окажем в положението на фарисеите. Нека се убоим да не би Божият съд да се окаже за нас страшен. Или да не ни сполети Божият съд преждевременно, както стана с Анания и Сапфира. Те бяха от Йерусалимската църква – епицентъра на истината, продадоха си дори имота, а накрая се оказа, че някакви иноверци ще ги изпреварят в царството Божие. Ще ги изпревари дори онзи неграмотен селянин, който сипвал мляко в паничката си и го давал на Бога...
Това са парадоксите на Божия съд и ние трябва да бъдем особено внимателни.
Светът днес силно се е развратил, но все още са верни думите на Блез Паскал: "Има достатъчно светлина за тези, които искат да виждат, и достатъчно мрак за тези, които не искат".
Преподобни Варсануфий Оптински пише следното: „Сега навсякъде ненавиждат християнството. За тях то е бреме, което им пречи да живеят волно, пречи им свободно да творят грях. Още Гьоте се изказал за християнството така: „Само две неща ненавиждам на този свят: дървениците и християнството!” Вижте каква насмешка, какво кощунство, какво богохулство. А когато той умирал, пищял: „Светлина! Повече светлина!” Страховити слова. Значи, над него вече бил надвиснал адският мрак. Ето така и съвременните човеци ненавиждат християнството и след смъртта си отиват право на адското дъно…”
Век по-късно тези думи на преподобния са още по-основателни. Днешното човечество вони на смърт, на сяра. Добре я усещаме тази миризма и въпреки че имаме право да поставяме диагноза на цялото общество, не ни е позволено да осъждаме никой конкретен човек, освен в случаи като този с Гьоте, когато грешникът си отива от този свят неразкаян, отхвърлил дадената му светлина. Не бива да пращаме никого прибързано на адското дъно. Трябва винаги да помним, че дори в съвременната епоха, която прелива от информация, до всеки човек достига различно количество светлина и всеки ще бъде съден индивидуално. Съден от Бога, не от нас!
Длъжни сме особено да внимаваме върху себе си. Да не се окажем в положението на фарисеите, които смятаха себе си за виждащи и не търпяха някой да ги поучава.
„Тогава Иисус каза: за съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят. Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: нима и ние сме слепи? Иисус им каза: ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: виждаме. Затова грехът ви остава“ (Йоан 9:39-41).
Нека се очистим от гордостта, този фарисейски квас, който надига в нас прелъстителната мисъл „Виждаме" (как ни се услажда!) и ни кара да гледаме на другите отвисоко. Нека помним, че Бог е запалил светлината в нас, не за да бъдем съдници на другите, а за да светим с добрите си дела.
Иисус е светлината на света! Той живя в плът, светеше и прослави Своя небесен Отец. Но с плътта Си се възнесе при Отец и завеща на всички Свои ученици, които ще живеят някога на земята, като живо и въплътено пето евангелие: „Вие сте светлината на света… Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец“ (Мат. 5:12, 16). Амин.
Църква „Света Троица“ – Плевен
