Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)

1267873563 ic0xh6a2tqmfНаистина, ще се спасят ли добрите хора извън Църквата? Не се наемам да отговоря бързо и еднозначно на този въпрос, защото в него има един проблем. Работата е там, че всъщност питащият има предвид себе си и ако Вие кажете „да”, той веднага ще въздъхне с облекчение. „Ами, аз съм си един съвсем добър човек и най-вероятно с мен всичко ще бъде наред. Та да се кая, да вярвам, да слагам ред в живота си и да участвам в църковния живот е излишно. Така че – без мене”. Лошото е, че надеждата, че ще се спася, защото съм добър човек е пълна лъжа. Тя не трябва да се дава на никого. Но да започнем по ред.

Какво имаме предвид, когато говорим за спасение? В главите на много хора изниква картинка, в която в зависимост от резултатите от страшния съд, някои ще ги пуснат в един особено добре уреден санаториум, а другите ще ги изпратят в лагер с много строг режим – при това завинаги. Да се спасиш значи някак да се отървеш от лагера и да попаднеш в санаториума.

Но истинската картина е друга – Христос идва да спаси „народа Си от греховете му” (Мат. 1:21). Грехът не е нещо, което Ви заплашва отвън, то е това, което Ви убива отвътре. Един известен рок-музикант, дългогодишен наркоман, който в края на живота си се обръща към Бога, е написал книга за своя опит с многозначителното заглавие „Спаси ме от самия мен”. Враговете, които ни погубват във времето и във вечността, сме ние самите. Бесовете разбира се, се опитват да ни помогнат в това, но със сигурност нямаше да имат за какво да се хванат, ако ние не им давахме възможност. Това се набива на очи, когато става дума за някой наркоман и може би не е толкова забележително в други случаи, но хората винаги са най-лошите си унищожители, а Христос идва да спаси хората от това, в което те са се превърнали.

Безсмислено е хората да бъдат пуснати в санаториум – те ще го превърнат в ад. Например по времена на междунационални конфликти хората превръщат земята в ад, дори най-прекрасната и цъфтяща земя, с най-хубавите плодове и с най-ласкавото море.

Какво прави Бог с такива хора от другата страна на смъртта? А какво би могло изобщо да се направи с тях? Той слага предел, граница, която те вече не могат да преминат, създава „Великата пропаст” между спасените и погиналите, така че адът никога да не може да нахлуе в рая. Гневът му – това е Неговата любов, когато слага предел на неизцелимото зло.

Обикновено това е разбираемо, когато говорим за някакви изключително зли и упорити в злото хора, които са отхвърлили всички опити да бъдат спасени, ала ние сякаш не сме такива. Пуснете ни в рая и там ще си направим най-много обикновена съветска комуналка. Но дребният егоизъм и свадливост, които са типични за комуналките, могат да имат само две посоки на развитие – или напълно ще бъдат изкоренени, както и всеки грях, или ще ни изядат напълно. Както и раковото образувание – или лечението ще го убие, или то ще убие човека.

Сам по себе си въпросът „ще се спасят ли добрите хора” няма смисъл. Това е същото като да попитаме „ще оздравеят ли здравите хора”. Няма и това не им е необходимо. Спасение от греха, осъждането и повредата е необходимо на грешниците, виновните и повредените. На добрите хора то не е нужно. С тях така или иначе всичко си е наред. Христос не е дошъл при добрите хора, Той е дошъл само при лошите. Напълно излишно е да умреш за греховете на безгрешните, да дадеш прошка на невинните и да оказваш благодатна помощ в борбата с пороците на непорочните. Ако Вие сте един от тях, затворете тази страница. Евангелието няма отношение към Вас и не може да има, то е за грешниците. (Всъщност как изобщо се оказахте на тази ужасна планета? Авария с космическия кораб ли?)

Лошото е, че хората, които са ужасно зли и повредени, сякаш още приживе вече са настанени в ада, но те виждат себе си като добри. Даже един от най-страшните масови убийци в историята, Пол Пот, който е изтребил най-малко една четвърт от населението на страната си, казва в едно интервю: „Съвестта ми е чиста… Да, правили сме определени грешки, но то е било от принуда. Не сме имали друг избор. Бяхме длъжни да се защитаваме от виетнамците, които искаха да унищожат Камбоджа”. Брейвик, който е от по-съвременните, също не смята себе си за лош човек. Обикновените хора, не злодеите, могат да се измъчват от своите очевидно лоши постъпки и са по-внимателни в мнението си за своята доброта. Светците се ужасяват от бездната на своята греховност и се изумяват от величието на Божията милост.

Аз не се наемам да съдя за това дали Христос изобщо ще спаси някого извън Църквата – аз не знам това, което не знам. Мога със сигурност да кажа друго – ако Вие се имате за този добър човек, който ще се спаси извън Църквата, Вие много сериозно грешите. Ние с Вас – и аз не по-малко от Вас – се нуждаем от това да признаем греха си и отчаяната си потребност да се покорим на Иисус Христос, да възложим на Него надеждата да влезем в Църквата Му. Тогава ние, бедните грешници, несъмнено ще получим вечноспасение.

Превод: Цвета Пейчинова

Източник: сп. „Фома”


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpc4q 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.