Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)

1493213 10201656954533865 1055682463 nСкъпи братя и сестри!

Днес е последният ден преди Великия пост. И днес, в навечерието на дългия четиридесетдневен път, Църквата предлага своето последно наставление, своето напътстствено слово. Това слово е за прошката.

Днес четем Глава 6 от Евангелие според Матей, където веднага ни се казва: „… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).

Това са ст. 14 и ст. 15 от глава 6. А ако погледнем малко по-нагоре, ще видим, че призивът за прошката идва непосредствено след молитвата „Отче наш“. Господ дава на Своите ученици тази единствена молитва. Тя съдържа седем прошения: 1) да се свети Твоето име; 2) да дойде Твоето царство; 3) да бъде Твоята воля; 4) насъщния ни хляб дай ни днес; 5) прости ни дълговете (т. е. греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници; 6) не ни въвеждай в изкушение; 7) избави ни от лукавия.

И ето какво прави впечатление: от всичките седем прошения Господ се спира и пояснява изрично само едно – за прощаването на греховете. Той не казва нито дума за името Божие, нито за Царството, нито за Божията воля, нито за това какво е насъщен хляб и т. н. Обръщайки се към учениците Си, Той обяснява само петото прошение, в което молим Бог да ни прости греховете, както и ние прощаваме на нашите ближни.

Защо само едно и защо конкретно това? Защото прошката е първата стъпка към евангелските обещания. Тя е първото стъпало по пътя на нашето възхождане към Божието царство. Не може да се приближим до Бога, да изпълним Божията воля или да се избавим от мрежите на лукавия, ако прескочим това стъпало.

Ако не простим, ако влезем във Великия пост със своите обиди, отчужденост, взаимни претенции, то нито постът, нито молитвите ще ни донесат някаква полза.

Защото Бог е любов и по Своята безкрайна любов Той прощава всички наши грехове. Ако искаме да се приближим до богообщението, трябва да направим тази първа стъпка и да се уподобим на Него в прошката. Амин!

Превод: Радостина Ангелова

* Източник: www.azbyka.ru

Леонид Ефимович ГрилихесПрот. Леонид Грилихес (р. 1961 г. в Москва) е завършил Московския инженерно-строителен институт, но след това се посвещава на изучаване на семитските езици и изследване особено на библейската книжнина. Години наред преподава в Московската духовна академия библейски еврейски език, работи и като преводач на Библията. От 1991 г. е клирик в Московска епархия, но през 2012 г. преминава в клира на Западноевропейската епархия на Руската православна задгранична църква и служи в храма „Многострадални Йов“ в Брюксел.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dcuyc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.