Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

JesusPantocrator 672x372"Ако окото ти бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно" (Матей 6: 22).

Ако речем да преведем този стих на разбираем за нас съвременен език, това ще рече: Ако твоят поглед към нещата бъде добър, изхождащ от Христовата простота, и цялото твое битие ще бъде светло; ако пък твоят поглед към нещата и хората бъде тесногръд, изхождащ от някакво криещо се в душата ти зло, то тогава ти ще носиш мрак на другите, ще ги виждаш само от лошата им страна и така битието ти също ще се помрачи.

Взорът, който отправяме към нещата, трябва да бъде прост, тоест непосредствен, така че да съответства на настоящата реалност. Дали това означава че Господ ни призовава да бъдем наивни, за да сме като децата? Ние трябва да бъдем деца по сърце, а не по разум. Тъй като човек може да бъде велик със своя ум и в същото време - дете със своята простота и невинност. Светото Евангелие ни призовава да виждаме светлината, която се крие в хората, понеже всички са нейни носители.

Бог ни е създал по Свой образ и по Свое подобие и ние сме призвани да изчистим праха, който покрива Божия образ, призвани сме към съзерцание на божествения елемент, съдържащ се във всеки човек, та виждайки съществуващата в него красота, да пробудим божественото в него и да го възвърнем към Бога-Изкупител.

После Господ казва: "Не можете да служите на двама господари - на Бога и на мамона" (Матей 6:24). Бог ни привлича, ние Му служим, защото Го познаваме като източник на живота и от Него ние черпим нашето съществуване. Но човек си е изваял и други богове. Така е било още от началото на човешката история. Човекът си е изваял идоли, на които като слугува, всъщност слугува на своите страсти. Служи на плътта и изработва за нея божество, обиква войната и й издигна божество. Езичеството - това са страстите, които извират в нас, а ние им правим идоли. Затова, когато Единият Бог пожела да унищожи идолите, Той поиска от нас да премахнем страстите, които са тяхна причина.

Когато Единият Бог ни се разкри чрез Иисуса Христа, тогава всички идоли се счупиха. Бог се яви на Кръста и във Възкресението, вследствие на това всички идоли бяха премахнати, но страстите продължиха да никнат в душите на хората и те се превръщат в невидими истукани. А понеже Нашият Господ знаеше това, и защото беше убеден, че има опасност и Неговите ученици да издигнат за себе си голям идол – невидим телец, той ги предупреди с думите: "Не служете на двама господари - на Бога и на мамона".

Господ избира мамона-парите (сребролюбието) измежду всички останали страсти понеже тази страст е най-голямата и най-смъртоносната сред тях. Нашият Господ избра страстта на сребролюбието, за да се обяви срещу човешкото заробване от нея. Любовта към парите е вкоренена в човешката душа, защото смятаме, че в парите ще намерим сигурност  и опора. Стигнали сме до там, че вярваме, че парите ще ни предпазят дори от смъртта. Човек през целия си живот и цялата си история е живял в страх. Той се бои от смъртта, болестите, изолацията. Затова посвещава живота си на това да събира пълни сандъци с пари с идеята, че те могат да го спасят от бедността и болестите, или за да му доставят лек за някаква болест. Докато Господ е Този, Който ни предпазва от злините на бедността, болестите и смъртта, тъй като вярващият е здрав чрез Своя Господ, задоволен е от Своя Господ и стои, и е безсмъртен чрез Своя Господ. Но човек не вярва със съвършена и мощна вяра във Възкресението на Спасителя. Затова в своя живот той си прави тъмни сенчести ъгли, в които да се крие, да се приютява в тях и да действа в рамките на техните предели. Човекът е създал в своето сърце мрачен ъгъл и за идола на мамона-парите.

Как да се борим с тази изяждаща ни страст? Чрез щедростта, чрез даването на другите. Бог е казал чрез устата на св. пророк и цар Давид: "Той пръсна, раздаде на сиромаси, правдата Му пребъдва вечно". (Пс. 111: 9). "Пръсна" т.е. не остави нищо за Себе Си. Така и ние се упражняваме в даване. Когато усетим парите в джоба си, когато ги държим плътно прилепнали за него, за да сме сигурни, че са там, точно в този миг ние започваме изграждането на нашия идол. В такъв случай ние трябва да унищожим идола на сребролюбието още в неговия начатък - да дадем парите на този, който има нужда от тях.

Източник: сп. "Моето паство" бр. 26, 2017 г.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wch8r 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики