VII Неделя след Неделя подир Въздвижение – св. Павел, архиеп. Цариградски, св. Клавдия, преп. Лука Тавроменийски
Литургийно свето евангелие:
В онова време дойде при Иисус един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото. (Лука 8:41-56)
По пътя към дома на Иаир
Когато Господ Иисус Христос само с една Своя дума успокоил вълнението на морето, ни показал, че е Гоподар на цялото творение. Малко след това, когато само с една заповед изгонил бесовете от гадаринския бесноват, ни доказал, че има пълна власт над духовните същества. А когато по-късно отново само с една дума възкресил дъщерята на Иаир, ни разкрил, че е Господар на живота и на смъртта. Всичко веднага се подчинявало на словото Му, защото Той е Бог и Творец на вселената.
Иаир, началникът на синагогата в Капернаум, не се бил срещал със Спасителя. Но когато дванайсетгодишната му дъщеря тежко заболяла, отишъл при Него с молба да я излекува. Този случай ни разкрива истината, че мъката и сполелите ни изпитания ни доближават до Бога и чрез проявеното от наша страна търпение се спасяваме.
Началникът на синагогата нямал ясна представа за личността на нашия Господ и за Неговата божествена природа, затова Го помолил да отиде в дома му и да изцери неговата дъщеря. Господ Иисус Христос, Който като Бог знаел какво ще последва – т. е. че момичето ще умре и след това ще възкресне – проявил снизхождение спрямо неговото отношение и се съгласил. Следвали ги много хора: едни – за да станат свидетели на чудото; други – защото Иаир бил виден човек; трети – защото очаквали Господ да изцери и техните болести, а четвърти – просто от любопитство. Малцина, както отбелязва св. Йоан Златоуст, следвали Иисус Христос единствено и само заради словото и учението Му.
Кръвотечивата жена
Сред народа била и една жена, която цели дванайсет години страдала от кръвотечение. Тя скришом, с голяма вяра, се докоснала до крайчеца на дрехата на Спасителя и веднага се изцерила. Неслучайно годините на нейното страдание, отговарят на възрастта на Иаировата дъщеря. Бог устроил така, че когато жената се разболяла от кръвотечение, по това време се родила и онази, която щяла да стане повод за нейното изцеряване. Няма човек, който да е оставен извън чудния Божий промисъл и грижа, независимо колко големи и силни са неговите страдания. Бог по неизказан начин се грижи и закриля всички човеци. Често пъти скърбите и болките, които ни сполетяват, са следствие от нашите грехове, а не са от Бога. Ако имаме това разбиране и без ропот търпим, Бог ще ни даде дух на покаяние и ще разреши проблемите ни в подходящото време.
Кръвотечивата жена тайно се приближила до Господа, защото според юдейския закон тя била нечиста и не трябвало да се докосва до никого. Но Спасителят показал, че знае коя е, защото Той дойде на земята, за да потърси, да изцери и да спаси нечистите, болните, грешните и живеещите в заблуда. Чрез разкриването на нейната постъпка Бог я освободил от изобличението на съвестта й, задето „незаконно” се е изцерила. Второ, явил колко наивно е да се мисли, че някой може да скрие от Него постъпката си. Трето, всички присъстващи видели голямата вяра на тази жена и тя станала пример и насърчение за мнозина.
Началникът на синагогата, виждайки това забележително чудо, също се укрепил във вярата и избегнал изкушението да се разколебае, когато малко след това чул вестта за смъртта на дъщерята си. Господ умишлено не бързал да стигне до неговия дом, за да успеят вестоносците да дойдат и да съобщят за нейната смърт. Навред се разнесла страшната вест, както и малко по-късно вестта за нейното възкресяване.
В дома на Иаир – възкресяването на момичето
В дома на началника Спасителят заварил всички да плачат и скърбят за починалото момиче. Тогава неочаквано Той им казал да не плачат, защото момичето не е умряло, а спи. Господ постъпил така, за да покаже още преди да извърши чудото, че знаел какво ще се случи и, че Той може да възкреси всеки. Освен това, Той явил пред всички, че постъпва и действа като Бог: произнесъл само една дума и това, което казал се изпълнило. Казвайки, че момичето е заспало, Спасителят разкрива истината, че откакто Той е дошъл в света, властта на смъртта е отнета и се е превърнала в обикновен сън. Смъртта и възкресението на дъщерята на Иаир са предобраз за смъртта и възкресението на всички нас, които в един момент ще чуем гласа Му и ще възкръснем. Праведниците ще възкръснат за вечна радост, а грешниците ще отидат във вечната мъка.
Затова не бива да се боим от смъртта на тялото, нито да скърбим за починалите така, както онези, които не вярват и не се надяват на нищо. Само от едно трябва да се страхуваме: да не се окажем недостойни за Божията любов и поради това да останем вечно разделени от Него. Ако запазим в себе си този благословен страх, тогава той постепенно ще се превърне в любов, изпълнена с благоговение пред Бога. Тази любов ще свидетелства в нас, че сме преминали от смърт към живот. Амин!
