Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

1_22.jpgБеше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: „Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!“. А Иисус рече: „Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий“. И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: „Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя“. А учениците му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее“. Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: „Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся“.

Болестите и смъртта – страховете човешки. Колкото и напреднало да е човечеството, каквито и постижения да има в технологията и дори в космоса, човекът си е същество, изтъкано от страхове и най-големият е страхът от смъртта. Защото животът ни е единствен и неповторим, няма да имаме втори шанс, няма да можем в друг живот да избегнем грешките от този, няма да постигнем мечтите си в другия свят. Тук, в този, човек може да обиколи света, да преплува с лайнер океана, да посети непознати и далечни земи, да види далечни и непознати животни, да качи далечни и непознати върхове, тук, на тази земя, в този живот. И ето че едно човешко същество през всички тези столетия и хилядолетия е получило втори шанс. Лазар е възкръснал!

Как, бихме реагирали днес? Днес лекарите и медицината вършат чудеса и спасяват дори отписани от живота люде, нали? Казваме, че тези хора са се спасили по чудо. И как заживяват те, ако наистина смъртта е надникнала в очите им?

Иисус е обичал Лазар по човешки, не като Син Божи, а като приятел. Затова е скърбял за него също по човешки, както скърбим ние, хората, когато изгубим любимо същество. Но също така е тръгнал да изпълни мисията Си на земята, знаейки Своята по-нанатъшна съдба. Мисията на Спасител.

Иисус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба. Марта го посрещна, падна при нозете му и каза: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог“. А Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне“. Марта му каза: „Зная, Господи, че ще възкръсне при Възкресението, в последния ден“. Иисус ѝ рече: „Аз съм Възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата Божия!“. А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: „Учителят е дошъл и те вика“. Мария, ученолюбивата Мария, която винаги сядала до Иисус и брат си, за да слуша притчите на Учителя, вярващата Мария, тази, която сестра ѝ Марта укорява, че немари домашната работа, за да слуша и се учи, тази, която Самият Иисус защитава, защото не само от хляб живее човек, а и от Словото Божие… тази Мария не повярвала на своя Учител! Тя се усъмнила, че Той може да възкреси покойния ѝ брат, тя притичала при къщовницата Марта, за да търси подкрепа.

Наскоро гледах в новините по телевизията една съсипана от скръб майка, чиято дъщеря беше зверски убита от влюбения в нея младеж, когото отблъснала. Тази жена каза следните прости и потресаващи слова: Аз не го мразя, няма да го прокълна, моето семейство има своя ангел-застъпник на небето. Но той е мъртъв, той е завинаги мъртъв!

Тази жена, чието дете беше грабнато от ръцете ѝ в разцвета на силите си, в младостта и красотата си, не таеше нито злоба, нито жажда за отмъщение. Защото знаеше, че убиецът е вече мъртъв за земята и за небето. Нейната вяра я крепеше и ѝ помагаше. Тя имаше своето упование в страшната си мъка.

Двете сестри на Лазар, когото Иисус е обичал в живота Си на земята, са я загубили.

Иисус, като ги видя да плачат и дошлите при нея юдеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се и – като че ли незнаещ – питаше: „Къде го положихте?“. А това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: „Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба“.

Това е другия наш, човешки страх, по-скоро ужас – тлението. Със сърцето си го разбираме, но с разума не можем да приемем факта, че в утрешния ден може да сме само разлагаща се плът. Помня какъв див гняв ме обзе, когато гледах татко, все още млад, все още красив, с гарваново черна коса и леко посребрени слепоочия, с иронична усмивка на тънките устни, сякаш сега ще отвори присмехулни очи и ще ме разсмее. Не можех да се примиря с бъдещото му осъствие от живота и особено с тлението на човека, който ме е създал! И въпреки годините, въпреки натрупаната мъдрост да речем, въпреки силната си вяра, същият гняв изпитах при смъртта на майка ми. „Та той вони вече…“, – казва любящата сестра Мария.

А Иисус ѝ рече: „Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата Божия, защото за това дойдох – за да владея и над живи, и над мъртви“. Мария му каза: „Вярвам, Господи, че ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина“. Иисус издигна очи към небето и каза: „Отче, благодаря ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил“. Като каза това, Иисус извика с висок глас: „Лазаре, излез вън!“. И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Иисус им заповяда да разповият овързаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: „Наистина Божий син е този!“. И повярваха в него.

Хилядолетията не са променили много човечеството. Вярата винаги е свързана с материалното, не с духовното. Народът повярвал, защото видял. А какво правим ние днес? Какво правим, когато нашите близки се връщат към живота сякаш по чудо? Заживяваме ли друг начин, ставаме ли други хора, променяме ли мисленето си? Или си оставаме все тези земни, обвързани с бита си люде, които, за да добият богатство, като Юда дори предават Спасителя си.

Чудото на Лазаровото възкресение пък предизвикало непоносимо негодуване сред първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисус при първа възможност и да Го убие. Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Защото след като слави Иисус за Лазаровото възкресение, след като го посреща в Йерусалим като Спасител, размахвайки върбови клонки и пеейки „Осанна!“. След всичко това същият този народ ще крещи: „Разпни го!“. И дори Неговият най-близък ученик Петър ще се отрече от Него три пъти, докато пропее петела. А ученикът Му Тома ще иска да бръкне в раните Му, когато Го срещне вече възкръснал, за да се убеди в божествеността Му.

Не сме се променили много през тези две хиляди години, все така сме лековерни и податливи на злото, все така искаме да бръкнем в раната на ближния, за да се уверим, че страда, все така се люшкаме между Осанна и Разпни го! Но нека с възкръсналия Лазар да се зарадваме на пролетта, размахала уханни крила с цветовете на дъгата. Да се зарадваме, че сме живи, че слънцето ни гали, че очите ни се наслаждават на Божия свят.

Лазар – медоносна капка от Божията премъдрост! – казва св. Климент Охридски.

Лазар – извор на духовна благодат!

Станете и ходете! – ви казвам аз. Разповийте смъртните савани на омразата от себе си и се обичайте!

Дневникът на Майя Динева


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3xu3 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник