„Ако не простите на човеците прегрешенията им и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ Простички думи, трудни за изпълнение, както всички заповеди на нашия Господ Иисус Христос. Спомням си, преди време гледах по един реалити-канал документален филм. Една майка публично прости на убиеца на сина си и го прегърна. Потресох се! Някак... не можах да го възприема... А това е Прошката! Тя е свързана с покаянието и смиреномъдрието. Християнинът не бива да помни злото, но е длъжен от сърце да прощава на онези, които са съгрешили пред него (свети Василий Велики). Прошката е нещо много велико, тя означава да имаме общо мнение с Бога. Припомнете си притчата за блудния син. Какъв е бил отговорът на думите на блудния син „Съгреших”? Не последвал отговор с думи, а прегръдка.
Тази майка, прегръщайки младото момче-неволен убиец, спаси не само душата на своето дете, която беше при Бога. Спаси душата и на престъпника, но и своята душа и душите на своите близки. Звучи чудовищно! Но е така, така трябва да обичаме, така трябва да пощаваме. Гледах по някакви нашенски новини историята на едно семейство, което вече повече от десет години се мъчи да накаже чрез съд насилниците си. Нахлули трима души в един дом, завързали бащата, насилили майката, че и двете дъщерички, отмъщавали ли, крали ли, така и не разбрах. Онемях и избягах в другата стая. На всичкото отгоре третият, който пазел, непрекъснато се извинявал, но нищо не правел, за да помогне на жертвите. И тези хора, това съсипано семейство, продължава да живее, да се бори с битието и да търси възмездие. А ние, които може би бихме помогнали някак, бягаме в другата стая, за да не слушаме и да не виждаме!
Защото има и една тънкост, виновникът трябва да поиска прошка. Жаждата за прошка се появява силно в момента, в който се събуди съвестта. И тъжно, и страшно е, че никой престъпник у нас не се е покаял, не е признал вината си, не е поискал прошка.
Велика радост е да простиш и опростен да бъдеш! Мили мои, простете ми всички волни и неволни прегрешения! От мене простено да ви е! Простете ми и, че за втори път качвам този мой текст, но ми омръзна светли и добри празници да се сравняват с разни тричения на кучета. И отхвърляния на доброто, понеже не го разпознаваме. Простено, простете!
Защото има и една тънкост, виновникът трябва да поиска прошка. Жаждата за прошка се появява силно в момента, в който се събуди съвестта. И тъжно, и страшно е, че никой престъпник у нас не се е покаял, не е признал вината си, не е поискал прошка.
Велика радост е да простиш и опростен да бъдеш! Мили мои, простете ми всички волни и неволни прегрешения! От мене простено да ви е! Простете ми и, че за втори път качвам този мой текст, но ми омръзна светли и добри празници да се сравняват с разни тричения на кучета. И отхвърляния на доброто, понеже не го разпознаваме. Простено, простете!
