„И ще погледнат към Мене, Когото прободоха
и ще ридаят за Него както се ридае за Единороден
и ще плачат за Него както се плаче за Първороден ” (Зах. 12:10 б)Господи Иисусе, Ти по Твой образ сътвори праотците Адам и Ева и ги украси с Твоята неизказана красота. А те Владико, като предпочетоха тварта пред Тебе – Твореца, съгрешиха и човешкото естество се повреди и помрачи (Рим. 5:12) и те умряха. А ти искаше да им дариш не само дървото на живота, но и Самия Себе Си. И заради тях и нас Ти се въплъти и вкуси смърт, за да ни възкресиш.
Когато Ти ме възсъздаде като нова твар след Кръщението, не само ме роди за живот в Тебе, но Светият Дух ме украси с благоуханното миро и ми дари като залог и утеха Самия Себе Си. Христе, Ти не само ми обеща че ще ям и пия от плода на лозата, но този плод на лозата Ти Сам претворяваш в Твои плът и Кръв като ме храниш със Самия Себе Си. А аз, подобно на праотците, се отвръщам от Тебе – истинска моя Храна, истинен мой Животе и отново аз се отделям от Теб и умирам за Теб като предпочитам не само по-малкото тварно добро, но даже желая многократно повече от Теб противните на Тебе грехове, страсти и пороци. По този начин Христе, аз Те предавам като праотците и като Юда предателя. Но както праотците, така и Юда предпочетоха тварното само веднъж, а аз постоянно, всекидневно и ежечасно избирам греха пред Тебе. О, Христе, въздигни ме мене грехопадналата и мъртвата поради своите страсти!
Ти, Христе, призова Израил и го избра за Свой собствен народ (Лев. 11:45), когато го избави от робството в Египет. Ти преведе Израил през Тръстиково море като по суша и порази фараона и неговите колесници (Изх. 14:23). И води народа през пустинята с много чудеса и знамения, сторени чрез Твоя раб Моисей. Ти, Същият, Който Си (Изх. 3:14), призова и мен като ме водиш през пустинята на този живот като ме избави от греха и дявола чрез водите на Кръщението и постоянно ме поиш със Себе Си като жива вода и ми даваш Себе Си – Ти несекваща, насъщна и живителна Манна (Пс. 79/78:16). А аз постоянно роптая, Господи, че можеше живота ми без Теб да е много по-хубав, защото, макар и като мъртва за Тебе, щях да имам винаги доволността от страстите и омаята на пороците. И аз плача за моите любими страсти, както евреите плачеха по страстта си към котлите с месо (Изх. 16:3). И ако не ме беше повикал от страната на робството и смъртната сянка на греха, аз нямаше да Те зная по име. Но Ти реши да ме призовеш да Те следвам и тогава аз, по Твоята благост вкусих, че Ти Си по-благ, най-благ Си и Си несравнимо благ пред всички Твои творения, Господи (Пс. 33:9). И Кой ще се сравни с Тебе? И въпреки това, че Ти ме освободи и ме освобождаваш с Причастието от робството на страстите, аз пак доброволно се връщам към Египет, далеч от Теб в чуждата земя на страстите, с желание никога да не съм Те познавала, никога да не съм чувала гласа Ти и Ти никога да не си ме довеждал до Себе Си и никога да не си ми казвал: „Аз съм Твой Бог, а ти си Мое владение” (Вт. 7:6, 26:18; Ос. 1:10). О, Господи, призовавай ме постоянно мене, неверната!
Ти, Господи Иисусе, като Ангел на Яхве в Стария Завет се явяваше на народа и го водеше денем като облачен стълб, а нощем като огнен (Изх. 13:21). И му даряваше манна, пои го с вода от скала и му угаждаше на всичките му прищевки. Ти побеждаваше враговете му и го доведе до обетованата земя (Иис. 1:4). На мен, Господи, ти се явяваш като смирен, кротък, дълготърпелив, благ и незлопаметен Спасител, Който ме води към Себе Си и към обетования небесен Израил. Ти постоянно ми даваш Себе Си като Ястие, Ти Сам Си жива Вода и същевременно Си и силната Скала, от която Сам източваш живителни струи (Числ. 20:10; Вт. 32:13). И винаги Си чувал молитвата на мен грешната и винаги Си правил за мен неизказано и неописуемо повече от това, за което съм Те молила. Но въпреки това, Господи, аз винаги се съюзявам с моите страсти и воювам срещу Тебе като оставам призоваването си на Твой войн (2 Тим. 2:3) и дезертирам в армията на врага. Ти ме доведе и до Себе Си и не само ме доведе, но ме и дари и ме даряваш със Самия Себе Си. О, Христе, повикай и привлечи мене неверната и предателката обратно при Тебе!
Ти говори на твоя народ Израил от планината Синай чрез Моисей, а по-късно и чрез Твоите раби – пророците като им свидетелстваше за Своето скорошно посещение и чудното Твое снизхождение. Ти им каза, че не само ще приклониш небесата и ще слезнеш, но и че ще изтърпиш всички болки, скръби и лишения, немощи и хули, бичуване, оплюване и поругание. И накрая ще стане така, че Ти, Който даваш живота, ще страдаш на кръст и ще бъдеш лишен от живот, за да оживотвориш всички и мен. И го стори. Стори всичко това. Изпи докрай чашата, която за нас Ти даде Твоя небесен Отец. И се разпна, и страда, и умря. Но смъртта, нямайки власт над Тебе, Животе, не можа да Те удържи и Ти съкруши дявола и бесовете, и победи, и упразни смъртта и ада. И на мен, Господи, Ти ми говориш чрез словото Си и ми възвестяваш неизречими слова, пред които аз мога само благоговейно да мълча. Ти ми явяваш Себе Си на слово и дело, видимо и невидимо, осезаемо и неусетно и, бидейки болна и мъртва поради греха, Ти ме цериш, лекуваш и съвъзкресяваш. А аз отново, разпвайки Тебе, се връщам от възкресението чрез греха към смърта и към ада. Да, Христе, аз слизам в ада на моите страсти. Там е пусто, мрачно, страшно. Там, в моите страсти няма светлина. Те ме поругават, а чрез тях аз поругавам Теб. И ме свличат и завличат при бесовете и демоните. И аз съм сама, аз съм безпомощна и безнадеждна. Но Ти, въпреки моето постоянно слизане в ада, не ме оставяш там, но винаги когато аз извикам от дълбините на адската мъка, че съм умряла за Теб, Ти идваш Спасителю, и без да ме осъдиш на този мой любим ад, отново и отново ме извеждаш от там като побеждаваш окръжилите ме демони, побеждаваш моите страсти и отново ме въздигаш и поставяш над тях, като ме оживяваш със Себе Си. Но аз не съм Ти благодарна и скоро отново се отвръщам от Тебе и отново избирам моя ад. О, Господи, дай ми никога вече да не Те разпъвам и убивам и да не предпочитам вече ада на моите грехове пред Тебе!
Ти, Иисусе, като истински Цар, не само възкръсна, но и възнесе възкресеното и прославено от Теб човешко естество и го постави отдясно на Отца и го направи съпричастно на Светия Дух. И като го направи съпричастно на Божествения Дух, изля Същия Божествен Дух над Твоите последователи (Деян. 2 гл.). А Утешителят, Духът на истината сега ни обдарява с благодатта Си в тайнствата. И ние оживяваме чрез и в Него и ставаме Твои членове и носители на Теб, на Духа и на Отца (Йн. 14:23). И бидейки от древност създадени от Светата Троица, ние отново носим Бог Троица в Себе Си и по благодат имаме Твоето общение, Твоята слава и Самия Теб. И въпреки това, че Ти, Христе, ме завеждаш при Отца, че Духът ми дарява Своите блага, а Отец ме приема като чадолюбив Баща и Троицата ме прави причастница на Себе Си, аз отново, Христе, отстъпвам от Тебе, от Отца и от Светия Дух, и предпочитам да имам кратковременната греховна наслада и общение пред живителното и тайнствено общение, което имам с Тебе, със Светия Дух и с Твоя Отец. О, Господи - Отче, Сине и Божествений Душе, привлечи ме и ме сподоби с Теб, така че никога вече да не отстъпвам от общението с Теб и винаги да ти служа, като Те нося в сърцето си! Амин!
Ти, Господи Иисусе, като Ангел на Яхве в Стария Завет се явяваше на народа и го водеше денем като облачен стълб, а нощем като огнен (Изх. 13:21). И му даряваше манна, пои го с вода от скала и му угаждаше на всичките му прищевки. Ти побеждаваше враговете му и го доведе до обетованата земя (Иис. 1:4). На мен, Господи, ти се явяваш като смирен, кротък, дълготърпелив, благ и незлопаметен Спасител, Който ме води към Себе Си и към обетования небесен Израил. Ти постоянно ми даваш Себе Си като Ястие, Ти Сам Си жива Вода и същевременно Си и силната Скала, от която Сам източваш живителни струи (Числ. 20:10; Вт. 32:13). И винаги Си чувал молитвата на мен грешната и винаги Си правил за мен неизказано и неописуемо повече от това, за което съм Те молила. Но въпреки това, Господи, аз винаги се съюзявам с моите страсти и воювам срещу Тебе като оставам призоваването си на Твой войн (2 Тим. 2:3) и дезертирам в армията на врага. Ти ме доведе и до Себе Си и не само ме доведе, но ме и дари и ме даряваш със Самия Себе Си. О, Христе, повикай и привлечи мене неверната и предателката обратно при Тебе!
Ти говори на твоя народ Израил от планината Синай чрез Моисей, а по-късно и чрез Твоите раби – пророците като им свидетелстваше за Своето скорошно посещение и чудното Твое снизхождение. Ти им каза, че не само ще приклониш небесата и ще слезнеш, но и че ще изтърпиш всички болки, скръби и лишения, немощи и хули, бичуване, оплюване и поругание. И накрая ще стане така, че Ти, Който даваш живота, ще страдаш на кръст и ще бъдеш лишен от живот, за да оживотвориш всички и мен. И го стори. Стори всичко това. Изпи докрай чашата, която за нас Ти даде Твоя небесен Отец. И се разпна, и страда, и умря. Но смъртта, нямайки власт над Тебе, Животе, не можа да Те удържи и Ти съкруши дявола и бесовете, и победи, и упразни смъртта и ада. И на мен, Господи, Ти ми говориш чрез словото Си и ми възвестяваш неизречими слова, пред които аз мога само благоговейно да мълча. Ти ми явяваш Себе Си на слово и дело, видимо и невидимо, осезаемо и неусетно и, бидейки болна и мъртва поради греха, Ти ме цериш, лекуваш и съвъзкресяваш. А аз отново, разпвайки Тебе, се връщам от възкресението чрез греха към смърта и към ада. Да, Христе, аз слизам в ада на моите страсти. Там е пусто, мрачно, страшно. Там, в моите страсти няма светлина. Те ме поругават, а чрез тях аз поругавам Теб. И ме свличат и завличат при бесовете и демоните. И аз съм сама, аз съм безпомощна и безнадеждна. Но Ти, въпреки моето постоянно слизане в ада, не ме оставяш там, но винаги когато аз извикам от дълбините на адската мъка, че съм умряла за Теб, Ти идваш Спасителю, и без да ме осъдиш на този мой любим ад, отново и отново ме извеждаш от там като побеждаваш окръжилите ме демони, побеждаваш моите страсти и отново ме въздигаш и поставяш над тях, като ме оживяваш със Себе Си. Но аз не съм Ти благодарна и скоро отново се отвръщам от Тебе и отново избирам моя ад. О, Господи, дай ми никога вече да не Те разпъвам и убивам и да не предпочитам вече ада на моите грехове пред Тебе!
Ти, Иисусе, като истински Цар, не само възкръсна, но и възнесе възкресеното и прославено от Теб човешко естество и го постави отдясно на Отца и го направи съпричастно на Светия Дух. И като го направи съпричастно на Божествения Дух, изля Същия Божествен Дух над Твоите последователи (Деян. 2 гл.). А Утешителят, Духът на истината сега ни обдарява с благодатта Си в тайнствата. И ние оживяваме чрез и в Него и ставаме Твои членове и носители на Теб, на Духа и на Отца (Йн. 14:23). И бидейки от древност създадени от Светата Троица, ние отново носим Бог Троица в Себе Си и по благодат имаме Твоето общение, Твоята слава и Самия Теб. И въпреки това, че Ти, Христе, ме завеждаш при Отца, че Духът ми дарява Своите блага, а Отец ме приема като чадолюбив Баща и Троицата ме прави причастница на Себе Си, аз отново, Христе, отстъпвам от Тебе, от Отца и от Светия Дух, и предпочитам да имам кратковременната греховна наслада и общение пред живителното и тайнствено общение, което имам с Тебе, със Светия Дух и с Твоя Отец. О, Господи - Отче, Сине и Божествений Душе, привлечи ме и ме сподоби с Теб, така че никога вече да не отстъпвам от общението с Теб и винаги да ти служа, като Те нося в сърцето си! Амин!
