Задушница е, голямата, Арахангеловата задушница. Мили мои, отсъстващи майко и татко, баби и дядовци, лели, вуйчовци, братовчеди, учители и приятели, любими, живеещи в спомените ми люде, благодаря ви! Благодаря за щастието, че в някакви части от живота си съм се докосвала до вас! Благодаря за радостта, която в различни
времена сме споделяли! Благодаря за любовта, за разбирането, за нежността, за всичко, което сме преживели! Простете, че не мога да дойда при всеки от вас, споменът ви посещава денонощно. Хладното, есенно слънце ме гали. Пукат сухите, есенни листа под краката ми. Църквата е пълна, хората са донесли вино, бели нагиздени пити, мед, баници и сладкиши. По масите са наредени снимки. Усмихнатите лица на отсъстващите близки. На мъртвите. Изповядах се. Причестих се. Плаках... плача. Обичам ви, мили, мили мои, приемете там, където сте, моята молитва и моите сълзи. Бог да ви дари вечен покой!
