Беше святата нощ на 1960-та. Бях четири годишна, а брат ми - шестмесечно бебе. Не знаех че това е Святата нощ. Но атмосферата в дома беше различна. Не помня трапезата и обредите,но тишината и мира в душата си помня и сега. Усещах различното, прекрасното и му се наслаждавах. Часът отиваше към полунощ, но не ме караха да си лягам както друг път. Навън валеше тихо сух сняг на големи бели снежинки, които дълго танцуваха преди да покрият земята. И в най-прекрасният от тези мигове чух отвън, на двора, да пеят ангели. И днес съм сигурна, че тогава чух ангелско пеене! Тихо ме залюля това пеене... заедно с цялата къща. Заедно със снежинките се понесох в небето в белоснежна, топла, пухкава люлка. С мен бяха много ангели... И до сега този остава най-щастливият миг в живота ми. По-прекрасен от него не съм имала. По-красиво пеене не съм чувала. По-голяма сладост на душата не съм усещала. Поисках да извикам: "Майко, татко, навън пеят ангели, елате да им отворим..! В същия миг майка трепна: "Коледари..!" и бързо изтича в съседната стая. Докато коледарите влязат, тя се беше върнала с орехи, сушени плодове и други дарове. Беше точно полунощ..!
По това време баща ми беше кмет на селото, сиреч, старейшината, и се започна с коледните поплъци. Бях удивена от бързия речитатив. Засипаха се благословии над старейшината и селото. После изпяха песента на стопанина, после на стопанката. Неочаквано се оказа че има песен и за мен: "Потрепера тънка ела/тънка ела, та висока..." Запомних я веднага, защото се пееше за елхичката. Накараха ме да пристъпя напред и за пръв път усетих, че съм значима личност, а не само едно малко момиченце, на което всеки разпорежда и поучава. Почувствах се пораснала и важна. Удивих се и че бебето е важно, защото му изпяха и на него песен. Дарихме ги богато, а от мен получиха "вит,превит кравай и една червена ябълка".
През нощта тези 12 коледари обиколили цялото село и така благовестили раждането на Сина Божий във всеки християнски дом. Донесли небесна радост на толкова много хора! А селото е голямо и тогава нямаше празни къщи. По-късно в учебниците четох, че през 60-те години коледарите са били гонени най-много. Но в нашето село портите за тях бяха широко отворени. Баща ми си изкара мандата на кмет, но друго коледуване нямаше.
И днес, в навечерието на светлия празник, отново си спомням за тази прекрасна Коледа и реших да я споделя с вас. Нека небесната радост озари и вашите души, благослови домовете ви и ви утвърди в Своята свята, съвършена любов!
Господи, Ти, Който знаеш всички по име, прослави пред светите Ангели моя баща и неговите коледари, които в онази нощ ми благовестиха Твоето име! Прослави всички, които във всички времена и навсякъде по света са благовестили Твоята истина в тихата и свята нощ! Амин!
