Мобилно меню

4.6551724137931 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (29 Votes)
2_10.jpgДнес, 6 март,  в Батошевския девически манастир беше отслужена заупокойна света божествена литургия и панихида по повод на втората годишнина от кончината на архимандрит Севастиян. От близо и далеч пристигнахме - негови духовни чеда - свещеници, монаси, монахини, много миряни, за да отдадаем почит към своя духовен отец и измолим Божията милост за душата му. Не се съмняваме, че тя ще го споходи, защото самият отец Севастиян беше много милостив. От Варна до Златоград, от Бургас до Плевен, през Стара Загора, Ловеч и Сливен, откъде ли не пристигнаха хора, за да се помолят за о. Севастиян. Събра ни любовта, на която отецът ни учеше и даваше добър пример. В ранния следобед в манастира дойдоха, за да отслужат трисагий, и игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий и йеромонах Козма.

Бог да прости отец Севастиян и по неговите молитви и нас да помилва!

По този повод свои спомени за незабравимия о. Севастиян споделя и Тодор Карагьозов. Той ни пише: "Днес се навършват две години от деня, в който архимандрит Севастиян отиде при Господа. Радвам се за това, той го желаеше много силно! Днес правим помен за него!

Спомням си как веднъж ни разказа, как често Господ му спускал от небето кошница, пълна с красиви дарове и точно, когато с велика радост протягал ръка да я поеме,... не се получавало. Господ я забирал обратно. По повод на този сън отецът казваше, че още не е дошло времето да се пресели на небето, защото още добри дела трябва да постави в кошницата си.

Твърдо решил да се отдаде на служение Богу още от детските си години, отец Севастиян рано става великан по дух. Той постъпва в казармата, където, работейки извънредно, успява да събере не малка за времето си сума, с която след уволнението си купува евангелия и ги раздава на хората. Веднага постъпва в манастир. Заради добросъвестното си послушание за кратко време придобива благодат Божия.

Колко любов, колко споделени радости, колко отрити сълзи, колко чудеса Бог благослови и вложи да минат през ръцете му! Някой можеше ли да ги преброи, защо не ги записвахме?!

Безбройни бяха всекидневните телефонни обаждания, които сестрите от манастира му донасяха. Не зная как успяваше да се помоли и отрони сълза за всеки. Понякога го виждах тайно да избърсва някоя потекла сълза, която не беше успял да задържи. Не зная и как имаше сили да поговори с всеки, дошъл при него, и да вземе върху себе си тежкия товар на скърбите му въпреки огромния труд, който полагаше за богослужението, събирането и рязането на дърва, работата в градината, строежа на храма и т. н. Помня, работихме нещо в градината ние - трима млади студенти, силни и здрави, а той работеше повече от нас тримата взети заедно, въпреки че вече беше минал седемдесетте. Слаб (само една супа ядеше), всеки ден ставаше в 4-5 часа сутринта, понеже, казваше, "птичките тогава почват да пеят и прославят Господа". (...)

Освен с любовта му ще запомня отец Севастиян най-вече и с вярата му - любов Господня и вяра православна. Не мога да си спомня по-често повтаряни от него думи: "Най-важното е да пазите Православната вяра! Чистотата на Православието пазете! Православните догмати и канони пазете!" Мисля, че именно заради чистотата на православната му вяра и живот Господ толкова много го слушаше. Затова и той толкова много я пазеше, повече от всичко ревнуваше за нея. Веднъж в лятната кухничка седеше един човек, съхнат му краката, нещастен, унил, мисли вече няма, както се казва, изгубил надежда, докторите са безсилни. Отецът му каза: "Виждаш ли тоя леген с крушите, вземи водата и с нея всеки ден си мажи нозете". След месеци този човек дойде, за да благодари за оздравяването си, а отецът ми каза, че не той и не крушевата вода са го излекували, а вярата. Тогава замълчах, не знаех какво да отговоря, но сега ще кажа: да, отче, но твоята вяра, вяра детска, вяра чиста, вяра живееща в младенческо-чиста душа!

Обичаше често да гледа на нас, богословите, студенти от Великотърновския университет, и да казва: "Вие сте бъдещето на Църквата", след това радост го изпълваше и някакво чувство на тържественост. (...)

Оглеждам се да намеря нещо, с което да го зарадвам, и се питам: "Ние къде сме"? Защо сега не сме единомислени и дейни? Нямаше да има по-голяма радост за него на днешната поменна трапеза. Само си го представям, с какво ликуване би изпял пред Божия престол "Къде ти е, аде, победата?"

Все пак той ни се радва, защото именно радостта беше третото качество, с което може да се охарактеризира отец Севастиян. Да, той ни се радва днес, неговите чада, неговия народ, защото беше познал, че "Бог е създал човека за радост". Свети отче, Севастияне, моли Бога о нас!"

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqufu 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж