Чуден старец беше дядо Ириней! С цялото си сърце благодаря на Господа, задето ми даде да го познавам!
Преди години често ходех в отсрещния девически манастир "Света Троица" и една година, на храмовия празник, с още няколко поклоннички от Бургас, решихме да отидем и в Преображенския манастир. Взехме благословия от игуменията и тръгнахме по пешата пътека през гората. Точно когато почнахме да униваме, че сме объркали пътеката, най-неочаквано пред нас се показа манастирът. Пред храма ни чакаше дядо Ириней, облегнат на тояжката си. Отдалече почна да се шегува с нас - колко много обичал компаниите, как не обичал да пуши сам, та добре сме дошли - да имало с кого да си изпуши една хубава цигара. Тук бил все сам, та как обичал компаниите и други от този род. Имал някакви много хубави цигари и сега щял да ни почерпи с тях. Толкова достоверно звучеше всичко, че аз втрещено го изгледах и с възмущение се отдалечих в източния край на храма, съобщавайки важно: "Аз не пуша!"
Разумните ми и смирени спътнички отидоха при стареца, взеха благословия, докато аз се тюхках къде съм попаднала. Всичко - от манастира до брадата и тояжката на стареца беше по угодата ми. Но думите му - о, ужас! Как е възможно и как ми напомняха тези думи за собственото ми битие! Повикаха ме при тях, но аз казах, че не искам и като отлъчила се овца стоях отстрани и се мръщех на думите на дядо Ириней. Накрая едната от жените дойде при мен и каза, смеейки се: "Дядо Ириней ме прати да ти кажа да дойдеш" и ми припомни за послушанието. Непонятно и за самата мен, се подчиних.
Старецът продължаваше да се шегува, спътничките ми се смееха, а аз с ужас се приближавах до този купонджия с расо. Но преди това трябваше да ви кажа, че от скоро се изповядвах и причастявах, Бог ми даряваше изобилно Своите милости, а аз от неразумие и неграмотност се перчех с "постижението си" да спра цигарите. По пътя към манастира това беше предмет на обсъждане, а вътрешно перата ми все повече порастваха.
Покани ни в притвора на храма отецът, "за да изпушим там цигарата". Призля ми. Продължавах да го гледам начумерено и да твърдя, че не пуша и никога повече няма да пропуша. Хвалейки своите цигари, отец Ириней започна да рови под тезгяха, а аз с ужас го слушах и следях ръцете му. "И който пуши от моите цигари, е винаги много здрав", рече старецът и тупна върху дървения плот една тенекиена панерка за хляб, пълна с бомбони-лукчета. "Хайде сега, вземи си и го изяж тук пред мен", рече старецът. "Да помниш винаги кога съм те черпил с цигари". Засмях се и благодарих, но май пропуснах да се извиня.
После си поговорихме и "за сериозни работи", по моите представи, и се сбогувахме. Решихме да се поразходим из двора на манастира. Минахме край една зрееща джанка и крайно неразумно почнахме да си берем от плодовете и да хрупаме с удоволствие. Единодушни бяхме - само в рая плодовете са толкова вкусни. Изневиделица се появи игуменът на манастира отец Георги и ни покани на манастирско кафе. Сигурна съм, че това беше послушание към неговия старец, защото се бяхме сбогували и с игумена. Обясняваше ни нещо за кафето отец Георги, за специалното манастирско кафе, после за сладкото от орехчета, което сами си правели в манастира, а вървяло с него и чаша студена вода от манастирската чешма. По-хубаво кафе от това и до сега не съм пила, по-вкусно сладко никога не съм яла и по-студена и бистра вода не съм пила! Казвам ви: за няколко часа ние бяхме на гости в рая! А над нас е греела със своята любов молитвата на монаха.
Ето какъв прекрасен подарък получихме от дядо Ириней! Сигурна съм, че по неговите молитви и до сега не се изкушавам, макар и мислено, от цигарения дим! Бог да ме пази и занапред!
Вижте също: Престави се в Господа отец Ириней от Преображенския манастир
