Има ли българско сърце, което да не трепва само от мисълта за този ден?! Не напира ли в гърдите на всеки "Върви, народе възродени!"? Не полита ли душата нагоре, към небесното, отхвърлила земното и тленното?! Не е ли този най-чаканият, най-обичаният, най-вълнуващият ни български празник?! Не усещате ли мириса на божур, аромата на синия крим и пъстрите като черга лалета?! Не изчезва ли от душата ви всяка разпра, тъга и гняв?! И в този ден всички сме заедно, не се мразим, не си завиждаме, гордоста изчезва и в душите ни владее светлина. При всеки е така, признайте си! Дори и сега, когато училищните двери са залостени, ако е почивен ден. Когато чистите ритми на бай-Диковите хора са омрачени от чалга-"културата". Тогава в душите ни се настаняват спомените от "Изпит" на "Под игото" и други литературни представи от отминали времена, а при някои от нас - жив спомен от детството.
В селското училище, където учех, празникът започваше дни по-рано. През цялата година се готвехме за този ден, защото нашите училищни постижения биваха наградени и подредени в класните стаи и коридорите на красивото наше училище с високи сводове и каменни колони. От високите двукрили прозореци надничаха по два букета от крим, божур, булско венче, лалета, здравец и карамфил. С трепет очаквахме закичването на училищния венец над главния вход на училището, а под него ни гледаха благите ликове на светите братя. Друг венец украсяваше тежките железни порти на училищншия двор. Лично директорът закичваше венците, а за момчетата беше въпрос на престиж: кой ще му помогне. Разбира се, трябваше да бъде силен ученик и примерен в поведението си.
От далеч цялото училище ухаеше на цветя. На стените висяха рисунки на най-добрите художници, творбите на най-добрите поети, безпогрешно решените задачи от олимпиадите, сръчно изработеното в часовете по труд и творчество. Везмо, плетиво, тъкани и какво ли още не! Грамоти, награди... Плодове, изобилни плодове тежаха върху клоните на нашето училищно дърво. Зарадвани майки, бащи, лели, стринки, чичовци и вуйчовци - цялото село се събираше в просторния училищен двор, обикаляше просторните стаи и стъпките му не отекваха глухо сред високите сводове. Отвън вече се чуваха чистите звуци на правото хоро, дунавското... Пеехме, свирехме, танцувахме, получавахме награди, а малките - свидетелсво за завършен първи, втори, трети, четвърти клас. Радост голяма. Обща трапеза, хора, ръченици и светлина, много светлина. Не си спомням на този ден да е валял дъжд. Винаги беше слънчево, прохладно и ведро. А от небето ни благославяха светите Кирил и Методий! Колко ли от нас знаеха за това? Поне аз - не.
Днес такова празнуване няма. А как ми се иска на този ден всички да сме с цветя при светите Братя, където и да е - в училище, а после на площада, при фонтаните, да се залюлее бай-Диковото дунавско хоро, правото... И пак всички да сме заедно. Какво пречи на избраните с нашия вот да организират това?!
От далеч цялото училище ухаеше на цветя. На стените висяха рисунки на най-добрите художници, творбите на най-добрите поети, безпогрешно решените задачи от олимпиадите, сръчно изработеното в часовете по труд и творчество. Везмо, плетиво, тъкани и какво ли още не! Грамоти, награди... Плодове, изобилни плодове тежаха върху клоните на нашето училищно дърво. Зарадвани майки, бащи, лели, стринки, чичовци и вуйчовци - цялото село се събираше в просторния училищен двор, обикаляше просторните стаи и стъпките му не отекваха глухо сред високите сводове. Отвън вече се чуваха чистите звуци на правото хоро, дунавското... Пеехме, свирехме, танцувахме, получавахме награди, а малките - свидетелсво за завършен първи, втори, трети, четвърти клас. Радост голяма. Обща трапеза, хора, ръченици и светлина, много светлина. Не си спомням на този ден да е валял дъжд. Винаги беше слънчево, прохладно и ведро. А от небето ни благославяха светите Кирил и Методий! Колко ли от нас знаеха за това? Поне аз - не.
Днес такова празнуване няма. А как ми се иска на този ден всички да сме с цветя при светите Братя, където и да е - в училище, а после на площада, при фонтаните, да се залюлее бай-Диковото дунавско хоро, правото... И пак всички да сме заедно. Какво пречи на избраните с нашия вот да организират това?!
