Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (82 Votes)

2835

Да си духовен човек означава, да не говориш прекалено много за Бога. Обърнете внимание на това – да не говориш много за Бога, а да живееш Бога. А на другите да казваш това, което могат да понесат плюс една стъпка напред – за да ги подтикнеш, но съвсем малко. Разбрах това на Света Гора, където в архондарика на един много строг манастир, Дионисиат, живееше един дядо, йеромонах. Един път при него дойде група поклоници, между които имаше баща и син. Познавах посетителите. Децата бяха игриви и казваха: „Уф, не ни се слушат сега проповеди!”. „Елате, този свещеник е добър! Ще видим какво ще ни каже!” – отвръщаше им бащата. А този йеромонах беше много аскетичен. Влизал съм в килията му, рядко ядеше, беше много строг към себе си, но към другите – дотам, докъдето издържат. И точно когато очаквахме да започне да говори по духовни теми, той започна да коментира последните футболни резултати на Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК... И това в архондарика на Света Гора! Питаше посетителите:

- Абе, хора, какво ще стане тази година, ще спечелим ли първенството?

Гледах и си мислех: „Пресвета Богородице! Господи Иисусе Христе! Вместо да им каже нещо духовно, да ги възвиси, а той нищо!”. Хората го попитаха:

- Отче, а нещо духовно няма ли да ни кажете?

- А-а-а, кога заведохте децата на стадиона за последен път? – попита той.

Тогава въпросните момчета се обърнаха към баща си и казаха:

- Татко, този дядо е много добър, не говори като другите проповеди през цялото време. Добър е!

Малко по-късно малкият го попита:

- Вие, отче, изповядвате ли? – така попита.

И той отвърна:

- Да, изповядвам. Искаш да се изповядаш? Имаш грехове ли?

- Да, искам да ги кажа.

Защо детето поиска да се изповяда при този отец, който говореше неща, несвързани с вярата?  Той не им разказваше нищо за Бога, но когато го погледнеш облечен в расо, с брада, усмихнат, добър и с чувство за хумор, той правеше приятна атмосферата и предразполагаше хората. Обърнете внимание: усмихваше се, а не се смееше. Вие усмихвате ли се вкъщи? Доволни ли сте? Радостни ли сте? С настроение ли си приемате живота? От добрата му страна? Или постоянно сте зле, в меланхолия и депресия без причина? Събуждаме се сутрин и всичко ни се вижда трагично. Детето те гледа, а ти му казваш: „Ех, какъв е този живот... Ела, детето ми, стани да отидеш на училище, хайде пак да ходиш на училище!”

По този начин все едно му казваш: „Влез и ти в мизерията на живота, да заживееш като мен!”. Нима детето няма да възрази: „Ама къде ме викате да вляза, в какво общество?!”.

А ние сме християни, това е любопитното – че сме Христови, но нямаме радостта, която имат хората от света, макар и онази да е лъжовна. Къде е истината? Кога ще придобием радостта? Кога? След смъртта? Още сега тази радост трябва да присъства в живота ни и да се прояви в нашето семейство, за да усили връзките между нас, с децата и т. н. Аз вярвам, че християнинът  и християнските съпрузи трябва да има тази радост и положителна житейска нагласа, да имат кураж в живота, с надежда да гледат напред и да вярват, че нещата ще вървят добре, Бог си знае!

Уволнили един човек, той отишъл в магазина и купил печено пиле, шиш–кебап, картофи, безалкохолно и отишъл вкъщи. Защо? Защо направил така? Защото си казал: „Няма да допусна да спадне духът ми и да предам това настроение на семейството си, та да накарам всички да виждат живота в черно!”. Като се прибрал, казал на жена си:

- Къде са децата, извикай ги да хапнем, донесох ядене, да си прекараме добре!

- Защо, любов моя, да не са те повишили?

- Не, уволниха ме!

- Нима ще черпиш за уволнението!?

- Да, защото няма да се предадем, вярваме в Бога и нашата надежда е доказателството!

Е, хубаво е да имаш такова семейство! Детето вижда родителите си да говорят така и си казва: „Виж Христос какви прави моите родители – вярват и са силни!”. Ако навсякъде вижда отчаяние, защо да стане християнин? Защо да е църковен човек? Така ми каза едно дете:

- Защо да стана като родителите ми, които са църковни? Какво видях в тях, та да го пожелая? Какво добро имат, за да го правя и аз? Кажи ми! Какво? Негодуване, мърморене, капризи, всичко им е черно, всичко е отчайващо.

Мисля, че това са важни неща, които трябва да ги видим в нашия живот.

Усмихвайте се, обичайте и да го показвайте. Тази, госпожа, за която ви разказах и която идваше на бднията, дойде отново преди известно време. У тях се „избиват” буквално. Не иска да разбере, че трябва да приближи мъжа си. Вместо да ми каже, че гледа своите грешки, тя ми казва:

- Намерих чудесни духовни книги, отче, и ще ти ги донеса и на тебе! Намерих „Подвижническите слова” на авва Исайя!...

Погледнах я и тя също ме гледаше и очакваше реакцията ми. Казах й:

- Слушай сега, какво ще ти кажа! Четеш авва Исайя, но какво ще стане с „хорото на Исайя”, след като си разрушила твоя дом? (Игра на думи, защото по време на венчанието се пее „Исаие, ликуй”, бел. ред.) Рушиш дома си, нима не разбираш, че не отиваш на добре? Домът ти се срива, а ти ми говориш за духовни неща, които са на петия етаж, а ти още не си стъпила дори в партера. Къде живееш? Това, което те съветвам, не е ли духовно? Не е, казваш, защото, когато стъпчеш егоизма на някой, той не иска да слуша и ти възразява: „Ще правя, което аз искам! Духовно, но по егоистичен начин – както аз го искам!”. Друг път същата жена дойде да ми съобщи едно още „по-духовно” решение:

- Мисля, че трябва да се разведа и да водя подвижнически живот!

Аз й казах:

- Естествено, нали и поговорката така казва: който не иска да меси, десет дена пресява.

Тоест, тя не иска да води борба със себе си, за да запази семейството си, и намира прозорчета да избяга. Но трябва да знаете, че който бяга от това, ще срещне същото по-нататък. Който мисли, че, оставяйки брака си, ще намери по-лесно решение, после пак ще има такива проблеми. Защото гъвкавият човек навсякъде е гъвкав, а човекът, който има труден и капризен характер, и по-нататък ще бъде труден. Нямаш гаранция, че след това ще водиш хубав живот, защото носиш същия характер. Затова седни вкъщи и се бори там, където си, за да промениш нещата. Решението не е бягството, а да седнете и да говорите, но не като врагове, нито като на съд, нито, за да видите кой е по-добър и по-прав, а за да се съедините и да задържите дома си – това е целта.

Когато моите родители се караха, търсеха да намерят кой е бил прав. Но нима  въпросът в брака е кой е прав? Въпросът е как бракът ще се задържи. Хайде, дадох ти право! Какво да го правиш това право? Въпросът е бракът ти да се задържи. Това е велико нещо. И той се задържа чрез прости неща – усмивката, подарък, мисълта, която го занимава, да накара и теб да се замислиш, молитвата, да сготвиш яденето, което му харесва, а което не му харесва да не го правиш, защото той не обича бамя, а тя пак бамя му направи! Той й казва: „Не искам бамя”, а тя – пак бамя! Това какво показва? Въпросът, разбира се, не е в бамята, а че твоята чувствителност не стига дотам да разбереш, че този човек има някакво изискване в душата си, не му харесва това, има друго предпочитание, а ти нямаш усет за него. Същото може да се постигне и с едно цвете, с една добра дума – кажете една добра дума на човека, когото обичате, говорете му с мили думи винаги, а не само в началото на брака.

Ти обръщаш ли се към човека до теб с „любов моя”? Един мъж казал на жена си по този повод:

- Хайде сега, глупости, така ли ще си говорим? Да не сме бебета!

Виж, деца сме, защото, когато се караме за нещо дребно от типа на „тя ми каза, а аз му казах” – е, това не са ли детинщини? Дълбоко в себе си ти си дете, но го забравяш. Затова сега, докато сте живи, говорете си с мили думи – когато сте заедно и можете да го правите. Защото не забравяйте, че вашият брак няма да продължи вовеки веков, а е за този живот и този живот има срок на годност. Колко години сте женени? Е, ще живеете още толкова, още толкова и т. н., те ще изминат много бързо. Първо си сам, после се жениш, ставате двама, създаваш дете, ставате трима, четирима, колкото деца създадете. Децата след това заживяват самостоятелно, семейството пак намалява, накрая пак остават двамата родители, накрая остава един и след това никой. Тогава, вече накрая, започваш да се питаш: какво направих в живота си? Какво постигнах за толкова години? Живяхме заедно, но обикнахме ли се? Опознахме ли се? Почувствахме ли нещо хубаво? Да си заслужава, че живяхме? Кажете това сега, когато сте живи, понеже времето ни не е неограничено, да знаете това! Ще дойде час, когато ще казвате: Ах, да беше до мен, щях да ти кажа толкова хубави думи! На мъртвия обаче какво да кажеш?

Съпругът на една баба почина. Аз бях на погребението, където тя трогна всички и те плакаха – нареждаше някакви разтърсващи думи за дядото. И двамата бяха 80-годишни. „Кипарис мой”, „левент мой”, „любов моя”, „царю мой!”. Всички в храма плачеха.  Аз не знаех тяхното семейното положение. След няколко дена една жена отишла у тях и й казала:

- Всички ни накара в църквата да плачем и се потресохме! Докато беше жив, обаче, ти никога не му говореше така! Чудя се сега, понеже преди на мира не го оставяше! Това го забрави. Но на погребението беше страшна! Потресохме се, плакахме всички.

Оказа се, че докато блаженопочившият беше жив, не беше „ял сладък хляб” от тази баба. Добра дума не му беше казвала. Затова нека се обикнем сега, когато сме живи и сме заедно. Говорете красиво с човека до вас. Това го знаят мъже, които са погребали жени или обратно, жени, които казват, че имат много угризения, понеже не са се държали добре с мъжете си. И отиват на гроба му и изричат думите, които приживе на съпрузите си никога не бяха казвали...

Внимавайте също и с иронията. Съпрузите не трябва да се иронизират помежду си, единият не бива да наранява другия. Не трябва да дълбае раните му и да го натиска дотам, че да го боли. Кажете, което искате, на вашия човек, говорете му: „Искам да ме зачиташ, да ми казваш, че ме обичаш!”. „Обичам те, бе, жена!” – й отвърнал мъжът. „Но аз искам да ми го казваш постоянно”. „Ох!”. „Искам да ми го казваш постоянно, пречи ли?”.

Такъв е човекът. Иска да чува тази дума: че някой го обича, че го закриля, че е до тебе. Човешка нужда е и всички я имаме. Кажете благи думи, защото мисля, че това е единствената причина, поради която живеем. Да се научим да станем хора на любовта и на Бога, защото това означава да бъдеш Божий човек – да се научиш да улавяш болката на другия и неговата нужда. Хубаво нещо е да имаш семейство. Един мой далечен роднина се разведе, остави децата си и един ден го попитах:

- Защо се разведе? Тази, която намери, нима е толкова удивителна?

- Не е, отче!

Мислех, че е взел някоя красавица, а той намери една чужденка. И не беше причината за развода красотата и богатството.

- Отче, да ти кажа ли нещо? През 15-те години, когато бях женен, никога не усетих грижа, любов, заинтересованост. Предишната ми жена една блага дума не ми каза. Дали имах жена или нямах – все едно ми беше. Сам бях, сам като калугер.

- Новата, която намери, какво има в крайна сметка? Да науча и аз, какво ти дава новата? Кажи ми, свещеник съм, говори ми свободно.

Викам си, да видим какво ще ми каже сега, може би нещо плътско, греховно? А той какво ми каза:

- Нищо, бе, отче! Новата, просто, когато се върна от работа, взема един леген, слага малко гореща вода, слага едра сол, слага ми нозете вътре и ми казва: „Седни малко да отпочинеш, днес си уморен, ще ти разтрия пръстите”. За 15 години жена ми нито един път не направи и един жест на любов, къде ти да ми мие нозете? Поне да ми беше казала една блага дума, а тази, чужденката, се държи толкова сърдечно с мен! Аз ли съм виновен, че се разведох? Живеех лишен от всичко и измъчен вкъщи...

Видяхте ли какво се оказало в крайна сметка? С малко вода и сол и много любов неговият живот станал красив. Това е тайната. Щастието не струва пари. Не ни липсват само парите, а най-вече душевният контакт и любов.

Ако видиш детето си вкъщи да се усмихва, да пее – тогава твоят дом е рай. Независимо дали имаш или нямаш пари, това е чудно нещо. Слагаш ключа във вратата и казваш: Вътре ме очаква една жена, която е създадена за мене, обича ме и мисли за мене. А жената казва: Работя и мъжът ми мисли за мене, за детето ни и семейството ни. Това е щастието.

Кризата в Гърция показа, че освен икономическите проблеми, ни липсва и душевен „излишък”. Нямаме сили, нямаме любов помежду си, нямаме взаимна близост. Затова се терзаем изключително много. Чудесно е, че сте женени. Не гледайте, че аз и много други не се ожениха. Нас Бог ни е призовал за други неща. Но и за вас, които ви е накарал да се ожените, Той е имал Своята причина. Няма да се изгуби това, което правите. Никога не мислете, че с брака си сте направили погрешна стъпка.

А тези, които все още не сте семейни, помислете много добре. Какво имам предвид ли? Две неща: човекът, който ще вземете, да бъде чистосърдечен и с разбран характер. Една девойка ми каза:

- Намерих един мъж, не е много църковен, да го взема ли?

Казах й:

- Ти много църковна ли си?

- Разбира се! Не съм ли?

- Е, не мисля, защото изповедта ти не показва, че водиш съвършен църковен живот, и ти водиш борба.

- Да, ама той и толкова не е църковен...

Да бъде добър, благоразположен, с разбран характер. И да си подхождат вашите характери, единият да може да седи с другия, без да гледа часовника и да каже: хайде да си ходим! Да не ти тежи неговото присъствие, да не се насищаш, да слушаш, да мислиш, да сте заедно и т. н. Това е критерият, че си подхождате. И Бог благославя по-нататък. Не е достатъчно да си християнин, за да се ожениш за християнка. Може да сте християни, но да не се подхождате. Понякога съветват младите:

- Вземи си добро момиче, да е църковно!

- Ама, не си подхождаме!

- Да, но е добра християнка!

- Не, аз не мога – гледам я и нищо не чувствам!

- Детето ми, но тя има дядо-свещеник!

- Какво ме интересува, че има дядо-свещеник? Каква връзка има това?!

С други думи, искам да кажа, че жената може да е добра, но характерът има голямо значение. Важно е душите да се свързват и хората да могат да общуват. Затова е нужно голямо внимание и спрямо децата – да не ги карате насила да правят нещо, за което след това ще се разкаят, ще плачат и цялото ви семейство ще се терзае. Нужно е голямо уважение, молитва и внимание по въпроса с брака.

Аз съм на брега, а вие сте в океана. Дойдох да ви дам една чаша вода и да ви кажа, с вас съм, мисля за вас и т. н. Вземате своя кръст, вие сте героите в семейния живот. Знаете ли какво пожелават на свещениците, когато празнуват, вместо „На многая лета”? Чували ли сте го? „Хубав рай!”. И още? „Радвай се на царството си!”. „Отче, радвай на царството си!”.

И аз ви пожелавам да се радвате на това, че имате семейство, да му се  радвате, понеже голяма чест е, че имате семейство. Дали имате едно дете, дали много, дали нямате – каквото Бог даде на всеки и каквото позволява засега, при всяко едно положение, това, което преживявате сега, е голяма чест, голям дар. Колко хубаво нещо е да знаеш, че един човек живее и съществува за тебе, че е твоят човек, който мисли за тебе, зачита те, ти си до него, прекарвате хубави моменти заедно, това е велико нещо! Велика чест е, че Бог ви е оженил. И ви е сложил венец: „Венчава се Божият раб с Божията рабиня” – тоест, твоят венец е твоята жена. Твоята слава е мъжът ти. Това е велико! Желая ви да му се радвате, да живеете дълги години семеен живот, където всичко ще се окаже за добро – търканията за добро ще се окажат, и кавгите за добро ще се окажат, душата омеква накрая. От многото варене яденето накрая става сладко. Нужно е време.

Животът трябва да ври и да кипи. Ще врим в собствен сос, във всичко, но Бог няма да ни остави. Накрая ще остареем, ще остареете и няма да можете много да се карате. Каза ми го един дядо. Аз му рекох веднъж:

- Много сте напреднал духовно, дядо, отдавна не сте ми казвал, че сте се карал с жена си.

- Ох, сега не мога, тежи ми, остарях вече!

Изморил се е да се карат. Тялото също не му помага, защото в миналото е бил буен, а сега стои и казва учтиво: „Моля те, донеси ми малко чай!”, сиреч, вече е омекнал.

Този живот ще премине и ще разберем, че нашата жена е била нашият най-голям благодетел и мъжът ми също е бил най-големият ми благодетел. Заради него ще отидем в рая, заради нея ще отидем в рая, защото заедно с него ще се научим на търпение, смирение, прошка. Да слушаш и да не говориш. Да прощаваш, повече да открехваш душата си. Къде иначе ще ги научиш тези неща? Къде? Сам? Една жена в Атина ми каза:

- Отче, слушам вашето предаване и съм много щастлива!

- Браво! – й казах.

- И чувствам голям мир вкъщи.

- Браво! Колко човека сте вкъщи?

- Сама съм.

- А, добре. Много хубаво.

- Но ако мъжът ми да се върне на обед, се скарваме.

- Е, хубава работа! Какво ми казвате сега, разбирате ли?

- Ами, че когато съм сама, съм толкова спокойна!

- Оставаше да не си спокойна и като си сама... Тогава би трябвало да те пратя някъде на лечение...

- Защо ми казвате това?

- Защото, мила моя, ценното е не да си спокойна, когато си сама. Там с мъжа си – с него ще си спокойна, и с него ще се караш.

Същото казал и старецът Паисий на една двойка, когато се обърнали към него:

- Отче, когато се скараме, кой от двамата да отстъпи първи? – попитал мъжът – Защото Писанието е на моя страна и казва, че жената трябва да се бои от мъжа и да се подчинява на мъжа. Кажи, отче, кой да отстъпи!

Старецът Паисий отговорил:

- Бре, деца, вижте, когато се карате, нека по-умният отстъпи! Който е по-умен, той ще отстъпи. Спираш кавгата и край с този въпрос!

Когато казвам „спираш кавгата”, имам предвид да спре караницата и да не се задълбава в този въпрос, а не да престанат сърдити да си говорят изобщо. Това е по-лошо от кавгата. Една жена ми разказваше:

- Когато се караме, аз имам един много хубав метод. Какъв ли? Не му говоря.

- Тоест, имаш предвид, че проявяваш спокойствие и смирение?

- Не! Не му говоря, отче! Правя му физиономия, все едно, че не съществува за мен вкъщи!

- Сериозно ли говориш?

- Да.

- Колко трае тази история?

- Три дена със сигурност.

- Три дена?! Сериозно ли говориш?

- Да, не му говоря много, за да си научи урока! Иначе го обичам, отче, не се безпокой, обичам го, но това е метод!

- Виж, да ти кажа, а ако му говориш, какво пречи да разбере?

- Не му говоря, защото, ако му говоря, ще се надуе!

Чуйте как си говорят в едно семейство! Единият да не се надуе, другият да няма много власт – какво показва това? Властнически връзки. Внимавате с това в брака. Ние не сме противници: „Аз ще те победя!”. „Не, аз ще те победя!”. Не е така. Любовта трябва да победи. Нашият Христос трябва да победи и единството на съпрузите да победи, за да могат децата, като ви наблюдават, да казват: „Колко  е хубаво, че имам тези родители!”.

Когато попитах едно дете: „Обичаш ли Бога?”, то ми отвърна: „Какъв е Бог?”. Аз му казах:

- Бог те обича, както баща ти! Бог е Баща! Както баща ти...

То обаче ме прекъсна:

- Но баща ми не ме обича много, с майка са разведени, не ми обръща внимание и отдавна не ми е говорил.

Как ще кажа на такова дете, че Бог е Баща, ако образецът на баща в дома, ако примерът на майката го няма? Заедно трябва да полагаме усилия. Църквата ще строи върху един дом, в който има задружен семеен живот, за да мога след това да кажа на детето:

- Дете, Бог е като баща ти с любящото сърце на твоята майка.

Как да кажа това на хора в разбити домове? Как да го кажа? Разбити семейства...

Не сравнявай твоята жена с никоя друга, нито мъжа си, нито детето си. Това е жена ти, това е детето, край! Вчера една майка ми каза по телефона и ме притесни:

- Срам ме е за детето ми!

И защо се срамуваш от детето си? То е добро, ти си добра, твоят съпруг е добър и заедно ще се опитате да направите нещо добро в живота си!

Виж първа част: Къде е мъжът ти?

Превод: К. Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xr9x3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото."
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.