Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)

8999Преди пет години в Санкт-Петербурска епархия е създаден център за помощ на съпрузи, чийто брак е в опасност. Организатори са прот. Александър Дягилев и съпругата му Любов Дягилева, която е юрист (на снимката). Методът на работа със семействата в криза – „Съпружески срещи” – е заимстван от практиката на Римокатолическата църква, но е преработен и пригоден за православни семейства, според църковното разбиране за човека и брака.

Движението „Съпружески срещи” е създадено първоначално в 1977 г. в Полша от римокатолическия свещеник Стефан Богушевски и семейната двойка Йежи и Ирена Гжибовски. О. Стефан идва от Канада, където е виждал подобна програма, и решава да я „въцъркови”. Заради успешността й, тя става международна и се прилага в цял свят. През 1990 г. с Йежи и Ирена Гжибовски се среща руският свещеник о. Александър Мен, който иска да приложи програмата в своята енория. Затова през август 1990 г. той изпраща в Полша четири семейни двойки, които да усвоят начина на работа. Същата година през септември о. Александър Мен е убит и новият енорийски свещеник не е склонен да започне дейност на базата на опита на обучените в Полша семейства.

След близо 20 години програмата отново е на дневен ред. Този път има и свещеник, който да я приложи не само на енорийско, но и на епархийско ниво – о. Александър Дягилев. Той признава, че през 2009 г. лично е преминал през програмата със своята съпруга, с която на даден етап от семейния си живот преживяват криза в отношенията. Така той и съпругата му изпитват на практика приложимостта на метода на работа.

Програмата представлява двудневен семинар, детайлно разработен от Йежи и Ирена Гжибовски. Те откриват, че лекциите на тема християнско семейство и брак не вършат работа и е необходим по-задълбочен подход. Семинарите се провеждат извън града, където съпрузите не толкова слушат поучения, колкото имат възможност да поговорят на спокойствие върху натрупаните проблеми и болни теми. Но това не става хаотично. Създателите на програмата са разработили всички детайли: къде и при какви условия се събират двойките, за колко дни, какви теми и в каква последователност да обсъдят.

„По време на семинара ние обговорихме много сложни теми от нашите взаимоотношения, които негласно бяхме обявили за табу, разказва за своето първо участие в семинара о. Александър. – След края на програмата разбрах, че не само можем да живеем заедно и да се търпим, а и да живеем и да се радваме един друг. Помня, че на връщане от семинара, докато пътувахме заедно в колата, душата ми ликуваше, сякаш се връщах от венчавката ни. Естествената ми реакция тогава беше: а защо при нас това го няма, защо това не се прилага в Православната църква? И решихме да го направим”.

Статистиката за броя на разводите в Петербургска епархия, а и в цяла Русия, е стряскаща. Средногодишно по два църковни брака се разтрогват всеки ден само в Санкт-Петербург. От 60 000 брака в епархията годишно, 20 000 се разпадат. (В България ситуацията е подобна: на 24 600 брака през 2014 г. в страната, съответстват 10 600 развода).

О. Александър посочва кои са причините за огромния брой провалени бракове не само сред светските хора, но и сред тези, които се смятат за православни. „Основните причини, както показва моята практика, са: незрелите мотиви за вспътване в брак, несбъднатите очаквания, различното възпитание и навици, различните темпераменти и реакции, работата, парите, бедността, кредитите, религиозните различия, различията в жизнените цели, отношенията с родителите и роднините, здравето, проблеми в сексуалните отношения, лошите навици, вредните зависимости, раждането на деца, неприемането на чувствата, неумението да се води диалог, съпружеските измени”.

О. Александър поставя измяната на последно място, защото според него тя е резултат от всички гореупоменати причини – обобщение на една започнала на по-ранен етап криза в семейството. Той извежда „неприемането на чувствата” и „неумението за водене на диалог” като едни от най-важните, защото приемането на чувствата и правилният диалог са единственият начин за преодоляване на всичко, казано по-горе.

О. Александър получава благословение за създаването на движение „Съпружески срещи” от Петербургския митр. Владимир и така започва да действа центърът към енорията на храм „Св. Александър Невски”. В нея се включват както миряни, така и свещенически семейства. За работата си по програмата о. Александър разказва: „Акцентът се поставя върху това, че хората молят Бог да обнови даровете, които се дават при тайнството Венчание и да им помогне правилно да ги използват. Или, ако образно трябва да се опише процесът, то дарът Божи е огън, запален от дърва. Купчината дърва все още не са огън, той трябва да се запали. Но дори огънят да се появи в купчината дърва, той рано или късно ще загасне, ако не се поддържа съзнателно и отвреме-навреме не се хвърлят цепеници в него. Много хора, когато се женят, си мислят, че любовта, която имат в този момент, ще остане завинаги. Но на практика не е така. Дори дарът Божи, който се дава в тайнството Венчание, може да изчезне, ако не се поддържа целенасочено със съзнателни усилия”.

Още за работата на центъра разказва презвитерата Любов Дягилева: „Основната ни програма е двудневен семинар извън града за семейни двойки. Това става в петък вечер, събота и първата половина на неделята. Както светите отци се отдалечавали в пустинята, за да се помолят, отхвърляйки всички грижи, така и ние предлагаме на съпрузите да направят – да оставят всяка суета, всички житейски дела, дори децата, за да могат да се посветят един на друг и на молитвата. Важно е хората да бъдат откъснати от привичната им среда и да бъдат отведени там, където нищо няма да им напомня за техните обичайни занимания. Много е важно това да става без децата, децата, трябва да останат при някого, защото именно работата, битовизмите, плюс децата – заемат 99 % от времето на хората. „Аргументите, че няма на кого да оставят децата, не се приемат, казва Любов Дягилева, – защото на последния семинар имахме свещеник и попадия с девет деца, които бяха намерили на кого да ги поверят...”.

Всяко семейство си има своя стая. Програмата е съставена от 11 беседи, посветени на семейния живот. Има водеща брачна двойка, която вече е преминала през програма и е обучена, тя споделя своя опит за това, как решават възникналите в семейството трудности и проблеми. На срещите задължително присъства и свещеник.

Първите експериментали православни „Съпружески срещи” се провеждат през май 2010 г. В тях участват три свещенически семейства и шест двойки миряни. Те стават сърцевината на православното движение. През есента на същата година начинанието получава благословение от Петербургския и Ладожки митр. Владимир, за да бъде създаден епархийски център „Съпружески срещи”.

О. Алексанъдр споделя, че „идеята не е хората да бъдат обучавани, не им държим сметка какво се случва в техните семейства, ние повдигаме дадена тема и искрено разказваме как в нашето семейство се решава този въпрос. Понякога даваме и отрицателни примери. Хората дори се шокират: Нима и в семействата на свещениците стават такива неща? Но като резултат се създава атмосфера на доверие, основана на факта, че имаме идентични проблеми”.

Конкретните въпроси за обсъждане в програмата не са известни предварително. Залага се на ефекта на неочакваността. Но някои от основните теми за разговор и размисъл са: „Какво е диалогът и какви са неговите правила”, „Съпружеството в Божието домостроителство”, „Нашите чувства”, „Нашите маски”, „Бог в нашия живот”.

След всяка беседа се четат молитви за семейството, а програмата завършва с богослужение, в което са включени специални молитви за брака.

О. Александър казва, че той лично приема цялата програма като богослужение. „В присъствието на Бога ние извършваме дейност, чиято цел е запазването и спасението на християнския брак. Без Христос това е невъзможно. Затова темите за Бога и вярата винаги се повдигат, винаги всичко е съпроводено с молитва, и Литургията е обобщение на всичко. В същността си цялата програма е подготовка за Литургията, за Причастието”.

След края на семинара участниците продължават да поддържат връзка помежду си, двойките се срещат с другите семейства веднъж месечно, за да се подкрепят, разговарят, но срещите винаги са тематични, не хаотични. Основната им задача е създаване на диалог.

Четири принципа на диалога описва о. Александър: „Да слушаш преди да говориш, да споделяш, а не да спориш, да разбираш, а не да оценяваш, да прощаваш – това е преди всичко”.

В програмата участват както семейства на свещеници, така и на миряни, хора с църковен брак и такива с граждански. „Необходима е поне определена лоялност към Църквата” – казва Любов Дягилева за участниците.

„За някои програмата е повод за първи път да се замислят за вярата – споделя о. Александър. Най-важното условие е, че могат да участват само съпружески двойки, които са признати от Църквата, т. е. минималното изискване е официален брак – църковен или граждански. За някои програмата е подготовка за пристъпване към тайнството Венчание.

Участието в програмата не е вид забавление, а задълбочен размисъл за приоритетите на отделната личност и на двойката като семейство. О. Александър разказва, че понякога обсъжданите теми са болезнени, има хора, които искат да напуснат семинара и се налага да ги уговарят да останат и да преживеят нещата, които могат да им помогнат да надмогнат своето его и така да дадат шанс семейството да запази своята цялост.

„Имаме няколко случаи, при които успяхме да спасим семейства, които бяха на ръба на развода, но имаме и случаи, когато не успяваме”, казва свещеникът.

„Програмата не е вълшебна пръчка – тя е само инструмент, от който съпрузите могат да се възползват, ако искат сами да си помогнат, разчитайки и на Божията помощ”, обобщава Любов Дягилева.

По материали на Православие.ру и Милосердие.ру

Превод: Полина Спирова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/944dd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.