Мобилно меню

3.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.93 (15 Votes)
Klara22.jpg В есе­то си “Х­ляб вмес­то ка­мъ­ни” Ел. Шус­лър­-Фи­о­рен­ца от­с­то­я­ва по­зи­ци­я­та, че “Биб­ли­я­та не са­мо е на­пи­са­на с ду­ми­те на мъ­же­те, но и слу­жи да се ле­ги­ти­ми­ра пат­ри­ар­хал­на­та власт и по­тис­ни­чес­т­во, до­кол­ко­то тя “п­ри­да­ва” на Бог мъж­ки пол и оп­ре­де­ля вър­хов­на­та ре­ал­ност в мъж­ки тер­ми­ни, ко­и­то пра­вят же­ни­те не­ви­ди­ми или ги мар­ги­на­ли­зи­рат.” Ав­тор­ка­та са­мо­у­ве­рено за­я­вя­ва, че се опит­ва да раз­ра­бо­ти “ед­на фе­ми­нис­т­ка биб­лейс­ка хер­ме­нев­ти­ка, т. е. те­о­рия, ме­тод или пер­с­пек­ти­ва на раз­би­ра­не и тъл­ку­ва­не. Та­ка бих ис­ка­ла, пи­ше тя, да доп­ри­не­са за фе­ми­нист­ко­то ар­ти­ку­ли­ра­не на ед­на но­ва на­уч­на па­ра­диг­ма в тъл­ку­ва­не­то на Биб­ли­я­та и те­о­ло­ги­ята.
­
Фе­ми­нис­т­ка­та те­о­ло­гия за­поч­ва с жен­с­кия жиз­нен опит, с “цър­к­ва­та на же­ни­те”.  По-на­та­тък в пи­са­ни­я­та си Ел. Шус­лър­-Фи­о­рен­ца ка­те­го­рич­но по­яс­ня­ва, че 'хер­ме­нев­тични­ят цен­тър' на фе­ми­нис­т­ка­та ин­тер­прета­ция на Биб­ли­я­та е цър­к­ва­та на же­ни­те (еkklesia gynaikon), дви­же­ни­е­то на са­мо­де­фи­ни­ра­щи­те се же­ни и де­фи­ни­ра­ни­те от же­ни­те мъ­же в биб­лейс­ка­та ре­ли­ги­я” и ни пред­ла­га “да раз­би­ра­ме Биб­ли­я­та ка­то струк­ту­ри­ращ про­то­тип на цър­к­ва­та на же­ни­те, а не ка­то ар­хе­тип из­вън вре­ме­то...”

Впро­чем ци­ти­ра­на­та фе­ми­нис­т­ка не е един­с­т­ве­на­та, ко­я­то изо­па­ча­ва как­то раз­би­ра­не­то за Бо­га, Биб­ли­я­та и Цър­к­ва­та, та­ка и са­мо­съз­на­ни­е­то на ис­то­ри­ко-кри­ти­чес­ка­та на­у­ка и бо­гос­лов­с­ки­те дис­цип­ли­ни. Още през 19 в. С. Грим­ке, М. Гейдж и Ел. Стан­тън за­я­вя­ват, че Биб­ли­я­та не е Бо­жие сло­во, а ду­ми на мъ­же­те. “Ре­ли­гии, в цен­тъ­ра на ко­и­то е по­чи­та­не­то на Бог от мъж­ки пол, пи­ше фе­ми­нис­т­ка­та К. Крист, съз­да­ват “нас­т­ро­е­ни­я” и “мо­ти­ва­ци­и”, ко­и­то дър­жат же­ни­те в със­то­я­ние на пси­хо­ло­ги­чес­ка за­ви­си­мост от мъ­же­те и мъж­ка­та власт и ед­нов­ре­мен­но с то­ва уза­ко­ня­ват по­ли­ти­чес­ка­та и со­ци­ал­на­та власт на ба­щи­те и си­но­ве­те в об­щес­т­ве­ни­те ин­с­ти­ту­ции”.

Ед­ва ли е не­об­хо­ди­мо при­веж­да­не­то на още ци­та­ти, за да се уве­рим, че фе­ми­нистко­то прис­во­я­ва­не на ре­ли­ги­оз­на­та тра­ди­ция е из­к­лю­чи­тел­но се­ри­оз­на опас­ност, ко­я­то по­раж­да и опи­ти за съз­да­ва­не на но­ви сю­же­ти и ри­ту­а­ли. Фе­ми­нис­т­ки­те от хрис­ти­ян­с­ка­та тра­ди­ция сфор­ми­рат ал­тер­на­тив­ни об­щ­нос­ти за бо­гос­лу­же­ние и вза­и­мо­по­мощ, къ­де­то имат въз­мож­ност сво­бод­но да из­г­раж­дат ези­ка, ди­на­ми­ка­та на об­щ­ност­та и прак­ти­ка­та по на­чин, кой­то из­ра­зя­ва тех­ни­те пред­с­та­ви за пре­о­до­ля­ва­не на по­тис­ка­не­то на же­ни­те. Фе­ми­нис­т­ки­те “бо­гос­лу­же­ни­я” се оказ­ват съ­щес­т­ве­на част от но­во­е­зи­чес­т­во­то. Жри­ци­те на дви­же­ни­е­то Уи­ка  напр. по­ла­гат на­ча­ло­то на фе­ми­нис­т­ки ри­ту­а­ли, в цен­тъ­ра на ко­и­то са го­диш­ни­те пла­нет­ни цик­ли и рит­ми­те на жен­с­ко­то тя­ло. Ка­то ця­ло фе­ми­нис­т­ки­те гру­пи пре­от­к­ри­ват ези­чес­ка­та пред­с­та­ва за “бо­ги­ня­та”, ка­то че­ти­ри са ос­нов­ни­те стра­ни, ко­и­то из­ра­зя­ват ней­на­та сим­во­ли­ка: бо­ги­ня­та ка­то ут­вър­ж­да­ва­не на жен­с­ка­та си­ла, на жен­с­ко­то тя­ло, на жен­с­ка­та во­ля и на от­но­ше­ни­я­та меж­ду же­ни­те, вкл. унас­ле­де­ния жен­с­ки опит. Сле­до­ва­тел­но за фе­ми­нис­т­ки­те най-прос­то­то зна­че­ние на сим­во­ла 'бо­ги­ня' се из­ра­зя­ва в под­чер­та­ване­то на жен­с­ка­та си­ла. Ху­дож­нич­ка­та Ме­ри Бет Едел­сън въз­тор­же­но пи­ше: “Ве­ли­ка­та бо­ги­ня ­ жи­ва и в доб­ро здра­ве ­ се на­ди­га, за да въз­вес­ти на пат­ри­ар­си­те, че тях­но­то гос­под­с­т­во, тра­я­ло 5000 го­ди­ни, е свър­ши­ло ­ Але­луя! Ние ид­ва­ме!” 

Съдър­жа­щи­ят се в ци­ти­ра­ни­те ду­ми ек­лек­ти­зъм по­каз­ва, че фе­ми­нис­т­ки­те от хрис­ти­ян­с­ка­та тра­ди­ция се на­ми­рат на кръс­то­път ­ с пог­лед, от­п­ра­вен в две по­со­ки. От ед­на стра­на, те ут­вър­ж­да­ват сво­я­та при­вър­за­ност (ма­кар и сво­е­об­раз­на) към ис­то­ри­чес­ка­та си ре­ли­ги­оз­на об­щ­ност, изис­к­вай­ки от нея да приз­нае тех­ни­те пре­фор­му­ли­ров­ки, но от дру­га ­ са от­во­ре­ни към въз­мож­нос­ти­те, пред­ла­га­ни им от но­во­е­зи­чес­т­во­то.

Ло­гич­но въз­ник­ва съ­щес­т­ве­ни­ят въп­рос, да­ли све­та­та Биб­лия и ре­ли­ги­озност­та са об­ласт, с ко­я­то фе­ми­низ­мът въ­об­ще тряб­ва да се свър­з­ва, ка­то се има пред­вид, че фе­ми­нис­тич­ни­ят на­чин на мис­ле­не е не­съв­мес­тим с древ­но­то уче­ние на Цър­к­ва­та? Как­то нак­рат­ко ще по­со­чим в след­ва­щи­те стра­ни­ци, хрис­ти­ян­с­т­во­то, ко­е­то от­с­то­я­ва рав­ноп­ра­ви­е­то меж­ду мъ­жа и же­на­та, ут­вър­ж­да­ва раз­би­ра­ния, ко­и­то са ди­а­мет­рал­но про­ти­во­по­лож­ни с те­зи на фе­ми­низ­ма.

Спо­ред из­на­чал­ния биб­лейс­ки въз­г­лед жената по сво­я­та бо­го­по­доб­на при­ро­да и по чо­вешко­то си дос­тойн­с­т­во е рав­но­цен­на с мъ­жа ­ тя е сът­во­ре­на по Бо­жи об­раз и но­си вър­ху се­бе си Бо­жи­е­то бла­гос­ло­ве­ние: “И сът­во­ри Бог чо­ве­ка по Свой об­раз, по Бо­жий об­раз го сът­во­ри; мъж и же­на ги сът­во­ри” (Бит. 1:27).

Бо­го­по­доб­на­та при­ро­да и нрав­с­т­ве­на­та кра­со­та на же­на­та са пред­с­та­ве­ни и в Но­вия За­вет, къ­де­то имен­но же­на е удос­то­е­на да на­ме­ри бла­го­дат у Бо­га и да при­е­ме Све­тия Дух в се­бе си, да ста­не май­ка Бо­жия. Тъй ка­то об­ра­зът на прес­ве­та Де­ва Ма­рия е пре­ди всич­ко об­раз на же­на, то не­съм­не­но “пър­ви­ят Хрис­тов дар за нас, пър­во­то и най-сил­но от­к­ро­ве­ние за Не­го­во­то уче­ние и пос­ла­ние към нас по­лу­ча­ва­ме в об­ра­за на же­на”.

Евангелските думи: “Бла­же­на е ут­ро­ба­та, ко­я­то Те е но­си­ла, и гър­ди­те, от ко­и­то си су­кал” (Лука 11:27), ко­и­то се от­на­сят до св. Бо­го­ро­ди­ца, са апо­ло­гия на жен­с­т­ве­ност­та и май­чин­с­т­во­то. А пър­ва­та же­на-ро­дил­ка, ка­то осъз­на­ва из­ця­ло тайн­с­т­во­то на сът­во­ре­ни­е­то, ко­е­то се об­но­вя­ва в раж­да­не­то на хо­ра­та, из­ри­ча: “Придобих човек от Господа” (Бит. 4:1). В то­зи нов чо­век, ро­ден от же­на­та-ро­дил­ка и де­ло на мъ­жа-ро­ди­тел, все­ки път се въз­п­ро­из­веж­да Бо­жи­ят об­раз.

През Своя зе­мен жи­вот Гос­под Ии­сус Хрис­тос се е от­на­сял с дъл­бо­ко ува­же­ние и обич към же­ни­те. Той е бе­сед­вал с тях, не­що по­ве­че ­ раз­к­ри­вал им е бо­жес­т­ве­но­то Си уче­ние. Ка­то след­ват Не­го­вия при­мер, све­ти­те апос­то­ли ут­вър­ж­да­ват чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во на же­на­та и изис­к­ват тя да бъ­де за­чи­та­на и ува­жа­ва­на на­рав­но с мъ­жа. Из­вес­т­но е, че Спа­си­те­лят и Не­го­ви­те уче­ни­ци са има­ли дос­той­ни по­мощ­нич­ки. Дя­ко­ни­са Фи­ва, за ко­я­то св. ап. Па­вел спо­ме­на­ва в Рим. 16:1-2, е би­ла “помощница на мнозина” християни и на самия него. Ка­то след­ва Хрис­то­во­то от­но­ше­ние към же­на­та, све­ти­ят апос­тол за­я­вя­ва, че “ня­ма мъж­ки пол, ни жен­с­ки; за­що­то всич­ки вие ед­но сте в Хрис­та Ии­су­са” (Гал. 3:28). Та­зи идея се съ­дър­жа и в уче­ни­е­то му за Цър­к­ва­та ка­то тя­ло Хрис­то­во, на ко­е­то всич­ки вяр­ва­щи са чле­но­ве (1 Кор. 12:27), и при това “ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни
(1 Кор. 12:22).

В хрис­ти­ян­с­т­во­то от­но­ше­ни­я­та меж­ду мъ­жа и же­на­та пре­ми­на­ват гра­ни­ци­те на меж­ду­по­ло­ви­те от­но­ше­ния, за­що­то те от­ра­зя­ват и от­но­ше­ни­е­то на Бо­га към чо­ве­ка. То­ва е имал пред­вид и св. ап. Па­вел, ко­га­то на­ри­ча бра­ка “велика тайна” (Еф. 5:32), свър­за­на с Хрис­тос и Цър­к­ва­та. На­чи­нът, по кой­то в бра­ка се осъ­щес­т­вя­ва ек­зис­тен­ци­ал­но­то един­с­т­во на чо­веш­ка­та при­ро­да, е тай­на, как­ва­то е и ве­ли­ка­та тай­на на съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бо­га и све­та в чо­веш­ка­та лич­ност.

В Пос­ла­ни­е­то до ефе­ся­ни св. ап. Па­вел, от ед­на стра­на, пре­пот­вър­ж­да­ва нрав­с­т­ве­на­та стой­ност на бра­ка, а от дру­га ­ над­хвър­ля пе­ри­ме­тъ­ра на по­у­че­ни­е­то.

Из­вес­т­но е, че пе­та гла­ва от пос­ла­ни­е­то съ­дър­жа в се­бе си важ­но съ­пос­та­вя­не: от­но­ше­ни­я­та меж­ду мъ­жа и же­на­та ка­то съп­ру­зи се при­е­мат от хрис­ти­я­ни­те по по­до­бие на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду Гос­под Ии­сус Хрис­тос и Цър­к­ва­та. Лю­бов­та на Спа­си­те­ля към Цър­к­ва­та се оказ­ва мо­дел как­то на съп­ру­жес­ка­та лю­бов, та­ка и на бра­ко­съ­че­та­ни­е­то меж­ду съп­ру­га и съп­ру­га­та. Ка­то се об­ръ­ща към тях, св. ап. Па­вел им пре­по­ръч­ва да “се по­ко­ря­ват един дру­ги­му в страх Бо­жий” (Еф. 5:21). Го­во­рей­ки за вза­им­но­то по­ко­ря­ва­не на съп­ру­зи­те, апос­то­лът по­ма­га за пра­вил­но­то раз­би­ра­не на пос­лед­ва­щи­те му ду­ми, свър­за­ни с под­чи­не­ни­е­то на же­на­та от мъ­жа: “Вие, же­ни­те, по­ко­ря­вай­те се на мъ­же­те си, ка­то на Гос­пода” (Еф. 5:22). С те­зи ду­ми св. ап. Па­вел ня­ма пред­вид, че мъ­жът гос­под­с­т­ва над же­на­та, а че тя след­ва да от­к­рие в сво­е­то об­ще­ние с Хрис­тос ­ Кой­то и за два­ма­та съп­ру­зи е един­с­т­вен Гос­под ­ ос­но­ва­ни­я­та за от­но­ше­ни­е­то си към мъ­жа. По­доб­на връз­ка не е ед­нос­т­ран­но под­чи­не­ние, за­що­то и мъ­жът, и же­на­та, ка­то “се по­ко­ря­ват един дру­ги­му”, се оказ­ват и вза­им­но под­чи­не­ни. Ако из­точ­ни­кът на то­ва вза­им­но по­ко­ря­ва­не е в по­ро­де­ния от бла­го­го­ве­ни­е­то “с­т­рах Бо­жий”, то не­го­ви­ят из­раз е лю­бов­та. Об­ръ­щай­ки се към мъ­же­те, св. ап. Па­вел под­чер­та­ва по осо­бен на­чин та­зи лю­бов: “Вие, мъжете, обичайте жените си” (Еф. 5:25) ­ та­ка из­ре­че­ни, ду­ми­те му за­ли­ча­ват стра­ха, кой­то би бил по­ро­ден от пре­диш­но­то из­ре­че­ние: “Же­ни­те да се по­ко­ря­ват на мъ­же­те си във всич­ко” (Еф. 5:24).

Лю­бов­та из­к­люч­ва по­кор­с­т­во­то, ко­е­то би пре­вър­на­ло же­на­та в ро­би­ня на мъ­жа, а пред­по­ла­га мъ­жът ед­нов­ре­мен­но да е по­ко­рен на же­на­та и да е под­чи­нен на са­мия Гос­под, та­ка как­то же­на­та е по­кор­на на мъ­жа си. То­ест съ­ю­зът на еди­не­ни­е­то меж­ду съп­ру­зи­те се осъ­щес­т­вя­ва чрез вза­им­но­то им от­да­ва­не, в ко­е­то се съ­дър­жа и вза­им­но­то им под­чи­не­ние. То­ва под­чи­не­ние “един другиму в страх Божий” (Еф. 5:21) при­да­ва на съп­ру­жес­ко­то еди­не­ние дъл­бо­чи­на и зря­лост, чрез ко­е­то се из­г­раж­да “но­се­ща­та сте­на” на брач­ния съ­юз, още по­ве­че, че “под­чи­не­ни­е­то” е във връз­ка с пред­с­та­ва­та за по­ко­ря­ва­не­то на Цър­к­ва­та пред Хрис­тос, ко­я­то ка­то Не­го­ва не­вяс­та ста­ва Не­го­во тя­ло. По по­до­бен на­чин съп­ру­га­та, към ко­я­то е на­со­че­на брач­на­та лю­бов на мъ­жа, ста­ва “ед­на плът” с не­го: “Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си” (Еф. 5:33). Лю­бов­та не са­мо свър­з­ва мъ­жа и же­на­та, но поз­во­ля­ва те да се сли­ват, при­над­ле­жей­ки си ду­хов­но един на друг до та­ка­ва сте­пен, че св. ап. Па­вел каз­ва: “Който обича жена си, себе си обича” (Еф. 5:28).

По­не­же за пра­вос­лав­но­то съз­на­ние лич­ност­та на же­на­та е рав­но­цен­на с та­зи на мъ­жа, то съ­щес­т­ву­ва­не­то на на­ру­ше­ни от­но­ше­ния меж­ду тях не мо­же да бъ­де пре­о­до­ля­но са­мо по ли­ни­я­та мъж­ ­ же­на. Един­с­т­ве­но ако “чо­век се от­вър­не от слу­же­не­то на све­та към слу­же­не­то Бо­гу, мо­же да се очак­ва здра­во и пъл­но­цен­но вза­и­мо­от­но­ше­ние с про­ти­во­по­лож­ния пол”.

Ци­ти­ра­ни­те ду­ми на М. Ра­до­ва­но­вич ни по­ма­гат да си обяс­ним се­ри­оз­но­то раз­ми­на­ва­не меж­ду хрис­ти­ян­с­т­во­то и фе­ми­низ­ма. В раз­г­леж­да­не­то на от­но­шени­я­та меж­ду мъ­жа и же­на­та фе­ми­низ­мът не ус­пя­ва да пре­въз­мог­не сво­е­то “с­лу­же­не на све­та” и да го ори­ен­ти­ра към “с­лу­же­не­то Бо­гу”. В та­зи връз­ка и Ем. Трай­чев с ос­но­ва­ние по­соч­ва, че “фе­ми­нис­тич­на­та ми­съл не ос­но­ва­ва сво­е­то раз­би­ра­не за мъ­жа и же­на­та вър­ху уче­ни­е­то за въп­лъ­щени­е­то”, как­то и че об­щи­ят ко­рен, кой­то свър­з­ва ка­то­ли­ци, про­тес­тан­ти и юдейс­ки фе­ми­нис­ти, “не е апос­тол­с­ка­та из­по­вед за Ии­сус Хрис­тос”.

Не­съм­не­но съв­ре­мен­на­та фе­ми­нис­т­ка те­о­рия вли­яе по­ло­жи­тел­но вър­ху иде­и­те за плу­ра­ли­зъм и рав­но­пос­та­ве­ност. В то­зи сми­съл цел­та на нас­то­я­ща­та ста­тия не е да зак­лей­мя­ва фе­ми­низ­ма, а от пра­вос­лав­на по­зи­ция да по­со­чи оне­зи не­го­ви на­со­ки, ко­и­то по­раж­дат тре­во­га, а имен­но:

1. Не­за­ви­си­мо че жен­с­ко­то съз­на­ние и фе­ми­нис­т­ко­то съз­на­ние от­час­ти се при­пок­ри­ват (до­кол­ко­то жен­с­ко­то е ос­но­ва­та на фе­ми­нис­т­ко­то, а пък фе­ми­нис­т­ко­то по­раж­да же­ла­ни­е­то да се “из­бя­га” от жен­с­ко­то), те тряб­ва да се раз­г­ра­ни­ча­ват.

2. С по­ви­ше­на кри­тич­ност след­ва да се под­хож­да към лес­бийс­ка­та фе­ми­нис­т­ка об­щ­ност, ко­я­то ка­те­го­рич­но от­ри­ча хе­те­ро­сек­су­ал­ност­та.

3. По­доб­но от­но­ше­ние е не­об­хо­ди­мо и към ос­нов­ния се­па­ра­тис­т­ки въз­г­лед за жи­вот, про­ти­чащ из­ця­ло в жен­с­ка сре­да и без об­ще­ние с как­ви­то и да би­ло мъ­же.

4. Осо­бе­но опас­но е фе­ми­нис­т­ко­то прис­во­я­ва­не на ре­ли­ги­оз­ни­те тра­ди­ции, как­то и сфор­ми­ра­не­то на ал­тер­на­тив­ни об­щ­нос­ти за бо­гос­лу­же­ние и вза­и­мо­по­мощ, ко­и­то са съ­щес­т­ве­на част от но­во­е­зи­чес­т­вото.

5. При фе­ми­низ­ма раз­би­ра­не­то за от­но­ше­ни­я­та меж­ду мъ­жа и же­на­та не се ос­но­ва­ва вър­ху уче­ни­е­то за бо­го­въп­лъ­щени­е­то и апос­тол­с­ка­та из­по­вед за Спа­си­те­ля.




Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k3r 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит