Мобилно меню

4.3571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.36 (14 Votes)
Не ля­гай с мъж ка­то с же­на: то­ва е мръ­со­тия” (Лев. 18:22). Спо­ред хрис­ти­ян­с­т­во­то чо­век се стре­ми към про­ти­во­по­лож­ния пол, за да “въз­пълни” би­ти­е­то си. При ед­но­по­ло­ви­те кон­так­ти то­ва не са­мо е не­въз­мож­но, но те на­ру­ша­ват при­род­ния и лич­нос­т­ния ред, по­тъп­к­вай­ки спра­вед­ли­вост­та спря­мо Тво­ре­ца.
Ма­кар и тяс­но свър­за­ни с ви­ди­мия свят, биб­лейс­ко­то по­вес­т­во­ва­ние не разказ­ва за при­ли­ка­та ни с ос­та­на­ли­те съз­да­ния, а са­мо с Бо­га: “И сът­во­ри Бог чо­ве­ка по Свой об­раз, по Бо­жий об­раз го сът­во­ри; мъж и же­на ги сът­во­ри” (Бит. 1:27). Тво­ре­цът из­б­ра нас, хо­ра­та, за Свои пред­с­та­ви­те­ли, и ни за­ръ­ча да въз­хож­да­ме в сво­я­та бо­го­об­раз­ност: “док­ле всин­ца дос­тиг­нем... до със­тояние на мъж съ­вър­шен, до пъл­на­та въз­раст на Хрис­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во” (Еф. 4:13).

Хо­мо­сек­су­ал­ни­те про­я­ви са нрав­с­т­ве­но гре­хов­ни, за­що­то, от ед­на стра­на, те са на­со­че­ни про­тив ес­тес­т­ве­но­то пред­наз­на­че­ние и фун­к­ци­о­ни­ра­не на на­ши­те те­лес­ни ор­га­ни, а от дру­га ­ ня­мат де­те­род­на цен­ност и пред­с­тав­ля­ват по­газ­ва­не на биб­лейс­ки­те ду­ми: “За­то­ва ще ос­та­ви чо­век ба­ща си и май­ка си и ще се при­ле­пи към же­на си, и ще бъ­дат два­ма­та ед­на плът” (Еф. 5:31). 

Ре­ди­ца биб­лейс­ки сти­хо­ве ос­т­ро осъж­дат хо­мо­сек­су­ал­ни­те дейс­т­вия: “За­то­ва Бог ги пре­да­де на сра­мот­ни страс­ти: же­ни­те им за­ме­ни­ха естес­т­ве­но­то упот­реб­ле­ние с про­ти­во­ес­тес­т­ве­но; съ­що и мъ­же­те, ка­то ос­та­ви­ха ес­тес­т­ве­но­то упот­реб­ле­ние на жен­с­кия пол, раз­па­ли­ха се с по­хо­ти един към дру­ги, и вър­ше­ха сра­мо­тии мъ­же на мъ­же...” (Рим. 1:26­27). Най-обоб­ще­но за блуд­с­т­во­то на мъ­же­те се го­во­ри в 3 Царств. 14:24: “В тая зе­мя има­ше и блуд­ни­ци, ко­и­то вър­ше­ха всич­ки гну­со­тии на ония наро­ди, ко­и­то Гос­под бе про­го­нил от ли­це­то на Из­ра­и­ле­ви­те си­но­ве” (срв. съ­що 22:46).

Pavel.jpg Св. ап. Па­вел не раз­г­ра­ни­ча­ва блуд­ни­те гре­хо­ве на “ес­тес­т­ве­ни” и “про­ти­во­ес­тес­т­ве­ни”. В пър­во­то си пос­ла­ние до корин­тя­ните све­ти­ят апос­тол каз­ва за блуд­ни­ци­те съ­що­то, как­во­то го­во­ри и за мъже­лож­ци­те: “Или не зна­е­те, че неп­ра­вед­ни­ци ня­ма да нас­ле­дят цар­с­т­во­то Бо­жие? Не се лъ­же­те: ни­то блуд­ни­ци, ни идо­лос­лу­жи­те­ли, ни пре­лю­бо­дей­ци, ни­то ма­ла­кий­ци, ни мъ­же­лож­ни­ци, ни­то крад­ци, ни ко­рис­то­люб­ци, ни пи­яници, ни­то ху­ли­те­ли, ни гра­би­те­ли ня­ма да нас­ле­дят цар­с­т­во­то Бо­жие” (1 Кор. 6:9­10).

VasiliiVeliki.jpg Пра­ви­ла­та на све­ти­те от­ци съ­що при­рав­ня­ват еди­ния грях с дру­гия. В прави­ла 6, 7 и 62 на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки се каз­ва след­но­то: “Блуд­с­т­во­то на ли­ца, пос­ве­те­ни на Бо­га, да се не при­е­ма за брак, а по все­ки на­чин да се уни­що­жи връз­ка­та им, по­не­же то­ва е по­лез­но и за ут­вър­ж­де­ние на Цър­к­ва­та, и на ере­ти­ци­те не ще се да­де слу­чай да ни уко­ря­ват, че прив­ли­ча­ме към се­бе си чрез до­пу­ща­не­то на гре­ха... Мъ­же­лож­ци, ско­то­лож­ци, убий­ци, от­ро­ви­те­ли, пре­лю­бо­дей­ци и идо­ло­пок­лон­ци са дос­той­ни за ед­нак­ва осъ­да. За то­ва следвай и от­нос­но тях пра­ви­ло­то, ко­е­то имаш за дру­ги­те... На мъ­же­лож­ник вре­ме­то на по­ка­я­ние да се оп­ре­де­ли спо­ред вре­ме­то, пред­ви­де­но за пад­нал в пре­лю­бо­де­я­ние.”

Grigorii_Nisiikski.jpg Ед­нак­во по сми­съл е и чет­вър­то­то пра­ви­ло на св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки, в ко­е­то се каз­ва: “Гре­хо­ве­те, ко­и­то про­из­хож­дат от по­хот­ли­вост и от сла­дос­т­рас­тие, се раз­де­лят на пре­лю­бо­де­я­ние и блуд­с­т­во... блуд­с­т­во се на­ри­ча за­до­во­ля­ва­не на те­лес­на нас­ла­да, из­вър­ше­но с ня­ко­го без обида за дру­ги­го, а пре­лю­бо­де­я­ние ­ на­па­да­не и оби­да на чужд съ­юз. Към това от­на­сят ско­то­лож­с­т­во­то и мъ­же­лож­с­т­во­то, за­що­то и то е прелюбо­де­я­ние про­тив при­ро­да­та, по­не­же се ос­кър­бя­ва чужд род, а при то­ва въп­ре­ки ес­тес­т­во­то. При та­ко­ва раз­п­ре­де­ле­ние на ви­до­ве­те, об­що­то леку­ва­не и на тоя грях се със­тои в то­ва, да се нап­ра­ви чо­век чрез по­ка­я­ние чист от страс­т­ния бяс към та­ко­ва плъ­то­у­год­ни­чес­т­во. А за­що­то у осквер­ни­ли­те се чрез блу­до­де­я­ние тоя грях не е съп­ро­во­ден с оби­да, за то­ва двой­но вре­ме за по­ка­я­ние е оп­ре­де­ле­но за оне­зи, ко­и­то са се осквер­ни­ли чрез пре­лю­бо­де­я­ние, или с дру­ги срам­ни де­я­ния, ка­то смес­ва­не с до­би­тък, или бес­ну­ва­не с мъж­ки пол, по­не­же в та­къв слу­чай, как­то ка­зах, гре­хът ста­ва дво­ен: еди­ни­ят се със­тои в не­поз­во­ле­но слас­то­лю­бие, а дру­ги­ят ­ в обиж­да­не на дру­ги­го...”. 

Тряб­ва да под­чер­та­ем, че хо­мо­сек­су­а­лис­ти­те са вме­ня­е­ми пред Бо­га и хо­ра­та по си­ла­та на съз­на­ни­е­то си за сво­бо­да­та на из­бо­ра меж­ду доб­ро­то и зло­то. В Бе­се­да 17 от Тъл­ку­ва­ние на пър­во­то пос­ла­ние до ко­рин­тя­ни­те св. Йо­ан Зла­то­уст мно­го яс­но и раз­би­ра­е­мо раз­г­леж­да то­зи въп­рос. “Ис­каш ли да уз­на­еш, пи­та све­ти­те­лят, как смър­т­но­то тя­ло не са­мо не вре­ди, но дос­та­вя още и пол­за? Чуй, кол­ко доб­ро ти мо­жеш да по­лу­чиш от не­го, ако бъ­деш бди­те­лен. То те от­к­ло­ня­ва и от­в­ли­ча от зло­то чрез бо­лес­ти­те, скър­би­те, тру­до­ве­те и чрез по­доб­ни на то­ва не­ща. Но, ще ка­жеш, то вле­че и към пре­лю­бо­де­я­ние? Не, не тя­ло­то, а раз­пус­на­тост­та... Не­въз­мож­но е за чо­ве­ка, встъ­пил в то­зи жи­вот, да не тър­пи бо­лес­ти, скър­би и пе­ча­ли; а да не блуд­с­т­ву­ва, е въз­мож­но. За­то­ва, ако по­ро­ци­те бя­ха за­ви­се­ли от при­ро­да­та на тя­ло­то, то­га­ва те би­ха би­ли об­щи на всич­ки: всич­ко, ко­е­то е ес­тес­т­ве­но е та­ко­ва; а пре­лю­бо­де­я­ни­е­то не е та­ко­ва; бо­лес­ти­те про­из­ли­зат от­ту­ка, а пре­лю­бо­де­я­ни­е­то ­ от по­же­ла­ни­е­то... Ако ние по­же­ла­е­м, тя­ло­то мо­же да бъ­де прек­рас­на юз­да... ние чес­то виж­да­ме как и ко­не­те се но­сят по стръм­ни­ни­те, ка­то хвър­лят ко­чи­я­ша за­ед­но с юз­ди­те, но не ви­ним за то­ва юз­ди­те... Точ­но та­ка раз­съж­да­вай и ту­ка. Ако ви­диш млад чо­век, кой­то жи­вее не­въз­дър­жа­но и се пре­да­ва на по­ро­ци, об­ви­ня­вай то­га­ва не тя­ло­то, а вла­че­ния ко­чи­яш, т.е. ра­зу­ма... И тъй, не­ка ни­кой да не об­ви­ня­ва юз­ди­те, но са­мия се­бе си и сво­я­та раз­в­ра­те­на во­ля...” 

Ин­те­ре­сен е и въп­ро­сът да­ли хо­мо­сек­су­а­лиз­мът сам по се­бе си е лош? Спо­ред хрис­ти­ян­с­т­во­то об­с­то­я­тел­с­т­ва­та час­тич­но мо­гат да “оп­рав­да­ят” зло­то или гре­хов­ност­та (напр. убийс­т­во при вой­на, из­вън­ма­точ­на бре­мен­ност), но тряб­ва ли да се оне­ви­ня­ва и ед­но­по­ло­во­то об­щу­ва­не? Ра­зум­но ли е да се при­е­ме, че об­с­то­я­тел­с­т­ва­та про­ме­нят не са­мо от­но­ше­ни­е­то на чо­ве­ка към да­де­но дейс­т­вие, но и са­ма­та при­ро­да на дейс­т­ви­е­то? Не­съм­не­но е тък­мо об­рат­но­то, за­що­то де­ла­та имат нрав­с­т­ве­на цен­ност, без ог­лед на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та. Спо­ред хрис­ти­ян­с­ки­те нрав­с­т­ве­ни прин­ци­пи, ко­и­то об­х­ва­щат ця­ла­та ан­т­ро­по­ло­гия, един­с­т­ве­на­та цел на чо­веш­кия жи­вот е бо­го­у­по­до­бя­ва­не­то: “Бъ­де­те съ­вър­ше­ни, как­то е съ­вър­шен и не­бес­ни­ят ваш Отец” (Мат. 5:48).

Сек­су­ал­ни от­но­ше­ния тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват са­мо в бра­ка, кой­то според ду­ми­те на гръц­кия бо­гос­лов Хр. Яна­рас е тайн­с­т­во, ко­е­то “се пред­ла­га от Цър­к­ва­та са­мо на оне­зи, ко­и­то ис­кат да из­пи­тат пре­об­ра­же­ни­е­то на ес­тес­т­ве­ни­те по­ло­ви от­но­ше­ния в кръст, в ас­ке­за на сво­бо­да­та и лю­бов­но­то са­мо­от­ре­че­ние, в учас­тие на пър­вич­на­та сво­бо­да на ис­тин­с­кия жи­вот”.

От нрав­с­т­ве­на глед­на точ­ка ня­ма раз­ли­ка меж­ду хо­ра­та, ко­и­то са при­е­ли да жи­ве­ят це­ло­мъд­ре­но, но съ­що и все­ки чо­век мо­же по соб­с­т­ве­на во­ля и съз­на­тел­но да при­е­ме нрав­с­т­ве­на­та си пок­ва­ра.

В зак­лю­че­ние мо­же би най-точ­но от­но­ше­ни­е­то на пра­вос­лав­но­то хрис­ти­янство към хо­мо­сек­су­а­лиз­ма мо­же да бъ­де из­ра­зе­но та­ка: Ка­то чле­но­ве на Църква­та Хрис­то­ва ние не мо­жем прос­то да осъж­да­ме хо­мо­сек­су­а­лис­та и за­ед­но с то­ва не­го­во­то (ней­но­то) по­ве­де­ние. След­ва да има­ме пред­вид раз­ли­ка­та между две­те, а имен­но ­ да ува­жа­ва­ме лич­ност­та на греш­ни­ка и съ­щев­ре­мен­но да изоб­ли­ча­ва­ме гре­ха: ду­хов­ни­я и фи­зи­чес­ки ув­реж­да­щи­я ха­рак­тер на хомосек­су­ал­ни­те от­но­ше­ния. Ако чо­век, за­бе­ляз­вай­ки у се­бе си та­ки­ва про­я­ви, се раз­г­ра­ни­чи от тях, оце­ни ги от­ри­ца­тел­но, про­ти­во­пос­та­ви им се и не до­пус­ка да стиг­не до съ­от­вет­ни де­я­ния, то то­ва от хрис­ти­ян­с­ка глед­на точ­ка е по-ско­ро аске­за. За­що­то по­ми­съ­лът, ма­кар и не докрай из­ко­ре­нен, е по­бе­ден. А въ­об­ще кой гре­хо­вен по­ми­съл мо­же да се пре­мах­не из­ця­ло, още по­ве­че ка­то има­ме пред­вид, че са­ма­та сек­су­ал­ност на чо­ве­ка таи в се­бе си въз­мож­ност­та за падение.

Тряб­ва да пом­ним, че доб­ри са са­мо оне­зи удо­вол­с­т­вия, ко­и­то, по думите на св. Йо­ан Да­мас­кин, не ни опе­ча­ля­ват, не ни вре­дят с ни­що, не надхвър­лят до­пус­ти­ми­те мер­ки и не ни за­роб­ват. 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8k64 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж