Шариатът и еманципирането на мюсюлманката

В ша­ри­а­та са ко­ди­ра­ни тра­ди­ци­и­те и цен­нос­ти­те, свър­за­ни с бра­ка, раз­во­да, нас­лед­с­т­во­то и от­но­ше­ни­я­та меж­ду мъ­жа и же­на­та. Со­ци­ал­ни­ят и прав­ни­ят й ста­тут се раз­г­леж­дат в ед­на от су­ри­те на Ко­ра­на, озаг­ла­ве­на “Же­ни­те” (ан-ни­са). Спо­ред по­ве­че­то ев­ро­пейс­ки ори­ен­та­лис­ти Ко­ра­нът и сун­на­та по­каз­ват фа­ли­чес­ки схва­ща­ния4, ко­и­то от­ра­зя­ват не­об­хо­ди­мост­та да се от­с­т­ра­нят все още съ­щес­т­ву­ва­щи­те ос­та­тъ­ци от мат­ри­ар­ха­та. Ис­лям­с­ка­та док­т­ри­на под­чер­та­ва ро­ля­та на мъ­жа ка­то гла­ва на се­мейс­т­во­то и един­с­т­ве­но от­го­во­рен за не­го­ва­та из­д­ръж­ка, ут­вър­ж­да­ва не­пъл­но­цен­ност­та на же­на­та и на­ла­га ней­но­то ця­лос­т­но под­чи­не­ние. Ро­ля­та й се ог­ра­ни­ча­ва до за­до­во­ля­ва­не на сек­су­ал­ни­те пот­реб­нос­ти на съп­ру­га, раж­да­не на де­ца и гри­жа­та за тях. В Ко­ра­на за съп­ру­ги­те се го­во­ри ка­то за ни­ви, в ко­и­то съп­ру­зи­те “мо­гат да вли­зат, когато поис­кат”5.
Же­на­та тряб­ва да но­си пок­ри­ва­ло: “О, Про­ро­че, ка­жи на съп­ру­ги­те и на дъ­ще­ри­те си, и на же­ни­те на вяр­ва­щи­те, да спус­кат вър­ху се­бе си пок­ри­ва­ло­то, ко­га­то из­ли­зат”6; ут­вър­ж­да­ва се и по­ли­га­ми­я­та: “Встъп­вай­те в брак с оне­зи от же­ни­те, ко­и­то ха­рес­ва­те ­ две и три и че­ти­ри”7. Са­мо мъ­жът има пра­во­то да ини­ци­и­ра сключ­ва­не­то на брак, как­то и мно­го по-лес­но да го прек­ра­ти. Уза­ко­ня­ва се фак­ти­чес­ко­то зат­вор­ни­чес­т­во на же­на­та в до­ма8, из­не­вя­ра­та й се на­каз­ва със смърт (ра­джи ­ уби­ва­не с ка­мъ­ни)9. Же­на­та нас­лед­нич­ка при­те­жа­ва по прин­цип (ако ня­ма спе­ци­ал­на час­т­на фет­ва) по­ло­ви­на­та от нас­лед­с­т­ве­ни­те пра­ва на мъ­жа, ко­е­то по­каз­ва, че и в об­ласт­та на нас­лед­с­т­ве­но­то пра­во Ко­ра­нът за­паз­ва “мъж­ка­та” ли­ния, га­ран­ти­рай­ки не­рав­но­пос­та­ве­ност­та меж­ду два­та по­ла в при­до­би­ва­не­то на вещ­ни пра­ва вър­ху дви­жи­ми имо­ти10.

Във вре­ме­то на т. нар. “ко­ра­ни­чен ис­лям”11 про­мя­на­та на ста­ту­та на мю­сюл­ман­ка­та за­е­ма цен­т­рал­но мяс­то. Въп­ре­ки то­ва Ко­ра­нът не осъ­щес­т­вя­ва ре­во­лю­ция в араб­с­ко­то пра­во ­ из­вър­ше­ни­те ко­рек­ции са по-ско­ро “коз­ме­тич­ни”12, от­кол­ко­то рав­но­пос­та­вя­щи съп­ру­зи­те в лич­ни­те и иму­щес­т­ве­ни­те от­но­ше­ния. Ка­то ос­нов­на про­из­во­ди­тел­на, со­ци­ал­на и ико­но­ми­чес­ка еди­ни­ца мю­сюл­ман­с­ко­то се­мейс­т­во има пи­ра­ми­дал­на струк­ту­ра, в ко­я­то раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на “ро­ли­те” се оп­ре­де­ля на пър­во мяс­то от по­ло­ва­та при­над­леж­ност, а на вто­ро ­ от въз­раст­та. На вър­ха на пи­ра­ми­да­та е пос­та­вен съп­ру­гът, след­ват съп­ру­га­та (съп­ру­ги­те) и де­ца­та. Ис­ля­мът ус­та­но­вя­ва стро­ги пра­ви­ла, чрез ко­и­то це­ли да “пред­па­зи” съп­ру­га­та от чуж­ди мъ­же, от­де­ляй­ки я как­то в до­ма, та­ка и на об­щес­т­ве­ни мес­та. Кон­кре­тен из­раз на то­ва по­ло­же­ние е кон­цеп­ци­я­та за ха­рам13 ­ ка­те­го­рич­на заб­ра­на съп­ру­га­та да об­щу­ва с пред­с­та­ви­те­ли от дру­гия пол, с ко­и­то не е в близ­ко-род­с­т­ве­ни от­но­ше­ния. Ша­ри­а­тът де­тайл­но раз­ра­бот­ва, а фик­хът нас­той­чи­во осъ­щес­т­вя­ва пред­пи­са­ни­я­та за изо­ла­ци­я­та на же­на­та.

Ако тер­ми­нът 'мю­сюл­ма­нин' оз­на­ча­ва 'под­чи­ня­ващ се' (на Ал­лах), то же­на­та мю­сюл­ман­ка спо­ред ко­ра­нич­ни­те пос­та­нов­ки е длъж­на да се по­ко­ря­ва и на своя съп­руг14. Раз­мис­ляй­ки вър­ху ко­ди­фи­ци­ра­но­то от ша­ри­а­та по­ло­же­ние на съп­ру­га­та в се­мейс­т­во­то, не­из­беж­но въз­ник­ва асо­ци­а­ци­я­та с ко­ра­нич­ното от­но­ше­ние Ал­лах ­ чо­век. То е низ­хо­дя­що в ко­ра­ни­чен и бо­гос­лов­с­ки ас­пект, по­ра­ди ко­е­то би мог­ло да се ин­тер­п­ре­ти­ра ка­то “от­да­ва­не ­ обо­жа­ние”15. Мис­ля, че ос­нов­на­та по­зи­ция в не­го ­ “гос­под­с­т­во ­ под­чи­не­ние” ­ е ха­рак­тер­на и за пи­ра­ми­дал­на­та струк­ту­ра на мю­сюл­ман­с­ко­то се­мейс­т­во.

Ал­лах ка­то гос­по­дар на сво­и­те ра­би, а не ба­ща на сво­и­те де­ца, е съ­дия, кой­то съ­ди стро­го и от­да­ва ми­лост­та си са­мо на те­зи, ко­и­то чрез сво­е­то бла­го­чес­тие са от­к­ло­ни­ли гне­ва му. Той пре­диз­вик­ва по­ве­че страх, от­кол­ко­то лю­бов. Чо­век мо­же да пос­тиг­не бла­го­по­лу­чие са­мо ако при­е­ма пос­та­ве­ни­те от Ал­лах гра­ни­ци и не от­х­вър­ля ус­та­но­ве­ния от не­го ред. В пи­ра­ми­дал­на­та струк­ту­ра на мю­сюл­ман­с­ко­то се­мейс­т­во мъ­жът е пос­та­вен на вър­ха; той въз­да­ва, ма­кар и по чо­веш­ки (зес­т­ра, прех­ра­на, жи­ли­ще), а съп­ру­га­та ще жи­вее в раз­би­ра­тел­с­т­во с не­го, ако не прес­тъп­ва ус­та­но­ве­ни­те от ша­ри­а­та пра­ви­ла и из­ра­зя­ва по­чит­та си към въз­пол­з­ва­щия се от тях съп­руг. Раз­би­ра се, пре­си­ле­но е да се твър­ди, че в от­но­ше­ни­е­то съп­руг ­ съп­ру­га по­зи­ци­я­та “гос­под­с­т­во ­ под­чи­не­ние” е до­ми­ни­ра­ща. По-ко­рек­т­но е да го­во­рим за от­но­ше­ние на гос­под­с­т­во ­ пос­лу­ша­ние или за гос­под­с­т­во-по­чи­та­ние. Чув­с­т­во­то на пре­въз­ход­с­т­во спря­мо же­на­та, ко­е­то от ве­ко­ве е кул­ти­ви­ра­но в мъж­ка­та по­ло­ви­на на ум­ма­та (мю­сюл­ман­с­ка­та об­щ­ност), по­раж­да у нея усе­ща­не за ма­ло­цен­ност.

Не­за­ви­си­мо от спо­соб­ност­та на мю­сюл­ман­с­ко­то пра­во да се раз­ви­ва и от­час­ти да се адап­ти­ра към изис­к­ва­ни­я­та на съв­ре­мен­ност­та, в не­го ня­ма да от­к­ри­ем ек­ви­ва­лент на со­ци­ал­на­та сво­бо­да, с ко­я­то те­о­ре­ти­чес­ки и прак­ти­чес­ки се пол­з­ва съп­ру­га­та в т. нар. “за­пад­но се­мейс­т­во”. “Ис­ля­мът изис­к­ва от же­на­та да бъ­де ра­зум­на, без да я при­нуж­да­ва да бъ­де ан­гел. Той оба­че не й поз­во­ля­ва да се пре­вър­не в дя­вол.”16

Без­с­пор­но го­ля­ма част от ис­лям­с­ки­те ли­де­ри са пов­ли­я­ни от мо­дер­ния свят, по­ра­ди ко­е­то раз­г­ра­ни­че­ни­я­та меж­ду “ре­фор­ма­то­ри”, “мо­дер­нис­ти”, “не­о­мо­дер­нис­ти”, “не­о­фун­да­мен­та­лис­ти” и др. са под­веж­да­щи, ако се пре­неб­рег­ва об­ща­та ос­но­ва (Мо­ха­ме­до­ва­та вя­ра), на ко­я­то те се ба­зи­рат17. Не­за­ви­си­мо, че меж­ду тях съ­щес­т­ву­ват раз­ли­чия, обус­ла­вя­ни от об­ра­зо­ва­ние, об­щес­т­ве­но по­ло­же­ние и иде­о­ло­гия, всич­ки те са под въз­дейс­т­ви­е­то на оне­зи нор­ма­тив­ни и тех­но­ло­гич­ни про­ме­ни, ко­и­то пре­об­ра­зи­ха чо­ве­чес­т­во­то през ХХ в. Спо­ред мю­сюл­ман­с­ки­те во­да­чи цен­нос­ти­те и ви­зи­и­те, нас­ле­де­ни от вре­ме­то на про­рок Мо­ха­мед, са веч­ни, но то­ва не оз­на­ча­ва, че те не са обект на неп­ре­къс­на­та мо­ди­фи­ка­ция и про­мя­на. От ед­на стра­на, вяр­ва­щи­те в Ал­лах ут­вър­ж­да­ват сво­я­та при­ем­с­т­ве­ност с ми­на­ло­то18, а от дру­га ­ са съп­ри­час­т­ни към ин­те­лек­ту­ал­ните уси­лия на “мо­дер­но­то” вре­ме. Без съм­не­ние ед­но от тях е пос­ве­те­но на со­цио-кул­тур­на­та ро­ля на мю­сюл­ман­ка­та в ед­но на­си­те­но от тра­ди­ции, но и пов­ли­я­но от мо­дер­ни­за­ци­я­та об­щес­т­во, ко­е­то се опит­ва да съв­мес­ти мно­го­ве­ков­ни­те си нор­ма­тив­ни до­ми­нан­ти с но­во­въз­ник­ва­щи­те, по­ро­де­ни от раз­лич­на цен­нос­т­но-нор­ма­тив­на сис­те­ма. Спо­ред ос­но­во­по­ла­га­щия въз­г­лед, ха­рак­те­рен за тра­ди­ци­о­на­лис­т­ки­те иде­о­ло­ги­чес­ки фор­ма­ции, мю­сюл­ман­ки­те тряб­ва да ос­та­нат на “сво­е­то мяс­то”, за да съ­щес­т­ву­ва со­ци­ал­на и по­ли­ти­чес­ка хар­мо­ния. За раз­ли­ка от та­зи пос­та­нов­ка мо­дер­нис­ти­те прок­ла­ми­рат, че е въз­мож­но же­ни­те да бъ­дат на “сво­е­то мяс­то”, но и да имат ро­ли, ед­нак­ви с те­зи на мъ­же­те в раз­лич­ни­те сфе­ри на об­щес­т­ве­ния жи­вот. Пър­во­то по­ко­ле­ние ре­фор­ма­то­ри, ко­и­то пос­та­вят на­ча­ло­то на ре­а­лис­ти­чен пог­лед вър­ху по­ло­же­ни­е­то на же­на­та и тър­се­не на по­зи­тив­ни ре­ше­ния, са Ри­фа Тах­та­уи (1801-1873)19 и Мо­ха­мед Аб­ду (1849-1905)20. Те обос­но­ва­ват не­об­хо­ди­мост­та, на де­вой­ки­те да бъ­дат пре­дос­та­вя­ни по-ши­ро­ки въз­мож­нос­ти за об­ра­зо­ва­ние. В свои фет­ви М. Аб­ду ос­пор­ва по­ли­га­ми­я­та, по­зо­ва­вай­ки се на из­вес­т­ния ко­ра­ни­чен аят: “А ако ви е страх, че ня­ма да сте спра­вед­ли­ви към си­ра­ци­те (ако се оже­ни­те за тях), встъп­вай­те в брак с оне­зи от же­ни­те, ко­и­то ха­рес­ва­те ­ две и три, и че­ти­ри. А ако ви е страх, че ня­ма да сте спра­вед­ли­ви ­ с ед­на или с (плен­нич­ки), вла­де­ни от дес­ни­ца­та ви. То­ва е най-мал­ко­то, за да не се от­к­ло­ни­те.”21 Спо­ред еги­пет­с­кия мюф­тия, след ка­то за един съп­руг е не­по­сил­но ед­нак­во­то от­но­ше­ние към съп­ру­ги­те, то яс­но е, че Ал­лах не по­ощ­ря­ва мно­го­жен­с­т­во­то. Нап­ра­ве­ни­ят от Аб­ду из­вод се прев­ръ­ща в пос­та­нов­ка, из­пол­з­ва­на и днес от про­тив­ни­ци­те на по­ли­га­ми­я­та. Не­що по­ве­че ­ М. Аб­ду пред­ла­га бра­кът да се при­е­ма за раз­т­рог­нат са­мо след ка­то ре­ше­ни­е­то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но, а не вед­на­га след из­ри­ча­не от мъ­жа (чес­то при­бър­за­но) на ус­та­но­ве­на­та за слу­чая фра­за.22 Спо­ред го­ле­мия ре­фор­ма­тор в Ко­ра­на се съ­дър­жат нед­вус­мис­ле­ни ука­за­ния, ко­и­то до­каз­ват рав­ноп­ра­ви­е­то меж­ду два­та по­ла. В ця­ла­та му дъл­бо­чи­на то­зи проб­лем е пос­та­вен от егип­тя­ни­на Ка­сем Амин (1865-1908)23, чи­и­то идеи над­с­ка­чат вре­ме­то, в ко­е­то жи­вее, и съ­щин­с­ко­то им ра­зис­к­ва­не за­поч­ва де­се­ти­ле­тия след смърт­та му. К. Амин е ав­тор на кни­ги­те “Еман­ци­па­ци­я­та на же­на­та” (1897) и “Но­ва­та же­на” (1901), в ко­и­то се бо­ри за “сво­бо­да на мю­сюл­ман­ка­та”, из­ра­зя­ва­ща се в “не­за­ви­си­мост на ми­съл­та, во­ля­та и дейс­т­ви­я­та, ко­я­то ос­та­ва в за­кон­ни гра­ни­ци, съх­ра­ня­вай­ки прин­ци­пи­те на нрав­с­т­ве­ност­та”24. По­лу­чи­ли­ят об­ра­зо­ва­ни­е­то си във Фран­ция юрист пре­по­ръч­ва след­ва­не­то на ев­ро­пейс­кия при­мер, кой­то ще до­ве­де, спо­ред не­го, до “по­я­ва­та на но­ва же­на: сес­т­ра на мъ­жа, дру­гар­ка на съп­ру­га, въз­пи­та­тел­ка на де­ца­та и про­дъл­жи­тел­ка на ро­да”25. За осъ­щес­т­вя­ва­не­то на та­зи бла­го­род­на цел е не­об­хо­ди­мо да бъ­де пре­мах­на­то пок­ри­ва­ло­то, да се ог­ра­ни­чи по­ли­га­ми­я­та и да се на­ло­жи при­със­т­ви­е­то на съ­дия при раз­во­да, а не прак­ти­ку­ва­но­то в ис­ля­ма ед­нос­т­ран­но (от стра­на на съп­ру­га) пре­къс­ва­не на бра­ка. Спо­ред Амин на­ло­жи­тел­но е да се пре­дос­та­ви дос­тъп на же­на­та до об­ра­зо­ва­ни­е­то, как­то и да се под­по­ма­га ак­тив­но­то й учас­тие в об­щес­т­ве­ния жи­вот. Еги­пет­с­ки­ят де­ец обос­но­ва­ва сво­и­те пред­ло­же­ния как­то с дог­ма­тич­ни, та­ка и с на­уч­ни до­во­ди. Спо­ред не­го на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния со­чат, че меж­ду два­та по­ла ня­ма раз­ли­чия, до­каз­ва­щи не­рав­нос­той­ни ка­чес­т­ва и обус­ла­вя­щи под­чи­не­но­то по­ло­же­ние на мю­сюл­ман­ка­та. Из­диг­на­ти­ят от К. Амин при­зив за еман­ци­па­ция, пос­та­ве­ни­те це­ли и на­чи­нът на обос­но­ва­ва­не­то им пре­диз­вик­ват сил­но не­го­ду­ва­ние ­ уле­ми­те от “Ал-Аз­хар”26 об­ви­ня­ват ав­то­ра им във ве­ро­от­с­тъп­ни­чес­т­во. Не­за­ви­си­мо от то­ва иде­и­те на Амин са ра­душ­но при­е­ти в сре­ди­те на нап­ред­ни­ча­ва­та ин­те­ли­ген­ция. Имен­но от на­ча­ло­то на ХХ в. са и пър­ви­те опи­ти на ин­те­лек­ту­ал­ки и об­щес­т­ве­нич­ки, ко­и­то, пов­ли­я­ни от раз­гър­на­ло­то се в Ев­ро­па жен­с­ко дви­же­ние, пос­та­вят въп­ро­са за рав­ноп­ра­ви­е­то на по­ло­ве­те. В Еги­пет нап­ри­мер ре­во­лю­ци­я­та от 1919 г. пос­та­вя мю­сюл­ман­ка­та на­че­ло на дви­же­ни­е­то за еман­ци­па­ция, осъ­щес­т­вя­ва­ща се в мю­сюл­ман­с­ки­те стра­ни. През 1923 г. е съз­да­ден “Фе­ми­нис­т­ки съ­юз на Еги­пет”, а ре­зул­та­ти­те от дей­ност­та му са об­на­деж­да­ва­щи: из­да­ват се за­ко­ни, поз­во­ля­ва­щи на же­на­та пра­во­то да ис­ка раз­вод, оку­ра­жа­ва се дос­тъ­път й до об­ра­зо­ва­ни­е­то, рег­ла­мен­ти­ра се жен­с­ки­ят труд в тър­го­ви­я­та и про­миш­ле­ност­та, уза­ко­ня­ва се от­пус­ка­та по май­чин­с­т­во и др.27 Въз­ник­ват мно­жес­т­во ор­га­ни­за­ции и в дру­ги­те мю­сюл­ман­с­ки стра­ни.
През 1938 г. се про­веж­да “Кон­г­рес на араб­с­ки­те же­ни”, в ра­зис­к­ва­ни­я­та на кой­то се нас­то­я­ва за еман­ци­па­ция на же­на­та. В пе­ри­о­да меж­ду две­те све­тов­ни вой­ни иде­и­те на К. Амин се до­раз­ви­ват от об­щес­т­ве­ни­ци, ка­то егип­тя­ни­те Ман­сур Фах­ми, Мо­ха­мед Хей­кал, Т. Хю­се­ин и др. Пре­об­ла­да­ва­ща­та част от тях ра­ту­ват за по­доб­ря­ва­не по­ло­же­ни­е­то на же­на­та в име­то на доб­ру­ва­не­то и хар­мо­ни­я­та в ум­ма­та. Дру­ги (ма­кар и с уго­вор­ки) пос­та­вят под съм­не­ние ис­тин­ност­та на ос­нов­ни ша­ри­ат­с­ки пос­та­нов­ки, оп­ре­де­ля­щи ги ка­то по-къс­ни нас­ло­е­ния, ко­и­то са не­а­дек­ват­ни на ко­ра­нич­ния ис­лям.

Раз­би­ра­е­мо е, че мо­дер­нис­ти­те са най-край­ни ­ през 1930 г. Та­хар Ха­дад пуб­ли­ку­ва из­вес­т­ния си труд “На­ша­та же­на в ша­ри­а­та и об­щес­т­во­то”, в кой­то нас­то­я­ва за от­мя­на на тра­ди­ци­он­ни­те фор­ми на брач­но-се­мей­ни­те от­но­ше­ния, мо­ти­ви­рай­ки се, че по­ли­га­ми­я­та, за­ви­си­мост­та на же­на­та от мъ­жа и ед­нос­т­ран­ни­ят раз­вод, про­ти­во­ре­чат на същ­ност­та на ис­ля­ма. Спо­ред Ха­дад Мо­ха­ме­до­ва­та вя­ра не тол­ко­ва ги раз­ре­ша­ва, кол­ко­то ги до­пус­ка, и то по­ра­ди мъж­кия его­и­зъм в ус­ло­ви­я­та на съ­щес­т­ву­ва­що по­тис­ни­чес­т­во, не­рав­ноп­ра­вие и ек­с­п­ло­а­та­ция28. На те­зи мо­дер­нис­тич­ни въз­г­ле­ди ряз­ко се про­ти­во­пос­та­вят как­то ръ­ко­вод­с­т­во­то на бо­гос­лов­с­кия уни­вер­си­тет ал-Зи­ту­на, та­ка и нав­ли­за­щи­ят в по­ли­ти­ка­та Ха­биб Бур­ги­ба (род. 1903)29. За не­го пок­ри­ва­ло­то е от “оне­зи мал­ки не­щи­ца, ко­и­то в сво­я­та ця­лост офор­мят ту­ни­зийс­ка­та са­мо­лич­ност, за­щи­та­вай­ки ней­но­то съ­щес­т­ву­ва­не” пред опас­ност­та от ко­ло­ни­ал­на аси­ми­ла­ция, кул­тур­но и на­ци­о­нал­но обез­ли­ча­ва­не30. Го­ди­ни по-къс­но оба­че, зас­та­нал на­че­ло на не­за­ви­сим Ту­нис, Х. Бур­ги­ба ще се за­е­ме с въп­ро­си­те за раз­бул­ва­не­то на же­на­та и рав­ноп­ра­ви­е­то й с мъ­жа. В дис­ку­си­и­те меж­ду мо­дер­нис­ти, тра­ди­ци­о­на­лис­ти и уме­ре­ни ре­фор­ма­то­ри все­ки от тях се ар­гу­мен­ти­ра с ко­ра­нич­ни ци­та­ти и ха­дис­ни по­зо­ва­ва­ния, въз­пол­з­вай­ки се от тех­ни­те не­пос­ле­до­ва­тел­ни и по­ня­ко­га не­яс­ни фор­му­ли­ров­ки.

Не­ос­по­ри­мо е, че “жен­с­ки­ят проб­лем” е пос­та­вен, но не и в она­зи дъл­бо­чи­на и ос­т­ро­та, ко­я­то ще до­ве­де до по­ло­жи­тел­но­то му раз­ре­ша­ва­не. Ка­то ця­ло фе­ми­нис­т­ко­то дви­же­ние об­х­ва­ща са­мо от­дел­ни прос­лой­ки от ин­те­ли­ген­ци­я­та, и то са­мо в ня­кол­ко стра­ни, нап­ри­мер като Тур­ция, Еги­пет, Су­дан, Ин­до­не­зия, Ма­ро­ко. Всъщ­ност в от­дел­ни­те дър­жа­ви от До­ма на ис­ля­ма об­щес­т­ве­ни­ят ста­тут на же­на­та се оп­ре­де­ля раз­лич­но в рам­ки­те на кон­к­рет­ни­те за­ко­ни за се­мей­ния мо­дел. В пе­ри­о­да 1915-1916 г. Су­дан е пър­ва­та стра­на, в ко­я­то на же­ни­те е поз­во­ле­но да за­веж­дат съ­деб­на про­це­ду­ра за раз­вод. След обя­вя­ва­не­то на не­за­ви­си­мост­та на стра­на­та (1956 г.) ша­ри­ат­с­ки съ­дии, как­то и те­зи от граж­дан­с­ки­те съ­ди­ли­ща, са пре­дим­но мъ­же. През 1970 г. оба­че ед­на же­на ­ Не­дж­ва Ке­мал Фа­рид ­ е наз­на­че­на за ша­ри­ат­с­ки съ­дия, а през 1973 и 1974 г. бро­ят на мю­сюл­ман­ки­те, из­пъл­ня­ва­щи та­зи длъж­ност, сти­га до че­ти­ри. Въп­ре­ки обе­ди­ня­ва­не­то през 1980 г. на граж­дан­с­ки­те и ша­ри­ат­с­ки­те съ­ди­ли­ща и пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те ре­фор­ми, же­ни­те ос­та­ват в су­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, от­но­во из­с­луш­вай­ки сви­де­те­ли в апе­ла­тив­ния съд. По­ра­ди на­тис­ка, оказ­ван от ­с­т­ра­на на Дви­же­ни­е­то на су­дан­с­ки­те же­ни, през 60-70-те го­ди­ни на ХХ век за­поч­ват ре­фор­ми за ли­бе­ра­ли­зи­ра­не на се­мей­ния ко­декс: же­ни­те по­лу­ча­ват пра­во да сключ­ват брач­ни до­го­во­ри по свое ре­ше­ние, уве­ли­ча­ва се из­д­ръж­ка­та и се то­ле­ри­ра пра­во­то на раз­вод по­ра­ди жес­то­кост на съп­ру­га. За съ­жа­ле­ние ра­ди­кал­на­та ис­ля­ми­за­ция на Су­дан, за­поч­на­ла през 1983 г., обез­сил­ва мно­го от за­ко­ни­те на Пър­ва­та пос­то­ян­на кон­с­ти­ту­ция на стра­на­та (1973 г.), един от ко­и­то е и то­зи, га­ран­ти­ращ ед­нак­ва за­щи­та на мъ­же­те и на же­ни­те. И все пак през 1991 г. е при­ет т. нар. Ко­декс за лич­ния ста­тут, кой­то, ма­кар и бе­ден на но­во­въ­ве­де­ния, пре­ут­вър­ж­да­ва как­то за­си­ле­ни­те брач­ни пра­во­мо­щия на же­ни­те, та­ка и дру­ги по­доб­ре­ния в тех­ния ста­тут31.

Ту­ни­зийс­ки­ят Ко­декс за ста­ту­та на лич­ност­та от 1956 г. от­ме­ня по­ли­га­ми­я­та и поз­во­ля­ва на же­ни­те да бъ­дат ини­ци­а­то­ри на раз­во­да. Не­що по­ве­че ­  през 1968 г. те по­лу­ча­ват пра­во­то да бъ­дат наз­на­ча­ва­ни на ра­бо­та из­вън до­ма им без раз­ре­ше­ние от тех­ния съп­руг. През 1981 г. ко­дек­сът от­но­во е из­ме­нен, в ре­зул­тат на ко­е­то раз­ве­де­ни­те же­ни имат пре­дим­с­т­во при нас­той­ни­чес­т­во­то на сво­и­те де­ца; уре­де­ни­те бра­ко­ве са пос­та­ве­ни из­вън за­ко­на, а за­кон­на­та връз­раст за мла­до­жен­ка­та е оп­ре­де­ле­на ка­то 18 го­ди­ни32.

В на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни на ХХ век ин­до­не­зийс­ко­то пра­ви­тел­с­т­во съ­що пред­ла­га нов за­кон за се­мейс­т­во­то, кой­то съ­щес­т­ве­но се раз­ли­ча­ва от тра­ди­ци­он­ни­те ис­лям­с­ки пос­та­нов­ки.

Не­съм­не­но пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на мо­дер­но­то вре­ме и съ­об­ра­зя­ва­не­то на уле­ми­те, фа­ки­хи­те и по­ли­ти­ци­те с по­зи­ци­и­те, от­с­то­я­ва­ни от об­щес­т­ве­но­то мне­ние, на­ми­рат от­ра­же­ние в се­мей­ни­те ко­дек­си на раз­лич­ни­те мю­сюл­ман­с­ки дър­жа­ви. Ус­по­ред­но с то­ва оба­че из­ра­бот­ва­не­то им не е са­мо опит за съг­ла­су­ва­не с “во­ля­та на елек­то­ра­та” или об­щес­т­во­то, но и из­раз на лич­ни­те въз­г­ле­ди на уп­рав­ля­ва­щия елит, кой­то ка­то та­къв не се про­ти­во­пос­та­вя на ис­лям­с­ко­то кул­тур­но нас­лед­с­т­во. Имен­но по­ра­ди то­ва в по­ве­че­то мю­сюл­ман­с­ки стра­ни се­мей­ни­ят ко­декс (въп­ре­ки на­тис­ка на но­во­то вре­ме) ос­та­ва за­ви­сим (а по­ня­ко­га и под­чи­нен) на нор­ми­те на ша­ри­а­та.

Пред­вид фак­та, че се­мей­но­то пра­во е най-кон­сер­ва­тив­на­та от всич­ки ин­с­ти­ту­ци­о­нал­ни сфе­ри на ис­лям­с­ка­та юрис­п­ру­ден­ция, про­ме­ни­те в не­го се пос­ре­щат с по-сил­на съп­ро­ти­ва, от­кол­ко­то се­ри­оз­ни­те пре­об­ра­зо­ва­ния в дру­ги сфе­ри, от­на­ся­щи се до же­ни­те в мю­сюл­ман­с­кия свят. Крас­но­ре­чив при­мер е об­ра­зо­ва­ни­е­то33. Не­за­ви­си­мо от съ­щес­т­ву­ва­ща­та раз­ли­ка в дос­тъ­па на же­ни­те и мъ­же­те до вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, тя се оказ­ва нез­на­чи­тел­на в по-бо­га­ти­те ис­лям­с­ки стра­ни, а в по-бед­ни­те на­ма­ля­ва осе­за­е­мо.

През пос­лед­ни­те ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия мю­сюл­ман­ки­те осъ­щес­т­ви­ха ва­жен, но не­рав­но­ме­рен прог­рес в дос­тъ­па си до об­ра­зо­ва­ни­е­то, здра­ве­о­паз­ва­не­то и учас­ти­е­то си в ра­бот­на­та си­ла. Все по-зна­чи­мо е учас­ти­е­то им в по­ли­ти­чес­ки­те про­це­си, без ог­лед на мю­сюл­ман­с­ка­та тра­ди­ция, спо­ред ко­я­то же­ни не мо­гат да бъ­дат на­че­ло на ед­на ис­лям­с­ка дър­жа­ва34. Ин­те­ре­сен факт е, че мю­сюл­ман­ки­те, ко­и­то имат офи­ци­ал­ни по­ли­ти­чес­ки по­зи­ции, же­ла­ят да по­ка­жат, че те не от­п­ра­вят пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во към тра­ди­ци­он­ни­те жен­с­ки ро­ли. Т. е. же­ни­те във власт­та им­п­ли­цит­но осъз­на­ват, че и чрез из­пол­з­ва­не­то на тра­ди­ци­он­ни­те ис­лям­с­ки сим­во­ли мо­гат да по­лу­чат ле­ги­тим­ност, осо­бе­но в ус­ло­ви­я­та на про­ме­ня­що се об­щес­т­во. Бе­на­зир Бху­то нап­ри­мер, ко­я­то е член на ед­на от во­де­щи­те по­ли­ти­чес­ки фа­ми­лии в Па­кис­тан и е ня­кол­ко пъ­ти ми­нис­тър-пред­се­да­тел на стра­на­та, из­бяг­ва сним­ки, на ко­и­то пуб­лич­но си раз­ме­ня ръ­кос­тис­ка­не с мъ­же и пред­по­чи­та та­ки­ва, ко­и­то под­чер­та­ват пре­дим­но ро­ля­та й на май­ка. Ана­ло­гич­но е и по­ве­де­ни­е­то на Ла­ди Ада­му, ко­я­то през 1987 г. в Се­вер­на Ни­ге­рия на про­веж­да­щи­те се мес­т­ни из­бо­ри спе­че­ли мно­зин­с­т­во­то гла­со­ве за пра­ви­тел­с­т­во­то в ща­та Ка­но. С раз­би­ра­е­мо­то не­о­доб­ре­ние на по­ли­ти­чес­кия елит, със­то­ящ се пре­дим­но от въз­рас­т­ни мъ­же, тя ста­ва един от 350-те де­пу­та­ти на ща­та. Мно­го ни­ге­рий­ци из­ра­зя­ват съм­не­ние, че ней­ни­ят съп­руг ще до­пус­не по­доб­но от­к­ло­не­ние от ут­вър­де­на­та за же­ни­те ро­ля и вяр­ват, по ду­ми­те на са­ма­та Адаму, че “ед­на же­на, ко­я­то го­во­ри пуб­лич­но и не след­ва тра­ди­ци­я­та, си­гур­но е прос­ти­тут­ка”35. По­доб­но на Б. Бху­то и не­за­ви­си­мо, че Ада­му прок­ла­ми­ра лип­са­та на про­ти­во­ре­чие меж­ду слу­жеб­ни­те и се­мей­ни­те й за­дъл­же­ния, тя, осъз­на­вай­ки па­ра­док­сал­на­та си­ту­а­ция, в ко­я­то се на­ми­ра, се стре­ми в сво­и­те из­каз­ва­ния да спаз­ва тра­ди­ци­он­ния и поч­ти­те­лен тон: “Мо­я­та цел е да еман­ци­пи­рам же­ни­те. Мъ­же­те не мо­гат да ми поп­ре­чат, за­що­то аз след­вам всич­ки ре­ли­ги­оз­ни пред­пи­са­ния по от­но­ше­ние на об­лек­ло­то и по­ве­де­ни­е­то си.”36 На пуб­лич­ни мес­та Адаму ви­на­ги е за­бу­ле­на; на пре­диз­бор­ни­те си пла­ка­ти е об­ле­че­на с тра­ди­ци­он­на­та рок­ля “фу­ла­ни” и дър­жи в ръ­це но­во­ро­де­но­то си мо­ми­чен­це, чи­и­то кра­че­та са бо­я­ди­са­ни с къ­на.

Ма­кар и по не тол­ко­ва яв­ни на­чи­ни, мю­сюл­ман­ки­те учас­т­ват и в ре­ли­ги­оз­на­та власт. Же­ни­те учи­те­ли имат ва­жен при­нос за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то, а до­ня­къ­де и за “неж­но­то” под­ри­ва­не на ис­лям­с­ки­те тра­ди­ции в та­ки­ва ре­ли­ги­оз­ни учи­ли­ща и шко­ли ка­то жен­с­кия от­дел на уни­вер­си­те­та “Ал-А­зхар” в Кай­ро и жен­с­ки­те фа­кул­те­ти на уни­вер­си­те­ти­те в Са­у­дит­с­ка Ара­бия. Мю­сюл­ман­ки­те по-чес­то от мъ­же­те се включ­ват в по­се­ще­ния на све­ти­ли­ща и учас­т­ват в праз­ни­ци ка­то нап­ри­мер “мев­люд”, кой­то от­бе­ляз­ва рож­де­ни­е­то на Мо­ха­мед. В ре­зул­тат на ус­та­но­ве­на­та при те­зи съ­би­ра­ния ду­хов­на и емо­ци­о­нал­на бли­зост се за­сил­ва как­то со­ли­дар­ност­та меж­ду от­дел­ни­те же­ни, та­ка и при­до­би­ва­не­то на власт от стра­на на же­на­та, уп­раж­ня­ва­на над де­ца­та, а до из­вес­т­на сте­пен над съп­ру­зи­те и ос­та­на­ли­те мъ­же в се­мейс­т­во­то. Не­за­ви­си­мо че връз­ка­та меж­ду же­ни­те и сак­рал­на­та власт37 съ­щес­т­ву­ва, тя е за­сен­ч­ва­на от пре­ве­са на мъж­ки­те пра­во­мо­щия в об­щес­т­во­то.

Спо­ме­на­ти­те фак­ти, ко­и­то са по-ско­ро из­к­лю­че­ния, все още не про­ме­нят араб­с­кия “мъж­ки” на­чин на со­ци­ал­но-об­щес­т­ве­на ор­га­ни­за­ция. Как­ва е ре­ак­ци­я­та на ан­га­жи­ра­на­та мю­сюл­ман­ка, бо­ре­ща се сре­щу три до­ми­нан­ти, под зна­ка на ко­и­то пре­ми­на­ват дни­те є? Пър­ва­та е се­мей­ни­ят жи­вот, вто­ра­та ­ про­фе­си­о­нал­ни­те й ин­те­ре­си, а тре­та­та е свър­за­на с из­бо­ра да се вклю­чи в ра­ди­кал­ни­те ис­ля­мис­т­ки дви­же­ния с фун­да­мен­та­лис­т­ка под­к­лад­ка38; да ра­бо­ти за из­ди­га­не на ста­ту­та си в очер­та­ни­те от ре­фор­ма­то­ри­те гра­ни­ци или да под­к­ре­пя мо­дер­нис­ти­те в бор­ба­та им за свет­с­ки по­ряд­ки39. Спо­ред из­с­ле­до­ва­те­ли­те мно­зин­с­т­во­то об­щес­т­ве­нич­ки отъж­дес­т­вя­ват са­мо­лич­ност­та си с та­зи на ум­ма­та и та­ка иг­но­ри­рат важ­ния въп­рос за сво­е­то мяс­то в ней­ни­те пре­де­ли. От­тук е и въз­г­ле­дът им за тра­ди­ци­я­та не ка­то за ус­та­но­ве­но об­к­ръ­же­ние, а ка­то за изос­та­ве­но нас­лед­с­т­во от ми­на­ло­то, ко­е­то след­ва да бъ­де съ­жи­ве­но40. Имен­но та­зи кон­цеп­ция по­раж­да и ко­ле­ба­ни­я­та им да из­ло­жат и съг­ла­су­ват сво­и­те уси­лия и тър­се­ния със све­тов­но­то дви­же­ние за рав­ноп­ра­вие на же­на­та. Ос­вен то­ва, за да из­бег­нат уп­ре­ци­те, че прев­ръ­щат мо­дер­низ­ма в “гос­под­с­т­ва­ща ор­то­док­сал­ност на де­ня”41, те на­соч­ват вни­ма­ни­е­то си към до­каз­ва­не на ис­лям­с­кия ха­рак­тер на сво­и­те пред­ло­же­ния. То­зи про­цес на ре­ис­ля­ми­за­ция за­дър­жа ус­т­ре­ма към рав­ноп­ра­вие на же­на­та, но и до­веж­да до по­я­ва­та на ак­ти­вис­т­ки с фун­да­мен­та­лис­т­ко-тра­ди­ци­о­на­лис­т­ка ок­рас­ка.

Под на­тис­ка на тра­ди­ци­о­на­лиз­ма на ис­лям­с­ко­то нас­лед­с­т­во араб­с­ка­та же­на се стра­ху­ва и тър­си сво­е­то со­ци­ал­но убе­жи­ще, ко­е­то за нея е до­мът й. Но то­ва убе­жи­ще, пред­паз­ва­що я от вън­ш­ния жи­вот, не е из­ход. То я об­ри­ча на изос­та­на­лост не­за­ви­си­мо от офи­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка и стре­ме­жа за ос­во­бож­да­ва­не на же­на­та от тра­ди­ци­он­ни­те наг­ла­си и ме­ха­низ­ми. Об­раз­но ка­за­но, мю­сюл­ман­ка­та е един свят, съ­щес­т­ву­ващ сам за се­бе си. Свят на чо­веч­ност, но и на не­ве­жес­т­во; на из­пит­ва­ни ли­ше­ния, но и на ос­мис­ле­но въз­дър­жа­ние; на доб­ро­вол­но под­чи­не­ние и на ду­хо­вен ус­т­рем. Днес, ко­га­то ис­лям­с­ки­те стра­ни са не­раз­дел­на част от чо­ве­чес­т­во­то, те тряб­ва да тър­сят най-пра­вил­ния път за об­щес­т­ве­но раз­ви­тие. Пос­та­вя­не­то на же­на­та оба­че в ро­ля­та й на не­об­хо­ди­мо до­пъл­не­ние към “мъж­ко­то об­щес­т­во” е ар­ха­и­зъм, кой­то ще удъл­жа­ва мъ­чи­тел­но­то тъп­че­не на До­ма на ис­ля­ма на ед­но мяс­то, не­из­беж­но съ­път­ства­но с кри­зи във всич­ки сфе­ри на об­щес­т­ве­ния жи­вот.

И в на­ча­ло­то на ХХI в. в араб­с­кия свят съ­щес­т­ву­ват дъл­бо­ки раз­ли­чия в кул­ту­ра­та на мъ­жа и кул­ту­ра­та на же­на­та, за­що­то в про­це­са на тях­но­то пси­хи­чес­ко и фи­зи­чес­ко съз­ря­ва­не со­ци­а­ли­за­ци­я­та им се раз­ви­ва по раз­лич­ни пъ­ти­ща. От ед­на стра­на, мъ­жес­т­ве­ност­та се оп­ре­де­ля ка­то да­де­ност, ко­я­то е ре­ал­но ос­во­бо­де­на в об­щес­т­во­то, а от дру­га ­ жен­с­т­ве­ност­та се ин­тер­п­ре­ти­ра ка­то нес­во­бод­на, ком­п­лек­си­ра­на и при­ни­зе­на. Мю­сюл­ман­ка­та тряб­ва да се стра­ху­ва (и ве­ро­ят­но се стра­ху­ва) от приз­на­ва­не­то до­ри на ес­тес­т­ве­ни­те фор­ми на сек­су­а­лен жи­вот, ко­и­то в мю­сюл­ман­с­ко­то об­щес­т­во раз­би­ра­е­мо се свър­з­ват с жен­с­ка­та от­ри­ца­тел­ност. Тя оба­че не е ес­тес­т­ве­на ха­рак­те­рис­ти­ка, а е прив­не­се­на со­ци­ал­на чер­та в ре­зул­тат на цен­нос­т­ния на­тиск, оказ­ван от ед­но до­ми­ни­ра­но от “сил­ния” пол об­щес­т­во42.

Как­во удов­лет­во­ре­ни­е открива мю­сюл­ман­с­кият мъж в об­щу­ва­не­то си с ед­на со­ци­ал­но и ду­хов­но неравностойна спът­ни­ца? И как да си обяс­ним, че съ­щев­ре­мен­но спо­ме­нът за дос­той­ни же­ни мю­сюл­ман­ки не е пом­ра­чен? Той оба­че из­г­леж­да стран­но да­ле­чен и не­дейс­т­ви­те­лен! Не­съм­не­но от­го­во­рът на те­зи въп­ро­си при­над­ле­жи как­то на мъ­жа, та­ка и на же­на­та. Мъ­жът ще про­ме­ни пред­с­та­ва­та си за сво­я­та съп­ру­га не то­га­ва, ко­га­то прес­та­не да тър­си се­бе си в ис­лям­с­ка­та тра­ди­ция, а ко­га­то я при­е­ме ка­то “тра­ди­ция ­ сво­бо­да”. Же­на­та би мог­ла да под­по­мог­не по­доб­но пре­от­к­ри­ва­не, свър­з­вай­ки го със сво­и­те пред­с­та­ви за ед­но раз­лич­но нас­то­я­ще.

БЕ­ЛЕЖ­КИ

1 Чу­ков, Вл. За­раж­да­не на ис­лям­с­ка­та дър­жав­ност. С., 1994, с. 339-343.

2 До­кол­ко­то пра­во­то се обус­ла­вя от ре­ли­ги­оз­на­та, по­ли­ти­чес­ка­та, со­ци­ал­на­та и до­ри ези­ко­ва­та кул­ту­ра на об­щес­т­во­то, срав­ни­тел­но-прав­ни­те из­с­лед­ва­ния не мо­гат да се пра­вят прос­то чрез тек­с­ту­ал­но срав­ня­ва­не на два за­ко­на или на две раз­по­ред­би. В хрис­ти­ян­с­кия свят за­ко­нът се ба­зи­ра вър­ху ре­ли­ги­оз­ни­те прин­ци­пи, но се при­е­ма за ре­зул­тат на чо­веш­ки­те уси­лия. От­тук и до­ми­на­ци­я­та на ду­ха пред бук­ва­та на за­ко­на, на­ред с же­ла­ни­е­то да се обос­но­ват не­го­ви­те мо­ти­ви и це­ли. Смя­там, че съ­щес­т­ве­но­то раз­ли­чие меж­ду прав­на­та кул­ту­ра на кон­ти­нен­тал­на Ев­ро­па (в ко­я­то лич­ност­та е пре­ди всич­ко но­си­тел на пра­ва) и ис­лям­с­ка­та фи­ло­со­фия на пра­во­то (в цен­тъ­ра на ко­я­то са за­дъл­же­ни­я­та пред Ал­лах) е във вът­реш­на­та зат­во­ре­ност на прин­ци­пи­те на ша­ри­а­та.

3 От своя стра­на пък ис­лям­с­ка­та юрис­п­ру­ден­ция из­пит­ва вли­я­ни­е­то на ри­мо-ви­зан­тийс­ка­та прав­на тра­ди­ция. Спо­ред ев­ро­пейс­ки­те из­с­ле­до­ва­те­ли ва­къ­фът, ос­нов­ни­ят в ис­лям­с­ко­то пра­во ин­с­ти­тут, е за­им­с­т­ван от ви­зан­тийс­ко­то вещ­но пра­во. Срв. у Anderson, J. Islamic Law in Africa. London, 1977, p. 47-48. Не­що по­ве­че: и съв­ре­мен­ни­те ис­лям­с­ки уче­ни (напр. проф. Е. Гюн­гьор) приз­на­ват, че “ста­на поч­ти не­из­беж­но и пра­во­то да се за­им­с­т­ва от За­па­да.” Срв. Гюн­гьор, Е. Един­с­т­во­то и по­де­мът в свет­ли­на­та на ис­лям­с­ки­те прин­ци­пи. ­ В: Раз­мис­ли вър­ху ис­ля­ма. С., 1994, с. 92.

4 Вж. по-подр. у Пе­ев, Й. Съв­ре­мен­ни­ят ис­лям. С., 1999, с. 38; Ере­ме­ев, Д. Ис­лам ­ об­раз жиз­ни и стиль мышле­ния. М., 1990, с. 169.

5 “Ва­ши­те же­ни са ка­то ни­ви за вас. И оти­вай­те при ни­ви­те си, как­то по­же­ла­е­те, и под­гот­вяй­те се от­нап­ред, и се бой­те от Ал­лах, и знай­те, че ще Го срещ­не­те!” (Ко­ран 2:223)

6 Пак там, 33:59.

7 Пак там, 4:3. Ти­път бра­чен мо­дел е ха­рак­тер­на чер­та на вся­ка ци­ви­ли­за­ция ­ той обус­ла­вя не са­мо фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на ос­нов­ни со­ци­ал­ни струк­ту­ри (напр. се­мейс­т­во или об­щи­на), но и ре­ли­ги­оз­ни, со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки, прав­ни и ети­чес­ки нор­ми. Ед­на от съ­щес­т­ве­ни­те раз­ли­ки меж­ду пра­вос­лав­но-хрис­ти­ян­с­ка­та и ис­лям­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция се из­ра­зя­ва в пред­ла­га­ни­те от тях брач­ни мо­де­ли: на хрис­ти­ян­с­кия мо­но­га­мен мо­дел се про­ти­во­пос­та­вя ис­лям­с­ки­ят по­ли­га­мен; на “ен­до­гам­но­то” хрис­ти­ян­с­ко раз­би­ра­не (бра­кът с ино­ве­рец се до­пус­ка по из­к­лю­че­ние) про­ти­вос­тои “ек­зо­гам­но­то” (но са­мо по от­но­ше­ние на мъ­жа), ко­е­то не са­мо поз­во­ля­ва, но и по­ощ­ря­ва брач­ни съ­ю­зи меж­ду мъ­же-мю­сюл­ма­ни и же­ни-хрис­ти­ян­ки или юдей­ки; на хрис­ти­ян­с­кия въз­г­лед, спо­ред кой­то “... брач­но­то еди­не­ние е де­ло Бо­жие, бла­гос­ло­ве­ние сви­ше, увен­ча­ние на тво­ре­ни­е­то” (Яна­ки­ев, К. Ре­ли­ги­оз­но-фи­ло­соф­с­ки раз­миш­ле­ния. Изд. “Ану­бис”. С., 1994, с. 28) е ди­а­мет­рал­но пос­та­вен ис­лям­с­ки­ят, тре­ти­ращ бра­ка ка­то сдел­ка, ко­я­то лес­но мо­же да бъ­де раз­т­рог­на­та. Спо­де­лям хрис­ти­ян­с­ко­то раз­би­ра­не, спо­ред ко­е­то “един­с­т­ве­на­та чо­веш­ка об­щ­ност, ко­я­то пред­ла­га въз­мож­ност за от­но­ше­ние на ця­лос­т­но вза­им­но до­пъл­ва­не меж­ду мъ­жа и же­на­та, е та­зи на мо­но­гам­ния брак”. Вж. Па­нен­берг, В. Лич­ност­та в об­щес­т­во­то. ­ В: Из­то­кът и За­па­дът за лич­ност­та и об­щес­т­во­то (бо­гос­лов­с­ки пер­с­пек­ти­ви). В.Т., 2001, с. 310.

8 Ко­ран 33:33 ­ “И стой­те в до­мо­ве­те си и не се по­каз­вай­те, как­то се по­каз­ва­ха же­ни­те по вре­ме­то на Не­ве­жес­т­во­то...”

9 Вж. напр. чл. 307 от дейс­т­ва­щия в Ис­лям­с­ка ре­пуб­ли­ка Мав­ри­та­ния ко­декс, при­ве­ден у Ба­ро, Ж.-К. Ре­ли­гия на си­ла­та или си­ла­та на ед­на ре­ли­гия. С., б.г., с. 61.

10 “За мъж­ко­то е дял, кол­ко­то за две жен­с­ки. А ако са по­ве­че от две же­ни, за тях са две тре­ти­ни от ос­та­ве­но­то. А ако е ед­на, за нея е по­ло­ви­на­та...” (Ко­ран 4:11)

11 С въ­ве­де­ния от Пи­от­ров­с­ки тер­мин “ко­ра­ни­чен ис­лям” се обоз­на­ча­ва пе­ри­о­дът, ко­га­то Мо­ха­мед е още жив. Вж. у Пи­от­ров­с­ки, М. Ис­то­ри­чес­кие судьбы му­суль­ман­с­ко­го пред­с­тав­ле­ния о влас­ти. ­ В: Со­ци­аль­но-по­ли­ти­чес­кие пред­с­тав­ле­ния в ис­ла­ме. Ис­то­рия и сов­ре­мен­ность. М., 1984, с. 5-20.

12 В древ­но­то рим­с­ко пра­во пос­ле­ди­ца от бра­ка е под­чи­не­ни­е­то на же­на­та на мъж­ка­та власт. “Пра­во­то на мъ­жа над съп­ру­га­та е пра­во на жи­вот и смър­т... С приз­на­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то рим­с­ко­то пра­во за­поч­на­ло пос­те­пен­но да се хрис­ти­я­ни­зи­ра, ко­е­то по прин­цип оз­на­ча­ва и да се ху­ма­ни­зи­ра... Мо­рал­ни­те съ­об­ра­же­ния на “но­во­то” рим­с­ко пра­во най-доб­ре от­ра­зя­ват хрис­ти­ян­с­ко­то бла­гот­вор­но вли­я­ние вър­ху се­мей­ния и об­щес­т­вен жи­вот на гръ­ко-рим­с­ко­то об­щес­т­во.” (Ни­кол­чев, Д. Прав­но­то по­ло­же­ние на де­ца­та в се­мейс­т­во­то, спо­ред рим­с­ко­то и цър­ков­но пра­во (срав­ни­те­лен ана­лиз). ­ В: сп. “Бо­гос­лов­с­ка ми­съл”, 1-2, 1999, с. 51, 58. За раз­ли­ка от хрис­ти­ян­с­т­во­то, ко­е­то с ус­та­но­вя­ва­не­то си ху­ма­ни­зи­ра рим­с­ко­то пра­во, ис­ля­мът не осъ­щес­т­вя­ва ра­ди­кал­на про­мя­на в араб­с­ко­то оби­чай­но пра­во ­ той ели­ми­ни­ра кон­сер­ва­тив­на­та три­ба­лис­тич­на прак­ти­ка, но не рав­но­пос­та­вя съп­ру­зи­те.

13 Ха­рам (ар. 'зап­ре­тен') ­ тер­ми­нът е с раз­но­об­раз­но съ­дър­жа­ние и зна­че­ние. От ед­на стра­на, ха­рам е заб­ра­не­но­то, гре­хов­но­то ­ об­рат­но на раз­ре­ше­но­то (ха­лал), а от дру­га “зап­ре­те­но­то”, све­ще­но­то, ка­то напр. наз­ва­ни­е­то на Ме­ка и Ме­ди­на, пре­веж­да­но ка­то 'две све­ти­ни' (ха­ра­май­ни, ко­е­то е двой­с­т­ве­но чис­ло от 'ха­рам'). Зна­че­ни­е­то на тер­ми­на, ко­е­то ни ин­те­ре­су­ва, из­ра­зя­ва съ­би­ра­тел­но­то наз­ва­ние на же­ни­те в мю­сюл­ман­с­ко­то се­мейс­т­во.

14 Срв. Ко­ран 2:223.

15 Сто­я­но­ва, Б. Проб­ле­мът за чо­ве­ка в кла­си­чес­кия ис­лям и в съв­ре­мен­ния ис­лям­с­ки фун­да­мен­та­ли­зъм. Ав­то­ре­фе­рат на ди­сер­та­ция за по­лу­ча­ва­не на на­уч­но-об­ра­зо­ва­тел­на­та сте­пен “док­тор”. С., 2000, с. 9-11.

16 Ха­ми­дул­лах, М. Въ­ве­де­ние в ис­ля­ма. С., 2001, с. 141.

17 По­ве­че за спо­ме­на­ти­те те­че­ния вж. у Пе­ев, Й. Ис­ля­мът: док­т­ри­нал­но един­с­т­во и раз­но­ли­кост. С., 1982, с. 191-237.

18 В Ев­ро­па в края на ХIХ в. от­но­ше­ни­е­то към ми­на­ло­то е про­ти­во­по­лож­но ­ мно­зи­на го от­ри­чат за­ра­ди ан­ти­те­за­та му с мо­дер­на­та тех­но­ло­гия, по­ли­ти­ка и ес­те­ти­ка. Спо­ред тях “ис­то­ри­я­та е нап­раз­на, а ми­на­ло­то е гнез­до на раз­ру­ше­ние”. Вж. по-подр. у Kern, St. The Culture of Time and Space 1880-1918. London, 1983, p. 327.

19 Ри­фа Тах­туи е еги­пет­с­ки бо­гос­лов и об­щес­т­ве­ник. За­вър­ш­ва “Ал-Аз­хар”, през 1830-1831 г. по­се­ща­ва Фран­ция и зав­ръ­щай­ки се, за­поч­ва ак­тив­на пуб­ли­цис­тич­на и прос­ве­ти­тел­с­ка дей­ност. Стре­ми се Еги­пет да се пре­вър­не в са­мос­то­я­тел­на по­ли­ти­чес­ка си­ла, ка­то се въз­п­ри­е­мат пос­ти­же­ни­я­та на Ев­ро­па, нас­то­я­ва за ра­зум­но уп­рав­ле­ние, опи­ра­що се на об­ра­зо­ва­но и съ­от­вет­с­т­ва­що му об­щес­т­ве­но мне­ние.

20 Мо­ха­мед Аб­ду е един от най-из­тък­на­ти­те пред­с­та­ви­те­ли на дви­же­ни­е­то на ре­фор­ма­то­ри­те в ис­ля­ма. За­вър­ш­ва “Ал-Азхар”, учас­т­ва в еги­пет­с­ко­то пат­ри­о­тич­но дви­же­ние сре­щу бри­тан­с­ка­та оку­па­ция (1882) и след ней­но­то ус­та­но­вя­ва­не е при­ну­ден да жи­вее дъл­го вре­ме в емиг­ра­ция. След зав­ръ­ща­не­то си в Еги­пет ста­ва пре­по­да­ва­тел и гла­вен мюф­тия (1899) и ак­тив­но прок­ла­ми­ра иде­и­те за ре­фор­ми­ра­не на ис­ля­ма. При­зо­ва­ва да се при­е­мат пос­ти­же­ни­я­та на Ев­ро­па в на­у­ка­та и тех­ни­ка­та, ка­то се съх­ра­нят ос­нов­ни­те ре­ли­ги­оз­ни пос­ту­ла­ти, но се тъл­ку­ват съг­лас­но по­ло­жи­тел­ния опит на чо­ве­чес­т­во­то.

21 Ко­ран 4:3.

22 Раз­во­дът е срав­ни­тел­но лек за мъ­жа ­ дос­та­тъч­но е трик­рат­но да за­я­ви пред же­на си и евен­ту­ал­но в при­със­т­вие на сви­де­те­ли или ка­дия: “Ти за ме­не не си съп­ру­га!” или “Съп­ру­га­та ми (напр. Фа­ти­ма) е от­пус­на­та”. Съ­об­ра­зя­вай­ки се с из­бух­ли­вия араб­с­ки тем­пе­ра­мент, ша­ри­а­тът поз­во­ля­ва мъ­жът от­но­во да встъ­пи в брак с бив­ша­та си съп­ру­га, но меж­дув­ре­мен­но тя тряб­ва да се омъ­жи за друг, да се раз­ве­де и ед­ва то­га­ва от­но­во да се омъ­жи за не­го. (Срв. Ко­ран 2:230) Вж. по-подр. у Му­та­ха­ри, М. По­ло­же­ни­е­то на же­ни­те в ис­ля­ма. С., 1993, с. 187 и сл.

23 Ка­сем Амин е еги­пет­с­ки юрист и пуб­ли­цист, спод­виж­ник на Мо­ха­мед Аб­ду.

24 Цит по Пе­ев, Й. Ис­ля­мът: док­т­ри­нал­но..., с. 215.

25 Пак там, с. 216.

26 “Ал-Аз­хар” (ар. 'блес­тящ') ­ ед­на от глав­ни­те джа­мии в Кай­ро, го­лям бо­гос­лов­с­ки цен­тър и зна­ме­нит уни­вер­си­тет. Ос­но­ва­на е от фа­ти­ми­ди­те (970-972 г. сл. Р. Хр.) и е мно­гок­рат­но раз­ши­ря­ва­на и ук­ра­ся­ва­на. “Ал-Аз­хар” е тяс­но свър­за­на с всич­ки зна­чи­тел­ни съ­би­тия в еги­пет­с­ка­та ис­то­рия от Сред­но­ве­ко­ви­е­то до днес. При “Ал-Аз­хар” се обу­ча­ват мно­го сту­ден­ти, а ней­но­то ръ­ко­вод­с­т­во се пол­з­ва с из­к­лю­чи­те­лен ав­то­ри­тет в мю­сюл­ман­с­кия свят.

27 В це­лия мю­сюл­ман­с­ки свят про­ме­ни­те в се­мей­ния за­кон са ос­пор­ва­ни и при­е­ма­ни с раз­лич­на сте­пен на ус­пех. Пред­ло­же­ни­те ре­фор­ми през 1943, 1945, 1960, 1966 и 1969 г. пре­диз­вик­ват на­ци­о­на­лен спор, но не са осъ­щес­т­ве­ни. За­кон № 44 от 1979 г. (чес­то на­ри­чан “За­ко­нът на Дже­хан” по име­то на съп­ру­га­та на пре­зи­ден­та Са­дат) ре­гис­т­ри­ра зна­чи­тел­ни про­ме­ни и е под­к­ре­пен как­то от уле­ми­те от “Ал-Аз­хар”, та­ка и от пра­во­ве­ди­те и съ­ди­и­те от ша­ри­ат­с­ки­те съ­ди­ли­ща. “За­ко­нът на Дже­хан” нап­ри­мер изис­к­ва ре­гис­т­ри­ра­не­то на раз­во­да от но­та­ри­ус, ка­то по то­зи на­чин пре­дот­в­ра­тя­ва въз­мож­ност­та съп­ру­гът да се раз­ве­де без зна­ни­е­то на съп­ру­га­та; вто­ри­те бра­ко­ве се оп­ре­де­лят ка­то още­тя­ва­щи пър­ва­та же­на; на май­ка­та е да­де­но пре­дим­с­т­во при нас­той­ни­чес­т­во­то; раз­ве­де­ни­те же­ни имат пра­во на ком­пен­са­ция, ако раз­во­дът е ста­нал без тях­но­то съг­ла­сие или без ос­но­ва­тел­на при­чи­на. За съ­жа­ле­ние през 1985 г. под на­тиск, оказ­ван от гру­пи­ров­ка­та “Мю­сюл­ман­с­ки бра­тя”, съ­ди­ли­ща­та обя­вя­ват за­ко­на за не­кон­с­ти­ту­ци­о­нен. Пре­зи­ден­тът Х. Му­ба­рак оси­гу­ря­ва при­е­ма­не­то на т.нар. За­кон 100 (юли 1985 г.), спо­ред кой­то вто­ри­те бра­ко­ве не са неп­ре­мен­но вред­ни, а раз­ве­де­ни­те же­ни не по­лу­ча­ват ав­то­ма­тич­но пра­во на ком­пен­са­ция. Вж. по-подр. у Ай­кел­ман, Д. и Дж. Пис­ка­то­ри. Мю­сюл­ман­с­ка­та по­ли­ти­ка. В.Т., 2002, с. 180 и сл.

28 Вж. по-подр. у Пе­ев, Й. Съв­ре­мен­ни­ят..., с. 120-125.

29 Ха­биб Бур­ги­ба е ту­ни­зийс­ки об­щес­т­вен и по­ли­ти­чес­ки де­ец, кой­то е по­лу­чил об­ра­зо­ва­ни­е­то си във Фран­ция. Пре­зи­дент на не­за­ви­си­ма­та Ту­нис­ка ре­пуб­ли­ка (1957-1987), той е един от най-ра­ди­кал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на мо­дер­низ­ма в ис­ля­ма. Из­вър­ш­ва ре­ди­ца свет­с­ки ре­фор­ми, под­ла­га на уни­що­жи­тел­на кри­ти­ка фа­та­лиз­ма, су­е­ве­ри­я­та и зло­у­пот­ре­ба­та с ре­ли­ги­оз­на­та об­ред­ност и за­дъл­же­ния. Обя­вя­ва се и сре­щу пос­та, кой­то, спо­ред не­го, при­чи­ня­вай­ки при­ну­ди­тел­но без­дейс­т­вие, пре­пят­с­т­ва чо­веш­ка­та де­я­тел­ност сре­щу изос­та­на­лост­та и ми­зе­ри­я­та.

30 Цит по Пе­ев, Й. Съв­ре­мен­ни­я­т..., с. 122.

31 Срв. у Ай­кел­ман, Д. и Дж. Пис­ка­то­ри. Пос. съч., с. 102.

32 Пак там, с. 180.

33 В До­ма на ис­ля­ма ма­со­во­то об­ра­зо­ва­ние е срав­ни­тел­но но­во яв­ле­ние, а вре­ме­то на раз­рас­т­ва­не­то му ва­ри­ра за раз­лич­ни­те стра­ни. Ши­ро­ко­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на об­ра­зо­ва­ни­е­то в Ма­ро­ко нап­ри­мер за­поч­ва в края на 50-те го­ди­ни на ХХ век, до­ка­то в Йе­мен ­ ед­ва в на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни. В Оман до 1976 г. сред­но об­ра­зо­ва­ние са по­лу­чи­ли са­мо 32-ма уче­ни­ци, за раз­ли­ка от 1988 г., ко­га­то бро­ят им на­рас­т­ва до 13 500. Па­ра­лел­но с те­зи тен­ден­ции се наб­лю­да­ва и ед­на тре­вож­на  ­ “все по-яв­но зат­ва­ря­не на же­ни­те в своя ет­ни­чес­ки хро­но­тип чрез ре­ли­ги­я­та и тра­ди­ци­и­те, не­же­ла­ни­е­то за об­ра­зо­ва­ние и от­там не­въз­мож­ност­та за ус­той­чи­ви со­ци­ал­ни по­зи­ции”. Вж. у Не­дел­че­ва, Т. От на­ци­о­нал­на към кул­тур­на иден­тич­ност (щри­хи към бъл­гар­с­кия мо­дел на ет­ни­чес­ко вза­и­мо­дейс­т­вие). ­ В: Ет­но­кул­ту­рен ди­а­лог на Бал­ка­ни­те. С., 2001, с. 137.

34 Напр. Тан­су Чи­лер в Тур­ция, Бе­на­зир Бху­то в Па­кис­тан, Ту­джан Фей­сал в Йор­да­ния, Ла­ди Ада­му в Ни­ге­рия и др.

35 Цит. по Ай­кел­ман, Д. и Дж. Пис­ка­то­ри. Пос. съч., с. 88.

36 Пак там.

37 Т. нар. “сак­рал­на власт” е клю­чът за дъл­бин­но раз­би­ра­не на съ­щес­т­ву­ва­ща­та не­от­де­ли­мост меж­ду ис­ля­ма и по­ли­ти­ка­та. В ум­ма­та, къ­де­то цен­нос­ти­те са свър­за­ни с вя­ра­та в Ал­лах, ин­с­ти­ту­ци­о­на­ли­зи­ра­не­то на сак­рал­на­та власт включ­ва раз­лич­ни ин­ди­ви­ди и гру­пи, ко­и­то ви­на­ги го­во­рят от име­то на мю­сюл­ман­с­кия Бог. Кра­ле, пре­зи­ден­ти, уле­ми, шей­хо­ве на су­фийс­ки ор­де­ни, ин­те­лек­ту­ал­ци и об­щес­т­ве­ни­ци (вкл. и же­ни) ­ всич­ки те се съ­рев­но­ва­ват за сак­рал­на­та власт. Нап­ри­мер Сад­дам Хю­се­ин из­пол­з­ва ре­ли­ги­я­та, за да зат­вър­ди сво­я­та власт. Из­п­ра­вен пред ши­ит­с­ко­то не­до­вол­с­т­во, пре­диз­ви­ка­но от на­ло­же­на­та от не­го дик­та­ту­ра, той окач­ва пор­т­ре­ти с ли­ка си нав­ся­къ­де в Ирак; дру­ги мю­сюл­ман­с­ки ли­де­ри за­сил­ват сак­рал­на­та си власт чрез пред­п­ри­е­ма­не на хадж или чрез пуб­лич­на мо­лит­ва. Не­за­ви­си­мо от то­ва оба­че, по ду­ми­те на О. Кейн, все още ни­то ед­на гру­па не при­те­жа­ва “мо­но­пол вър­ху из­пол­з­ва­не­то на сак­рал­но­то”. Цит. по Ай­кел­ман, Д. и Дж. Пис­ка­то­ри. Пос. съч., с. 77.

38 Нап­ри­мер ед­но жен­с­ко ис­лям­с­ко дви­же­ние, ко­е­то дейс­т­ва в уни­вер­си­те­ти­те и сред об­ра­зо­ва­ни­те же­ни, е “Бан­г­ла­деш­ка­та ис­лям­с­ка ор­га­ни­за­ция на же­ни­те-сту­ден­ти” (Ис­ла­ми Шат­ри Сан­г­ш­та). Тя има три ни­ва на член­с­т­во, ка­то пре­ми­на­ва­не­то в по-гор­но за­ви­си от сте­пен­та на ус­во­я­ва­не на оп­ре­де­ле­на прог­ра­ма ­ напр. че­те­не, на­и­зус­тя­ва­не и тъл­ку­ва­не на Ко­ра­на; изу­ча­ва­не на сун­на­та; про­чит на точ­но оп­ре­де­ле­ни кни­ги и др. Ис­ля­мис­т­ки­те са доб­ре об­ра­зо­ва­ни и пре­дим­но в мла­да въз­раст те не са и за­дъл­жи­тел­но ма­те­ри­ал­но за­ви­си­ми. Всич­ки те оба­че се ха­рак­те­ри­зи­рат с усе­ща­не­то за деп­ри­ва­ция, т. е. срав­не­ни­е­то с дру­ги об­щес­т­ве­ни гру­пи по­раж­да у тях чув­с­т­во за ли­ше­ност от не­що.

39 По­ве­че за от­но­ше­ни­е­то на мо­дер­нис­ти­те към проб­ле­ма за по­ло­же­ни­е­то на же­на­та вж. у Шай­ду­ли­на, Л. И. Араб­с­кая жен­щи­на ­ сов­ре­мен­ность. М., 1978.

40 Же­ни­те сред ис­ля­мис­т­ки­те ин­те­лек­ту­ал­ци и ак­ти­вис­ти чес­то се обя­вя­ват за за­щи­та на тра­ди­ци­он­ни­те жен­с­ки ро­ли. Ли­дер­ка­та на еги­пет­с­кия клон на ор­га­ни­за­ци­я­та “Мю­сюл­ман­с­ки же­ни” (ко­я­то е тяс­но свър­за­на с та­зи на “Мю­сюл­ман­с­ки бра­тя”) Зей­наб ал-Га­за­ли за­я­вя­ва, че “же­ни­те мо­гат да по­лу­ча­ват об­ра­зо­ва­ние, но най-важ­ни­те им за­дъл­же­ния са те­зи на съп­ру­ги и май­ки... Об­щес­т­во­то стра­да, ако май­ки­те не ос­та­ват вкъ­щи, до­ка­то де­ца­та им от­рас­нат”. (Цит. по Ай­кел­ман, Д. и Дж. Пис­ка­то­ри. Пос. съч., с. 101.)

41 Бел. Д. Кул­тур­ни­те про­ти­во­ре­чия на ка­пи­та­лиз­ма. С., 1994, с. 26.

42 Из­вън гра­ни­ци­те на До­ма на ис­ля­ма е не­раз­би­ра­е­мо на­саж­да­не­то у же­на­та на нор­ми на по­ве­де­ние чрез опе­ра­тив­на фи­зи­о­ло­ги­чес­ка на­ме­са (напр. об­ряз­ва­не), ли­ша­ва­ща я от нор­мал­ни сек­су­ал­ни усе­ща­ния. Не­за­ви­си­мо че та­зи прак­ти­ка не е раз­п­рос­т­ра­не­на във всич­ки ис­лям­с­ки дър­жа­ви, тя по­каз­ва из­к­лю­чи­тел­на­та ус­той­чи­вост на ар­ха­ич­ни­те пред­с­та­ви за ро­ля­та на мю­сюл­ман­ка­та в об­щес­т­во­то. Срв. у Иб­ра­хим, Р. Араб­с­ка­та же­на меж­ду ет­но­кул­тур­ни­те тра­ди­ции и со­ци­ал­на­та про­мя­на. Ав­то­ре­фе­рат на ди­сер­та­ция за при­съж­да­не на на­уч­но-об­ра­зо­ва­тел­на­та сте­пен “док­тор”. С., 1993, с. 13.