„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй…” –
така мълвеше мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима й дори,
а мама шепнеше: „На вси народи
любов и мир в сърцата ще гори…И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти…” –
и весело отвръщаше й бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.
Ех, то бе тъй отдавна, че едва ли
не, като сън си го припомням пак.
Тъй много вече станаха печалите,
че миналото скри се в сънен мрак.
Не помня ни огнището, ни бъдника, –
но все пак нещо, спотаено в мен
ми казва – както мама: “Ще се сбъдне
светото Слово в речения ден!”.
И както се от скрита жар подема
искрица малка в плам да засияй,
от този глас в мен ражда се поемата
за идващия на земята рай:
В уречената нощ Денница мощна –
от слънцето по-светла ще изгрей
и блясъкът й тъмнината нощна
и мракът вековечен ще разсей.
Ще зазвучат небесните простори
от песните на ангелския хор
и със любов ще се прегърнат хората,
и ще блестят сълзи във всеки взор.
И Словото ще дойде пак тогава –
Земята цяла ще е Витлеем,
и на Христа огреяна от славата,
как лесно тя ще стане пак Едем!
СВЯТА НОЩ
Тази нощ е светла без луна –
като детски сън е безметежна
и в тържествената тишина
тръпне ласка хубава и нежна.
Свята нощ. Христовата звезда
на Исуса любовта безценна –
грейнала във милиард сърца,
озарява цялата вселена.
И лъчите й на длъж и шир
обнадеждават и крепят човека
с вярата, че ще настане мир –
Божий мир от нине и до века!
РОЖДЕСТВО
Благословена свята Божа нощ,
изпълнена от ангелските песни!
Сред мрака чер, като победен нож
лъчът на Божата звезда ще блесне!
С благословия той ще засияй
върху софрите с черен хляб и вино, –
и мир ще донесе от край до край
за твойте рожби, майчице Родино!
Ще бъдат всички хора на труда
със празнична надежда обновени,
съединени в Божата звезда
и в чиста братска обич възродени…
И няма вече злото от преди
да трови нашите души отново…
Благословена Божа нощ, бъди
за нас честито Рождество Христово!
Из стихосбирката „Майчина вяра”
