Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)

333332222666На 1 октомври от 17 ч. в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ ще бъде представена книгата на Марина Младенова „Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане“.

Изданието ще бъде представено от чл.-кор. проф. Милена Цанева на тържество, посветено на Международния ден на преводача и 160-годишнината от първата изява на българска жена в книжовността.

Книгата се определя като пионерски опит да се представят цялостно животът и делото на нашата първа поетеса, преводачка и фолклористка Елена Мутева (1829–1854). Изданието е резултат на дългогодишна научно-изследователска дейност. Обобщава се всичко известно за личността, семейния кръг и творчеството на младата възрожденка, оградена с възхищение и почит от съвременниците и поколението след тях. Излагат се нови факти и интерпретации. Включено е и книжовното наследство на Елена Мутева: преведената в 1852 г. повест на Александър Велтман "Райна, българска царкиня", посмъртно публикуваният превод на "Турски приказки", стиховете, препечатвани в читанки, сборници, антологии. На втори план в публицистичен стил са представени пътуването по стъпките на Елена Мутева – Киев, Одеса, Болград – и усилията за популяризиране на нейното дело. Прехвърля се мост от миналото в днешния ден.

Книгата е предназначена за всички, които се интересуват от българското Възраждане. За читателите, които търсят корените на българския дух с надежда за едно ново Възраждане.

В основата на научната монография са положени многобройни откъслечни, понякога и противоречиви, свидетелства за Елена Мутева, за семейството й, за творческата ѝ дейност, разхвърляни из документи в архивите на Украйна, Русия, България, Сърбия, Румъния, Италия и Чехия и в периодичния печат от епохата. Взети са предвид и критически са осмислени заключенията на български и чужди учени, които са се занимавали с отделни аспекти от нейното творчество. Сведенията, пряко засягащи Елена Мутева, се дават в контекста на личностите, обстоятелствата и събитията, които ги съпътстват. Обобщава се досега известното за нашата най-ранна поетеса, преводачка, фолклористка и се въвеждат в научен оборот нови факти и интерпретации. Монографията е оградена от публицистична рамка, която пренася читателите в XІX в., в забързано пътуване по стъпките на Елена Мутева – Киев, Одеса, Болград. Запознава ги и със старанията да се популяризира името на първата българка, дръзнала да се заеме с книжовен труд.

67887Томът предлага в осъвременен правопис всичко излязло изпод перото на Елена Мутева: преведената в 1852 г. повест на Александър Велтман "Райна, българска царкиня", претърпяла седем издания; посмъртно публикувания превод на "Турски приказки", излизал още три пъти в преработка; стиховете, препечатвани в читанки, сборници, антологии.

С издаването и разпространяването на "ЕЛЕНА МУТЕВА 1829–1854. Едно закъсняло завръщане" се пробужда отново очакването да се открият родственици на Владимир Мутев, архивът на Мутеви или поне нови документи и сведения. И запечатано на снимка лицето на поетесата, досега само описвано с думи, сънувано и рисувано. Тече благодатният период между двата юбилея: 160 години от изявата на българската жена в книжовността, през 2012 г., и 160 години от смъртта на Елена Мутева, през 2014 г. Юбилеи, които ще напомнят на специалисти и почитатели за обаятелната личност на първата българска интелектуалка.

Дълбоко вярващата Елена Мутева.  Да преживееш, само за 25 години, толкова много мъка и да успяваш да пишеш, да превеждаш, да растеш интелектуално… Това е завоевание,  възможно само за закалена и извисена духовно Личност. С главна буква.

А това не се постига нито бързо, нито лесно. И сам не можеш да стругуваш, да оформяш, да насочваш душата си в пътя. Пък и нищо никому не се дава без труд.

Бог бил много милостив и щедър към Елена Мутева и я срещнал с протойерей Михаил Павловски[1].  Приета била от преподавателя по Закон Божий на тримата си братя в Ришельовския лицей. Свещеникът, трето поколение интелигенция[2], който преподава и в Института за благородни девици[3] и в други училища. Натрупал опит, а може би дарен и с прозорливост, той насочвал в пътя на вярата младежите и девойките. И такъв един изповедник неминуемо е познавал съдбовните проблеми в семейство Мутеви и не може да няма дял в техния духовен живот. Полагал е духовна грижа за братята, поел е и сестричката, дори да не е била негова ученичка. Поел я е още от дете и я водил през препятствия и скърби. Изповядал я в края на дните й, дал й последното свето Причастие.

Във всички времена и на всяка възраст е велико благо да имаш добър духовен отец. Още повече при страдания, когато душата е като разорана земя и сякаш чака Словото. Чака спасителните семена.

Да можеш да напишеш одата Бог, да достигнеш до висотите за прослава на Твореца… И при толкова много смърт да няма сянка от ропот – това може само човек, предал изцяло живота си на Божията воля. И по милост Божия, за слава Божия получил жадувания дълбок мир.                                                                                               

Авторката Марина Младенова превежда от румънски и пише в периодичния печат. Издала е есеистичните книги: Изповедни слова. Четиридесетница (2003), Стъпала. Четиридесетница ІІ (2009). Съставител е на двете издания на книгата Раннохристиянски храм „Св. София“ (1996; 2009), във второто е съавтор със студията Древната светиня „Св. София“ през периода 1898–1998 г.

Включеното в тома издание на творбите на Елена Мутева е подготвено от Марина Михайлова, студентка трета година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Балканистика“.


[1] Протойерей Михаил Карпович Павловский (1810-1898) е син на протойерей, богослов, завършил Киевската духовна академия, преподавател по богословие, психология и логика в Ришельовския лицей, в Института за благородни девици и в други учебни заведения на Одеса. След реорганизацията на лицея остава професор по богословие и в университета до 1873 г. (Виж повече в Пятидесятилетие 1886; Маркевич 1890)

[2] Още неговият дядо, протойерей Григорий Саражинович, имал забележителна библиотека – около 1000 тома, част от която наследил протойерей Михаил Павловски (Серафимов 1881: 45-48).

[3] В Института за благородни девици, където служил 30 години, протойерей Павловски бил и първият настоятел на институтската църква “Св. великомъченица Александра”. Църквата, която първа от съществуващите преди революцията 20 “домови” църкви (т. е. църкви при учреждения и жилищни сгради) в Одеса, е възстановена през 2002 г. в същото, в първоначалното помещение.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pcfy 

Разпространяване на статията:

 

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата