Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
0028.jpgОткрита  е  изложба-памет  на  духовното ни наследство, изложба във фоайето на Богословския факултет в София, организирана от фондация “2000 години Рождество Христово”. Тя е дело на любителя фотограф, ученик в Софийската духовна семинария Светлозар  Стоянов. Плод е  на  тригодишните му  обиколки   из  епархиите - снимки на 30 порутени и  изоставени  храмове, манастири, параклиси. Порутеното вътре в нас не се вижда, особено от  някои  предубедени  сънародници, но порутените домове на Господ Иисус Христос по нашата измъчена земя са пред нас. Като на длан.

Чух за изложбата в неделя в “Благовестие” по радио “Христо Ботев”, после я видях в “Иконостас” по “Нова телевизия”. Развълнува ме разказът на вярващия Светлозар Стоянов, посетих изложбата и … усетех дълго чаканите, да ги наречем, първи кокичета. Видях снимката на църква преди и след работа на момчето с чужда брадва… Едно момче, един ден! И вече не е пустош! Пробило е дълбокия сняг на десетилетията може би едно от първите кокичета и в нашата клета България.

А в Румъния не знам колко години преди 1994 г. студентите имаха резултати от летни програми за въздигане на порутените храмове из провинцията. Организира се група от 20 момчета и 10 момичета. Прави се аргументирано изложение до съответната инстанция - искат командировка и помощ. Получават примерно 60% от исканата сума. Плащат си сами пътните. Пристигат в селото, приемат ги по домовете си селяните и ги хранят. Получените по проекта пари са за материали и за майстора, който ръководи младежта. И работят там лятото, докато се свърши в храма - и мъжката, и женската работа.

Да, духовният климат там е друг. Там са мощите на света Петка Търновска, на свети Димитър Басарбовски, наречен сега Нови. Там, в старата столица Курте де Арджеш, са мощите и на света Филотея Търновска (чества се на 7 декември).

Отидох в Румъния специално през 1994 и 1995 г., за да се запозная с техните нови дейности на духовното поле. Бях изумена от устрема, от организацията, от тематичното богатство на плановете, от ангажираността на всяка възраст, на всяко духовно и интелектуално равнище… Писах статии, включвах се в радио предавания, говорих с хора с положение и възможности. Чуках на затворени сърца, на заключени врати! Моят глас тогава беше “глас в пустиня!” Днес, 12 години по-късно, се извисява гласът на едно момче с фотоапарат и брадва…

В отминалия наскоро Ден на православната християнска младеж и семейство - Въведение Богородично - представих архивни документи за честването на този ден от 1931 и 1930 г.

Да свържем този ден за младежта със студентския празник. Нека се опитаме да направим достояние на младите изложбата и делото на вярващия фотограф Светлозар Стоянов, да го направим сега, преди Рождество Христово, в дните около студентския празник, 8 декември, който с новия календар, за съжаление, е отделен от деня на свети Климент Охридски, 25 ноември, и губи много от своята същност. И дано, дано с тази  изложба, с ударите на тази брадва повече българи – и от страната, и от разпилените по широкия свят - да могат да чуят… Пропяват първи петли…, духовно се развиделява най-после и над нашата красива Родина.

Да свържем тези два празника за младежта с надежда! И всеки, който познава силата на молитвата, нека се моли Господ Иисус Христос да ни дари с духовна личност, която да запали и поведе нашата младеж. Да ни вдигне на крак! Най-после, най-последни и ние духовно да се пробудим.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquw8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата