Открита е изложба-памет на духовното ни наследство, изложба във фоайето на Богословския факултет в София, организирана от фондация „Две хиляди години Рождество Христово“. Тя е дело на любителя-фотограф, ученик в Софийската духовна семинария Светлозар Стоянов. Плод е на тригодишните му обиколки из епархиите – снимки на тридесет порутени и изоставени храмове, манастири, параклиси. Порутеното вътре в нас не се вижда, особено от някои предубедени сънародници, но порутените домове на Господа Иисуса Христа по нашата измъчена земя са пред нас. Като на длан.
Чух за изложбата в неделя в „Благовестие“ по радио „Христо Ботев“, после я видях в „Иконостас“ по „Нова телевизия“. Развълнува ме разказът на вярващия Светлозар Стоянов, посетих изложбата и… усетих дълго чаканите, да ги наречем, първи кокичета. Видях снимката на църква преди и след работа на момчето с чужда брадва… Едно момче, един ден! И вече не е пустош! Пробило е дълбокия сняг на десетилетията може би едно от първите кокичета и в нашата клета България.
А в Румъния не знам колко години преди 1994 г. студентите имаха резултати от летни програми за въздигане на порутените храмове из провинцията. Организира се група от двадесет момчета и десет момичета. Прави се аргументирано изложение до съответната инстанция – искат командировка и помощ. Получават примерно шестдесет процента от исканата сума. Плащат си сами пътните. Пристигат в селото, приемат ги по домовете си селяните и ги хранят. Получените по проекта пари са за материали и за майстора, който ръководи младежта. И работят там лятото, докато се свърши в храма – и мъжката, и женската работа.
Да, духовният климат там е друг. Там са мощите на св. Петка Търновска, на св. Димитър Басарбовски, наречен сега Нови. Там, в старата столица Курте де Арджеш са мощите и на св. Филотея Търновска (памет на 7 декември).
Отидох в Румъния специално през 1994 и 1995 г., за да се запозная с техните нови дейности на духовното поле. Бях изумена от устрема, от организацията, от тематичното богатство на плановете, от ангажираността на всяка възраст, на всяко духовно и интелектуално равнище… Писах статии, включвах се в радиопредавания, говорих с хора с положение и възможности. Чуках на затворени сърца, на заключени врати! Моят глас тогава беше „глас в пустиня!“. Днес, дванадесет години по-късно, се извисява гласът на едно момче с фотоапарат и брадва…
В отминалия наскоро Ден на православната християнска младеж и семейство – Въведение Богородично представих архивни документи за честването на този ден от 1931 и 1930 г.
Да свържем този ден за младежта със студентския празник. Нека се опитаме да направим достояние на младите изложбата и делото на вярващия фотограф Светлозар Стоянов, да го направим сега, преди Рождество Христово, в дните около студентския празник – 8 декември, който с новия календар, за съжаление, е отделен от деня на св. Климент Охридски – 25 ноември, и губи много от своята същност. И дано, дано с тази изложба, с ударите на тази брадва повече българи – и от страната, и от разпилените по широкия свят – да могат да чуят… Пропяват първи петли… Духовно се развиделява най-после и над нашата красива родина.
Да свържем тези два празника за младежта с надежда! И всеки, който познава силата на молитвата, нека се моли Господ Иисус Христос да ни дари с духовна личност, която да запали и поведе нашата младеж. Да ни вдигне на крак! Най-после, най-последни и ние духовно да се пробудим.
