На 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Въвеждането в храма на тригодишната Дева Мария. Жадували дълго за рожба нейните поостарели вече родители и обещали, ако Бог чуе молитвата им и ги дари с дете – те да дадат чедото си в храма да изучава Светото Писание и с молитва да служи на Бога. И тъй като праведният Йоаким е бил от царски род, а праведната Анна – от архиерейски, свещенически род, те устроили небивало тържество за деня, когато дарът от Бога – тригодишната си дъщеря Мария – принесли в дар на Бога. Тържество за въвеждането в храма, което удивило целия Йерусалим. Най- напред вървели хор девици със запалени свещи, а след тях водили Пресветата Дева родителите, уловили я от двете страни за ръце. Със запалени свещи ги следвали тяхните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и служителите в храма.
Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя – за почуда на всички – сама изкачила петнадесетте стапала и спряла на най- горното…
Родителите сложили дъщеря си на първото стъпало. И тя сама изкачила петнадесетте стъпала. Родетели! Първото стъпало е за нас.
Ние сме тези, които трябва да доведем детето до първото стъпало. Ние, родителите, сме тези, които трябва да го въведем в храма… Ние носим отговорност пред Бога, пред рода си и пред народа си. Отговорност за пътеката, по която повеждаме своето потомство с примера на личения си живот и с желанието поне за стремеж към духовна извисеност.
Първото стъпало е наше, уважаеми родители. Идва денят, идва празникът Въведение Богородично, отреден от Църквата за Ден на православната християнска младеж и семейство. Да въведем децата си в храма. Малките. И вече порасналите. Да прекрачим прага на храма. Прага на нашата измъчена Църква. Боледува тя, както и ние самите боледуваме. От много години. Защото Църквата – говоря не за храма, не за институцията църква, а за Църквата като общество, създадено от Самия Господ Иисус Христос, Църквата, за която Той казва, че портите адови няма да ѝ наделеят, тази Църква – това сме ние, вярващите, свещениците и висшето духовенство. Ние сме най-многобройната част на този уникален богочовешки организъм. Боледува в Църквата човешкото, но Божието е неизменно и винаги, винаги там. Прекрачвайки прага на храма, на дома Господен, ние търсим среща с Господа Иисуса Христа.
Да въведем децата си в храма, скъпи родители. Да ги сложим на първото стъпало. И да го направим така, че да се запомни. Да влезе в сърцето на детето радостта, че сме заедно в храма. Да запомни то остарелите ръце на баба или дядо. Да помни топлата малка майчина ръка и голяма силна ръка на татко. Да знае вече празника, отреден за ден на християнската младеж и семейство. Да се запечата в паметта му преклонението, тържествеността, с която цялото семейство е запалило свещите си в храма… И тези светли спомени да останат в душата му, да го сгряват, да го водят, да проправят житейските му и духовни пътеки.
