Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
На 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Въвеждането в храма на 3 годишната Дева Мария. Жадували дълго за рожба нейните поостарели вече родители и обещали, ако Бог чуе молитвата им и ги дари с дете - те да дадат чедото си в храма да изучава Свещеното Писание и с молитва да служи на Бога. И тъй като праведният Йоаким бил от царски род, а праведната Ана от архиерейски, свещенически род те устроили небивало тържество за деня, когато дарът от Бога - тригодишната си дъщеря Мария, - принесли в дар на Бога. Тържество за въвеждането в храма, което удивило целия Иерусалим. Най- напред  вървели хор девици със запалени свещи, а след тях водили Светата Дева родителите, уловилите я от двете страни за ръце. Със запалени свещи ги следвали тяхните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и служителите в храма.

Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя за почуда на всички сама изкачила петнайсетте стапала и спряла на най- горното....

Родителите сложили дъщеря си на първото стъпало. И тя сама изкачила петнайсетте стъпала. Родетели! Първото стъпало е за нас.
Ние сме тези, които  трябва да доведем детето до първото стъпало. Ние, родителите, сме тези, които трябва да го въведем в храма...Ние носим отговорност пред Бога, пред  рода си и пред народа си. Отговорност за пътеката, по която повеждаме своето потомство с примера на личения си живот и с желанието поне за стремеж към духовна извисеност.

Първото стъпало е наше, уважаеми родители. Идва денят, идва празника Въведение Богородично, отреден от Църквата за Ден на православната християнска младеж и семейство. Да въведем децата си в храма. Малките. И вече порастналите. Да прекрачим прага на храма. Прага на нашата измъчена Църква. Боледува тя, както и ние самите боледуваме. От много години. Защото църквата - говоря не за храма, не за институцията Църква - а за църквата като общество, създадено от Самия Господ Иисус Христос. Църквата, за която Той казва, че портите адови няма да й наделеят... Църквата това сме ние, вярващите, свещениците и висшето духовенство. Ние сме най-многобройната част на този уникален Богочовешки организъм. Боледува в Църквата човешкото, но Божието е неизменно и винаги, винаги  там. Прекрачвайки прага на храма, на домът Господен, ние търсим среща с Господа Иисуса Христа.

Да въведем децата си в храма, скъпи родители. Да ги сложим на първото стъпало. И да го направим така, че да се запомни. Да влезе в сърцето на детето радостта, че сме заедно в храма. Да запомни то остарелите ръце на баба или дядо. Да помни топлата малка майчина ръка и голяма силна ръка на татко. Да знае  вече празника, отреден за ден на християнската младеж и семейство. Да се запечата в паметта му преклонението, тържествеността, с която цялото семейство е запалило свещите си в храма... И тези светли спомени да останат в душата му, да го сгряват, да го водят, да проправят житейските му и духовни пътеки.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k9yp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж