От съдбовното покръстване на народа ни при княз Борис Първи и епохалното дело на равноапостолните братя св. Кирил и Методий, от трудовете на техните ученици в България и създаването на първото училище на български език – уникалния университет на св. Климент Охридски, се изграждат личности, кадри за духовници и учители. От тогава връзката на църквата и училището е тясна и неразривна. Век след век, поколение след поколение, при възход и падения на държавата ни се изгражда духовността на нацията.
В атеистичните десетилетия тази традиционна връзка беше на прицел. Твърдеше се, че вярата е за неграмотните бабички. Ако някой все още приема това нека разлисти поне книгата Петдесет нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога и да се опита да разбере злината, довела до отсичане корените на духовността на трите възрасти, до разклащане и подмяна на християнската ценностна система. От тогава моралните устои на нашето общество непрекъснато се рушат, нравственост и християнски добродетели безвъзвратно чезнат.
След демократичните промени, ние – единствени от постсоциалистическите страни – изоставихме децата си да нагазят през дългия преходен период в жаравата на живота без елементарната духовна защита, без духовна просвета. И резултатите се виждат от почти всички, без дори да се правят сравнения със съседна Румъния. Вярно е, че в Русия не е въведено вероучение като задължителен предмет, но там има богат духовен живот, има от години за цяла Русия четири-пет православни гимназии, където вярващи родители поверяват децата си на вярващи учители.
Сега честваме десет години от въвеждането на религията като свободно- и задължителноизбираем предмет. Тук трябва да се каже ясно и категорично, че избират духовия си път не невинните малки деца, а родители, учители, директори. Личности, изградени в атеистичния период, които не избират религия, а модерни компютърни специалности и чужди езици. Християнство изучават едва тринадесет хиляди ученици и се отчита, нависоко и нашироко, че се изучава в училище „Религия“. Толкова са желаещите, за толкова има учители. Да не говорим колко много студенти завършиха – и то с желание – богословие и бяха принудени вместо да работят с жар за духовното пробуждане на народа ни, да се преквалифицират, да си търсят хляба в други поприща. Към тези млади специалисти всички ние имаме грях! Не по-малък от греха ни към децата на родината. Грях! За положението, в което е днес нашата младеж. Духовно. И морално.
Сега, когато има създаден Обществен съвет към Министерството на образованието и науката по въпросите за обучението по религия в училищата (с председател проф. Георги Бакалов, зам.-ректор на Софийския университет), да разширим тематично разглеждания въпрос. Ако не може да се въведе изучаването на религия като редовен предмет за всички ученици, по какъв начин ще стигнат децата ни до познанието на християнската история, етика, морал, до християнската ценностна система?
Традиционният отговор – „чрез семейството“ – се отнася до малък процент семейства. Не че вяра няма народът ни! Да погледнем само огромните денонощни опашки за поклонение пред трите чудотворни икони на майката на Господ Иисус Христос. Да чакаш по седем-осем часа в този пек, това без вяра не става! Има потребност, има вътрешен подтик, но няма духовна просвета народа ни. Загубена е традицията на християнската култура в семейството или по-точно традицията се свежда до кръщение, венчание, опело, до палене на свещ на големи празници. Няма я същността на духовността, с известни изключения, като начин на живот, няма го примерът в семейството, на който да се облегнеш, на който да подражаваш.
Медиите наистина съобщават информативно за празниците, но тази информация едва ли ще доведе някого в храма. Съобщава се нашироко за скандални неща в нашата църква, болна като самото ни общество. Тези предавания, целенасочени или случайни (недомислени?), отблъскват от Бога и от храма непросветените, колебаещите се. Да не говорим за програмите, наситени с насилие и секс, от които младежта се вдъхновява и на които масово подражава.
Има утвърдени духовни предавания в телевизията и по радиото, най-вече в кабелните телевизии и радио „Сион“, които малко хора могат да гледат и слушат, защото нямат кабелна телевизия и интернет, защото се излъчват в неподходящо време, защото нямат информация за тях. И най-вече – защото не може да се преодолее инерцията от отминалите атеистични десетилетия и слабото синьо пламъче на вярата да затрепти с такава сила, че едва да дочакваш предаването.
Има духовни списания, Църковен вестник, християнски сайтове, елекронни издания, излизат много духовни книги, адресирани до търсещите Бога. До поелите своята духовна стълба, които не мислят вече, че с едната запалена свещ получават благодатта.
За изпадналите в духовна безпътица и безхаберие почти няма издания и интересни, завладяващи художествени книги. И въпросът остава открит – пред духовници, миряни, общественици: как тези хора, големи или малки, ще намерят пътя към Бога? Пътят към храма?
Моят стар баща, насъбрал житейска мъдрост, казваше, че който не се срещне като малък с Бога, достига до Него, пометен от желязната метла на живота. Или, казано с други думи, чрез много изпитания и страдания. И аз, в края на живота си, мога да потвърдя ролята на желязната метла на живота, желязната метла, която – при близки или у дома – е видял почти всеки от нас.
Да търсим пътя към Бога или поне елементарна духовна просвета като ориентир в живота. Да търсим пътя всички ние, които познаваме силата на молитвата. Да просим от Господа Иисуса Христа милост за децата, учениците, младежите. Да просим мъдрост свише за людете в Обществения съвет към Министерство на образованието и науката по въпросите за обучението по „Религия“ в училищата. Мъдрост свише в решенията на самите специалисти от министерството.
* Текстът е от рубриката на авторката „Пътеки към християнските празници“ в предаването „Ново утро“ на телевизия „Центрум груп“, в сряда от 9:00 ч.
По въпроса за изучаване на „Религия“ в училищата като редовен предмет гости в рубриката през следващите месеци ще бъдат свещеници, учители по религия, богослови, художници. Тази сряда гост в рубриката беше Доростолски митрополит Иларион.
Интервюто с митр. Иларион – тук
