Мобилно меню

4.3 1 1 1 1 1 Rating 4.30 (20 Votes)
В условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване на институциите на властта и обществените отношения, както и от параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията придобиват статуса на напълно отделени от държавата  самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.

До настоящия момент според сведения* на Софийски градски съд (СГС), с които разполага Дирекция “Вероизповедания” на МС, на територията на РБългария са регистрирани над 85 вероизповедания. В тази връзка трябва да се направи уточнението, че до 31.12.2002 г. регистрираните по реда на чл. 6а от стария Закон за изповедания в страната са 31. След приемането на Закона за вероизповеданията (2002 г.) до 1.11.2006 г. по реда на новия закон в страната са регистрирани 54 вероизповедания по години, както следва: за 2003 са регистрирани 4 нови[1], за 2004 г. – 25, за 2005 – 12, за 2006 г. (до 1.11.2006 г.) – 13.

Ако обаче се погледне доктриналният профил на регистрираните вероизповедания, се установява, че това не са религиозни общности с нови учения, а по скоро отделили се групи, които запазват доктриналната  идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат. В повечето случаи причините за излизането от по-големите религиозни общности и създаването на самостоятелно и независимо вероизповедание са от административен характер.

По отношение на веровия им профил регистрираните в страната вероизповедания условно могат да бъдат обособени в две групи.

Първата група включва вероизповеданията, които са представители и проповядват доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.

Вероизповеданието, представящо и  проповядващо православната вяра в България, е Българската православна църква, която до момента на влизането ни в Европейския съюз има изградени 4000 храмове и параклиси и 170 манастира в 3000 населени места от общо 5336 населени места. От тях 1226 са обявени за паметници на културата.

Католическата църква в България е изразител на другия клон на християнството - Римокатолицизма. Под административното управление на това регистрирано вероизповедание са католиците от западен обряд и от източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000 вярващи.

Ислямската религия в България се представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание. В страната джамиите, месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.

Религиозната общност на евреите в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17 населени места с 3-4 хиляди вярващи, като  в София са около 800.

“Диамантен път на будизма” и вероизповедание „Будистка общност в България”  са представители на будизма в България. Разликата е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Последователите на двете общности в страната не надхвърлят 150 души.

Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна църква, която до момента разполага с 25 храма на територията на страната.

Броят на членовете на регистрираните вероизповедания, които представляват основните световни религии, в процентно съотношение спрямо общия брой членове на всички регистрирани вероизповедания в страната  до този момент съставлява 99%.

Най-голям дял от спектъра на регистрираните вероизповедания в страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска основа, които са 74 на брой или 87% от регистрираните вероизповедания. 38 вероизповедания са петдесетни общности, или т. нар. харизматици, което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно движение, установило се в България в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който е основан през 1928 г. Тук е мястото да се отбележи, че през същата тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т. нар. тинчевисти, които споделят и изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения) протичат по-бурно и по-динамично от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии църкви и Българска Божия църква, която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението на общността се раздели през 2005 г. и по този начин се регистрира още едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.

В петдесетната общност в България се забелязва още едно течение, което е сравнително ново в световен мащаб. То навлезе в България след демократичните промени през 1989 г., като през 90-те години на миналия век отбеляза своя апогей. Характерното за него е, че богослужението протича много по-разчупено, по-свободно, по-емоционално и по-динамично от това на т. нар. тинчевисти. В България са известни с определението неопетдесетни или неохаризматични общности. Те водят началото си от т. нар. “Трета вълна на Св. Дух” или “Благословението от Торонто”, възникнало през 80-те години на миналия век в Канада.

След петдесетната общност по брой на регистрирани религиозни общности се нарежда баптистката - с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и най-многобройно течение, което е и наследник на баптисткото движение в България още от 19 в., е Съюзът на евангелските баптистки църкви, чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в над 50 местни поделения. След тях са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой на вярващите около 7000 души. За провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или зали под наем. Съюзът има свое издателство “Нов живот”. Към централното му ръководство действа клон на фондация “Адра”, който се занимава основно с благотворителна дейност. Общият брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.

Останалите 48,5 % регистрирани вероизповедания от протестантската общност в България се поделят от лютерани, методисти, конгрешани или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).

Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието учение е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни религиозни учения и практики или съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към тази група могат да бъдат отнесени Общество Бяло братство, Изповедание Свидетели на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар. мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена Църква Христова и др. Тази група заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1% от членовете на всички регистрирани вероизповедания в страната.

При така изнесените данни възниква въпросът защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски.

Причините за това са няколко, но на този етап ще се спрем само на една, а именно на либералния характер на Закона за вероизповеданията. Така например законът не поставя изрично изискване относно броя на членовете на определена религиозна общност, за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и др.). Там например със специален закон е уредено разделение по достойнство между църквите и религиозните общности. Официално признатите от държавата църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице и могат да  се ползват от публичност при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без обществени прояви.

В България регистрацията в Софийски градски съд (СГС) е обвързана с придобиването на правен статус от една религиозна общност, а не с придобиването на определено достойнство. В Закона за вероизповеданията не съществува подобна категоризация на религиозните общности. По силата на чл. 4, ал. 1 от закона вероизповеданията са равноправни.

В § 1 от Допълнителните разпоредби се дава тълкувание на смисъла, вложен в термините “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”, но това в никакъв случай не може да се приеме като категоризация на вероизповеданията.

Липсата на изисквания относно числеността на вероизповеданията дава възможност да бъдат регистрирани религиозни общности с минимален брой членове. Най-често регистрацията е продиктувана от желанието на някои от тях да се откъснат от попечителството и контрола на централното ръководство на вероизповеданието, от което произлизат. На второ място, много често заявление за нова регистрация подават религиозни общности от отделен регион или град. Такъв е случаят с регистрираните от СГС вероизповедания „Добрата църква в Сливен” и „Църквата в Сливен”, които са петдесетни протестантски общности, чието седалище е в гр. Сливен, без местни поделения в страната. Общият брой и на двете вероизповедания не надхвърля 100-150 души. Подобен е случаят и с “Християнска църква - Божия сила”, чието седалище е в гр. Елин Пелин, “Християнска евангелска църква – Шалом” в гр. Ловеч, “Християнска църква – Сион” в гр. Ст. Загора и др.

Наред с малочислеността на членовете на повечето регистрирани вероизповедания се забелязва и друг парадокс: съществуват седем баптистки вероизповедания, регистрирани на един и същи адрес. Това са: Баптистка църква „Ветил”, Баптистка църква „Надежда”, Баптистка църква „Добра надежда”, Молитвена баптистка църква, Новозаветна баптистка църква, Баптистка църква „Емануил”, Библейска баптистка църква. 

На територията на страната съществуват два православни богословски факултета (към Софийския и към Великотърновския университет), две катедри „Теология” към Шуменския университет и към Пловдивския университет, Висш мюсюлмански институт, Висш евангелски библейски институт, две православни духовни семинарии в София и Пловдив за подготовка на свещенослужители, три средни мюсюлмански училища (Русе, Шумен и Момчилград).

През 2004 г. с решение № 1040/22.12.2004 г. на МС се учреди Български реформиран презвитериански колеж, който в момента има 21 редовни студенти. Този колеж е на Реформираната презвитерианска църква, регистрирана в страната през 2003 г.

Изнесените факти говорят за един пъстра религиозна картина на прага на Европейския съюз, което е показател за демократично и гражданско общество в  България.

* Сведенията, посочени в този доклад се отнасят към 1.11.2006 г.

[1] След влизането в сила на Закона за вероизповеданията по силата на § 2, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) са пререгистрирани съществуващите до тогава 31 вероизповедания, регистрирани по чл. 6 от Закона за изповеданията (1949 г.)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a9y4p 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.