Тези дни четох в интернет различни мнения (наистина на неспециалисти и често – под влиянието на емоции) относно низверженията на бивш клирик от БПЦ. Затова като човек, който се занимава и професионално с тази материя, искам да споделя с читателите на Двери.бг своето виждане.
Около разкола в БПЦ бяхме „свикнали” да слушаме за низвержения: канонични и неканонични синоди низвергваха клирици – предимно владици! – от едната и от другата страна. Как се започна ли?Св. Синод на БПЦ упражни правото си да накаже отклонилите се от единството на Църквата духовници, които със самото си отклоняване вече бяха показали, че не зачитат никакви църковни правила, тоест свещените канони. Низвергнатите разколници обаче не само продължиха да свещенодействат, но и „отвърнаха на удара”, за да използвам „екшън”-израза, който комай най-добре подхожда. С „отвръщането” те показаха, че не зачитат каноните, макар че се опитаха и те на свой ред да използват тяхната сила. След това дойде всеправославният събор (да го кажа по-простичко за „разширения и надюрисдикционен събор”), който като върховна власт в Православната църква отмени низверженията, но това е друг въпрос.
Свещен сан се получава при таинството ръкоположение, което е празник за Църквата. Низвержението е тъжен акт, защото Църквата се лишава от свой достойник. При низвержението свещенослужителят (дякон, презвитер, епископ) се лишава от правомощието да упражнява трите власти, които е получил при ръкоположението си: власт да учителства, власт да свешенодейства и власт да управлява. След низвержението дотогавашният клирик става обикновен, редови мирянин.
Човек, който е низвергнат и против църковните правила и норми продължава да носи расото и дори да свещенодейства, не означава, че той още има правомощията на свещенослужител. Защото Църквата го е избрала за това служение и тя му го е отнела; то не е неотнимаемо качество. Такива свещенодействия са всъщност недействителни и недействени, а от гледна точка на правото – нелегитимни.
Низвержението при това се налага не еднолично от един епископ, за да не се допуска лично пристрастие, а от събора на епископите, които само в своята съвкупност притежават пълнотата на властта в Църквата в трите й измерения.
Низвержения се налагат във всички поместни църкви, защото навсякъде се срещат духовници, които не отговарят на задълженията си и се налага да бъде очистена Църквата от нездравите си членове. Тези низвержения при това се съобщават и на поместните православни църкви, защото един низрегнат в дадена църква свещенослужител може да отиде в друга и там да се опита да свещенодейства, т. е. да упражни власт, от която е лишен.
В духа на класическите правни норми от типа на „non bis in idem” (не два пъти за едно и също) и в църковното право не може едновременно да се налага низвержение и отлъчване от Църквата. Ако низвергнатият обаче упорства и направи още по-големи простъпки, за които каноните предвиждат изключване от състава на Църквата, тогава се налага по отделна процедура т. нар. отлъчване.
{moscomment}
{moscomment}
