Излезе от печат една дългоочаквана от богословските и юридическите среди монография, която е посветена на един от важните въпроси в областта на Православното църковно право.
Проблематиката, свързана с изворите на Каноническото право в периода на Вселенските събори, е слабо застъпена в научно-изследователската дейност на българските канонисти и юристи и до този момент в научния фонд на църковно-правната ни традиция не съществуват задълбочени изследвания по този въпрос. В курсовете по Църковно право, които се използват днес като учебни пособия в богословските и юридическите ни факултети, доста повърхностно е разгледан въпросът за гръкоезичните и славянски църковно-правни паметници, а латиноезичните дори не се споменават с изключение на Лъжеисидоровия сборник.В това отношение похвална е инициативата на автора свещеник Неделчо Тодев да осветли един проблем, който до този момент не е намерил място в научните богословски, юридически и исторически изследвания.
Основният приносен момент на монографията се изразява в това, че авторът й популяризира една съществена част от изворите на Църковното право и ги прави достояние на българския читател и изследовател.
За пръв път в областта на българското православно църковно право се обръща специално внимание на латиноезичните каноническите сборници от времето на Вселенските събори, което дава възможност да се проследи процесът на формирането на каноническия кодекс в този исторически период от живота на Църквата.
Книгата съдържа уводна част, в която авторът се е постарал да изясни спецификата, съдържанието и предмета на Църковното право, мястото му в системата на правото и отношението му с другите богословски дисциплини. Наред с това той е обърнал специално внимание на същността и значението на изворите като основен фактор за формирането на църковно-правния кодекс на Православната църква. Тук е мястото да се отбележи, че авторът прави разграничение между термините „църковно право” и „канонично право”, което говори за прецизно боравене с терминологията и добро познаване на църковно-правната проблематика.
В първата глава, която е озаглавена „Паметници на църковното право през периода на Вселенските събори ІV-VІІІ в.”, свещеник Неделчо Тодев презентира основните паметници на Църковното право и нормотворческата дейност на Църквата по времето на Вселенските събори. Той се спира поотделно на законодателната дейност на всеки един от съборите и не пропуска да спомене и правните паметниците на държавното законодателство по църковни въпроси във Византийската империя през разглеждания период.
Във втората глава, която е озаглавена „Латиноезични църковноправни сборници през периода на Вселенските събори ІV-VІІІ в.”, авторът прави исторически и църковно-правен обзор на съдържанието на тези писмени паметници. Освен това той обръща внимание и на кодексите на римското право, употребявани в църковните общини на Запад през разглеждания период, както и на сборниците с капитулариите на франкските крале. Специално място в тази глава от монографията е отделено и на Лъжеисидоровия сборник, където авторът е подходил с необходимата доза научно-изследователски критицизъм. Не на последно място изследователският интерес се фокусира и върху т. нар. пенитенциалии или покайни канонически сборници. В края на книгата е поместена и библиография по разглежданата проблематика, както и резюмета на английски, немски и френски език.
Неминуемо съдържанието на книга ще предизвика интереса и любопитството не само на изследователите и преподавателите по Църковно право, но и на студентите-богослови и студентите-юристи, защото монографията може да послужи като учебно пособие при усвояването на църковно-правната материя.
Макар тази монография да не претендира за изчерпателно и задълбочено научно изследване в областта на латиноезичните канонически паметници, книгата е ценен принос в развитието на църковно-правната наука в България.
Нейните приносни моменти я правят значима за научно-изследователската работа в областта на изворознанието на Църковното право, защото тя ще послужи за основа на едни бъдещи по-задълбочени научни изследвания в тази област.
Положеният неимоверен труд от автора и умението му да прецизира и излага огромен обем информация в един достъпен за четене и осмисляне текст ще бъде оценен както от сегашното поколение богослови, така и от бъдещото.
