Стиховни стихири на вечерната
Кири́ллу после́дуя, просвети́телю Слове́нскому,/ Богому́дре Кли́менте,/ и Мефо́дию святи́телю по стопа́м ше́ствуя,/ я́коже скрижа́ль доброде́тели,/ житие́ их проо́бразно сотвори́л еси́./ Нау́ма же име́я,/ сосу́да Ду́ха, сподви́жника/ в труде́х равноапо́стольных,/ и весь лик честны́х учени́к,/ Бо́лгар утверди́л еси́/ в ве́ре чи́стей Христа́ Бо́га на́шего,/ Его́же со дерзнове́нием моли́ о душа́х на́ших.
Последвал си Кирил, славянския просветител, и си ходил по стъпките на светителя Методий, богомъдри Клименте, взел си техния живот за образец като скрижали на добродетелта; ти имаше Наум, съсъда на Духа, за сподвижник в равноапостолските трудове и цял събор от добри ученици, за да утвърдиш българите в чистата вяра в Христос, нашия Бог, Когото с дръзновение моли за нашите души.
Слава, глас 6:
Я́коже жизнь твоя́ боже́ственна,/ та́ко и коне́ц твой свяще́нный,/ святи́телю Кли́менте блаже́нне,/ в не́мже все мно́жество О́хридское, собра́вшеся,/ я́коже ви́деша тя бездыха́нна,/ глаго́лы жа́лостными вопия́ху, глаго́люще:/ рцы после́днее сло́во рабо́м твои́м,/ немо́лчный пропове́дниче слове́ном!/ Где оставля́еши ча́да твоя́,/ я́же ущедри́л еси́ я́ко оте́ц благоутро́бный?/ Оба́че а́ще и во гро́бе возле́гл еси́,/ но горе́ тя стяжа́хом предста́теля/ и к Бо́гу моли́твенника/ любо́вию чту́щии тя.
Както животът ти беше божествен, така и кончината ти, блажени светителю Клименте, при която цялото Охридско множество се събра и като те видя бездиханен, с тъжни думи викаха и говореха: кажи последно слово на твоите чеда, немлъкващ проповедниче на славяните! Къде оставяш твоите чеда, над които си се смилил като добросърдечен баща? Но макар да си положен в гроба, придобихме те като застъпник във висините и молитвеник пред Бога за тези, които те почитат.
Превод: Свещ. Траян Горанов, Великоблитания
Бел. ред.: Текстовете са по редацията на службата на св. Климент Охриски от Левкийски епископ Партений, издание на Св. Синод на БПЦ. На места те се различават от превода на същата служба от гръцки оригинал на църковнославянски език, направен от архимандрит Калистрат Зографски (зографски монах, родом от гр. Струга на Охридското езеро) и издаден от Св. Синод на БПЦ през 1901 г.
