Публикуваме различни реакции и мнения на духовници и богослови относно случващото се в Украйна.
Ставрофорен иконом Стефан Стефанов, свещеник в храм „Св. Николай“, Русе:
„Всеки се моли, както разбира и както желае. Някои се молят дори на баба Марта. Насила хубост и молитва не става. По-сложно е с враговете, заради думите на Христос: „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44).
Понятието „враг“ е тълкувано безброй пъти в различни аспекти: лични врагове, врагове на Църквата, на вярата, на държавата и пр.
Най-ясно се илюстрира, ако си представим една крайна, но конкретна ситуация: насилник е изнасилил жена. Трябва да се молим и за двамата, но с различна молитва: насилената жена да бъде изцелена, утешена, закрилена, а насилникът да бъде вразумен, укротен и да се покае.
В настоящата ситуация, ако се молим просто за мир, без да разграничаваме кой е насилникът и кой - жертвата, ми прилича да изпратим писмо с бял лист. Или вълкът и агнето да се прегърнат.
Да се заеме позиция не е винаги лесно, защото може да сбъркаме. Ако заемем грешна позиция, Бог може да ни поправи. Но ако нямаме позиция, ако сме нито горещи, нито студени, отсъдата е по-лоша: „ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3:16). Божият Дух предпочита да си студен, отколкото нито студен, нито горещ“.
Из блога на дякон Андрей Кураев:
„Това писмо пристигна в сутрешната ми поща:
„Никога не съм могъл да си представя как хората се побъркват. Как престават да различават въображаемото от действителното.
За една седмица всичко, което ме заобикаля, се промени. Потиснатото, но съществуващо разномислие изведнъж се превърна в единодушие. Но зло единодушие, покрито с някакви люспести отлагания. Сиво и безформено. Там, където беше умът, остана пропагандата. Там, където беше мъдростта, остана съглашателското поклащане на главата. А където имаше дребна злоба, изведнъж се появи Дракон, който вече се готви да обясни на нашите деца, че истинските хора са като него. С люспи. А тези розовите и гладките – са предатели и нацисти.
И тази хлъзгавост на Дракона, която е толкова безформена, е толкова течна и професионална, че аз изведнъж се почувствах побъркан. Че всичко това аз сам съм си го измислил. Че не може ей така всички хора изведнъж да се превърнат в кървава надсмешка. Не е възможно все пак седемдесет процента от населението на Руската федерация изведнъж да се озъбят! Може би аз наистина съм предател, русофоб, нацист? Може би само аз си измислям, че видях Дракона не там, на Запад, а тука? Може би той не е тук и аз ще отвлека вниманието на хората от истинската заплаха?“.
Из фейсбук профила на Сергей Чапнин
„Някои говорят подмолно, че обръщението на свещенослужителине на РПЦ с призив за примирие и спиране на войната е писано от Чапнин, „който взима големи пари от американците“.
Няма да използвам нецензурни думи (макар да разбирам, че вече може), но тези глупаци се намират вътре в „путинската църква“, всеки от тях свято вярва, че враговете са милион пъти повече от приятелите. Те вече се страхуват от всички, но все още искат власт и пари, пари и власт. Сега обаче вече са им гарантирани само позор и проклятие. Парите няма да ги спасят от това“.
Иконом Василий Шаган, енорийски свещеник в храм „Св. Николай“, Варна:
„Вчера в храма дойде един млад мъж. Той плачеше и не можеше да каже това, което искаше. Но накрая каза: „Помолете се за защитниците на Украйна!“. И когато чуеш това, тогава отпадат всякакви размишления относно това, кой прав, кой крив в тази ситуация. Защото тези, които пазят своите деца, независимо от това, кой ги е нападнал, те всъщност са прави. А тези, които разпалиха тази война, тях ги очаква Божият съд. Защото те вече сами са се осъдили. И няма нужда да ги проклинаме, няма нужда да изричаме тежки думи. Те сами са си навлекли това, което не бих пожелал на нито един човек. И митрополит Онуфрий, митрополитът на Киев, не случайно каза, че това е грехът на Каин, който убива брата си от завист.
Нека Бог да съди всички по Своя божествен закон. А Неговият закон е законът на любовта“.
Свещеник Александр Сатомиский, предстоятел на храма "Богоявление Господне" в Ярославъл, в интервю за Правмир
Спомням си какво казвал владика Антоний Сурожски за отец Лев Жиле. Виждал как след сутрешните молитви, във времето до започването на литургията, той жадно чете френската преса и се възмущавал до дъното на душата си. Как може да да любопитстваш така суетно преди Тайнството на тайнствата? Но отец Лев отговарял: "Как мога да се моля за целия свят, ако не зная какви са неговите нужди?".
Затова ми се струва, че крайното дистанциране от новините е неправелен ход. Не бива да се оттегляме в абстракциите. За мен е важно да разбера, точно сега, когато избирам между тази и другата храна, че има хора, които се радват на всяка.
Но казвате: "Ама мен това ме травмира, затова се дистанцирам". Хора, някои неща не могат да не травмират! Но те продължават да са истина, която от време на време е добре да поглеждаме в очите. Защото иначе заради опасенията от травма ще останеш дете, което, страхувайки се да не падне, никога няма да се научи да ходи.
Така че, новините според мен са прекрасен мотиватор да започнем да постим: "Господи, виждаш ли какво става в света? Трябва нещо да се направи". А за да направиш нещо, трябва да започнеш да разбираш. Ето това се мъчете да разберете в началото. А какво ще правиш с това, което си разбрал, е вече вторият въпрос. Но сега получи поне това. И се старай да помагаш на тези, които са зле.
