Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

bogo rod1

Успение Богородично е един от най-големите църковни празници през годината. Неговото отбелязване на някои места в страната е свързано обаче със странни обичаи, които се извършват с благословията на свещеници и така придобиват за хората църковен авторитет. Два примера от Пловдив и Ивайловградско илюстрират как се заражда такава „традиция” и респективно докъде се стига, ако църковната власт е безразлична или дори насърчава подобни „вярвания”.

Агенция Фокус съобщава, че през тази година в Пловдив цената за пускането на гълъб в небето за Успение Богородично е нараснала два пъти спрямо миналата година. Вярващите, посетили на днешния ден храма „Св. Богородица”, се оплакват, че „по време на празника през 2012 г. наемането на белите птици, предпочитани от миряните пред цветните, започвало от 2 лева. Днес цената на гълъбите беше до 5 лв. Хората ги взимат в ръце и след като свещеникът ги благослови, ги пускат в небето, като вид „курбан” след преживяно нещастие, обет или за здраве. Те вярват, че отлитайки днес, на Голяма Богородица, птиците ще изпратят молбите им до Господ”.

4.4893617021277 1 1 1 1 1 Rating 4.49 (47 Votes)

izborna urnaПреди всичко да уточним: не става за политически избори. И при все това заглавието е провокиращо. А от богословска гледна точка, разбира се, и не е точно. Защото според мъдрия Еклисиаст (чието име, забележете, днес най-лесно се превежда „църковник”!) няма неподходящо време за което и да е дело в Божие име. И колкото месец август, Богородичният пост, да не е обичайно време за църковни административни дейности, ето че се случи и това.

Така че става дума, естествено, за варненските епархийски избори. С резултатите от тях общо взето се запазва досега постигнатото във Варненска и Великопреславска епархия, където покойният митрополит Кирил беше съхранил и развил наследеното от митрополит Йосиф Варненски († 1988 г.), но и успя за почти четвъртвековното си служение да създаде нови кадри – клирици и миряни, като им даде възможност да развиват своите способности и да разгръщат енорийската пастирска дейност в трите й основни насоки: богослужение, просвета, социална дейност. Които се интересуват, знаят за какво става дума. Които не знаят, могат да се поинтересуват.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (40 Votes)

1825„Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен и предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде само църковната свещ! Свещта, купена не от Божия храм, не е църковна, не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й”.

Този текст ни е много добре познат, особено на християните, които всеки ден ползват църковното календарче. Много са и възраженията срещу този текст тъкмо сред християните. Защото е явна манипулативността му. Но нали някой църковен служител го е измислил, а друг го е допълнил и накрая Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия го е одобрил да стои винаги пред очите на християнина чрез личното му църковно календарче. Тази йезуитска формулировка всъщност е отчаян опит да се приканят вярващите да купуват свещи само от храмовете, да избягват изкушението да си купуват свещите на няколко пъти по-ниска цена от пазара или бакалията, или будките. Доста по-почтено щеше да е да се каже: „Църквата се издържа от средствата, които вярващите дават в храмовете, като купуват свещи и други църковни стоки или свещенически услуги (какви грозни думи, ще каже някой; но пък са точни!). Затова не купувайте свещи за своите религиозни нужди от други места, а само от храмовете”.

И така, къде е проблемът? В това, че вярващите хора не слушат съвета на църковното ръководство и си купуват свещи на пазара, пък отиват да ги палят в църквата? Има и такива случаи, но те са 1 на милион, не по-често! И все пак в църквите се палят много нецърковни свещи – факт! Само че тези свещи обикновено се продават в самите храмове…

4.4897959183673 1 1 1 1 1 Rating 4.49 (49 Votes)

882419 428045977280134 2144938338 oМакар да премина с изключителна пищност и тържественост, канонизацията на Баташките мъченици през 2011 г. донесе повече конфликти и разделение, отколкото духовна радост. Една от причините за това е заобикалянето на основен принцип при провъзгласяване на светци, установен в Православната църква: народната почит и търсенето на молитвено застъпничество от обикновените хора да предшества църковната канонизация. Един светец първо просиява, т. е. носи утеха, помощ и укрепва вярата на хората, които го познават чрез чудесата му, и едва след това идва неговото канонизиране от Църквата и нормативното оформяне на почитта към него. При Баташките мъченици стана точно обратното, още повече че се получи дълбоко разминаване в разбирането за техния подвиг – от страна на Църквата и на техните наследници. И за двете страни участниците в Априлското въстание са герои, но мотивите за техния героизъм се възприемат различно.

4.52 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (25 Votes)

4a3

Пак е първи април. Пак екипът на Двери.бг поднася на своите читатели поредица от материали, които са до един измислени, макар и не съвсем. Защото тези хумористични публикации отразяват реалността, каквато я срещаме в живота на православните християни и клирици и каквато – искаме да вярваме – никой не желае тя да е такава. Включително и тези, които щедро и напълно съзнателно създават подобни несъответствия между слово и дело.

Ако нещо ви се стори интересно и неизвестно вам, не пишете на редакцията да питате за подробности. Просто бъдете сигурни, че не сте успели да следите църковната преса през изминалата първоаприлска година и затова не можете да направите връзка с хиперреалността на живота в БПЦ.

Повече за нещата, които предизвикват и смях, и скръб, можете да прочетете в новия брой на хумористичното годишно издание на ДвериЦърковен егоист”.

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.