Милосърдното дело на Църквата в Гърция – организация и направления

Ще ви запознаем с начина, по който е организирана благотворителната дейност на някои от поместните православни църкви – не на равнище писани концепции за социална дейност, а на практика. Този опит е ценен за всички християни, които искат да работят на попрището на социалното дело в Църквата.

Църковните благотворителни организации в Гърция започват да се умножават през 60-те години на 20 в., когато след гражданската война и масовото емигриране на трудоспособното население народът изпитва непосилни трудности. Нов тласък в развитието си църковната благотворителност получава през 90-те. Нейната роля е особено осезаема през последното десетилетие, когато страната изпадна в дълбока икономическа криза, довела до срив на социалната система, а и стотици хиляди мигранти заливат южната ни съседка.

С кои социални групи работи Църквата

Традиционно Църквата в Гърция работи с най-уязвимите и безпомощни социални групи, лишени от семейна и социална защита – сираци, бездомни и възрастни хора. Но през последните две десетилетия разпространи дейността си и в други нуждаещи се социални групи и особено в областта на семейната подкрепа.

Таблица с основните църковни благотворителни организации:

Показателна за участието на Църквата в социалната дейност в страната е следната статистика:

От неправителствените организации в Гърция, занимаващи се със социално дело, 25% са църковни, а 31% са смесени (с църковно участие). Църковните организации проявяват много по-голяма устойчивост от другите НПО-та, голяма част от които съществуват само няколко години и преустановяват дейността си, след като изчерпят финансовите си ресурси.

Освен самостоятелно, Гръцката църква участва съвместно с граждански организации или държавни структури в основните направления в социалното дело – 34.7% е участието ѝ в услугите за възрастни хора, 26% в услугите за бездомни, 12% за хората с интелектуални затруднения и 12% в организациите, грижещи се за децата, 7% участие в услугите за психично-болни.

Кой работи в църковните организации

84% от църковните благотворителни организации са регистрирани като юридически лица на частното право (сдружения и фондации), а 68% от тях се управляват от поне петчленни управителни съвети. Ръководството на организациите се упражнява от свещеници (60.4%) и миряни.

Персоналът в църковните благотворителни организации се състои от квалифицирани лица на заплата, помощен персонал (на заплата) и доброволци. Разбираемо е, че за специализирана медицинска и социална грижа е нужен опитен професионален персонал, ангажиран на щат. Затова в църковните благотворителни учреждения работят с постоянна заетост специалисти като лекари, медицински сестри, социални работници, психолози, педагози, парамедици и др. Има и огромен брой помощен персонал като готвачи и др. Според статистика от 2001 г. в тези организации са заети постоянно 1026 души, средно по 9 души в една благотворителна структура. От тях 32% са с висше образование, 26% със средно и 42% с основно. Но по-голямата част от работещите в тези структури са доброволци, които работят в тях в свободното си време – техният брой възлиза на десетки хиляди.

Отново според данни от 2001 г. в тези благотворителни организации се настаняват годишно 7 400 души (като тук влизат само организациите на Гръцката църква, без тези на влиятелните в страната православни християнски движения, които имат собствена мрежа от благотворителни учреждения, както и от детски лагери). Средно всяка полага грижи за 10 до 40 души, което прави възможно администрирането и постоянното ѝ финансиране от митрополията, енорията и други местни източници и дарители.

Критериите за включване към услугите на всяка такава организация са бедност, липса на семейна подкрепа, влошено здраве. В повечето случаи религиозните възгледи не се вземат предвид.

Къде се помещават

В огромната си част се помещават в собствени сгради (97%), от които специално за тази цел са изградени 78%. Тези сгради са дарения или наследства в полза на Църквата (60%), закупени (7.6%) или са построени от митрополията (32.4%). 65% от тях са построени през последните 40 години.

Как се финансират

Основните финансови средства идват от Общите благотворителни дружества на Църквата (функциониращи на ниво митрополия), от дарения на вярващи, наследства, но и от финансиране от Министерството на здравеопазването (14.8%) и от Европейския съюз (ок. 4%). Средно годишният бюджет на една организации надхвърля 120 хиляди евро.

Практическата необходимост да организира благотворителната дейност на вярващите кара Гръцката църква да създаде стройна вътрешна система за финансиране на милосърдното дело – на равнище енории и на равнище митрополии.

В 3 235 от 7 870 енорийски храма в Гърция функционира т. нар. „Енорийска каса за подкрепа на бедните“ (ЕФТ – Ενοριακό φιλόπτωχο ταμείο), която се управлява от деветчленни съвети под председателството на енорийския свещеник, т. е. в тази благотворителна църковна мрежа са ангажирани 25 880 лица освен свещениците. Към този брой трябва да се прибавят и 560 членове на общите каси за подкрепа, които работят към митрополиите (на брой 88). Тези дружества събират средствата и подпомагат дейността на църковните благотворителни организации, в които работят като доброволци десетки хиляди миряни. Така вярващите получават възможността да проявят своята християнска грижа за страдащите и да изпълнят заповедта на Христос за действена любов към ближния.

Εто как изглежда дейността на „Енорийската каса за подкрепа на бедните“ на атинския храм „Св. Марина“ в кв. „Илиуполи“, според сайта на енорията: „Днес нашето благотворително дружество, основано през 1930 г., е много добре организирано и работи благотворително в много области. Всеки ден осигурява храна на 30 души. Предоставя редовна парична месечна помощ, както и извънредна помощ. На празниците Рождество Христово и Пасха предоставя финасова помощ и продукти (хранителни и други). Плаща наеми, покрива задълженията на безимотни към институциите, осигурява лекарства, плаща сметките на нуждаещи се за ток, отопление и др., осъществява посещения в затвори, психиатрични клиники и др. и откликва на всички нужди на енориашите, но и извън енорията, ако се наложи. Участва във всички благотворителни инициативи на Атинската архиепископия“.

Трябва да отбележим също, че закон, приет през 2013 г., задължава Църквата да използва всички приходи от църковната недвижимост за финансиране и развитие на нейната социална и благотворителна мисия.

Благотворителните църковни организации в Гърция като юридически лица на частното право не получават редовно финансиране от бюджета. (Тук е важно да отбележим, че заплатите на свещениците, проповедниците и служителите в митрополиите се изплащат непосредствено от Министерството на финансите, без да минават през касите на Църквата, на основата на това, че църковните служители са и държавни служители).

Освен това всички социални инициативи, които Гръцката църква осъществява по решение на нейния ръководен орган – Св. Синод, и се финансират от нея, са подчинени на правилата, определени от Синода. Тези обаче, за които Църквата получава средства от държавния бюджет (например от Министерството на здравеопазването) или съфинансиране по европейски програми, се регулират от държавното законодателство за обществените поръчки.

Сътрудничество с държавата и общинската власт

Държавата признава Църквата за „официален партньор“ в сферата на социалната политика и си сътрудничи с нея както на практично равнище – чрез организирането и финансовата подкрепа на доставчиците на социални услуги, така и на законодателно равнище. Признаването на Църквата като „официален партньор“ в социалната политика е потвърдено и в европейската програма „Европейска система за интегрирана статистика за социална закрила (ESSPROS)“, която описва разходите за социална закрила на европейско равнище. Тази програма признава Църквата като една от най-основните системи за предоставяне на социална защита и поставя дейността ѝ редом с тази на неправителствените доброволчески организации (НПО).

Ежегодното църковно издание Диптих на Гръцката църква (в който се отпечатва календар с типикарски указания и сведения за епархиите с митрополитите и свещениците) дава информация за примерите на сътрудничество между митрополиите и местните общински власти. В Ливадя́, например, където дълги години беше митрополит сегашният архиепископ, местната митрополия сътрудничи с държавата в центъра за психическо здраве, който функционира под егидата на първата. В Патра местната митрополия сътрудничи с общинската власт в приюта за бездомници. Във Флорина (Лерин) митрополията е предоставила своя сграда за старческия дом „Св. Покров“ на дружеството „Хоризонт“ за създаването на център за затворено болнично лечение на деца със специални нужди. Митрополията в Лариса е член на местната организация за борба с наркотиците „Орфей“, основана съвместно с общинската власт в Лариса. Участието на митрополията е морално и финансово. Това са само част от многото примери за подобно сътрудничество между гръцките митрополии и общинските и държавни структури.

Църковни програми и организации за подкрепа на семейството

Едно от направленията в социалната църковна дейност – мерките за подкрепа и защитата на семейството – се осъществяват изцяло чрез църковни структури, създадени и финансирани от Църквата.

Църквата смята семейството за „домашна църква“ и затова го подкрепя с отговорност и любов. Гръцката църква работи по програми за подкрепа на семейството в цялата страна, като акцентът е върху многодетното семейство, самотните майки и майките и децата, пострадали от домашно насилие.

Програмите са разделени на две големи групи. Първата има за цел подкрепа на нормалното семейство, а втората е за защита на деца извън тяхното естествено семейство.

Програмите действат на равнище митрополия и енория, могат да са постоянно действащи или периодично. Има и временни програми за защита, възникнали заради извънредни обстоятелства.

В Гръцката църква функционират следните програми за подкрепа на семейството и майчинството:

А. Център за подкрепа на семейството към Атинската архиепископия

Създаден е през 1999 г. с решение на Светия Синод на Гръцката църква и функционира като отдел към Атинската архиепископия. Това е първият организиран опит за защита на семейството в брака. Координира основаването и дейността на детските ясли, училищата за родители към енориите на Атинската архиепископия, центъра за настаняване на самотни майки и на жени, пострадали от насилие. Организира семинари за информиране на бъдещи майки, издава специализирани образователни материали, които се раздават безплатно в енориите. Изключително активна е дейността му срещу трафика на хора и сексуалната им експлоатация.

Към Центъра за подкрепа на семейството работи телефонна линия, на която може да се сигнализира за кризисни ситуации и да се получи помощ. Екип от професионалисти – лекари, психолози и социални работници – се срещат лично с търсещите помощ. Центърът работи в сътрудничество с висшия Институт за социално дело, като завършилите студенти осъществяват в центъра своята практика. Някои от тях и след завършването си остават част от доброволческия екип на центъра.

Подобни организации, повече или по-малко организирани, действат и в други области на страната, най-вече на енорийско равнище.

Б. Училище за родители

„Училищата за родители“ са основани през 1999 г. в четири енории към Атинската архиепископия, а днес техният брой е близо 200. Те са родителски организации, които един или два пъти в месеца организират семинари в своите енории. Канят се учени, миряни и клирици, които говорят по въпроси, свързани с подготовката за брак, семейството, възпитанието и отглеждането на децата. „Училища за родители“ има и в някои митрополии като Арта, Верия (Бер) и Науса (Негуш), Глифада, Димитриада, Кастория (Костур), Керкира (Корфу), Ксанти и др.

В. Центрове за настаняване на жени

През 2001 г. Центърът за подкрепа на семейството създава „Майчин покрив“ – общежитие за самотни майки и бременни, както и жени с децата им, пострадали от домашно насилие. Те живеят в центъра, осигурява им се медицинска помощ, лекарства, психотерапия и юридическа подкрепа, както и развлечения за майките и децата. Работи се за връщането на жените в семействата им, когато е възможно, и за социалната им реинтеграция, намиране на работа, записване на децата в училище, обучения и др. Средно годишно през центъра минават 250 жени, които живеят там от 3 месеца до 1 година.

Друг такъв център има в Солун. Основан е от неправителствената организация „Евангелист Марк“, а учредители са едно свещеническо семейство. Домът се нарича „Къщата на Мария“ и отново предоставя убежище на жени – майки и бременни, които живеят извън семейството си. Особена подкрепа се оказва на самотни бременни жени, чиято бременност е нежелана и искат да направят аборт. Той има капацитет за настаняването на 30 жени, като приема не само жени от Гърция, но и от други страни. В центъра работят на доброволни начала гинеколог и стоматолог, като има сключен договор за лекарска помощ с няколко от болниците в града. „Къщата на Мария“ се издържа от фондацията, която разчита на дарители.

Друг църковен център за настаняване е „Домът на Рахил“ на о. Калимнос. В Атина енорийски свещеник поставя началото на „Кивотът на света“, който в момента има свои домове за жени и деца в Атина, о. Хиос, два в област Епир и в гр. Волос. Освен това поддържа две общежития с капацитет 80 деца, за които е преценено, че не могат да растат в семейна среда поради риск за техния живот и здраве (след съдебно решение).

Мисионерската организация на Атинската архиепископия „Взаимопомощ“ (или "Солидарност") откри през 2005 г. общежитието за жени „Грижа“.

Г. Мерки за защита на многодетни семейства

Църквата предоставя материална помощ на многодетни семейства под формата на студентски стипендии и подготовка за брак (т. нар. „зестра“, която все още се практикува в някои райони), парични средства. Тази дейност се координира на равнище митрополия и се осъществява на енорийско равнище.

- Две гръцки митрополии имат собствени центрове за грижа за многодетните семейства – на Димотика и Орестиада и на Килкис (Кукуш).

- Митрополията на Фтиотида (с център в гр. Ламия) поддържа „свещеническа каса“ за многодетни свещенически семейства, на които се изплащат ежемесечни помощи. Тя се подкрепя от техни събратя клирици.

- Финансова месечна помощ за раждане на трето дете в семействата в Тракия. По решение на Св. Синод през 1999 г. Гръцката църква дава своя принос за решаване на демографския проблем в Тракия, като подкрепя християнските семейства, независимо от икономическото им състояние, за раждане на трето дете. В нея са включени близо 1 000 семейства, които получават по 120 евро месечно до навършване на пълнолетие на децата.

Д. Социална защита на децата

Църковните институти са от открит и закрит тип. Първите предоставят грижа за деца, растящи в естествена семейна среда, като църковни ясли, детски градини, училища, творчески школи, детски лагери и младежки центрове. Има и защитени жилища от затворен тип като сиропиталища, приюти за временно настаняване и др.

Последните се делят на домове за деца със специални нужди (двигателни и интелектуални), деца със социално-финансови проблеми и деца с проблеми с адаптацията и социализацията. В църковните домове за деца без родители се приемат деца до 18-годишна възраст – те живеят там, осигурява им се образование и възпитание. Тези центрове търсят приемни семейства за своите възпитанници. Общежитията са предназначени за ученици от гимназиалния етап – предоставят им подслон и храна. Те са в големите градски центрове и приемат деца от региони, където липсват гимназии. Те са за момичета и момчета, както и домовете за деца без родители. Към днешна дата гръцките митрополии и други християнски братства поддържат 59 домове за деца и общежития в цялата страна, като тяхната концентрация е по-голяма в Западна Гърция, където регионите са по-бедни и затова дейността на митрополиите е по-активна.

За всички деца – както от семейства, така и лишени от семейна грижа – действат 67 детски оздравителни лагера, които приемат през лятото ученици и студенти. Църковните лагери са над 60% от детските лагери в цялата страна. Те се организират на равнище митрополии, като митрополиите обучават и персонала, който ще работи в лагерите, според изискванията на законодателството.

За младежи от бедни или многодетни семейства седем митрополии осигуряват т. нар. „зестра“. Тя се отпуска под формата на финансова и друга материална помощ на новобрачни семейства при изпълнение на някои условия – бедност, липса на родител или инвалидност. Предоставя се след представяне на свидетелство за сключения брак.

*   *   *

Тази разнообразна дейност в подкрепа на семейството е нагледен пример за това как енорийските инициативи срещат организационна подкрепа от църковните структури на по-високо равнище, за да бъде тяхната дейност постоянна и ефективна. В противен случай дейността им няма да е устойчива и след първоначалния ентусиазъм тя може да затихне или изчезне.

Примерите от Гърция показват, че църковната благотворителност се нуждае от постоянно финансиране, което е възможно, единствено ако има работеща система за събиране на средства и то именно на християнска основа – като дарителство и взаимопомощ. Важно е също така отговорното използване на друг ресурс – църковното имущество, дарявано от поколения християни именно с тази цел: подкрепа на милосърдната църковна дейност.

Функционирането на социалната дейност в Църквата може да постигне добри и устойчиви резултати, само ако има постоянната ангажираност на Св. Синод и митрополиите. Грижата на Църквата за бедните, немощните и отхвърлените от обществото има силно възпитателно влияние върху подрастващите, които виждат евангелските принципи, приложени в практиката. Младите хора, които търсят каузи, на които да посветят силите и времето си, могат да открият Църквата не само като място за доброволчество, но и за лична среща с Бога.

Социално-милосърдната дейност на Църквата създава предпоставки за по-голямо доверие на обществото към нея и по-активно участие на хората в благотворителни и доброволчески инициативи. Съвременната ситуация у нас, характеризираща се с голямо недоверие към държавните институции, създава добри условия за разгръщане на църковното благотворително дело. Църквата се ползва с голямо доверие в обществото и затова тя може да привлече много доброволци, ако има изградена структура, където желанието за добротворство да бъде осъществено. За съжаление на този етап милосърдното дело у нас се ограничава само до малки енорийски инициативи и социални кухни, а така доброволческият потенциал на православните не може да бъде осъществен.