Бях
чувала за работата на отец Йордан Карагеоргиев и енориашите му от храм
„Св. Богородица” в Стара Загора със затворниците от местния затвор.
Питах се: свършиха ли се сираците, самотните възрастни хора, болните,
многодетните семейства, та са тръгнали да помагат на престъпници? Що за
хора са това, та са тръгнали по затворите? Какво знаят и какво имат
повече от нас, обикновените „примерни граждани”, та са съумели да
обикнат враговете на обществото и са посветили грижите си на „онези,
които са в робство и заточение”.
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики