Концепция за мисионерската дейност на БПЦ

І. Главни характеристики на православната мисия 

1. Мисията на българската православна църква като мисия на Христовата църква в света 

(2) Общохристиянският характер на мисията на БПЦ не трябва да противоречи на нейния всеправославен характер, както и на православното свидетелство на БПЦ в нейното историческо наследство и съвременно развитие. Онези елементи от общохристиянското съдържание на мисията на Христовата църква в света, които не влизат в съгласие с православното разбиране за евангелското свидетелство, същността, мястото и ролята на Христовата църква в света, не са част от православната християнска мисия на БПЦ. 

(5) Мисионерското свидетелство и мисионерската проповед са насочени към освещаването на човека, а също така към освещаването на самия живот и на цялото творение. По този начин християнската мисия е насочена към обновление на човека и на творението и връщането им към предишната чистота и съвършенство на своята природа по пътя на най-тясно съединяване на човека с Бога (теозис). 

(6) Конкретно мисията на българската православна църква има за граници своята територия на пастирска отговорност: това са пределите на Република България, както и онези земи и територии, на които живеят българи, пазещи своето народностно самосъзнание и чувство на любов към родината. Българи живеят на всички континенти и поради това територията на пастирска отговорност се простира до всяко кътче на земята, където съществува българска общност, колкото и малка да е тя. Разбирането на „територията на пастирска отговорност” не противоречи на вселенския характер на православната мисия и проповядването на Благата вест „до край земя”: границите на дадена поместна православна църква винаги са условни, що се отнася до православното свидетелство в света и неговите есхатологически измерения. Епископът в православната поместна църква обладава духовната власт и „правилото на вярата”, като същевременно носи отговорност за вселенското общуване между отделните църкви. 

    1. Цел на православната мисия 

 1.1. Окончателни цели на православната мисия 

(1) Мисията на Христовата църква може да има за крайна цел единствено първоначалния Божи замисъл: обновление на човека и на цялото творение, възвръщането им към първоначалната чистота и съвършенство, в каквато те са създадени от Бога, „за да бъде Бог всичко във всичко”. 

(2) Мисията е насочена към разпространяване на Благата вест по целия свят „до краищата на вселената”. Тази цел – Благата вест е вече известна на всички народи „до край земя” – най-пряко се съотнася с целта за обновяване на човека и творението в процеса на правилната православна мисия, където свидетелството и проповедта имат за своя основа богооткровената истина и учението на църквата и водят до утвърждаване на богообщението чрез тайнствата на църквата и цялостния литургичен живот на нейните членове. 

1.2. Непосредствени цели на православната мисия 

(3) Мисията на църквата има за цел въцърковяване на хората и изграждане на действени християнски общности, способни да доразвиват и предават и на други своя църковен опит на обновен живот в Христа. 

(1) Проповядване на Благата вест на всеки човек и на всички хора в близкото и по-далечно обкръжение на православния мисионер, които още не са чули Словото Божие и не са повярвали в Христа. 

(5) Утвърждаване на евхаристийните енории и общини и разпространяване на техния опит. 

(7) Привличане на християните към активна енорийска и мисионерска дейност. 

(8) Освещаване на нехристиянските културни образци, бит и навици чрез активна мисионерска дейност и мисионерско присъствие във всички сфери на социалния живот. 

(10) Продължаване на християнския мисионерски диалог с вярващи и религиозни институции от други религии, както и с християни от неправославни вероизповедания. 

3. Форми и методи на православната мисия 

(1) Проповядване на Словото Божие. 

(2) Православно свидетелство. 

(4) Православно учителство. 

(5) Богослужебно ръководство на свещенослужителите и църковнослужителите. 

(7) Духовно ръководство на вярващите. 

(8) Църковно-богословска организация на християнската мисия.

4. Средства на православната мисия 

(1) Основно средство на християнската мисия е словото: устната проповед и устното (живото) свидетелство. 

(2) Важно средство на православната мисия е четенето на Словото Божие и на богатството от светоотеческа и друга християнска литература. 

(4) Използване на съвременни (включително технически) средства за църковно (включително духовно) ръководство. 

(5) Мобилност. 

ІІІ. Практически аспекти на православната мисия 

От своето възникване и по-нататък в своето историческо развитие и наследство православната мисия винаги е била конкретно практическо свидетелство за вярата, без да се отклонява чрез прекалено теоретизиране или богословски разсъждения. Именно църковната практика е мерилото както за духовното възрастване на православната църква, така и за нейната историческа и есхатологическа мисия в света. 

В своята практика православната мисия поставя акцент преди всичко върху действеното християнско свидетелство в света, литургическите основи на православния начин на живот и подвизаване в Христа и високия личен духовен и пастирски пример на хилядите изповедници и мъченици на вярата, на светите отци и на подвижниците на православната църква, както и на обикновените християни, с упование и усърдие „работещи” за спасението на своята душа и на душите на околните и на всички хора. Православната мисия включва също така в своята практика и задачите на църковното образование, както и на междуцърковните връзки и диалога с другите неправославни християни и вярващите от други религии. По този начин практическите аспекти на православната мисия обхващат пет главни мисионерски дейности.

    1. Православно свидетелство 

(1) Характер и особености на православното мисионерско служение. 

(3) Социални аспекти на православната мисия. 

(4) Икономически аспекти на православната мисия. 

(5) Православно свидетелство и светска държава.

    2. Литургически аспекти на православната мисия 

Светата литургия и нейната най-висока точка на духовна кулминация и тайнство на църквата – светата евхаристия – винаги са били средоточието на църковен живот на православния християнин. Православната мисия като литургическа задача разглежда тайнствения (сакраменталния) аспект на християнския църковен живот, богослужебната и литургическата основа на духовното израстване на християните, както и насочеността на целия живот на християнина към православно свидетелство в своята енория, епархия и по-широките граници на църквата. Затова литургическите аспекти на православната мисия обхващат следните пет главни въпроса на църковния живот на християните. 

(1) Тайнствена (сакраментална) основа на православната мисия. 

(2) Богослужебна основа на православната мисия. 

(3) Литургическа основа на православната мисия. 

(4) Евхаристийна енория и евхаристийна християнска общност. 

(5) Мисионерска енория и мисионерска християнска общност. 

    3. Йерархически и личностни аспекти на православната мисия 

Несъмнена истина е фактът, че без наличието на истински духовна и дълбоко осъзната в своя църковен живот личност не може да съществува мисия. Личностното начало в мисията често е било от решаващо значение за успеха на православното свидетелство и за утвърждаването на християнските ценности и норми на живот на собствената територия и на други земи и сред други народи по света. Личностното начало в православната църква не трябва да се разглежда по начина, по който някои християнски изповедания го разглеждат, като му придават или прекалено значение, или никакво значение в мисията на Христовата църква в света. Православната църква е апостолска църква и нейното йерархическо устройство е в хармонично съгласие с личностното начало в изповядването и практиката на вярата. Поради това личностните аспекти на православната мисия включват в обсега на своето полезрение йерархическото устройство на църквата, мисионерското служение на църковния клир и на миряните, а също така се разглеждат и качествата и способностите на съвременния православен мисионер. По този начин православната мисия разглежда четири главни въпроса по отношение на личностното начало в църквата. 

(1) Йерархически аспекти на православната мисия. 

(2) Мисионерско служение на църковния клир и на миряните. 

(3) Качества на съвременния мисионер. 

(4) Мисионерско поръчение. 

    4. Църковно-образователни аспекти на православната мисия 

При изпълнението на своите задачи православната мисия може да намери успешна реализация както чрез вътрешния дълбоко духовен и църковно осъзнат импулс на отделни християни, така и чрез целенасочен процес на подготовка и изграждане на православни мисионери. Безброй са православните изповедници на вярата, които са осъществявали своята мисия в света без необходимостта от конкретна богословска и мисионерска подготовка, тъй като Светият Дух чрез тяхната вяра и дела на вярата оживотворява всяко тяхно мисионерско усилие. Същевременно днешните условия на повсеместен секуларизъм и изключителна диференциация на знанието поставят необходимостта от специфична подготовка на православните мисионери, та църквата да може с успех да осъществява своята мисия в съвременните противоречиви условия на живот на днешните общества. Затова църковно-образователните аспекти на мисията включват въпроси както на традицията на мисионерско служение, така и на съвременните изисквания пред православния мисионер. 

(1) Традиция и съвременност на мисионерското служение. 

(2) Мисионерството като дисциплина в образователните учреждения на БПЦ и на отделните богословски образователни структури. 

(3) Подготовка на мисионери. 

(4) Мисионерски научнопрактически и църковно-организационни срещи. 

    5. Международни аспекти на православната мисия 

Православната мисия по традиция е мисия на отношения между православния свидетел на вярата (православния проповедник) и неправославното му обкръжение, най-често извън неговата родина. Затова и църковната дейност на мисионера в по-голяма или по-малка степен се осъществява на основата на отношенията на християнина с другите неправославни християни, с хората, принадлежащи към други религии, както и с атеистите, при това не само в собствената му родина, но и извън нейните граници. Международните аспекти на православната мисия по този начин обхващат както вътрешната мисия, така и външната мисия, при която мисионерската дейност се разглежда не само като действено свидетелство на мисионера за Истината, но и като взаимоотношения с другите неправославни и с цялото атеистично обкръжение в съвременния свят. Вътрешните и международните аспекти на мисията могат да бъдат формулирани в следните пет главни положения. 

(1) Православната мисия като действено свидетелство за Истината. 

(2) Православна мисия и междуцърковен диалог. 

(3) Православната мисия и другите религии. 

(4) Православна мисия и глобализация. 

(5) Предизвикателства пред православната мисия. 

    Заключение 

(1) Отговорност на православното мисионерско служение. 

(2) Православната мисия като есхатологическа перспектива. 

Част втора 

Приложение на общите положения на мисията 

     І. Главни характеристики на православната мисия 

     1. Мисията на българската православна църква като мисия на Христовата църква в света 

(1) 1. Българската православна църква (БПЦ) е „неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух”. Същевременно БПЦ „се намира във вероучително и канонично единство и в молитвено и евхаристийно общение с другите Поместни православни църкви” и има за основа на своето устройство и управление Свещеното Писание, Свещеното Предание, правилата на светите апостоли, каноните на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и нейния Устав. 

     3. Приложението на мисионерската дейност на БПЦ, основаващо се върху Концепцията за мисионерската дейност на БПЦ, разглежда както общоправославните мисионерски цели и задачи, така и специфичните за нашата църква форми, методи, средства и практика на мисионерско служение. 

     4. Концепцията за мисионерската дейност на БПЦ разкрива също така и общохристиянския характер на мисията на Христовата църква в света като цяло, в която дейно съучаства и българската православна църква в своето мисионерско служение. Настоящото приложение на мисионерската дейност на БПЦ практически посочва начина, по който мисията на БПЦ се вписва в мисията на Христовата църква в света, в мисионерското служение на православието на съвременния етап и в православното свидетелство на нашата църква на нейната територия на пастирска отговорност. 

     3. Мисионерското служение на БПЦ е неразделна част от всеправославната мисия в света и има за свой фундамент съборното начало при определянето на общоправославните и конкретно на българските православни мисионерски цели и задачи на съвременния етап на развитие на нашия народ и на човечеството като цяло. 

     2. Богословско обосноваване на православната мисия 

2. Богословското разбиране на православната мисия е богословското разбиране на Христовата църква като цяло и то се основава върху нейното тринитарно измерение, където източник на мисията е самата Пресвета Троица и където тя най-ярко и най-достъпно за човека намира израз в изпращането на Иисус Христос от Отца и в низхождането на Светия Дух върху апостолите: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан 3:16); „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21); „И всички се изпълниха с Дух Свети” (Деян. 2:4). 

3. От тази гледна точка разбирането на християнската мисия като пратеничество на мисионера сред другите хора, народи и култури съставлява главната особеност на мисионерското служение. Това разбиране християнинът вижда преди всичко в отношенията между Лицата на Пресветата Троица, където Бог-Отец изпраща Своя Единороден Син, за да потърси и да спаси онези, които са се отдалечили от Бога и погубват душата си: „Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото” (Мат. 18:11). Христовото пратеничество в света дава възможност на повярвалите в Него да имат живот вечен чрез Него: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него” (1Йоан 4:9). 

2. Православната мисия е свидетелство за Иисус Христос като Син Божи, Спасител и Изкупител на човечеството. Правилното разбиране на второто Лице на Пресветата Троица от страна на онези, сред които православният мисионер осъществява своята дейност, е важна проповедническа задача на всяка християнска мисия. Познаването на истината и свободата, която тя може да ни донесе, се осъществява само и единствено чрез Божия Син, а не по човешко желание: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36). Истинската свобода е в Христа Иисуса и православният мисионер в своята дейност подтиква просвещаваните към утвърждаване именно в онази свобода, която Божият Син ни дава: „Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго” (Гал. 5:1). 

3. Православната мисия е свидетелство за животворящия Свети Дух и неговото всеобхватно действие в света: за Светия Дух като едно от Лицата на Пресветата Троица („Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно”, 1Йоан 5:7), за Неговото съдействие в проповедническата мисионерска дейност на православния мисионер („Ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго”, 1Кор. 2:12-13), и за Неговото истинско свидетелство („Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина”, 1Йоан 5:6). 

(3) 1. Мисията е проповед, насочена към пробуждане на вярата и утвърждаването на човека в нея и в делата на вярата. Мисията е провъзгласяване на Благата вест на целия свят, та който повярва и се кръсти, и който изпълнява делата на вярата, да се спаси: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Мат. 16:16), „Вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена” (Йаков 2:22). С други думи мисията като проповед предполага изпълнение думите на проповедта, а не сухо провъзгласяване на евангелските истини: вярата и делата в мисионерското проповедничество са свидетелство за Христовата църква като събрание на вярващите в Христа, които изпълняват Неговата воля. 

2. Православната мисия е апостолско свидетелство в света. Апостолската приемственост е важна отличителна черта на православната мисия, която функционира в съгласие с йерархическото устройство на църквата и чрез всички средства на тайнственото (сакраменталното) усвояване на благодатните дарове, които изобилно се предлагат на онези, които истински вярват в Иисус Христос и изпълняват делата на вярата според Неговите заповеди и учение. 

(4) 1. Мисията е проповед на евангелието на Царството по цяла вселена за свидетелство на всички народи:”И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи” (Мат. 24:14). 

2. Мисионерското служение се осъществява както сред собствения народ (вътрешна мисия), така и сред други народи и култури (външна мисия). 

3. Мисията е проповед, насочена към хората и към цялото творение,: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк 16:15). 

(5) 1. Мисионерското свидетелство и мисионерската проповед са насочени към освещаването на човека, а също така към освещаването на самия живот и на цялото творение: „Бъдете свети, понеже Аз съм свят” (1Петр. 1:16, срв. Лев. 19:2); „И самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии” (Римл. 8:21). 

2. Християнската мисия е насочена към обновление (преобразяването) на човека и на творението и връщането им към предишната чистота и съвършенство на своята природа по пътя на най-тясно съединяване на човека с Бога (теозис, обожение). 

(6) 1. Мисията е изпълнение на великия Христов призив и запазване на Неговото учение в пълнота и съвършенство: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20). 

2. Изпълнението на Христовия призив в мисионерското служение е основата, върху която повярвалите и спазващите евангелските заповеди се подвизават за спасение на всички хора и на света. 

(7) 1. Православната мисия е предаване на опита на богообщението чрез съзнателното и дейно участие на християнина в тайнствения (сакраменталния) живот на църквата. Чрез светите тайнства и литургичния живот в църквата християнинът свидетелства за Христа и за Възкръсналия Господ, за Неговото Царство, новото небе и новата земя („Видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали”, Откр. 21:1), което се предвкусва от вярващия в тайнството света евхаристия. 

2. Разглеждана в тази светлина, православната мисия утвърждава централното място и значение на евхаристийното общение в живота на християнина за неговото усъвършенстване в делото на богообщението и спасението на душата.

    3. Граници на православната мисия 

(1) 1. Православното свидетелство запазва в пълнота и чистота евангелското учение и учението на църквата. Мисията на православната църква е насочена към утвърждаване на това учение в практиката на народите по целия свят, за да бъде проповядвано евангелието „до край земя” и то да стане пътеводна истина за всички народи. Православният мисионер свидетелства в своята мисионерска дейност като истински Христов свидетел, където и да се намира, и дори „до край земя”: „Ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя” (Деян. 1:8).

2. Както е безгранична Божията любов и светлината, с която Той просвещава вярващия, така не съществуват граници и за православната мисия в нейната есхатологическа перспектива и в делото на спасението, където православният мисионер с примера си служи за образец на Христово свидетелство сред невярващите като истински носител на Христовата светлина: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя” (Деян. 13:47, срв. Ис. 42:6). 

(2) 1. Мисията обхваща преди всичко умовете и сърцата на хората. Тя е свидетелство за Истината, която трябва да стане достояние на всяко човешка сърце. От тази гледна точка границите на мисията са народите по света, включително собствения народ. 

2. Мисията предполага обръщане сърцата на народите към Истината, та Бог да им даде да видят с очите си, да чуят с ушите си и да разберат със сърцето си Неговия промисъл за тяхното спасение: „сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря” (Мат. 13:15, срв. Ис. 6:10). Съвременният свят все повече затваря сърцата на хората към Истината и не им позволява с устата си да Я изповядат, за да се спасят („понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение”, Римл. 10:10), затова и мисионерското служение на християнина е обърнато към всеки отделен човек, с който той влиза в досег. 

(3) 1. Християнската мисия винаги се е схващала и като есхатологическо събитие, при което евангелието се проповядва „до свършека на света” и където всички хора на земята имат възможност да получат осиновение и да се нарекат чеда Божи: „вие… приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии” (Римл. 8:15-16). По този начин мисията предполага едновременно граници в пространството и времето като богочовешко дело тук на земята и безграничност в пространството и времето като есхатологическа перспектива.

2. Есхатологическата перспектива на християнската мисия се разбира и чрез мисията на Божия Син, Когото Бог изпрати сред хората, за да им даде възможност да получат осиновението: „Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4-5). 

(4) 1. Християнската мисия е насочена към всяка човешка общност (род, племе, народност, нация, международни обединения) и към всяка човешка култура, бит и обществено устройство. Правилно разбираната и осъществявана мисия води до преобразяване на хората и на света, към тяхното освещаване и обновление чрез влагане на ново съдържание в живота на хората и чрез приемане на местните култури и начините на тяхното изразяване, като поставя техните привични форми на съществуване на основата на евангелските заповеди. 

2. Приемането на местната култура в хода на мисионерската дейност на църквата не е механичен акт, нито е процес на приспособяване на църковния живот към особеностите на тази култура. Православните мисионери в своето служение приемат онези черти и особености на местната култура, които не противоречат на християнското учение и практика и на православното разбиране за църквата и нейното място и роля в света. 

3. Разбирането за всеобхватност на мисията сред всички народи и култури има своите корени в мисионерската дейност на „апостола на езичниците”, който за всички става всичко, за да спаси ония, които възприемат словото на Истината: „За иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните; за нямащите закон станах като да съм без закон… за да придобия нямащите закон; за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои” (1Кор. 9:20-22). Така и съвременният православен мисионер е длъжен да подражава на великия мисионер-апостол и в мисионерското си служение да преобразява местните култури и обичаи в средства на спасението. 

(5) 1. Всяко християнско свидетелство трябва да предполага проповядване евангелието на „всички твари” и съзнателна църковна дейност за съхраняване чистотата и съвършенството не само в хората, но и в създадения от Бога свят. Обновлението на човешката природа и спасението на човека е обновление и на създадения от Бога свят, където Бог изпрати Своя Единороден Син за спасение на света чрез Него: „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3:17). 

2. Християнският мисионер проповядва, учи и с примера си показва начините за обновление на човешкото сърце в неговото отношение към Бога и към околните хора, а също така и към околната среда, където „всички твари заедно стенат и се мъчат” и където чрез духовното обновление на християните и на света творението се избавя от робството на тлението: „И самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение…” (Римл. 8:21-23). По този начин границите на мисията се разпростират не само в рамките на човешките общества, но обхващат и сътворената от Бога земя с нейната природа и земни богатства. 

(6) 1. Що се отнася до мисията на Българската православна църква, тя има за граници своята територия на пастирска отговорност: това са пределите на Република България, както и онези земи и територии, на които живеят българи, пазещи своето народностно самосъзнание и чувство на родолюбие и любов към родината. Националният елемент в делото на вярата и практиката на църквата не влиза в противоречие с есхатологическите граници на църквата, а ги допълва и конкретизира чрез подвижничеството на конкретен народ в Христовата вяра и в делата на вярата. 

2. Ролята на дадена поместна православна църква в живота на хората от конкретна нация е голяма и значима за всеки човек, принадлежащ към дадения народ, независимо от това къде се намира той. Българи живеят на всички континенти и поради това територията на пастирска отговорност се простира до всяко кътче на земята, където съществува българска общност, колкото и малка да е тя. 

3. Разбирането на „територията на пастирска отговорност” не противоречи на вселенския характер на православната мисия и проповядването на Благата вест „до край земя”: границите на дадена поместна православна църква винаги са условни, що се отнася до православното свидетелство в света и неговите есхатологически измерения. 

4. Привидното противоречие между факта на съществуване на конкретни граници на дадена поместна православна църква и вселенския характер на християнската мисия намира своето разрешение в главата на църковната община, епископа, който не само обладава духовната власт и „правилото на вярата”, но носи също така отговорност за вселенското общуване между отделните църкви. 

1. Цел на православната мисия 

Христовата църква на земята, като богодарувана институция на отношения между Бога и хората в тяхното търсене на Истината и обновяване на техния живот в Христа, има за цел връщането на творението към първоначалната му чистота и съвършенство, както са създадени от Твореца в „началото на времената”: връщане на човека към изконното му предназначение и обръщане на битието към Бога. 

Духовната обнова е не само човешко, но богочовешко дело. Поради това църквата като богочовешки организъм разглежда целите на християнската мисия като абсолютни и крайни (Божият промисъл за човека и за света) и като непосредствени и практически (човешкият елемент в делото на спасението). Първите подчиняват на себе си вторите, както и вторите са насочени към изпълнение на първите: нито само Божественият елемент, нито само човешкият в делото на спасението определят целите на Христовото мисионерско служение в света, а двата заедно съставляват богочовешкото единство и съгласие по отношение на човека и на света в тяхната есхатологическа перспектива. 

1.1. Окончателни цели на православната мисия 

(1) 1. Мисията на Христовата църква има за крайна цел единствено първоначалния Божи замисъл: обновление на човека и на цялото творение, възвръщането им към първоначалната чистота и съвършенство, в каквато те са създадени от Бога, „за да бъде Бог всичко във всичко” (1Кор. 15:28, според гръцкия текст). 

2. Това обновление се схваща като процес на приближаване на човека и творението към Твореца, което и представлява теозиса (обожението) в разсъжденията на светите отци на църквата. Процесът на най-близко общуване на човека с Бога и изпълването на цялото му същество с Божията благодат неминуемо води до обнова на човешкия дух и човешката природа, което се схваща като обожение не само на самия вярващ, но и на цялото творение, което чрез човека и Божията благодат отново може да постигне своята първоначална чистота и съвършенство. 

(2) 1. Християнската мисията е насочена към разпространяване на Благата вест по целия свят „до краищата на вселената” : „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената" (Римл. 10:18, срв. Пс. 18:5). 

2. Тази цел – Благата вест е вече известна на всички народи „до край земя” – най-пряко се съотнася с целта за обновяване на човека и творението в процеса на правилната православна мисия, където свидетелството и проповедта имат за своя основа богооткровената истина и учението на църквата и водят до утвърждаване на богообщението чрез тайнствата на църквата и цялостния литургичен живот на нейните членове. 

(3) 1. Целта на мисията е запазване на богооткровената истина и Христовото учение в техния непокътнат вид, даден в източника на вярата и църковната практика и доразвит в православната църква на основата на светоотеческото богословско и църковно наследство и на догматите и каноните на православието. 

2. Спасителят ни заповядва да пазим и изпълняваме всичко онова, което Той ни е заповядал, и това е мисията на църквата в нейната есхатологическа перспектива, където мисионерът проповядва на народите според Христовата заръка: „като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:20). 

1.2. Непосредствени цели на православната мисия 

(1) 1. Мисията на Христовата църква има за непосредствена цел проповядването на Благата вест на всички народи, та тя да стане достояние на всеки човек на земята. 

2. Евангелската проповед цели не само „слушане” на благовестието, но и неговото „изпълняване”, т.е. тя цели утвърждаването на народите в християнската вяра чрез благовестие и жив пример (жива практика) на действено подвижничество в Христа. 

(2) 1. Действеното средоточие на православния църковен живот – светата евхаристия – предполага утвърждаването на християните в евхаристийния живот на църквата. 

2. Мисията на православната църква цели също така утвърждаването на евхаристийни общности в лоното на православната църква, които да са способни да съхраняват и доразвиват опита на богообщението, а също така да го предават на другите около тях и на поколенията след тях. 

(3) 1. Мисията на църквата има за цел въцърковяване на хората и формиране на действени християнски общности, способни да доразвиват и предават и на други своя църковен опит на обновен живот в Христа. 

2. Въцърковяването се осъществява както сред онези християни, които не са научени на истините на вярата и си остават номинални вярващи, така и сред онези, които имат желание и са готови да приемат Христовата вяра и които трябва да преминат практиката на оглашение. 

(4) 1. Вселенският характер на православната мисия предполага църковна дейност на мисионера за единение на разединените църковни общности, според както Благовестието учи за отношенията между Лицата на Пресветата Троица и народите, които повярват в Христа: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Йоан 17:21). 

2. Единението на разделените църковни общности не е механичен процес, нито автоматично явление на основата на неправилно разбирано богословие и практика на църковен живот, а единодушие във вярата за прослава на Бога („единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа”, Римл. 15:6), а не прослава на човеци или земни устроения. 

    2. Задачи на православната мисия 

Обобщените цели на християнската мисия се постигат чрез изпълнението на редица мисионерски задачи. Задачите, които стоят пред мисионерите на Христовата църква, насочват към изпълнение на непосредствените цели на мисионерското служение, а тяхното изпълнение неминуемо води до изпълнение и на абсолютните и крайни цели на църквата, както и на всяка мисионерска дейност. 

Задачите на православната мисия произтичат преди всичко от изискванията на евангелието и учението на православната църква и са свързани с проповядването на словото Божие, с конкретната църковна дейност по въцърковяване на народите, с утвърждаването на литургичния църковен живот на вярващите и изграждането на евхаристийни християнски общини, както и с мисионерската дейност на диалог и усилия за единението на разделените църковни общности в света. 

Всяка задача произтича от характера на християнската мисия като цяло, от целите на мисионерското служение и същевременно се основава на конкретни изисквания към християнския мисионер. 

(1) 1. Проповядване на Благата вест на всеки човек и на всички хора в близкото и по-далечно обкръжение на православния мисионер, които още не са чули Словото Божие и не са повярвали в Христа. 

2. Проповедта на мисионера е неразривно свързана с личния му духовен и мисионерски опит на православно свидетелство. 

(2) 1. Проповядване на Благата вест на онези, които са кръстени, но които не са научени на вярата. 

2. Проповедта на мисионера се осъществява в най-тясно връзка с целите и задачите на църковното учителство като специфична функция на църковния организъм. 

(3) 1. Въцърковяване на новопокръстените и на онези християни, които все още не са въцърковени. 

2. Дейността на мисионера се осъществява в най-тясно връзка с целите и задачите на църковната катехизация. 

(4) 1. По-нататъшна работа за утвърждаване на практиката на високо духовна и спасителна за християните богослужебна дейност. 

2. Дейността на мисионера се осъществява в най-тясна връзка с установената практика на богослужебен живот на поместната църква. 

(5) 1. Утвърждаване на евхаристийните енории и общини и разпространяване на техния опит. 

2. Дейността на мисионера произтича както от неговия личен духовен опит в евхаристийния живот на църквата, така и от учението и практиката на православната църква в областта на литургичния и евхаристийния живот на вярващите. 

(6) 1. По-нататъшна работа за приближаване на богослужебния език към разбирането на вярващите. 

2. Тази дейност на православния мисионер се осъществява на основата на съгласуваност между църковните и светските специалисти и организации в областта на църковнославянския език и православната певческа традиция. 

 (7) 1. Привличане на християните към активна енорийска и мисионерска дейност. 

2. Мисионерът със своя пример и образец на служение подтиква християните по същия начин да наченат мисионерска дейност всеки в своята енория и в своето социално обкръжение. 

(8) 1. Освещаване на нехристиянските културни образци, бит и навици чрез активна мисионерска дейност и мисионерско присъствие във всички сфери на социалния живот. 

2. Дейността на мисионера произтича от неговия опит в областта на междукултурното общуване и целите и задачите на църквата в социалната сфера в рамките на поместната православна църква. 

(9) 1. По-нататъшна работа за развитието и научното и образователно утвърждаване на просветно-мисионерската дейност. 

2. Дейността на мисионера се осъществява в тясна връзка с духовните учебни заведения на църквата и с богословските висши школи в страната чрез постоянно повишаване на своята църковно-педагогическа квалификация. 

(10) 1. Продължаване на християнския мисионерски диалог с вярващи и религиозни институции от други религии, както и с християни от неправославни вероизповедания, а също и с атеистите. 

2. Дейността на мисионера в тази област се осъществява на основата на решенията на църковната йерархия по тези въпроси, както и на устава на поместната църква и личния му опит в междуцърковното и междурелигиозното общуване между хората. 

Разнообразни и многобройни са формите и методите на мисионерство, но всички те могат да бъдат обединени в няколко по-важни изисквания към организацията и начина на провеждане на мисионерска дейност в различните социални условия на дадената поместна църква и на другите територии и земи, където се осъществява мисионерско служение. Формите и методите са практическата основа на проповед и свидетелство, която създава най-благоприятни условия за успешна мисия в собствената общност от вярващи и сред всички други хора. Практичността на формите и методите произтича от живото общуване на мисионера с вярващите и невярващите, където важен модел за подражание представлява неговият личен пример и образцовото му мисионерско служение. 

(1) 1. Основна форма на християнската мисия е проповедта на Словото Божие. 

2. Проповядването на Благата вест се осъществява преди всичко чрез устното слово. 

3. Проповядването на Благата вест може да се осъществява и чрез използването на други средства, например четене, личен пример, технически средства (включително електронните технологии и интернет), но никое от тях не може и не трябва да замени устната проповед, а може само да я допълва. 

(2) 1. Важна форма на православната мисия е православното свидетелство, което включва в себе си всички аспекти на живот във вярата и дела на вярата на православния християнин. 

2. Православното свидетелство се осъществява преди всичко чрез личен пример на мисионера, както и чрез всички средства на православното учение и на православната църковна практика: Свещеното писание и Свещеното Предание, православното духовно наследство (догматите и каноните на православната църква, светите вселенски събори, съчиненията и живота на светите отци на църквата, поместни православни събори, наследството от по-далечното и по-близкото минало на православни подвижници, богослови и йерарси на църквата), съвременната пастирска дейност на църквата и нейните уставни и други църковно-пастирски документи и решения. 

3. Православното свидетелство е истинско и действено, когато то почива върху здрави църковни основи и когато резултатът от него е разширяване на пространството на Христовата църква на дадена територия и в целия свят. 

(3) 1. Наред с молитвата, чистотата на сърцето и изпълнението на всички църковни предписания за духовен живот, православното богослужение е важна форма на православната мисия, както и на целия живот на християнина. 

2. Важна част от богослужебния живот на православния християнин е светата литургия и цялостната литургична организация на неговото духовно подвижничество. Животът на християнина като „литургия след литургията” предполага прилагане във всекидневието му на всички най-главни елементи на светата литургия, където Христовата проповед трябва да освещава всяка стъпка на християнина по всяко време на денонощието и през годините на неговия живот. 

3. Особено важна част на литургичната основа на живот на християнина е светата евхаристия. Православният мисионер насочва сърцето и мислите на онези, сред които проповядва, към постоянно пребиване в най-тясно общение с Христа и Неговата църква, подсилвано от редовното и достойно приемане на светото причастие за най-близко единение с Бога и поддържане на това единство и в по-нататъшния им живот. 

(4) 1. Православното учителство е една от най-ефективните форми на християнската мисия. То е другата форма на православната проповед и православното свидетелство. 

2. Православното учителство е педагогическата форма на проповед и свидетелство, при която църковният учител наред с другите форми и методи на проповядване на Благата вест използва своите педагогически знания, умения и навици с цел най-ползотворно въздействие върху сърцата и умовете на онези, сред които осъществява своята учителна дейност. 

3. В хода на своето служение като православно учителство мисионерът използва всички съвременни средства на обучение и възпитание, като ги подчинява на целите и задачите на православната катехизация. 

4. Православното учителство не е насочено само към вярващите православни християни: то се разпространява както върху вярващите, така и върху оглашените, невярващите и атеистите, хората от други религии и т.н., като във всеки конкретен случай и обстоятелство учителството използва най-подходящите форми, средства и методи за въздействие върху човешката душа. 

(5) 1. Една от най-важните задачи на свещенослужителя е да отслужва правилно и подобаващо службите на православната църква. Това изисква постоянна грижа от негова страна за поддържане на богослужебната дейност на нужното духовно и практическо-действено ниво. Поради това богослужебното ръководство на свещенослужителите, а също така и на църковнослужителите, е важна форма на мисия в съвременните условия. 

2. Православният мисионер-свещенослужител непрекъснато повишава своята богослужебна подготовка и следи и други негови събратя да повишават своята. С благословението на епархийския архиерей мисионерът може да организира свещенически конференции, посветени на богослужебната практика на църквата с цел подобряване на тази важна църковна дейност и утвърждаване на благолепието на църковните служби. 

3. Православният мисионер полага особени грижи и за утвърждаването на църковнослужителите в подобаващо участие в църковните служби. Иподяконите, църковните четци, певци, свещоносци и свещопродавачи, както и всички църковнослужители в храма осъществяват своята дейност с не по-малко подобаващо благолепие и достойнство от това на свещенослужителите. 

(6) 1. Църковното ръководство на вярващите предполага дейност на православния мисионер за непрекъсната катехизация и пастирски съвети към вярващите миряни с цел повишаване или поддържане на правилен църковен живот на самите тях и на църковната община като цяло. 

2. Миряните трябва добре да познават своя храм в цялото му благолепие, отделните му части, иконостаса, иконите и зографията на храма, певческата му традиция, богослужебния ред и различните православни треби, както и тяхното значение и важност за църковния живот. Всички тези познания и умения се поддържат у тях от предстоятеля на храма и от православния мисионер, както и онези, които предстоятеля определи като негови помощници. 

3. Църковното ръководство предполага знания от страна на вярващите и за историята и настоящето на храма и енорията, за неговото място в живота на даденото населено място, както и неговото значение като духовен център за християните. Тези знания не са самоцел, а имат за задача при необходимост вярващите да могат да просветят в особеностите на църковния живот всеки един, който влиза в храма или с когото те влизат в досег в своя живот. 

4. Църковното ръководство предполага осъзнато разбиране от страна на вярващите за единството на църквата, за нейното съборно начало и богоспасителна мисия в населеното място, в държавата и в света. Мисионерът непрекъснато съпоставя живота на църквата, на свещенослужителите и църковнослужителите, както и своя собствен живот, с този на вярващите, като ги подтиква към все по-пълно съответствие на техните мисли и дела с църковната организация на живот на православния християнин. 

(7) 1. Духовното ръководство на вярващите се осъществява от онези лица с духовен сан, които с благословението на архиерея са получили правото да бъдат духовни наставници на вярващите. 

2. Духовното ръководство е специфична дейност на църквата, която предполага високи духовни и нравствени качества от страна на духовните наставници. Православният мисионер-свещенослужител може да осъществява духовно ръководство на вярващите с благословението на архиерея и съобразно поставените му мисионерски задачи за изпълнение. 

3. Мисионерът осъществява духовно ръководство на вярващите с оглед целите и задачите на мисионерско служение, като за основа на своето ръководство той поставя изискванията на православното свидетелство и православната проповед, подтиквайки и своите духовни подопечни към все по-голямо усърдие и същевременно подготовка за истинско свидетелство и проповед. 

4. Правилното духовно ръководство на вярващите е гаранция за по-нататъшната правилна мисия на БПЦ и на Христовата църква в света като цяло. 

(8) 1. Църковно-богословската организация на християнската мисия се отнася до обосноваването на мисионерското служение като теория и практика и неговото съответствие с учението на църквата при организирането на различни църковни, богословски и образователни срещи, разглеждащи конкретни мисионерски цели, задачи и видове дейности. 

2. Църковно-богословската организация на мисионерското служение предполага обезпечаване на православната мисия с високо подготвени мисионери на църквата, събиране и натрупване на църковно-богословски материали върху въпроси от мисионерското служение, провеждане на мисионерски курсове и други форми на обучение, организиране на семинари, конференции, срещи и други събрания с цел споделяне на опита от мисионерската дейност и изработване на по-нататъшни указания за най-ефективна мисия в църквата, непрекъснато обновяване на съдържанието на теоретико-практическите ръководства по мисия и дисциплината мисиология в духовните училища на БПЦ и висшите богословски школи, както и провеждането на редица други дейности. 

4. Средства на православната мисия 

Средствата на мисията са инструментът, който мисионерът използва за постигане изпълнението на поставените задачи чрез прилагането на конкретни форми и методи на мисионерско служение. Мисионерските средства могат да се разглеждат като личностно усилие и като външни помощни средства: първите включват човешкото слово (включително четенето) и живия пример, а вторите – различните средства за онагледяване или за придвижване (мобилност) в хода на мисионерската дейност. 

(1) 1. Основно средство на християнската мисия е словото: устната проповед и устното (живото) свидетелство на православния мисионер. 

2. Словото и живото общуване са изключителното средство на мисионерско служение, което се използва във всички форми и начини на мисия в цялото многообразие на църковна дейност на мисионера. 

(2) 1. Важно средство на православната мисия е четенето на Словото Божие и на богатството от светоотеческа и друга християнска литература.

2. Четенето като средство е допълнение към устната проповед и устното свидетелство: чрез четенето може да се достигне до определен резултат в духовното развитие на вярващия, но за благодатното и църковно-успешното израстване на християнина четенето задължително се съпътства от устно общуване с мисионера, с църковната йерархия, с другите вярващи и със социалното обкръжение. 

(3) 1. Следване примера на християнските подвижници, както от миналото, така и от съвременната църковна действителност. 

2. И в този случай следването на високия пример на подвижниците на Христовата църква задължително се съпровожда от устно общуване и устно свидетелство от страна на православния мисионер и другите утвърдени във вярата и църковната практика християни. 

(4) 1. Използването на съвременни (включително технически) средства за църковно (включително духовно) ръководство често има решаващо значение за успешната мисионерска и учителна дейност на църквата. 

2. Средствата на обучение и духовно ръководство не заменят, а могат само да допълнят главното средство на църковно учителство и ръководство – устното слово. 

3. В допълнение на словото, четенето и примерът може да бъдат използвани и други средства на мисионерско служение, които подпомагат възприемането на истините на вярата и подтикват към търсене на по-високи равнища на духовно преуспяване. 

(5) 1. Придвижването от едно място на друго място е главно средство на мисионера в неговата дейност по разпространението на Благата вест в даден регион, даден континент и в света като цяло. 

2. В своята проповедническа и друга мисионерска дейност мисионерът използва различни начини и средства на придвижване, в зависимост от целите и задачите на всяко конкретно мисионерско служение в един или друг регион на проповедничество. 

3. Съвременните транспортни средства могат до голяма степен да допринесат за по-успешното разпространение на словото Божие и до утвърждаването на Истината в хората, живеещи на отдалечени територии и на други земи и континенти. Те не заменят естествения начин на придвижване на мисионера в неговото най-близко обкръжение, а само го допълват с цел по-голяма ефективност на мисията в отдалечени от обичайното му местоживеене територии. 

ІІІ. Практически аспекти на православната мисия 

От своето възникване и по-нататък в своето историческо развитие и наследство православната мисия винаги е била конкретно практическо свидетелство за вярата, без да се отклонява чрез прекалено теоретизиране или богословски разсъждения. Именно църковната практика е мерилото както за духовното възрастване на православната църква, така и за нейната историческа и есхатологическа мисия в света. 

В своята практика православната мисия поставя акцент преди всичко върху действеното християнско свидетелство в света, литургическите основи на православния начин на живот и подвизаване в Христа и високия личен духовен и пастирски пример на хилядите изповедници и мъченици на вярата, на светите отци и на подвижниците на православната църква, както и на обикновените християни, с упование и усърдие „работещи” за спасението на своята душа и на душите на околните и на всички хора. 

Така разглеждани, практическите аспекти на православната мисия обхващат пет главни мисионерски дейности, в които е съсредоточено цялото многообразие на църковен живот на дадена поместна църква. 

Православното свидетелство и православната проповед са първата и най-важна задача и практическа дейност на църквата. Мисионерското служение като православно свидетелство се отличава с редица особености и има специфичен характер. Свидетелството на вярата намира своята реализация в най-различните прояви на съвременния живот на обществата: в неговата териториална определеност, в социалната и икономическата област на обществения живот, а също така и във връзките, които съществуват между църковната организация на живота на вярващите и светската държава. 

По този начин мисионерското служение на православния християнин включва пет главни аспекта на практическо приложение на православното свидетелство. 

(1) Характер и особености на православното мисионерско служение. 

1. Православната мисия е свидетелство за Благата вест, която трябва да стане известна на всички народи (срв. Мат. 24:14). 

2. Мисията е свидетелство за Пресветата Троица (срв. 1Йоан 5:7). 

3. Мисията е свидетелство за Христа Иисуса „до край земя” (срв. Деян. 1:8) и за Свещеното Писание, което свидетелства за Спасителя (срв. Йоан 5:39). 

4. Мисията е свидетелство за Светия Дух, за Духа на Истината (срв. 1Йоан 5:6). 

5. Православната мисия е проповед за Божия Син и изповядване на тази проповед: „И аз видях и свидетелствах, че Този е Син Божий” (Йоан 1:34). 

(2) Духовно-пространствени аспекти на православната мисия. 

1. Православната мисия има за най-пряка цел спасението на човешката душа: на онези, които са повярвали в Христа, на онези, които са чули, но не са повярвали, както и на онези, които има да чуят и да повярват. Така разглеждана, християнската мисия съдържа в себе си два главни аспекта на свидетелство за Христа: духовни и пространствени. 

2. Духовният аспект на православната мисия включва в себе си цялото многообразие на християнското учение и практика, наследството на светите отци и на подвижниците и мъчениците на вярата, живота в църквата от нейното основаване и до ден-днешен, както и стремежа към обожение и пълно единение с Христа за живот в бъдещия век. От тази гледна точка духовният аспект на мисията намира своята реализация както във времето, така и извън него, с оглед есхатологическия характер на църквата и на обществото от вярващи в Иисус Христос. 

3. Пространственият аспект на православната мисия включва в себе си сърцата и умовете на всички хора, до които православната проповед може да достигне. Мисията се осъществява на местно, национално, международно и световно ниво, начевайки от местното общество от вярващи в Христа (например, енорията), простирайки се върху цялата нация, върху другите народи и най-после „до край земя”. 

4. Духовно-пространственият аспект на православната мисия включва в себе си и йерархическото устройство на църквата: епископа като носител на духовната власт в църквата, свещенослужителите като Христови апостоли и проповедници на вярата, църковнослужителите и миряните като Христовото паство, което върви след своя Пастир в стремежа си към спасение на душата. 

(3) Социални аспекти на православната мисия. 

1. Християнският мисионер осъществява своята дейност в обществото и чрез обществото, което се състои от вярващи и невярващи, атеисти, агностици, философи и привърженици на различни учения и практики. От тази гледна точка християнската мисия е социална мисия. 

2. Дейността на мисионера е насочена към всички социални групи в дадено общество без изключение: няма човешка душа, която Христос да не очаква да се покае, да повярва и да се спаси. 

3. Дейността на мисионера има особено благотворно въздействие върху онези социални групи, които изпитват нужда от милосърдие, помощ, грижа, съвет, отзивчивост и т.н. в по-голяма степен отколкото други социални групи: „Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:35-36). От тази гледна точка мисионерското служение в различни социални институции, такива като затвори, старчески домове, болници, домове за сираци и т.н., е най-яркият отговор на Христовия призив да нахраним гладния, да напоим жадния, да прислоним бездомния, да облечем голия, да посетим болния и затворника, да обърнем сърцето си към сирака и вдовицата. 

4. Дейността на мисионера сред посочените социални групи включва както дейност на свидетелството, така и дейност на материална загриженост за нуждаещите се. В зависимост от конкретните условия на живот и нужди на дадената социална група, мисионерът по своя опит установява, дали първом ще начене проповедта си сред тях като евангелско благовестие, или първо ще ги нахрани, ще ги облече, ще им помогне да се излекуват и т.н., а сетне ще продължи социалното си служение като свидетелство за Истината. 

5. Православният мисионер се съобразява в своята дейност със съществуващото законодателство и разпоредби на държавните органи, като неговата социална дейност допълва държавната, преди всичко в духовен аспект, а също и в материален. В случаите, когато държавните разпоредби и законодателството в областта на социалното дело в някои свои положения противоречат на християнското разбиране за живота на обществата, мисионерът получава благословение от своя архиерей или от Светия синод за своята дейност, като я осъществява в една или друга посока според разпореждането на върховната духовна власт на църквата. 

(4) Икономически аспекти на православната мисия. 

1. Както в апостолско време, така и през вековното съществуване на Христовата църква и до днес, християнското свидетелство и проповедничеството се осъществява чрез духовните дарби на проповедника, а също така и чрез помощта от материален характер, която онези, сред които той проповядва, му оказват. Великият апостол-мисионер св. Павел е най-ярък пример за съчетание на духовно дръзновение и оказваното му материално обезпечаване на неговата мисия сред езичниците. 

2. Както „работникът заслужава своята заплата” (Лк. 10:7), така и дейността на мисионера се възнаграждава: първо от Бога, сетне от хората. Мисионерската дейност може да се осъществява успешно само ако е икономически осигурена, в допълнение към духовната обезпеченост на мисионера-проповедник. 

3. Икономическата основа на православната мисия е важен елемент в служението на мисионера и тя се създава и укрепва в дадена поместна църква според местните условия и обстоятелства. Добър пример са онези поместни православни църкви, в които е създаден специален мисионерски фонд, чиито средства се използват изключителна за целите на мисионерското служение на църквата. 

4. Икономическото обезпечаване на мисията се намира в пряка зависимост от икономическото състояние на държавата. В зависимост от това мисионерската дейност се развива или само със собствени средства и фондове, или се търсят пътища за икономическа помощ от страна на държавата, ако тя милее за духовното състояние на народа. 

5. Важен елемент на икономическия аспект на мисията е въпросът за връщане на църковните имоти от държавата на църквата след десетилетията на богоборчески атеизъм. Натрупаната по този начин икономическа мощ на църквата се използва по най-рационален начин преди всичко за постигане на целите на Христовото благовестие, а решаващо значение в тази дейност има тъкмо мисионерската дейност на църквата. 

6. В зависимост от местните условия на дейност на християнския мисионер, в редица случаи местните органи на властта и местният бизнес могат да подпомогнат мисионерската дейност, както с позволяването на по-широк достъп до социалното дело в региона, така и с материална помощ и спомоществователство. Тази помощ трябва да е безвъзмездна и да не търси изгоди, услуги или други ответни очаквания от страна на помагащите. 

(5) Православно свидетелство и светска държава. 

1. Дейността на християнския мисионер се осъществява най-често в рамките на дадена държава: своята собствена или чужда. Неговата дейност по този начин се развива съобразно законите и разпоредбите на държавата. 

2. В своята дейност, с нейните духовни и пространствени измерения, мисионерът е длъжен да се съобразява с духовната власт (епископа, Светия синод, архиерейския събор и т.н.) и с местната държавна власт. От тази гледна точка мисионерът е отговорен както пред духовния съд и църковната йерархия, така и пред държавния съд и държавните органи. 

3. Дейността на християнския мисионер се осъществява паралелно с дейността на други мисионери от други християнски вероизповедания, от други религии или от други философски и идеологически общества и институции, функциониращи в рамките на дадената държава. Както дейността на християнския мисионер не трябва да влиза в противоречие със законите и разпоредбите на държавата, така тя не трябва да влиза в противоречие и противоборство с представителите на други религиозни групи или на атеистите. Отношението на равнопоставеност от страна на държавата към религиозните възгледи на нейните граждани се отнася и към мисионера, който по същия начин трябва да уважава и да зачита дейността на отделните групи граждани в рамките на държавата. 

4. Зачитането правата на другите не влиза в противоречие с призива за евангелско благовестие на всеки християнин, а тъкмо обратното: човешките взаимоотношения в рамките на държавната организация на живот на практика предполагат активна мисионерска дейност сред хората, без тази дейност да нарушава закон или разпоредба на държавата, тъй като съвременните конституционни определения в демократичните страни дават право на гражданите да изповядват своята вяра, а изповядването на вярата е практическа дейност към нейното утвърждаване не само в изповядващия, но и в другите около него. Въпросите на вярата и въпросите на отношенията между хората като граждани на една страна се решават на различно ниво на отношения: първите се отнасят до сърцето и душата на човека и неговия собствен свободен избор да вярва или да не вярва, а вторите се отнасят до организацията на живот според държавното устройство. 

5. В съвременността зачитането правата на хората, принадлежащи към други изповедания и религии, както и към атеистите, се назовава с общия термин „толерантност”, чието значение е „търпимост”. Мисионерът трябва да е търпим към другите хора, така както те са търпими към него, що се отнася до нравствените изисквания, отразени в конституцията и другите закони на държавата. Мисионерът от друга страна не може да бъде търпим към хората, които съзнателно и активно работят за запълване на духовното пространство в държавата с най-различни идеологически, религиозни и атеистични учения и практики, които подкопават духовните и нравствените устои на нацията: той има право да не търпи чуждата на християнството духовна инвазия, ако с дейността си не нарушава граждански закони и разпоредби. 

2. Литургически аспекти на православната мисия 

Светата литургия и нейната най-висока точка на духовна кулминация и тайнство на църквата – светата евхаристия – винаги са били средоточието на църковен живот на православния християнин. Православната мисия като литургическа задача разглежда тайнствения (сакраменталния) аспект на християнския църковен живот, богослужебната и литургическата основа на духовното израстване на християните, както и насочеността на целия живот на християнина към православно свидетелство в своята енория, епархия и по-широките граници на църквата. Затова литургическите аспекти на православната мисия обхващат следните пет главни въпроса на църковния живот на християните. 

1. За разлика от редица инославни изповедания, непризнаващи светите тайнства на църквата, православният мисионер в своята дейност всецяло подчинява своето свидетелство и проповедничество на тайнствената основа на православната църква. Тайнственият живот на църквата на практика е главният двигател и импулс за дейност на мисионера: както апостолът моли да му се даде дар слово, та „дръзновено да възвестявам тайната на благовестието” (Ефес. 6:19), така и православният мисионер е длъжен да възвестява тази тайна както в личен план, така и в дейността си като Христов воин, като черпи от изобилния извор на тайнствения (сакраменталния) живот на православната църква. 

3. По правило православният мисионер е свещенослужител и в своето мисионерско служение при нужда може да извършва необходимите църковни тайнства. В зависимост от обхвата на своята мисионерска дейност той може да кръщава, да изповядва и причащава, да венчава, да извършва елеосвещение, както и различни православни треби. В случаите, когато мисионерът е мирянин, той задължително търси съдействието и съучастничеството на свещенослужител в своята мисионерска дейност, за да бъде тя пълна и благодатна чрез извършваните тайнства на църквата. 

1. Православната мисия по най-тесен начин е свързана с православното богослужение като продължение на богослужебната дейност на древната църква и на православието през вековете. В своето мисионерско служение мисионерът използва цялото богатство на богослужебната традиция на православната църква, както като дейност на проповедничество, така и като практическа дейност на свещенодействие и чинодействие. 

3. Макар уставните положения на дадена поместна православна църква да определят богослужението като задължение на свещенослужителя, който е длъжен „да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние светата Литургия и ежедневното църковно правило и да извършва  тайнствата и чинодействията, установени от Православната църква” (Устав на БПЦ, чл. 135, т. 1), богослужението същевременно е най-голямата духовна награда за свещенослужителя, който чрез него продължава да стои в най-близко единение с Бога и Христа, преди всичко чрез светото причастие, което той приема по време на светата литургия. Мисионерът-свещенослужител използва всяка появила се възможност в своята мисионерска дейност да отслужва служби в храмове, параклиси и на други определени за това места, чрез което той по най-практически начин проповядва Благата вест и богоустановените истини за църковен и личен живот на вярващите. 

4. Богослужението на православния мисионер има и мисионерска насоченост: то не е богослужение само по себе си, но е същевременно свидетелство и проповед, които достигат до умовете и сърцата на вярващите. Това предполага изнасянето на специална мисионерска проповед по време на службата (или в нейния край), четене и разясняване на различни текстове и четива на разбираем и достъпен за вярващите език, подпомагане на участващите в богослужението да разберат и да приемат в своя живот истините, открити им чрез четените или изпяти текстове по време на службите, особено на онези, които все още са само на църковнославянски език.

5. Мисионерската дейност на православния мисионер по този начин приема характер на истинска служба на Бога, т.е. богослужение, когато в мисионерското си служение всяка своя дейност той съпоставя с благолепието и дълбокото духовно съдържание на православното богослужение. 

(3) Литургическа основа на православната мисия. 

1. Литургическото начало на мисията предполага поставяне живота на вярващия на основата на изискванията за литургичен живот на християнина: неговото служение на Бога в църковен, личен и духовен план, каквото служение ни показва светата литургия. Това са изискванията на целия църковен живот и особено на благодатната роля на светите тайнства в живота на вярващия. 

2. Усвояването на тайнствения (сакраменталния) живот на църквата, на „великата тайна” (срв. Ефес. 5:32) и „тайната на благовестието” (срв. Ефес. 6:19) стои в основата на литургичния живот на вярващия православен християнин. Това усвояване не е самоцел, нито е само човешко дело, но то приближава човека до Бога и го утвърждава в неговото най-пряко общуване с Него като общуване с „Бога с доверие”: „На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат: да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа, та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни, по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего, у Когото чрез вярата в Него имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие” (Ефес. 3:8-12). 

3. Православната мисия като литургическо служение е от особено голямо значение и за новопокръстените и онези, които ще приемат Христовата вяра. Правилното изясняване на литургичния живот на църквата неминуемо привлича просвещаваните към благодатно приобщаване към Христовите тайни и чрез успешното въцърковяване – към действена литургична нагласа на техния църковен, личен и духовен живот. 

(4) Евхаристийна енория и евхаристийна християнска общност. 

1. Изграждането и утвърждаването на евхаристийната енория е особена задача на православното мисионерско служение. В този процес енорията се разглежда като съвкупност от всички аспекти на живот на хората (включително църковния живот на вярващите), живеещи около даден православен храм, независимо от това дали са кръстени или не. 

2. От малкото ядро вярващи, които водят истински живот на православно подвижничество и които редовно и достойно се причестяват с Христовите тайни, чрез мисионерската дейност на енорията се формира по-голям кръг от вярващи, вземащи същото участие в църковно-литургичния живот на храма, и оттам още по-голям кръг от хора, живеещи около дадения храм, когато може да се стигне до състоянието, при което енорията може да бъде наречена евхаристийна. 

3. Тя се нарича така не по думи, а по вярата и делата на вярата на вярващите, живеещи непрекъснато в стремежите и мислите си с Христа чрез редовно приеманите Негови свети Дарове. 

4. Евхаристийната енория е общество от вярващи, които живеят в единството на любовта и са способни тази любов да разпространяват и сред околните. Те помнят, че Божията любов огрява еднакво вярващи и невярващи, като последните имат нуждата да бъдат насочени и с разума и сърцето си да познаят тази любов. „Богатството на славата” е голяма за езичниците, които като приемат Христа и се кръстят и поемат пътя на християнското съвършенство ще познаят тайните Божи и присъствието в тях на самия Христос, тъй като на тях „Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас” (Кол. 1:27). 

5. Евхаристийната енория може да бъде наречена евхаристийна общност, когато вярващите от даден регион живеят и се подвизават според повелите на евангелието и според възможностите си за най-пълно усвояване на църковните тайнства не само по признака на енорията, но и по признака на съборното начало на православната църква под духовното водителство на православния епископ. От тази гледна точка евхаристийна общност може да стане цяла духовна околия или цяла епархия и дори цялата църква. 

(5) Мисионерска енория и мисионерска християнска общност.

1. Принципна разлика между обикновената православна енория и мисионерската енория няма: и в двете църковни общности вярващите се подвизават по пътя към християнското съвършенство и за спасение на душата. Малката разлика е само в насочеността на мислите и делата на вярващия по отношение на неговата роля в църквата. 

2. Мнозина са християните, които живеят действен църковен живот в своята енория и които имат за достатъчно основание на вярата си личният им подвиг за усвояване на благодатните дарове на църквата. Онези християни, които смятат, че освен личния духовен подвиг е необходимо той да бъде споделян и с другите и преди всичко да се проповядват благодатните истини на околните и на всеки, с когото влизат в общение, на практика са мисионерите на енорията. 

3. За да бъдат мисионери на своята енория, те трябва да насочват своите мисионерски усилия „извън църковната ограда” под ръководството и духовния надзор на опитни мисионери и на архиерея, за да бъде тяхното мисионерско служение правилно и ефикасно. 

4. От малкото ядро вярващи мисионери е възможно формирането на по-голяма група вярващи в енорията с мисионерска насоченост на своя църковен живот и така под ръководството на епархийския мисионер или на самия епархийски архиерей енорията постепенно да се превърне в мисионерска енория. За тази цел е необходимо и още едно условия: предстоятелят на храма сам да е свещенослужител-мисионер и богослуженията (както и неговата по-широка пастирска дейност) да са поставени на мисионерски основи. Това ще рече те да бъдат съобразени с целите и задачите, формите, методите и средствата на православната мисия, описани по-горе. 

5. Мисионерската енория може да бъде наречена мисионерска християнска общност, когато вярващите от даден регион живеят и се подвизават според повелите на евангелието и според възможностите си за проповядване на словото Божие „до край земя” не само по признака на енорията, но и по признака на съборното начало на православната църква под духовното водителство на православния епископ. От тази гледна точка мисионерска православна общност може да стане цяла духовна околия или цяла епархия и дори цялата църква. 

    3. Йерархически и личностни аспекти на православната мисия 

Несъмнена истина е фактът, че без наличието на истински духовна и дълбоко осъзната в своя църковен живот личност не може да съществува никаква мисия. Личностното начало в мисията често е било от решаващо значение за успеха на православното свидетелство и за утвърждаването на християнските ценности и норми на живот на собствената територия и на други земи и сред други народи по света. Личностното начало в православната църква не трябва да се разглежда по начина, по който някои християнски изповедания го разглеждат, като му придават или прекалено значение, или никакво значение в мисията на Христовата църква в света. Православната църква е апостолска църква и нейното йерархическото устройство е в хармонично съгласие с личностното начало в изповядването и практиката на вярата. Поради това личностните аспекти на православната мисия включват в обсега на своето полезрение йерархическото устройство на църквата, мисионерското служение на църковния клир и на миряните, а също така се разглеждат и качествата и способностите на съвременния православен мисионер. По този начин православната мисия разглежда четири главни въпроса по отношение на личностното начало в църквата. 

(1) Йерархически аспекти на православната мисия. 

1. Мисията има за свое начало и свой най-велик пример мисията на Божия Син в света и неговото пратеничество от Отца. Апостолите от своя страна определят и йерархическото начало в църквата, на което е подчинена и мисията на църквата. 

2. Още от апостолско време и до днес църковната йерархия е проводникът на духовната власт в църквата и мисията винаги се е осъществявала в съответствие с йерархическото устройство на църковните общности. 

3. От тази гледна точка в мисионерската дейност на църквата се разглежда служението на епархийския мисионер и енорийския мисионер. Първият е служител в митрополията, който отговаря за мисионерската и просветната дейност в епархията, а вторият е активен член на своята енория, на когото са възложени задълженията на мисионер от предстоятеля на храма с надлежащото благословение от страна на архиерея. Енорийският мисионер може да получава допълнително възнаграждение за осъществяването на мисионерската си дейност. 

4. Епархийският мисионер изпълнява мисионерските задачи на църквата според Концепцията за мисионерска дейност и указанията на завеждащия мисионерски отдел в Светия синод, както и под прякото ръководство от страна на епархийския архиерей и в съгласуваност с другите служители в митрополията. Енорийският мисионер изпълнява мисионерските задачи на църквата според Концепцията, указанията на епархийския мисионер и на предстоятеля на храма с надлежното благословение на архиерея. 

5. Епархийският и енорийският мисионер осъществяват своето служение чрез помощта на други мисионери на църквата в дадената епархия и дадената енория. Разпределението на задачите за изпълнение се извършва според предварително одобрен от архиерея план за мисионерската дейност за даден период от време (най-често за една календарна година). 

6. Според възможностите на епархията и нейните нужди, може да бъде определен и мисионер към архиерейското наместничество, който да подпомага енорийските мисионери според указанията на епархийския мисионер. Мисионерите към архиерейските наместничества могат да получават допълнително възнаграждение за своята мисионерска дейност. 

(2) Мисионерско служение на църковния клир и на миряните. 

1. Завеждащият мисионерския отдел на Светия синод осъществява цялостната координация и ръководство на мисионерската дейност на църквата в съответствие с Устава на църквата, с настоящата Концепция, с решенията и документите на църквата, както и в сътрудничество със завеждащите другите отдели на Светия синод. Той определя главните цели и задачи на мисия за една календарна година и ги предоставя на епархийските архиереи за разглеждане и съобразяване с конкретните обстоятелства и нужди на своите епархии. Завеждащият мисионерския отдел създава предпоставки за организиране на мисионерски курсове в епархиите и за съгласуване на учебни планове и програми по мисиология. Той също така получава отчетите за мисионерската дейност през годината и набелязва следващите дейности на мисия за следващите периоди. 

2. Епархийският мисионер организира и контролира мисионерската дейност в дадената епархия след одобрен от архиерея план за мисионерската дейност и при неговото съобразяване с общите изисквания за мисионерската дейност на църквата, сведени за изпълнение от завеждащия мисионерския отдел на Светия синод. Той разработва мисионерски планове и програми и организира мисионерските курсове в епархията, като при възможност провежда курсове отделно със свещенослужителите и отделно с миряните. Епархийският мисионер разглежда и мисионерските поръчения и дава съответни указания за тяхното изпълнение. Той възлага на мисионера към архиерейското наместничество (ако има такъв) да изготвя мисионерските поръчения за онези енории, където предстоятелят на храма няма възможност да възлага такива и в случаите, когато един свещенослужител осъществява пастирско ръководство на няколко енории. Той също така изготвя отчета за мисионерската дейност на епархията за представяне в Светия синод. 

3. Енорийският мисионер организира мисионерската дейност в дадената енория под контрола и ръководството на предстоятеля на храма и според указанията на епархийския мисионер по плана за мисионерска дейност за годината. Той се старае максимално точно и навременно да изпълнява мисионерското си поръчение, изготвено и одобрено от предстоятеля на храма след съгласуване с епархийския мисионер. Ако енорийският мисионер е свещенослужител, съвместно с предстоятеля на храма организира живота на енорията по такъв начин, че цялата й дейност да бъде поставена на мисионерски основи, като богослужението, просветната дейност, социалното служение и другите църковни дейности придобият мисионерска насоченост. Ако той е мирянин, съдейства по всякакъв начин за привличане на вярващите в енорията към активен църковен живот и за привличане на нови мисионери към служението на храма и на неговите свещенослужители и църковнослужители. 

 (3) Качества на съвременния мисионер. 

1. Православният мисионер е проповедник на словото Божие. За проповедничество на Благата вест се изисква специална подготовка с мисионерска насоченост, за да бъде то действено и да привлича хората към Христа. От тази гледна точка мисионерът може да проповядва и с примера си да показва само онова, което той вече сам притежава и практикува в своя църковен живот. Това налага мисионерът да е образец и пример за подражание за онези, сред които проповядва, както и сред всички хора. 

2. Православният мисионер трябва да бъде свещенослужител. В своята мисионерска дейност при необходимост той може да извършва богослужение, светите тайнства, различни треби, молитви и т.н. Особено важна е неговата роля при извършване на светата литургия и проповядване на словото Божие както по време на богослужение, така и по всяко друго удобно време. 

3. В случаите когато мисионерът е мирянин, той винаги трябва да търси възможност да извършва мисионерската си дейност заедно със свещенослужител. Когато това не е възможно, мисионерът продължава своето служение и при нужда от извършване на богослужение, светите тайнства или друго чинопоследование, в първия удобен момент заедно със свещенослужител извършва и тази мисионерска дейност. 

4. Мисионерите на православната църква, както свещенослужители, така и миряни, трябва да бъдат „състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри” (1Петр. 3:8), кротки и дълготърпеливи (срв. Кол. 3:12) и най-вече да имат съвършенството на любовта (срв. Кол. 3:14). Само с тези качества те могат с бедните да бъдат бедни, с гладните гладни, с немощните немощни, със затворниците затворници, с болните болни и т.н. 

5. Мисионерът е не само църковно опитен и духовно възвисен, но също така и много добре богословски подготвен, за да може да отговори и на най-високите изисквания към него в различните случаи на неговото служение, където се налага да влезе в дискусия с неправославни или да разясни на достъпен за всекиго език истините на вярата: с децата да разговаря на детския им език, с възрастните да общува според тяхното ниво на възприемане, с друговерците – според степента на тяхното разбиране, с атеистите – според техния понятиен апарат и т.н. 

 (4) Мисионерско поръчение. 

1. Мисионерската дейност е теоретично изложена в мисионерските планове на Светия синод и на отделните митрополии, но тя намира най-конкретен и практически израз в мисионерското поръчение. То е заръка на цялата църква към мисионера, макар и да очертава едва няколко мисионерски задачи за изпълнение. Същевременно мисионерското поръчение предполага отговорност на мисионера за изпълнението на описаните в него мисионерски дейности. 

2. Съдържанието на мисионерското поръчение се определя от мисионерските планове на дадената епархия и от конкретната необходимост от осъществяване на мисия в дадена енория или регион. То се утвърждава от епархийския мисионер, от предстоятеля на храма, в чиято енория ще се извършва дейността, както и от енорийския мисионер, ако поръчението се отнася до друг мисионер от същата енория. 

3. Като правило мисионерското поръчение се изготвя в писмена форма и съдържа една или няколко мисионерски задачи, които са описани според вида мисионерска дейност, начините на нейното осъществяване, необходимите ресурси и сроковете за изпълнение. В случаите когато необходимостта наложи изпълнението на мисионерска задача, която не е включена в мисионерските планове на епархийския мисионер или на енорийския мисионер, поръчението и задачите за изпълнение може да имат устна форма, като след изпълнението им се оформя мисионерско поръчение в писмена форма и в него се описва извършената мисионерска дейност. 

4. Предстоятелят на храма и енорийският мисионер може да възложат изпълнението на мисионерски задачи на църковнослужители или на въцърковени и с мисионерски дух активни миряни от енорията и след изпълнението им да оформят в мисионерско поръчение резултатите от мисията. В такива случаи те се стремят да привлекат за църковни мисионери тези миряни и да ги включат в мисионерските планове на енорията и на епархията. 

При изпълнението на своите задачи православната мисия може да намери успешна реализация както чрез вътрешния дълбоко духовен и църковно осъзнат импулс на отделни християни, така и чрез целенасочен процес на подготовка и изграждане на православни мисионери. Безбройно много са православните изповедници на вярата, които са осъществявали своята мисия в света без необходимостта от конкретна богословска и мисионерска подготовка, тъй като Светият Дух чрез тяхната вяра и дела на вярата оживотворява всяко тяхно мисионерско усилие. Същевременно днешните условия на повсеместен секуларизъм и изключителна диференциация на знанието предпоставят необходимостта от специфична подготовка на православните мисионери, та църквата да може с успех да осъществява своята мисия в съвременните противоречиви условия на живот на днешните общества. Затова църковно-образователните аспекти на мисията включват въпроси както на традицията на мисионерско служение, така и на съвременните изисквания пред православния мисионер. 

(1) Традиция и съвременност на мисионерското служение. 

1. Християнската мисия има своята традиция още от времето на апостолите и особено на св. ап. Павел. Целите на мисионерското служение повече от две хиляди години остават неизменни, изменливи са само формите и методите на мисия според мисионерските задачи, които са специфични за дадена територия и за дадена епоха. 

2. Православните мисионери се готвят за мисионерско служение главно чрез лична подготовка и духовни подвизи за изпросване помощта на Светия Дух в тяхното бъдеща мисионерска работа. Без духовна и образователна подготовка мисия не може да се осъществява, с изключение на редки случаи, когато даден православен подвижник, воден от Светия Дух и използвайки дадените му от Бога духовни дарби, проповядва словото Божие сред други народи по вътрешен импулс на сърцето си. 

3. С отдалечаването на християните от чистотата на първоначалния църковен живот, с охладняването на любовта между тях и между хората като цяло, а също и с усложняването на обществената обстановка и изключителната диференциация на човешкото познание се налага християнските проповедници да бъдат специално подготвяни, за да могат успешно да осъществяват мисионерска дейност. В съвременните условия става задължителна предварителната подготовка на мисионера за служение. 

(2) Мисионерството като дисциплина в образователните учреждения на БПЦ и на отделните богословски образователни структури. 

1. Мисионерството е сравнително нова за православната църква образователна дисциплина, която трябва да бъде развивана и дълбоко църковно обосновавана. 

2. Мисионерство (мисиология) се изучава както в духовните семинарии на БПЦ, така и във висшите православни богословски школи. 

3. Предметът мисионерство (мисиология) има своето място сред църковно-практическите дисциплини, а не сред дисциплините на систематическото богословие, тъй като той няма за обект на изследване теоретически положения, а има преди всичко практическо приложение в църковния живот. Неговата роля е съпоставима с тази на предмета педагогика и педагогическата практика на студентите в училищата. 

4. Предметът мисионерство е непосредствено свързан с мисионерска практика на учениците (студентите) в дадена енория. Практиката се провежда под ръководството и надзора на предстоятеля на храма след съгласуваност с епархийския и енорийския мисионер, както и с епархийския архиерей. 

(3) Подготовка на мисионери. 

1. Най-важната подготовка на мисионера е стремежът му към все по-високо духовен личен църковен живот. Мисионер на църквата може да бъде само дълбоко утвърдения във вярата християнин, който със сърце и душа постоянно пребивава в истините на православието. 

2. Православният мисионер трябва да има и съответната образователна подготовка: да е завършил средно духовно или висше богословско учебно заведение. В случаите, когато в дадена енория за мисионер бъде определен вярващ, който няма необходимата образователна подготовка, в хода на своята мисионерска дейност той същевременно трябва да завърши богословския факултет по бакалавърска и магистърска програма. 

3. Важен елемент от подготовката на мисионерите са ежегодните мисионерски курсове, провеждани от съответната митрополия: най-малко един курс на година. Курсовете за мисионери се провеждат разделно за мисионерите-свещенослужители и мисионерите-миряни. 

4. Подготовката на мисионерите на практика се осъществява в самия ход на тяхното мисионерско служение, където им се налага да вземат нестандартни решения и да използват целия си запас от църковни умения и богословски познания за решаване на конкретни мисионерски задачи. 

(4) Мисионерски научнопрактически и църковно-организационни срещи. 

1. Мисионерската практика показва, че през определени периоди от време в църковната действителност се натрупват въпроси и задачи за разрешаване, които следва да се обсъдят от мисионерите в дадена епархия на съвместни срещи в опит да се търсят решения и да се предлагат нови виждания. Формата на тези срещи може да бъде най-различна, например мисионерска конферениця, мисионерски семинар, мисионерски лагер и т.н. 

2. Мисионерските срещи обикновено се организират за всички мисионери от дадена епархия, при необходимост е възможно провеждането и на общоцърковна мисионерска конференция в една от епархиите или в престолната митрополия. 

3. Мисионерските срещи имат преди всичко практически характер: споделяне на опита от мисионерското служение и предлагане на нови виждания за решаването на мисионерските задачи във всеки етап от мисионерската дейност. Но тези срещи имат и научнопрактическа насоченост, при която на срещите се изнасят доклади и научни съобщения върху мисионерската практика на други православни и други християнски църкви и се търсят ползите и поуките за нашата църква. На срещите могат да присъстват мисионери от други църкви и от други държави, които споделят своя опит в мисионерската теория и мисионерската практика. 

4. Мисионерските срещи имат и църковно-организационен характер: на тях се обсъждат конкретни въпроси на църковната организация на живота на вярващите в техните енории и се търсят възможности за създаване на такава организация и структура, според която вярващите да могат най-пълно и най-всеотдайно да служат на Бога, на църквата, на околните и на самите себе си в дух на мисионерско свидетелство. 

    5. Международни аспекти на православната мисия 

Православната мисия по традиция е мисия на отношения между православния свидетел на вярата (православния проповедник) и неправославното му обкръжение, най-често извън неговата родина, но също така и в нея. Затова и църковната дейност на мисионера в по-голяма или по-малка степен се осъществява на основата на отношенията на християнина с другите неправославни християни, с хората, принадлежащи към други религии, както и с атеистите в собствената му родина и извън нейните граници. Международните аспекти на православната мисия по този начин обхващат както вътрешната мисия, така и външната мисия, при която мисионерската дейност се разглежда не само като действено свидетелство на мисионера за Истината, но и като взаимоотношения с другите неправославни и с цялото атеистично обкръжение в съвременния свят. Вътрешните и международните аспекти на мисията могат да бъдат формулирани в следните пет главни положения. 

(1) Православната мисия като действено свидетелство за Истината. 

1. Православната мисия е свидетелство на вярата и проповед на словото Божие в съответствие с Христовото учение, апостолското наследство и учението и практиката на православната църква независимо от каквито и да са обстоятелства на живота или социални изменения на нациите и държавите в историята на народите. Православното свидетелство е свидетелство на едната, света, съборна и апостолска църква и в този смисъл то има не само международен, но и общочовешки характер. 

2. Този характер на православното свидетелство определя неговия вселенски характер и мисията на църквата от тази гледна точка е мисия на проповед на Благата вест по целия свят, където в съвременността се наблюдават сложни отношения между отделните държави и региони и отделните религии. 

3. Православната мисия като свидетелство за Истината изхожда от своите вътрешни основания и не приема нововъведения, каквито се наблюдават в обществата в един или друг исторически период на тяхното развитие и които противоречат на евангелските заповеди и на целия църковен живот на вярващите. 

4. Православната мисия само тогава остава вярна на църковното учение и практика, когато пази в пълнота всичко онова, което Иисус Христос ни е заповядал (срв. Мат. 28:20). 

(2) Православна мисия и междуцърковен диалог. 

1. Съборният характер на църквата и действеното свидетелство на православните мисионери предполагат проповядване на евангелието на всяко място и по всяко време сред всички ония, които не са го чули или които и да са го чули не го разбират. Това включва както атеистите, така и вярващите от други религии. 

2. Проповедничеството на съвременния етап включва различни форми и средства на мисионерско служение и едно от тях е диалогът с другите хора, които още не са повярвали в Христа. Диалогът предполага определена търпимост, доколкото тя не влиза в противоречие с евангелските заповеди и с живота и църковната практика на самия мисионер. 

3. Наличието в съвременния свят на църковни общности, които са се отделили от православието, е още един фактор, който налага провеждането на диалог с тях и достигането на общо разбиране за християнството и неговата роля и място в съвременните общества. Този диалог не е процес на налагане или оказване на влияния, а най-малко на прозелитизъм, а е преди всичко споделяне на църковен опит, при което православният мисионер има възможност да покаже дълбоката духовна основа на православието и неговата действена църковна практика в живота на обикновените вярващи. 

(3) Православната мисия и другите религии. 

1. Християнството съжителства от векове с други религии, както и с атеистично обкръжение, и продължава да завоюва сърцата и умовете на хората по света до такава степен, че днес няма кътче на земята, където евангелската вест да не е донесена от неговите мисионери. Това съжителство е имало както мирен, така и насилнически характер в историята на човечеството. Последните два века от разпространението на християнството се характеризират с усилена роля на прозелитизма. 

2. Случаите на прозелитизъм в съвременността се осъждат както от страна на религиите, така и на държавните администрации. Днес религиите завоюват духовно пространство сред народите преди всичко чрез свидетелството на тяхната истинност и богоустановеност и чрез живота на вярващите. 

3. В съвременния свят хората са склонни да приемат за своя вяра религията, която действително прави връзката им с божественото начало действена и житейски изпитана, особено когато дадената религия не е подвластна на времена и промени, а проповядва сред народите според традиционните и устойчиви основи на своето учение и практика. Днес немалко нехристиянски религии завладяват в духовен план стария континент и света именно поради тяхната духовна сила и отказа им да приемат нововъведенията на някои общества и техния стремеж за създаване на рай на земята тук и сега. 

4. Православната мисия е насочена към такова свидетелство и проповед на словото Божие, които да покажат на народите (включително собствения народ) чистотата на Христовото учение, каквото самият Божи Син завещава на апостолите и чрез тях на православната църква, и високо духовната практика на църковен живот, където християнинът не мисли за светското и суетното, а насочва ум и сърце към небесното и духовното. Православното мисионерско служение показва вечните, а не временните истини за живота на хората и на обществата. 

5. Мисията на църквата е мисия на показване силата и непреходността на Христовото учение и мисия на привличане на народите към Христа, както на атеистите, така и на вярващите от други религии или вярващите в различни философски, идеологически и други учения. Това мисионерско служение използва всички средства на проповед и по мирен и привлекателен начин обръща сърцата на хората към Христа. 

 (4) Православна мисия и глобализация. 

1. Процесите на глобализация засягат живота на всички хора по света днес. Те засягат живота и на вярващите от отделните религии. 

2. Когато процесите на глобализация не засягат религиозните устои на дадено общество, те могат да имат положителна роля за развитието на обществата, особено във връзка със свободното придвижване и увеличаване на възможностите за проповед и православно свидетелство сред най-отдалечени краища на земята. Когато глобализационните процеси засягат религиозните устои на обществата с цел тяхното изменение, тогава те могат да имат дълбоко отрицателна роля както за вярващите, така и за невярващите. 

3. Най-характерният признак на отрицателно въздействие на глобализацията върху съзнанието на хората е упадъкът на нравствеността и подмяната й с нова „общочовешка” нравственост, която стои далеч от евангелската и от нравствените постулати на повечето световни религии. С подмяната на нравствените ценности идва и подмяна на истинското разбиране за човека и неговото място и роля тук на земята. 

4. От тази гледна точка православната мисия има за централна задача свидетелстване и проповядване на истинското евангелско учение такова, каквото Христовата църква проповядва от векове и което показва неправилността на някои съвременни схващания за човека, които до голяма степен обезсмислят стремежа на хората към небесното, като ги заставят да живеят и да се трудят за земното си благополучие колкото се може по-дълго и по-безболезнено. 

5. Същевременно православната мисия освещава и духовно укрепва вярващите и онези, които приемат Христовото учение и Неговата църква, като ги готви за достоен живот в днешните трудни условия, където повсеместно се наблюдава отстъпление от религията и замяната й със земна нравственост и идеологията на „глобален хуманизъм”. Тази своя дейност православният мисионер осъществява като се съобразява с процесите на глобализация както в своята собствена страна, така и в света като цяло и се стреми да ограничи техните отрицателни прояви в живота на вярващите и да даде тласък на техните положителни черти. 

 (5) Предизвикателства пред православната мисия. 

1.Предизвикателствата пред православната мисия, както и пред всяка религия в съвременния свят, са многобройни и многоаспектни. В най-обобщен вид православната мисия има да решава редица предизвикателства, които съвремието поставя пред православната църква и които се отнасят преди всичко до вътрешната и външната мисия на църквата. 

2. Най-голямо е предизвикателството пред съвременната православна енория, епархия и църква като цяло. Православният мисионер днес трябва да укрепва духовното пространство на православната енория, да учи правилно вярващите на истински духовен живот в църквата чрез богослужебната, тайнствената (сакраменталната), пастирската, учителната, църковно-социалната (дяконическата) и мисионерската дейност на църковния организъм. Утвърдените във вярата и в църковния живот християни и техните енории дават определена гаранция за живата връзка на вярващия и на енорията с православието като учение и практика и с Бога като Извор на живота. Такива вярващи и такива енории могат да устоят на всякакви изкушения и всякакви промени в обществата, целящи отстъплението на хората от Бога. 

3. Не по-малко е предизвикателството пред църквата по отношение на нейната външна мисия, където тя трябва да утвърждава същия християнски начин на живот и на християнска нравственост, вече съществуващи в нейните енории, и сред други народи и други култури по света. Тази задача е изпълнима само ако мисионерското служение се начева от вече укрепена мисионерска църква, способна да даде на другите онова, което тя притежава. Дейността на мисионера сред други народи и култури е последица от неговата дейност сред своя народ и своето обкръжение: тя е толкова по-успешна, колкото по-успешно той е проповядвал сред своите. 

4. Както във вътрешен, така и в международен план православната мисия среща предизвикателствата, свързани с глобализацията и промяната на статута на човека според новите виждания на лидерите на този повсеместен процес. Стремежът за земно благополучие, за увеличаване продължителността на живота до сто и дори няколкостотин години, за живот без болести и страдания, за премахване на изконната роля на мъжа и на жената в човешката история и в семейството, като и редица други съвременни домогвания до разбиране и дори „преодоляване” на „божия пръст” в творението създават всички предпоставки за повсеместно отстъпление на човечеството от Бога. Това предизвикателство налага още по-интензивен диалог между християнските общности за даване на отговор на тези заплахи за духовния живот на хората и за утвърждаване на вярващите в Христовите истини, които са най-могъщия щит пред всяка заплаха, човешка или световна (светска). 

Заключение 

(1) Отговорност на православното мисионерско служение. 

1. Православната мисия означава отговорност за съдбините на поместната православна църква и за съдбините на православието по света като цяло. 

2. Православната мисия означава отговорност за съдбините и на самото християнство. Мисията е насочена към възвръщане към изконната чистота и съвършенство на живота на първите християни, към укрепване на вярващите в традицията на църквата с цел избягване неразбирането на нейния характер под влияние на съвременните антирелигиозни глобалистични процеси в света. 

3. Православната мисия означава отговорност за съдбините на всички хора и на всеки човек на земята, които има да чуят Благата вест, да я приемат в своя живот и да поемат пътя на духовно усъвършенстване и най-близка връзка с Бога чрез църквата и нейните спасителни средства на подвижничество. 

4. Православната мисия е отговорност преди всичко пред Бога. Достойно изпълнената мисия може да служи за упование на мисионера за достоен отговор пред Бога за всичко онова, което в своето мисионерско служение той е направил, за да бъде Христовата църква „славна… свята и непорочна” (Ефес. 5:27). 

(2) Православната мисия като есхатологическа перспектива. 

1. Православната мисия има есхатологически основи: тя ясно разкрива същността на сегашния живот на човека и следствието от него за бъдещото състояние на човешката душа. 

2. Православната мисия е насочена към проповед сред народите на такъв начин на живот, който да бъде в съгласие с Христовите заповеди и с Божията заръка за любов към Него Самия и към ближните, та вярващите да получат надеждата, че в бъдещия век ще наследят вечните блага, обещани на ония, които са устояли във вярата си и в изпълнението на делата на вярата. 

3. Православната мисия проповядва славното Христово пришествие и края на света. Нейната проповед се основава на православното учение и на православната практика на църковен живот, където всеки аспект от него е подчинен на есхатологическата перспектива на Христовото учение и очакването на славното Христово идване за отсъждане всекиму според вярата и делата. 

4. Православната мисия като есхатологическа перспектива е мощно средство, чрез което народите имат възможността да разберат фалша и пагубността на съвременните теории, практики и призиви за устройване на рая на земята без Бога и дори против Бога. Това е мисията, която Бог иска от всеки вярващ да осъществява в своя личен, църковен и обществен живот и която може да доведе към освещаване на живота на хората и на целия свят и да поведе народите към пътя на спасението. 

Колкото и много да е направено от нашата църква след промените от 1989 година, все още има какво да се желае в областта на катехизацията, на въцърковяването, на православната просвета, на привличането към Православието на все по-широки слоеве от българското население, на работа с неправославните граждани на нашата страна, на гражданите на чужди държави, чийто брой постоянно расте, на чисто практическото укрепване на църквата чрез изграждането на нови храмове, откриването на неделни и други църковни училища, работа със светските училища в отделните градове и села, работа със средствата за масово осведомяване и т.н. Много са българските енории и храмове, където животът на енориашите изглежда застоял или е съсредоточен само вътре в „църковната ограда”. 

Православният християнин и мисионерът трябва да излязат от своята затвореност и да отидат извън тази „ограда” – да отидем сред нашите съграждани в своя град или село, сред друговерците, сред чужденците, сред гладните и нуждаещите се – и там да посяваме Словото Божие и да молим Бога семената ни да дадат добър плод. Ето това ние наричаме мисия на Православната църква. Мнозина вярващи са свикнали с израза „православно свидетелство” и изразът „православна мисия” може да им се стори чужд. Същевременно не трябва да забравяме, че православна мисионерска дейност се осъществява от векове насам. Но не е толкова важен изразът, колкото съдържанието, което се влага в него. И в израза „православно свидетелство” ние може да не влагаме никакво съдържание, ако не изпълняваме онова, което то изисква от вярващите. Ето защо дори самото название "осъществяване на мисия" може да амбицира православните в нашите храмове, енориите и епархиите да осъзнаят по-новому своята роля като православни християни и да ги накара да поемат за изпълнение онези църковни задачи, които по даруваните им от Бога таланти и умения да изпълнят достойно и с това да допринесат за спасението на своите души и на душите на своите ближни. 

Трябва да си припомним, че мисията на православната църква на съвременния етап е призвана да укрепи духовното пространство на църквата (преди всичко вътре в самата православна църква, а после и извън нея) и да утвърди християнството на своите територии и в света като цяло. За това красноречиво ни говорят документите за мисионерската дейност на други поместни православни църкви, включително на Руската православна църква, където практическите действия на мисионерите още днес показват на руското общество, а също и на света, огромната съзидателна роля на православието за запазването на традиционните култури и християнската нравственост като противодействие срещу моралната разруха и невижданата по мащаби дезинформация върху умовете на съвременните хора и тяхното съзнание, където лъжата и порокът стават норма, а евангелската нравственост и чистотата биват осъждани и дори преследвани. 

Православната църква на първо място е призвана да укрепи духовното пространство върху „територията на пастирска отговорност” на дадената поместна църква и да възвърне в ума и сърцето на вярващите православни християни християнското учение и вярата в тяхната първоначална чистота. Защото днес не само онези, които твърдят че са истински православни, но и онези, които са въцърковени и се смятат за действителни членове на църквата и активни енориаши в своя храм, понякога имат едно изкривено разбиране (да не говорим за църковна практика) за православието и за православния начин на живот. Православната църква на второ място е призвана да утвърди християнството не само на своите „територии на пастирска отговорност”, но и в света като цяло, защото християнството си отива от стария континент и в много отношения западните църкви не намират достатъчно сили и нужната твърдост на учението си, за да удържат процеса на секуларизация на своите общества и на „толерантното” смесване на християнската традиция с традициите на други религии и чужди на християнството културни образци. Тези два аспекта на призванието на православната църква – първият като вътрешна мисия на църквата, а вторият като външна мисия – трябва във всяка поместна православна църква да бъдат разработени и „приведени” в действие. По-нататък опитът в мисията на всяка поместна църква може да подскаже пътищата за съвместна и съгласувана мисионерска дейност на всички православни църкви на полето на мисията: сърцата на хората от целия свят, които трябва да усетят евангелската любов и безрезервно да приемат Христа в своето съзнание и в живота си на Негови последователи. 

Разсъжденията за необходимостта от православно мисионерство и необходимостта от положителна и действена промяна на нещата в БПЦ ме карат да предложа своето виждане за мисията на българската православна църква, изхождайки от добрия опит на мисия в другите православни църкви и от специфичните особености на нашата действителност. Ние в България нямаме нито мащабите, каквито други страни с преобладаващо православно население имат, нито мощта на църковния ни организъм, каквато мощ и възможности притежават други поместни православни църкви, но малката ни „територия на пастирска отговорност” и възродените православни традиции от 1990 година насам могат да ни позволят да осъществяваме не по-малко успешна мисионерска дейност. Най-важното е да пожелаем да мисионерстваме, т.е. да свидетелстваме с вяра, думи и дела за Христа, Неговото учение и учението и практиката на православната църква, а искреното ни желание и голямата ни вяра в успеха ще дадат своите плодове. 

Концепцията за мисионерската дейност на българската православна църква предполага изпълнението на редица църковни задачи в нашата църква, за да стане тази концепция действена основа за очакваната положителна промяна в нашите енории и епархии. Тези задачи произтичат не толкова от самата концепция, колкото от необходимостта усилията на православните християни да бъдат насочени към изпълнение на техния евангелски и лично пред Бога отговорен дълг към църквата и към отечеството. Концепцията само посочва какви могат да бъдат насоките на тези усилия и всяка епархия (и дори всяка енория) може да доразвие тези положения по-нататък с оглед нейните специфични условия и задачите, които има да изпълнява. 

1. Разкриване на мисионерски отдел към Светия синод на българската православна църква. 

Колкото и гръмко да изглежда названието „мисионерски отдел”, той е необходим, тъй като под негово ръководство и надзор ще се осъществява мисионерската дейност на църквата в цялото общество. Какво представлява синодалният отдел? Това е структурата, която не само ръководи и осъществява надзор, но тя преди всичко отговаря за дейността си. Ефективна мисионерска структура е тази, при която има завеждащ отдела и помощник (синодален мисионер), който практически да отговоря за задачите, които мисионерският отдел има да изпълнява. Завеждащият мисионерския отдел координира дейността на епархийските мисионери, мисионерските планове на епархиите и връзките с други мисионерски отдели на поместни православни църкви. Синодалният мисионер (помощникът на завеждащия отдела) привежда в действие положенията на концепцията и анализира отчетите за мисионерска дейност на отделните епархии, като ги представя на завеждащия отдела за преценка и одобрение и на практика ги представя за обсъждане от цялата църква. 

  2. Учредяване на мисионерски фонд на българската православна църква. 

    3. Назначаване на епархийски мисионери в митрополиите. 

Решаването на горните два въпроса вече може да позволи в нашите епархии да видим православни мисионери, които да изпълняват възложените им от архиерея задачи на мисията. Цялостното виждане за мисия (т.е. концепцията и ръководството от страна на мисионерския отдел при Светия синод) и осигурените средства от мисионерския фонд ще влязат „в действие” на местно равнище, само ако в епархиите се назначат епархийски мисионери. Те осъществяват изпълнението на църковните дейности в епархията в съответствие със задачите, поставени от мисионерския отдел и от епархийския архиерей, като се отчитат специфичните нужди на дадената епархия. Епархийският мисионер има също за задача да организира мисионерската дейност в архиерейските наместничества, като ангажира свещенослужителите и миряните в тях за конкретна мисионерска дейност. Ако епархийският център позволява издръжката на мисионери в наместничествата (или най-малкото допълнително възнаграждение), те от своя страна могат да организират осъществяването на мисионерска дейност в своите общини – села и градове. Много е важно епархийският мисионер да е назначен именно като такъв и да работи с цялата си енергия и духовния си опит само за изпълнението на възложените му мисионерски задачи. Да мислим, че домакинът на митрополията, или счетоводителят, или който и да е друг „ще го пишем” мисионер, означава да заблуждаваме самите себе си. Назначаването на мисионера на щат означава отговорност и отчетност и преди всичко – резултати от дейността му за преуспяването на църквата. 

Във всяка енория трябва да се избере мисионер, който със своя духовен и църковен живот е доказал, че е достоен да се нарече Христов благовестител и на който може да се разчита, че ще утвърждава православното свидетелство както сред своите енориаши, така и извън енорията. Той може да получава определено възнаграждение за своя труд с решение на църковното настоятелство, но не е необходимо да е назначен на някаква щатна длъжност. Енорийският мисионер осъществява своята дейност в съответствие с мисионерските планове на епархийския мисионер и след благословение от страна на предстоятеля на храма и на епархийския архиерей. 

Както епархийският, така и енорийският мисионер са свещенослужители. Това обстоятелство позволява в своята мисионерска дейност те да извършват редица дейности, които мисионерът-мирянин не може да извършва, например богослужение, кръщение, изповед, различни църковни треби и т.н. А често в хода на мисионерското служение се появява необходимост именно от такива църковни дейности. В случаите, когато епархийският и енорийският мисионер са миряни, в своята дейност те трябва да се стремят винаги да осъществяват своята мисионерска дейност придружени от свещенослужител или с участието на местен свещенослужител, където той отива да извършва определена дейност. 

    5. Изучаване на мисиология в духовните семинарии и богословските факултети. 

    6. Подготовка на мисионери. 

Очевидно е, че без мисионери мисия не може да се осъществява. Затова е необходимо организирането на процес на целенасочено обучение за подготовка на мисионери на българската православна църква. Това може да се реализира, като едната ни духовна семинария се ориентира към мисионерска дейност, което да бъде закрепено не само в учебния план и чрез преподаването на мисионерски предмети, но и чрез практиката на семинаристите, която трябва да се осъществява чрез мисионерското поръчение от страна на ръководството на семинарията, съгласувано с енориите, към които принадлежат семинаристите. Това може да бъде и създаването на богословски колеж, в който да има и специализация мисионерство. Това може да бъдат мисионерски курсове, организирани от самите епархии според нуждите им. Това може да бъдат мисионерски семинари или конференции, където в краткосрочен план бъдещите мисионери да се запознаят с основите на мисионерството и да започнат своята мисия, а при първа възможност да завършат и мисионерски курсове. Поради малките мащаби на страната и църквата ни ще посочим, че тук не става въпрос за голяма организация или големи усилия за провеждането на такива курсове. Епархийският мисионер може сам да провежда курсовете, дори и ако работи само с един или двама (или повече) бъдещи мисионери: не са толкова важни мащабите, колкото резултатът, който и десет мисионери на църквата ни да даде, пак ще бъде от полза за нейната мисия, отколкото да не се готвят мисионери изобщо. Повече от ясно е, че мисионерският труд е специфичен и за него се изисква предварителна подготовка, освен призвание. 

    7. Мисионерско поръчение. 

Това е може би най-същественият елемент на мисията в дадена енория, в епархията и в цялата ни църква: личният ангажимент (по-скоро задължение) на вярващия да работи за изпълнението на конкретни задачи, възложени му от църковното настоятелство, от енорийския свещеник, от епархийския архиерей или епархийския мисионер, от мисионерския отдел на църквата ни или от мисионерското братство или сестричество в епархията или архиерейските наместничества. Изпълнението на църковните задачи са мисията. И най-естественият и ефективен подход в мисията – това е възлагането на мисионерско поръчение. Поръчението в действителност е заръка на цялата църква, тъй като мисионерските задачи трябва да бъдат в съгласие с концепцията за мисионерска дейност, с мисионерския отдел при Светия синод, с мисионерските планове на епархийския мисионер и с мисионерските задачи, които стоят пред енорията за изпълнение. Мисионерското поръчение се изготвя в писмена форма и може да включва по-лесни за изпълнение мисионерски задачи (например, просветна работа в енорията с цел въцърковяване), както и по-трудни такива (например, осъществяване на мисионерска дейност сред неправославни, принадлежащи към други неправославни изповедания или към други религии, а също и сред определени социални групи: лекари, учители и преподаватели, военни, държавната администрация и т.н.), което ще изисква висока мисионерска и лична квалификация на мисионера. Без поръчение, което задължително предполага и отговорност, не може да има ефективна мисия на църквата. В случаите, когато се възлага мисионерско поръчение в устна форма поради едни или други обстоятелства, след осъществяване на мисионерската дейност то се оформя и в писмена форма и в края на отчетния период то също се отчита пред епархийския мисионер. 

    8. Мисионерски семинари и конференции. 

Мисионерският опит трябва периодично да се обобщава и да се споделя с другите с цел уточняване на критериите на мисията по отношение на конкретните мисионерски дейности в епархиите и тяхното усъвършенстване. Това може да става по време на мисионерските конференции, организирани поне веднъж годишно, на които да присъстват всички мисионери на българската православна църква (според възможностите си, особено като се има предвид, че немалка част от тях ще бъдат свещенослужители, които може да са заети в енориите си), включително мисионерите от мисионерския отдел и епархийските мисионери. Тези конференции няма да имат научния характер на конференциите, провеждани от висшите учебни заведения или от различните обществени организации: те ще имат църковно-практически характер, където ще се обобщава мисионерският опит и ще се набелязват новите мисионерски задачи за следващия едногодишен период. Освен конференциите е целесъобразно да се провеждат мисионерски конференции или семинари във всяка епархия с цел повишаване на мисионерската квалификация на вярващите, поели задължението да бъдат мисионери на църквата. Те се организират от епархийския архиерей и епархийския мисионер и се провеждат или в митрополитския център или в някое от активните в мисионерската дейност архиерейски наместничества. 

9. Мисионерско служение на миряните. 

Мисионерите на църквата по принцип са единици в сравнение с църковния организъм като цяло (особено в началото на мисионерската дейност на нашата църква). Затова е необходимо мисионерското ангажиране на колкото се може повече активни миряни в енориите, които да помагат на мисионерите в тяхната църковна дейност. Енорийският мисионер разпределя мисионерските задачи (мисионерските поръчения), като се съобразява с условията на енорията, степента на въцърковяване на енориашите, които ще му помагат в дейността, както и с възможностите на всеки от тях. В много случаи на мъжете-енориаши може да се възлагат мисионерски задачи, които от жените биха се изпълнили по-трудно, и обратното: често жените в определени дейности биха се справили по-добре с дадена мисионерска задача от мъжете. В зависимост от професията на енориашите енорийският мисионер (съгласувано с епархийския мисионер) може да им възлага конкретни поръчения в тяхната област, в тяхната професионална среда или местата, където те най-добре биха изпълнили даденото мисионерско поръчение. Към мисионерско служение трябва да се привличат активни миряни от всякаква възраст: както млади, така и стари. Всеки от тях има своето призвание в своята среда (възрастова група), а всяка човешка среда се нуждае от християнска просвета и въцърковяване. 

    10. Приближаване на православието до народа. 

Мисията не може да бъде успешна, ако всичко онова, което църквата и мисионерите проповядват, не стигне до ума и сърцето на хората, които влизат в допир с православието. След препълнените храмове от 90-те години на миналия век днес отново виждаме, че те са полупразни и наред с многото причини една от тях е, че все по-малко хора разбират църковнославянския език. Мнозина от онези, които преди 15-20 години влязоха в църквата, може би щяха да останат в храма, ако той им даваше духовната храна в „смилаем” вид, т.е. в разбираема за тях форма и съдържание. И днес ще видим твърде малко вярващи на сутрешните и вечерните богослужения, не защото не биха искали (макар често заетостта им да ги възпрепятства), а защото и да присъстват в храма, не разбират нищо (или почти нищо) от онова, което се чете или пее от църковните книги, когато това става на църковнославянски. Затова е необходима специална мисионерска работа по превод на най-често използваните църковни книги и на отделните богослужения на православната църква и издаването на тези преводи. Тази дейност се извършва по поръчение на Светия Синод и на мисионерския отдел и се контролира от тях, тъй като тя има общоцърковно значение. И в днешно време в отделни енории се правят преводи и се служи на български език, но този процес не само че не е координиран и е разпокъсан и инцидентен, но не получава санкцията на Синода и невинаги се осъществява църковен надзор над качеството на тези преводачески дейности (със съжаление трябва да се каже, че немалко днешни “преводи” стоят далеч от истинския смисъл на църковнославянския текст). Времето показва, че е трудно на Светия синод сам да се справи с огромната задача за приближаване на езика на богослужението до ума и сърцето на вярващите, затова днес е особено необходимо тази задача да се възлага на конкретни енории, които да работят под негов (на Синода) надзор, в сътрудничество със специалисти в областта на старобългарския и църковнославянския, като всяка преведена книга да се публикува след утвърждаването й от него. 

    11. Сътрудничество с другите поместни църкви и участие в междухристиянския диалог 

Конкретните обстоятелства на нашата страна и на църквата ни най-точно ни посочват какви да бъдат подходите на мисионерска дейност в БПЦ, но същевременно трябва да се черпи опит и от другите поместни православни църкви, който би помогнал да се избегне „откриване на колелото” още веднъж, след като подобен опит вече съществува и успешно се прилага. Сътрудничеството между поместните църкви в областта на мисията същевременно ще очертае православните критерии за мисия, които имат обща православна основа, без това да омаловажава местните условия на мисия. Критерии са необходими, особено като се има предвид съвременната динамична ситуация в света и процесите на глобализация. 

Това накратко са стъпките, които предлагам да бъдат изминати, за да се начене мисионерско служение и в българската православна църква. Както и в предходните глави, и тук искам да уточня, че това са само предложения и виждания за начините на осъществяване на мисия у нас, които могат да бъдат доразвити, преразгледани и преформулирани – главното е поставеното тук начало да има продължение и това продължение да доведе до теоретическото осветляване и практическото приложение на православната мисия в нашата страна и навсякъде, където българската православна църква носи пастирската отговорност за своите пасоми.