Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (93 Votes)
(Първа част)Старецът Паисий

Старецът Паисий казва, че майка му от малък го научила да се моли без никога да му говори за молитвата. "От малки деца – спомня си той – казвахме в себе си „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Майка ни никога не ни накара да я казваме, не ни нареждаше: „Кажете молитвата!”. Ние просто я виждахме, как казва „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, докато месеше хляба."

Затова и ти прави каквото искаш, остави другия. Не се занимавай с него. Ти се грижи за мира на своята душа и другият ще усети това благоухание, ще го разбере. Тя вадела яденето от фурната и пак казвала молитвата, падала вилица на пода - тя не се нервирала, чупела се някаква чаша, майка му – молитва. "Това ни предаде", казваше старец Паисий. "Имахме много добро възпитание, без да ни дразнят. Вкъщи се чувствахме се като в рая, обичахме да стоим вкъщи и това беше утеха за родителите ни".

Сравнете това с думите на един младеж:

- Когато пъхам ключа в ключалката, не знам какво ще намеря вътре.  Влизам вкъщи, но не чувствам утеха, не ми харесва къщата, въпреки че е голяма, хубава, с килими, с климатик, но къщата не ми харесва, не ми е приятна обстановката.

Защо твоето дете не се чувства добре, както се чувствал старец Паисий в своя дом? Веднъж дойде една майка и ми каза:

-  Синът ми се изповядва при тебе вече шест месеца и още не е спрял цигарите! Какво правиш толкова време!?

- Какво искаш да правя?

- Отче, очаквах някакъв резултат!

-  Не си ли видяла някакъв резултат?

-  Не, детето още пуши!

-  Това, че синът ти продължава да идва на изповед, въпреки че пуши, не е ли хубаво?

-  Ама, отче, мислех, че вие въздействате на  младите.

- Това не е ли добро въздействие? Това, че идва и често се изповядва?

-  Да, но не само това, трябва и да ги спре!

С други думи, ти ли ще наложиш на детето какво да промени у себе си? Как ще се промени? И след като си толкова добра майка, защо ти не направиш това чудо, а  го искаш от мене? Направи го ти! Ти промени детето си!

Има деца, които да речем, искат да извършат 100 гряха, но се въздържат и правят само три, само два, само един. Духовникът знае всичко това. Знае, че младият човек има много желания, когато му казва:

-  Отче, искам да правя това,  и това, и другото, но от всички тези неща само пуша.

Примери давам. Не казвам, че е хубаво да пушиш, но в сравнение с това да правиш други сто гряха.. Бог вижда, че и пушенето е борба, която води това момче. На майката обаче не мога да го обясня това. Тя гледа с нейния ум и ние гледаме по човешки, Бог обаче гледа живота ни от всички страни и знае историята на всеки един човек, неговата душевност и  проблеми и изобщо как той се чувства. Старец Паисий обяснява много хубаво това, давайки един краен пример. Той казва, че някой може да извърши две убийства в живота си, но да има такава злоба, че да му идва да извърши сто, а да е извършил само две. Ние казваме:

- Две убийства?! Затвор, зад решетките!

Да, но Бог вижда, че този човек от 100 убийства е извършил само две. Ти съдиш по човешки, Бог съди божествено и затова не притиска, не осъжда хората, както ние, и дори не прави такива заключения, каквито ние правим. Ние съдим много повърхностно и прибързано и затова някой мисли, че в Църквата "постоянно те мъмрят, всичко наричат грях, всички ни смятат за лоши".

Нещата обаче не са така. Бог ни обича, защото знае цялата истина за нашия характер и душа. Разбира се, тази майка, която се оплакваше, беше добра госпожа, и вярваше в Бога. Казах й:

- Направи и ти едно чудо, след като си толкова добра!

- Ама защо отче, не съм ли добра? Сега и на мене ми се караш?

-  Виж, не ти се карам, но понякога децата и на добрите родители може за малко да кривнат.

Може пък съпругът да е добър, а жена му да кривне. Или обратно, жената да е пример, мъжът да направи някаква нередност в живота си, някакъв грях за известно време, без жена му да е виновна. И това става. Това не означава, че вкъщи винаги някой е виновен. Бог го допуска, за да изпита търпението на всички, да изпита непоколебимостта, смирението, молитвата, любовта, прошката, свободата.

Казах на един човек:

- Сега можеш ли да възлюбиш жена си след всичко, което ти направи?Ти я обичаше докато беше пример, горко ти, ако тогава не си я обичал, тя беше ангел. Сега, след това, което направи, можеш ли да я обикнеш? Сега можеш ли да я приемеш? Сега любовта е истинска, защото преди си обичал съвършеното. Това е лесно. Да обикнеш грешния обаче, който хойка, без да го притискаш,  за това което е направил и без да го караш да се чувства унизен, това е божествено поведение. Бог така прави. Можеш ли да постъпваш, както Бог постъпва? Това е величието – и Бог зове всеки един от нас да стигне дотам.  И за всичко това, което казваме, е нужно много търпение. Животът иска търпение.

Някои хора искат да променят другите много бързо. Искат промени на часа. Както отиваш в някой диетологичен център, питат те колко килограма искаш да свалиш - искам да сваля 13 кг! За колко време ще ги сваля?  Искам бързо. Животът обаче не е така. Килограмите ще ги свалиш, за два месеца се свалят, но характерът не се променя за два месеца, нито за две години. Не знаем, всеки има собствен ритъм. Трябва да се научиш да чакаш. Времето променя човека. Кажи: Ще проявя търпение заради детето ми, заради жена ми, заради самия мене, лека-полека ще се променя с Божията помощ.

Веднъж бащата на св. Силуан му казал да сготви, имали и работници, но той забравил, че било петък и приготвил ядене с месо, което занесъл на баща си да изядат. Баща му никога не ядял месо в петък, но видял, че синът му изпитвал такава радост, че го приготвил и казал:

- Сега какво да правя? Да му кажа, че не става, да му кажа...
Той се насилил и ял и нищо не му казал, но вътре в себе си отправил молитва синът му някога да разбере това.
Минало време и св. Силуан разбрал за станалото. Баща му обаче си заключил устата. Тогава не  му го казал, за да не го наскърби. Направил се на глупав, както се казва, докато ние винаги се правим на умни:
- Излових го!
Една майка ми каза:
-  Хванах сина ми. Аз, отче, да не съм глупава? Веднага го усетих. Извадих дрехите му, приближих го и помирисах устата му. И му викам: Какво правиш сине?, понеже разбрах, че беше пушил. Не може да се скрие от мене!
Аз й отговорих:
- Браво, много си умна! И какво стана след това?

- Направих скандал! 
И оттогава синът й дъвче дъвки, преди да си отиде вкъщи, слага си парфюми, крие се и се чувства много добре. Майка му вече нищо не  усеща. Казвам й:
- Считаш сега това за успех?

Това ли е успехът? Казваш, че не си глупава, обаче си малко глупава, защото истинската мъдрост не е  да се правиш, че всичко разбираш, а да почакаш малко.  Остави времето да се търкулне. Бог не вижда ли? Бог веднага ли се намесва в живота ни? С наказания? Не? Изчакай, остави го, ще се промени, ще се промени.
И тъй, минало известно време и св. Силуан казал на баща си:

-  Татко, я ми кажи, онзи ден, когато ти сложих месо, не помниш ли, че беше петък?

-   Как да не го помня? Петък беше и се чувствах сякаш ям труп, зле ми беше.

-  И защо не ми каза нищо? Не ми се скара, нито ме поправи, нито ми направи забележка?

-  Е, не ти казах да не те наскърбя.

Проявил търпение. Така се променя човек. Той не го притиснал, не му се скарал, не му оказал  натиск. И св. Силуан го разбрал. Така се променя човек.
Една майка казвала за дъщеря си, че е много ленива. Спяла до 10.30 сутрин и била на 25 години, още не била омъжена. Е, как да се ожениш, ако спиш цял ден. Майката казала:

-  Отче, какво ще стане с дъщеря ми, кога ще се омъжи! Нищо не я интересува. Цял ден отмора, разходки с приятелките си и прекомерна чистота,  малко  прекалява с чистота, не иска нищо да пипне, когато ни поздравява, след това слага спирт. Цял ден с едно шишенце спирт и каквото докосне, след това се мие със спирт.  Чудя се как ще създаде дом, как ще бъде домакиня, да готви – нищо не знае.

Малко отклонение – една девойка в Атина се омъжила и не знаела да дори яйца да приготви. Тя се обадила на майка си:

- Как се приготвят яйца?

-  С олио.

Тя напълнила тенджерата с една бутилка олио и сложила яйцата с черупките в нагорещеното олио. Без  малко щяла да запали къщата. След това се обадила на майка си:

-  Мамо,  има взривове, какво да правя?

-  Какво направи, бре, детето ми?

-  Каквото ми каза! Сипах една бутилка олио и сложих яйцата вътре . .
 
-  Добре, бе, дъще, не ми каза за варени яйца, за пържените слагаш малко олио, чупиш ги и ги пускаш. . .

Тя идея си нямала от това. Такава била и другата, но тя не готвела, а имала прекомерна чистота. Майката казала:
-   Отче Паисие, дъщеря ми няма да омъжи. Отчаяна съм. Искам да й го кажа, казвам й го, но не се променя.

Старецът Паисий й казал:
- Дъщеря ти ще се промени само по един начин.

- Как?

-  Чрез търпение. Няма нужда от проповед. Нищо не й казвай! Ще проявиш търпение!

-  И ще се промени?

-  Бог ще я промени. Отстъпи малко, не се занимавай постоянно с нея, вече  не е дъщеря ти, тя не е бебе, на 25 години е, има собствено лице. Ако не, е достойна за участта си. Остави я.

Времето минавало, но тя намерила младеж, в когото се влюбила и се поправила, ставала рано, и детенце си родила, и животът й от само себе си се променил, тоест самият живот я накарал да стане по-добра. Без натиск. След години, когато старец Паисий видял същата майка, я попитал:

- Какво прави дъщеря ти?

-  Отче, както каза, така става, къпе бебето . . .

-  С чистотата?

-  У-у-у, преодоля го. Питах се, как ще се промени това дете? Ще носи спирта със себе си, с едната ръка бебето -  сега толкова  й е приятно, като го мие, все едно мармалад пипа, дори не усеща, наслаждава се.

Същата онази, която се отвращавала от всичко.
-   Видя ли как се промени? Ти говори ли й?

-  Не, както ми каза. Не й говорих, оставих я на Бога и чаках.

Трудно ли е да проявяваш търпение?

Искаме другите да бъдат по нашата мяра. Човешко е, ако имах дете, и аз  щях да казвам това.
Ние не знаем замисъла на Бога за всеки един от нас. Това е смирението, от което имаме нужда - да кажем: Господи, ще се предам на Твоя замисъл, а не искам да Те вкарам в ума си и да Те направя такъв, какъвто аз искам. Ти ще правиш с мене каквото искаш. И Бог отговаря:
-  Какво искам да направя с теб? За теб имам само любов, не искам да те превръщам в пионка. Аз искам твоето щастие.
 
Затова трябва да се подчиним на Божията воля и да не настояваме постоянно да бъде по нашата.  Всичко това се постига с търпение, което естествено ще бъде съпроводено от молитва. Молим ли се за тези, които обичаме, за да се променят?  Помоли си за някой да го промениш. И моли Бог да го промени и ще видиш как чрез молитвата той лека полека ще се промени. Ние обаче не се молим.
Една вечер двама съпрузи се карали три часа и целият блок ги слушал. Говорили, говорили, говорили, след това се изморили и започнали да гледат телевизия. Скарали се, стигнали до апогея, свършили батериите, омръзнало им.

-  Сложи нещо да ядем!

След това гледали телевизия и се помирили. И им казвам:

- Три часа караница.  За половин час можехте да прочетете молебния канон към Света Богородица, половин час.  Щяхте ли да го направите? Нямаше да можете. Не сте се научили да се молите. Караницата е лесна.

Защото ни става леко. "И кръвта ми се раздвижва", казваше един човек.

Молитвата обаче по-добре раздвижва кръвта на сърцето ти.  Друг пък казваше:
-  Ако се молиш с жена си или детето си, след молитвата ще можеш ли да се караш с тях? Не можеш. Например, правим някакъв молебен и всички започваме да пеем: „Пресвета Богородице, спаси нас!”, след края на молитвата, когато аз казвам „По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас”, можем ли да се караме? След молитвата не ти идва да се караш.

Затова всички проблеми вкъщи, целият този натиск и дразнене идват от това, че  липсват духът на молитвата и мира.
Бог ти казва:

- Оставяте Ме в края. И Аз отивам там. Настъпва смут в живота ви. Аз какво съм виновен?

Ако се молиш – това е най-голямото оръжие, най-голямата помощ, най-голямата подкрепа в живота ти.
Един младеж ми казваше:
-  Отче, не мога да си намеря момиче за греховете, които искам да извърша. Какво е това нещо? Тръгвам да си хвана гадже, в последния момент става нещо и всичко се разваля! Някой ми пречи!

-  Не разбрах? Какво ти пречи?

-  Пречи ми да извърша грях!

- И това те притеснява?

-  Разбира се, че ме притеснява.

-  Добре ли си? Другите се молят да не съгрешат, а ти - всичко вървяло накриво.

-  Ама аз искам да съгреша!

Виж му акъла. Но поне ми го каза. След време майка му ме намери и сподели:
- Отче, зная оплакванията на сина ми, аз ще ти кажа тайната, но не му казвай!  Принесох дар на св. Харалампий, когото обичам много и му казах: Свети Харалампие, колкото повече синът ми иска да прави нередни неща и да ходи тук и там, всичко да му проваляш!  Когато обаче дойде сериозният миг да създаде семейство, да  му отваряш всички врати!  И спя спокойно! Защото в миналото не можех да спя, цяла нощ не можех да спя...

Между другото тя имаше 12 деца в Атина и спяла на пода, тоест молила се, но от умора заспивала на земята. Тя казваше: „Това не беше живот, толкова се страхувах за децата си, да им помогна да станат добри, да ги преследвам, да им се обаждам по телефона, а те да ми казват лъжи. Бях се подлудила, бях се превърнала в детектив. И това не е живот. И си казах така: ще отида при светците, ще се моля и ако Бог не може да направи нещо, и аз не мога. И казах: Боже, Ти устрои нещата! Оттогава се успокоих. И св. Харалмпий се справя много добре, аз се успокоявам и спя”.
Така разбрах тайната на момчето, което не можеше да си намери момиче, за  да върши грехове. Пречеше му молитвата на майка му. Ти отправяш ли такава молитва? Можеш да ми казваш, че уж подозираш мъжа си, както ми каза един мъж:

- Кажи на жена ми да не ходи да работи в банката, навреме да й кажеш да не ходи там, защото там има още четирима в офиса. Ходих и видях.Те ще я гледат и аз какво ще правя?

- Добре, тя  нали е в твоя живот? Как ще живеете? Ще я преследваш, за да я опазиш да не би да я види някой друг? Това любов ли е? Така ли ще те обича, насила? Ще се молиш и ще я оставяш свободна!

Тази любов има стойност - свободната любов, любовта не означава да  те затворя в парник и да не те оставя да виждаш други хора да не би да те загубя. Любовта означава това, което Бог е  направил.  Той ни казва:
- Вижте рая – от всичко има. Има и това, което не искам нито да го докосвате, нито да го гледате, нито да го ядете, нито да ходите там.

-  Защо?

-  Така! От любов. Искам да видя дали Ме обичате, да ми се доверите – можете ли да направите това? Свободно обаче; оставям ви да знаете, че и това съществува.

Когато не можеш да избереш, не можеш да кажеш, че обичаш и избираш. Свободата означава, че мога да избера и да настоявам на тебе. Това станало в случая на този млад човек и в крайна сметка девойката отишла на работа. Тя ми разказа:

-  Отче, колкото повече гледам другите мъже, толкова повече обичам този, който имам, защото не  го обичам фалшиво, а е  нещо истинско – Това има стойност. Истинското, което влиза в нашата душа.

Някой може би ще възрази: Е добре, ти дойде, за да ни кажеш да оставим нещата така, свободно, да оставим всичко и да спим, без нищо да ни интересува?
Не, аз ще ти кажа да не оставяш изобщо на мира човека до себе си, но да промениш начина на действие; бъди  постоянно до детето си, до жена си, до мъжа си, до тези, на които искаш да въздействаш, но по един безшумен, незабележим и много съществен начин - чрез твоята молитва, смирение,  уважение и  обработване на своята душа.
-  Ти, отче Паисий, какво правиш, когато растат доматите ти?

-  Подпирам ги, за да не паднат, доматите искат опора, слагам и дръвчетата, но не връзвам доматите с тел,  а с ивици плат, режа от някоя фланела и внимателно ги връзвам.

Притискай човека, но го притискай нежно, без натиск, без другия да чувства "Как  да се изплъзна, че вече не я издържам!"

В противен случай другият чувства твоето присъствие като нещо много изморяващо.
Не можем да държим насила детето си до нас. Някога то ще принадлежи другаде, на неговото ново семейство, ще принадлежи на жената, която ще вземе, на мъжа, който ще вземе, на дома, който ще създаде. Другият не ни принадлежи, не е наше притежание.  Съпрузите трябва да разберат, че сами тръгваме в  живота, раждаме се от утробата на майка ни съвършено сами, растем, създаваме семейство и Бог ти казва:
- Вземи си компания, за да дойдете близо до Мене заедно, да не си сам по пътя на живота!
След това ти дава и деца и ти казва:

- Да бъдете едно голямо семейство, да се радвате, да не сте двама, да сте трима, четирима -  колкото деца Бог ви дари.

След известно време обаче семейството отново започва да намалява. Жени се първото дете, тръгва си от вкъщи, малко е семейството. Знаете, че свекърва и свекър се казват така, защото, докато се радват, че детето се жени, в същото време тъгуват, че го губят и семейството постепенно пак намалява, докато накрая съпрузите пак останат двама. И по-големите семейства, когато оженят децата си, остават двама вкъщи и след това идва моментът, когато пак оставаш един, защото единият от двамата ще си тръгне. И Бог ти казва:
- В живота ти давам другар, но не за да му оказваш натиск, нито  да чувстваш натиск, а за да намериш твоя Бог и да се научиш да обичаш и да уважаваш другите!

Когато по този начин намерим себе си, тогава няма да изискаме нищо и от никого.

Никой не ме накара насила да стана свещеник, както и всички други свещеници. Във всяка една професия, която  упражняваш насила, не може да изпиташ приятно чувство. Това казвам на децата в училище – харесва ми заниманието, което правя, не преподавам насила, харесва ми, че моята работа е и моето удоволствие, искам и го правя. В противен случай нямаше да издържа. Бог не иска насилие нито спрямо другите, нито спрямо нас. И ако притискам себе си, трябва да го правим доброволно - постът е самопринуда, искаш и го правиш. Ако не искаш, няма стойност - насила  да постиш и да се нервираш, да постиш и  да спориш с Бога. Не така. Трябва да се радваш, че се подвизаваш за Бога, но никога не трябва да дразниш и притискаш другите, а да постъпваш в дух на свобода, любов и духовен уют. И колкото повече правиш така, толкова повече другите ще идват близо до теб. Когато оставиш другия да си тръгне от тебе, той пак ще дойде да намери утеха в твоята прегръдка. Когато го оставиш, тогава те търси. Когато го притискаш, го отблъскваш.  Нека помним това в живота.

Думите са лесни, прилагането в живота е трудно, защото всички имаме склонността да налагаме нашата воля над другите, но с  това животът ни става труден и виждаме това и в човешките взаимоотношения - и с нашите деца и между нас...

Превод: К. Константинов
На снимката: Старецът Паисий по време на беседа

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uud8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.