7 декември е денят, в който от тази година занапред ще се чества паметта на новообявения през тази година светец на Православната църква, преп. Герасим Микраянанит († 7 декември 1991 г.). През целия си живот той беше светогорски монах от скита „Малката Света Анна“ и е най-известният православен химнописец през втората половина на 20 в. В превод прозвището му означава „от скита Малката Света Анна“.
Предлагаме на читателите текст, подготвен от проф. протопсалт Йоанис Папахронис, създател и диригент на митрополитския хор на Неврокопска епархия, преподавател по източноцърковно пеене в Пловдивската духовна академия „Св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван в специализираната фейсбук-страница „Богослужебни теми и църковен ред“ и е много кратко резюме по книгата на Верийския митрополит Пантелеймон „Διδακτός Θεού. Η αγιοκατάταξη του οσίου Γερασίμου του Υμνογράφου, του Μικραγιαννανίτου“ („Наученият от Бога. Обявяването за светец на преподобния Герасим Песнописец, Микраянанит“). Резюмето е съставено от Й. Папахронис.
Православната църква никога не е спирала да излъчва свети личности. Защото тя е свята, вечна и жива. Църквата ни постоянно се украсява с нови светци, които са се борили по всякакъв начин с изпитанията и са живи примери на подражание за всички нас. Това са хора, които допреди няколко години са живели между нас, говорили сме с тях, както разговаряме с приятелите и познатите си. През последните години се сподобихме с особеното благословение да имаме много нови светци и преподобни от „Градината на Пресвета Богородица“, както още се нарича Света гора. Сред тях е и наскоро канонизираният нов преподобен светец – химнописецът Герасим Микраянанит.
Преп. Герасим е роден на 5 септември 1903 г. в с. Дровян, Северен Епир (дн. Южна Албания). Кръщелното му име е Анастасий-Атанасий. Много млад напуснал родното място и заминал за Атина. Получил голямото благословение да се запознае и със св. Нектарий, който идвал от о-в Егина и проповядвал в храма „Св. Георги“ в Ризариевата духовна семинария (сградите са в центъра на днешната гръцка столица, но семинарията отдавна е преместена в крайния квартал „Халандри“, бел. ред.). Когато св. Нектарий починал и мощите му били пренесени в пристанищния град Пирея, за да бъдат превозени с кораб до Егина, младият Анастасий имал възможността да му се поклони за последен път в храма „Света Троица“ в Пирея.
В Атина Анастасий се запознал със светогорски монаси и започнал сериозно да мисли върху това да стане монах. Тайно от близките си той заминал за Света гора с кораб от Пирея и пристигнал там в деня на празника Успение Богородично – 15 август 1922 г.
Мястото, където избрал да се замонаши, бил скитът „Света Анна“. Трудно място, откъдето и да го погледнеш. Килията (монашеска къща с храм на Атон, бел. ред.), в която го приели, била „Св. Йоан Предтеча“, откъдето никога не си и помислил да си тръгне, въпреки големите трудности и изкушения, през които преминавал. В трудната двадесет и пет годишна възраст неговият духовен старец го изоставил и отишъл да живее в света. Младият монах останал сам в килията и се борил с твърдост с всичко. Защитата му била поета от самия св. Йоан Предтеча. Както научаваме от свидетелството на благочестивия монах, стареца Ефрем, един ден, като преминавал край килията, където живеел о. Герасим, той видял с очите си как над нея лети самият Предтеча. Изпълнен с удивление от видяното, той го попитал: „Какво правиш тук, свети Йоане?“. И чул отговор: „Стоя тук и пазя младия монах, който ми запалва кандилата“.
В продължение на две години о. Герасим преминавал през много изпитания, но останал непоклатим в молитвата и непрестанно просил Божията помощ. Един ден, докато се молел, пред него се появил Христос, Чиято „светлина била по-голяма от тази на хиляда слънца“ и ясно се виждали белезите от раните по ръцете и краката Му. За тези събития преподобният не говорел открито. Много от тях били разкрити след смъртта му, когато приближените му отци намерили собственоръчно написана бележка, в която той описвал своите изпитания и борби.
Като награда за послушанието и смирението му може да се смята и дарбата на химнописец, с която Бог го дарил. Дар, който той използвал със смирение и който дал стократен плод – хилядите химни, които преподобният съчинил в чест на светците.
Първият канон, в чест на св. Богородица, той съчинил през 1926 г. За него сам казвал: „Когато съчиних първия канон, го показах на своя старец. Той не беше много образован, но ми каза: „много е хубав“. След това го показах на стареца Калиник, който се подвизаваше в Катунакия, самозатворил се в продължение на четиридесет години. Този старец се упражняваше в „духовното делание“, т. нар. „умна молитва“, имаше божествено просветление и аз се съветвах с него. Не беше много образован, но имаше опит и голяма Божия благодат. „Отличен канон“ – рече ми той, – „но едно ще ти кажа: смирение, смиреномъдрие! Много внимавай дяволът да не се бори с тебе“. След това о. Герасим показал канона и на един учен клирик – бившия митрополит на Корчанска епархия, Евлогий (Курила), филолог и университетски преподавател, който вече се подвизавал на Света гора. Той му казал: „Канонът е отличен, езикът и речникът – чудесен, хубав, без никаква грешка. Да продължиш с това дело!“.
Преподобният се отдал на химнографския труд с още по-голяма ревност и вяра. Преди да започне работа, изучавал житието на светеца, когото искал да възпее, затворен в килията и пребъдвайки в молитва. Бог му помагал, движел ръката му, за да пише. Доста пъти пред него се появявали самите светци, за които пишел, давайки му напътствия и кураж, и му благодарели.
За големия му принос през август 1959 г. Вселенският патриарх Атинагор го наградил с титлата „химнописец на Великата Христова църква“. Много били почетните отличия, които преподобният получил и от други православни църкви и духовни организации, но той винаги ги приемал с голямо смирение.
Преп. Герасим предсказал смъртта си. Монасите, които живеели с него, разказват следното: „Посетителите, като гледаха, че старецът вече беше приготвил гроба си, му казваха: „Дядо, за нас ще е голямо благословение да бъдем тук в часа на напускането ти на земния живот. Представяме си колко светци от тези, които ти възпя, ще дойдат, за да придружат душата ти“. А старецът отговори: „Няма да можете, защото ще е събота и по зимно време“. Така и стана! Рано сутринта в събота, на 7 декември 1991 г., преподобният затвори очите си на земята и ги отвори на небето, за да види лицето на Христос, Когото заобича още от младините си и на Когото отдаде живота си“.
На 10 януари 2023 г. Вселенската патриаршия причисли монах Герасим Микраянанит към лика на преподобните светци на Църквата ни. Паметта му се чества тази година за първи път. Нека всички да имаме благословението на новия светец и да просим молитвите му за нашето спасение.
