Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (615 Votes)

2023 08 12 1011Продължение от Глава втора

ГЛАВА ТРЕТА

Така прекарал той (Антоний) около двадесет години, като се упражнявал в себе си. А подир това, когато мнозина има­ли горещо желание и искали да съперничат на неговия живот, и когато дошли някои негови познати и насилили вратата му, тогава Антоний излязъл като от някое све­тилище, посветен в тайните на учението и боговдъхновен. И тогава за пръв път се показал от укрепеното си мяс­то на дошлите при него.

А те, като го видели, почудили се, че тялото му е в същото състояние, че нито било угоено от не­подвижността, нито пък отслабнало от постенето и от борбата с дяволите. Той бил такъв, какъвто го зна­ели преди отшелничеството му.

*   *   *

И мнозина от присъстващите, които страдали от телесни болести, Господ излекувал чрез него. А други пък очистил от зли духове и на Антоний дал дара на слово­то. И така мнозина наскърбени утешавал, а други, враж­дуващи, обърнал в приятели, като на всички повтарял, че не бива да предпочитат нищо в света пред любовта към Христос.

Като им говорел и съветвал да си спомнят за бъдещите добрини и за проявеното към нас човеколюбие на Бога, Който не пощадил Своя собствен Син, а Го дал заради всички нас, той убедил мнозина да приемат монашеския живот. И тъй постепенно и в планините се появили манастири, и пустинята се заселила с монаси, които напускали от лич­ния си живот и се записвали да живеят на небето.

 *   *   *

Един ден, когато всички монаси дошли при него и ис­кали да чуят от него слово, той им казал на коптски език следното: „Светото Писание е достатъчно да ни научи на всичко. Но добре е ние да се насърчаваме във вярата и да се укрепваме със словото. Вие, като деца, идвайте и казвайте ми като на баща това, кое­то знаете. А аз, като по-стар на възраст от вас, ще споделям с вас това, което знам и съм придобил от опит“.

*   *   *

„Преди всичко първа грижа на всички вас трябва да бъде: като започнете, да не се отпускате и да не се обез­сърчавате в трудовете. И да не казвате: „Остаряхме в подвижничество“. Но по-скоро всеки ден да увеличава­те все повече усърдието си, като да почвате за пръв път. Защото целият човешки живот е много кратък, сравнен с бъдещите векове. Така че целият наш жи­вот не е нищо в сравнение с вечния живот“.

„И всяко нещо в света се продава толкова, колкото струва, и всеки разменя равното с равно. Но обещание­то за вечния живот се купува за малко нещо. Защото страданията на днешното време не се равняват на сла­вата, която ще ни се открие в бъдеще“.

*   *   *

„Хубаво е да мислим за думите на апостола, който казва: „Всеки ден умирам“. Защото, ако и ние живеем така, ка­то че умираме всеки ден, тогава няма да грешим. Тези думи означават: като се събуждаме всеки ден, да мислим, че не ще доживеем до вечерта. И пак, когато ще се приготвим да спим, да мислим, че няма да се събу­дим. Понеже естеството на нашия живот е неизвест­но и той се направлява от Провидението“.

„Когато имаме такова разположение на духа и така живеем всеки ден, нито ще грешим, нито ще имаме желание за нещо лошо, нито ще се гневим някому, нито ще събираме съкровища на земята. Но, ако очакваме всеки ден да умрем, ще бъдем безимотни и всекиму всичко ще прощаваме. И въобще няма да задържаме нечистото удоволствие, но ще се отвръща­ме от него, когато то минава покрай нас, като се борим винаги и имаме в ума си деня на страшния съд“.

„И тъй, като почнем и като вървим по пътя на доб­родетелта, да се стараем повече да достигнем това, кое­то е напред. И никой да не се обръща назад като жена­та на Лот. Понеже и Господ е казал: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и се обръща назад, не е годен за царството небесно“.

„Не се бойте, когато чуете за добродетел, и не се учудвайте на думата. Защото не е далече от нас и не се създава вън от нас. В нас е делото и лесно е да се извър­ши, ако само пожелаем. Елините излизат от отечеството си и преминават морета, за да научат наука. Ние обаче нямаме нужда да напускаме отечеството си заради царството небесно, нито да минаваме морето заради доб­родетелта. Защото Господ отнапред ни е казал: „Царс­твото небесно е вътре във вас“. Така че добродетелта има нужда само от нашето желание“.

*   *   *

И тъй, на онези планини имало манастири във вид на шатри, пълни с божествени хорове, които пеели, чете­ли, постели, молели се с весело сърце с надеждата за бъде­щето и работели, за да правят милостиня. Те имали съ­що любов и съгласие помежду си. И наистина, могло е да се види, че това е някаква отделна сама за себе си стра­на на благочестие към Бога и на справедливост към хората.

Защото там не е имало несправедливи и онеправда­ни, нито оплакване от бирник, но сбор от отшелници и една за всички мисъл към добродетел. Тъй че, когато ня­кой виждал отново манастирите и този толкова до­бър ред на монасите, възкликвал и казвал: „Колко са хуба­ви твоите шатри, Якове, твоите жилища, Израилю! Ка­то сенчести долини и като градини около река! И като алойни дървета, които е насадил в земята Господ, и като кед­ри близо до водите!“ (Чис. 24:5-6).

Следва

Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dwp63 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен