Преди около двадесет години ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов, служил десетилетия наред в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, а също и в Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий“ в Париж, преведе от френски и издаде книгата „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“. С негово и на издателството „Захарий Стоянов“ разрешение на части ще публикуваме изданието и в Двери.
ПРЕДГОВОР
Светата Православна църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия, и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, вероопределенията и каноните на седемте вселенски събора и творенията на древните свети отци и църковни учители, обхващащи периода от 2 до 9 в. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност богоносната личност на преп. Антоний Велики, основоположник на източното монашество. В резултат от своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и външни борби и изкушения, духовни победи, пустинни подвизи, евангелски добродетели и мистико-реално общение с нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос преп. Антоний Велики е създал и ни е завещал през вековете своето боговдъхновено и богоозарено творчество.
С оглед на духовните потребности на съвременните читатели от религиозно-нравствена просвета, жив мистичен опит и богообщение, постигане на съвършенство и спасение, усвояване на царството небесно и придобиване на вечния и богоблажен живот предлагаме това първо по рода си св. Антониево издание със следното съдържание:
1. Животът на преп. Антоний Велики (превод от гръцки език на д-р Драгомир Карадимчев, сп. Духовна култура, кн. 1 и 2, 1941 г.). Това житие е написано от св. Атанасий Велики, архиепископ на Александрия, една година след смъртта на преп. Антоний Велики († 17 януари 356 г.), т. е. в 357 г. по искане на западни монаси от Галия (дн. Франция) и Италия, където първосветителят е бил на заточение. То е най-точният първоизточник за живота, подвизите, добродетелите и творенията на преп. Антоний Велики и е изиграло изключително важна роля за утвърждаването и процъфтяването на монашеския живот както на Изток, така и на Запад. Така например бл. Августин в своите Изповеди говори за силното влияние на това житие върху неговото покръстване и усъвършенстване във вярата и благочестието, а някои светите отци от Изток се позовават – за по-голяма убедителност и авторитет – в своите творения, публикувани в Добротолюбие, на мисли и факти, извлечени от житието, писмата и поученията на преп. Антоний Велики.
Ето защо и днес този оригинален животоописателен документ може да послужи като настолна книга за ония, които въпреки трудностите и страданията се стремят към духовност и святост в своя житейски друм!
2. Писма (двадесет на брой), писани по Божие вдъхновение от преп. Антоний Велики, публикувани в книгите Saint Antoine, Lettres – Spiritualité orientale, № 19 (Abbaye de Bellefontaine, 1976, France) и Saint Antoine ascète selon l'Evangile. Père Matta el-Maskine – Spititualité orientale, № 57 (Abbaye de Bellefontain, 1993). Първите седем писма са преведени от френски език по текста на първата книга, а следващите тринадесет писма – по текста на втората книга. Те са били предназначени до различни манастири, основани от преподобния отшелник, като тези в Арсиноя, в близост до Фаюм, Египет, в Пистир (на 70 км югоизточно от Кайро) и в Нитрийската пустиня, южно от Александрия, духовно направлявани от самия него, но пряко ръководени от любимите му ученици Макарий, Амато и Амон. Първите двама са присъствали на смъртта на преп. Антоний Велики и са погребали тялото му по указание на светеца на скрито и неизвестно място.
Проникновеното запознаване с тези св. Антониеви слова ще помогне на любознателните читатели да навлязат още по-дълбоко в света на мистиката, богопознанието и богопочитанието, да усвояват, изживяват и прилагат истините за светата ни Православна вяра и чрез християнските и светоотечески добродетели, включително и чрез постоянното произнасяне на Иисусовата светоотеческа молитва Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния (грешната), да живеят с Господ Иисус Христос, Който казва: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:20).
3. Поучения. В книгата Antoine le Grand, père des moines от Noelle Devilliers (Abbaye de Bellefontaine, 1971, France) авторът дословно цитира безсмъртни мисли и упоменава кратки срещи на преп. Антоний Велики, извлечени от Patrologia graeca на абат Мин с обширни и задълбочени богословски анализи. В нашия превод изпускаме тези последните, а буквално превеждаме само мислите и срещите на този велик пустиножител и родоначалник на монашеството в Източната православна църква, за да послужат те на боголюбивите читатели като основа, цел и смисъл на християнския им живот за осъществяване – по молитвите на преп. Антоний Велики – на върховния идеал на религиозно-нравственото съвършенство при дейно изпълнение на божествените слова на Господ Иисус Христос: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48).
По този начин вярващите християни, запленени от обаятелния нравствен образ, възвишени добродетели и богопросветени творения на този величав колос и духовно благодатен първоподвижник, се приобщават молитвено към вековния богослужебен глас на св. Православна църква, която тъй мъдро и възторжено го възхвалява: „Като подражаваше по нрав на ревнителя пророк Илия и следваше правите пътища на Кръстителя Йоан Предтеча, ти, отче Антоние, беше жител на пустинята и с твоите молитви укрепи Вселената! Затова те молим, моли Христос Бог да спаси нашите души!“.
свещ. Антон Вълчанов
17 януари 2004 г., празник на преп. Антоний Велики, София
ЖИВОТЪТ НА ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
(описан от св. Атанасий Александрийски)
Предлаганият превод на житието на св. Антоний – основателя на монашеството (250-356 г.) – е стъкмен по гръцкия оригинал на френското издание на абат Монури: Vie de Saint Antoine par Saint Athanase (Paris, 1895). В него са направени някои съкращения, които обаче с нищо не намаляват стойността му. Напротив, тук е дадено най-хубавото от тази книга при строго спазване на точния текст на св. Атанасий според отличното издание на Монкофон, в което е събрано цялото литературно творчество на знаменития християнски писател. За да бъде четивото по-прегледно и по-леко, то е разделено със звездички на малки откъси, както е направено в първообраза, от който е преведено.
ГЛАВА ПЪРВА
Антоний бил по рождение египтянин, от благородни и доста заможни родители. А самите те били християни и той бил възпитаван по християнски. И докато бил дете, възпитавал се при родителите си, като не знаел нищо друго освен тях и дома им.
* * *
Когато пораснал и станал юноша, той не могъл да понася да учи светска наука, а искал да бъде вън от дружбата с момчетата, като имал всичкото желание да живее според писаното за Яков, простичко в своя собствен дом.
* * *
Така той се явявал в храма Господен заедно с родителите си между вярващите. И нито бил лекомислен като момче, нито ставал надменен като възмъжал. Но и на родителите се покорявал, и в четене на книги залягал, като си задържал ползата от тях.
* * *
Нито пък досаждал на cвoитe родители като момче, намиращо се в умерени материални условия, за скъпа и разнообразна храна, нито търсел удоволствията от нея, а бил доволен само от онова, което получавал, и повече нищо не искал.
* * *
Подир смъртта на родителите си той останал самичък с малката си сестричка. И бил тогава на около осемнадесет или двадесет години. И се грижел сам за сестра си и за къщата.
* * *
Но не били изминали още шест месеца от смъртта на родителите му и, отивайки по обичая си за храма Господен, той разсъждавал, разхождайки се съсредоточен в мисълта си, как апостолите оставили всичко и последвали Спасителя; и как онези вярващи, според писаното в Деянията, като продавали имотите си, донасяли стойността им и я поставяли при нозете на апостолите за раздаване на нуждаещите се; каква и колко голяма надежда има за такива на небето.
* * *
Това като обмислял в себе си, той влязъл в храма. И случило се тогава да се чете Евангелието, и чул той как Господ казва на богатия: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай всичко, което имаш, и го дай на бедните: и ела, последвай Ме, и ще имаш съкровище на небето“.
* * *
И като да е получил от Бога спомена и мисълта за светите апостоли и първите вярващи, и като да е било четено Евангелието именно за него – той излязъл веднага от храма и подарил на своите съселяни имотите, които притежавал от своите деди (той имал триста декара обработваема земя, много хубава), за да не безпокоят нито него, нито сестра му в каквото и да било. После продал цялото останало движимо имущество, колкото е имал, и като събрал достатъчна сума пари, раздал ги на бедните.
* * *
От имота запазил малко за сестра си, но, като влизали повторно в храма, и чул Господ как говори в Евангелието: „Не се грижете за утрешния ден“, той не могъл да търпи повече – излязъл, та раздал и това на хората със средно положение. И като поверил сестра си на познати и верни девици, – давайки я да се възпитава в дом за девици, –сам той се отдал занапред на аскетичен живот вън от къщата си, съсредоточавайки се в себе си и водейки строг живот. Обаче по това време в Египет още нямало постоянни манастири и никой отшелник не познавал далечната пустиня. Всеки, който желаел да се задълбочи в себе си, се упражнявал самичък недалеч от своето село.
* * *
Имало, прочее, тогава в близкото село един старец, който от младини водел монашески живот. Него като видял Антоний, почнал да му съперничи в доброто. И отначало почнал и той да живее в местата близо до селото. А когато чувал там за някого, който живеел добродетелен живот, отивал и го търсел като мъдра пчела и не се прибирал назад в своето място, преди да го види; и после, като да взимал от него някакъв запас по пътя си към добродетелта, отново се връщал там.
* * *
Така той проявил най-голямо желание и най-голямо усърдие да се упражнява в строгостите на този живот. Той работел и с ръцете си, понеже слушал: „Който не работи, не бива и да яде“. И каквото спечелвал, харчил отчасти за себе си, отчасти за нуждаещите се. И молил се непрестанно, понеже бил научил, че трябва да се молим непрекъснато в себе си. Той така внимавал в четенето, щото нищо от писаното не изпуснал, а всичко задържал в паметта си, като накрая то ставало негова собствена мисъл.
* * *
Kaтo имал тaкoвa поведение, Антоний бил обичан от всички. И на добродетелните люде, при които отивал, той искрено се покорявал. Изучавал в себе си предимствата и ползата от старанията и живота на всеки от тях. И наблюдавал той на един очарованието, на друг постоянството в молитвите, на трети съзерцавал спокойствието, на четвърти човеколюбието; внимавал на друг в бдението, на друг пък в четенето; удивлявал се на един на търпението, на втори на постенето и на поклоните му; подражавал на друг в кротостта, на трети в добродушието. И взимал си той бележка еднакво от благочестието към Христос и от любовта на всички един към друг. И така изпълнен, той се завръщал на своето място, дето се подвизавал сам. Накратко казано, като събирал в себе си добрите неща от всекиго, стараел се да ги проявява в себе си.
* * *
Но и спрямо равните си по възраст не се показвал завистлив, освен само за да не бъде по-долу от тях в добродетелта; и това правел тъй, че никого да не огорчава, но и те да се радват на него. Така всички добри хора от селището, с които той имал общение, като го гледали така, го наричали боголюбив и го поздравявали едните като син, а другите като брат.
