Христос е посред нас! И е, и ще бъде. Това беше поздравът и отговорът на делегатите на 43-я Годишен епархийски събор в Америка. И този поздрав не бе само обичаен и на свещенослужителите по време на св. Литургия. Христос беше посред нас мислено, духовно, реално. Не метафорично, но автентично. Което се потвърждава и от отговора: И е, и ще бъде.

Всички на събора се уверихме в близостта на Христос до нас и присъствието Му на събора.

Ето какво видяхме с очите си в църквата-домакин „Св. Климент Охридски“: св. престол в олтара, който е гробът на Христос, митрополита, който е личността на Христос, св. Евангелие, което е словото на Христос, богомолците, които са тялото Христово, и накрая приехме св. Причастие, което е Самият Христос.

Не че беше непоносимо горещо, но някак подобава през лятото да отвориш вратата на терасата и да се тръшнеш в леглото… Студени чаршафи и петък вечер. Какво повече от това? Погледът ми се замъгли… Последното, което мярнах, беше иконата на полицата. Стори ми се бяла, много бяла. Стреснах се! Вторачих се, доколкото ми позволяват новопридобитите диоптри. Иконата беше бяла или, ако трябва да съм съвсем точен, избеляла.

Обикновена дъска, кафява, малко нескопосано боядисана, на която има залепена книжна икона на Спасителя. И за да е още по-различна, има дупка, която поради липса на бормашина в ергенските години направих с пирон. Точно в ореола на Спасителя. Изглежда малко като мишена в стрелбище. Произход - подарък от един манастир в Гърция. Толкова обикновена, че не би била допусната до рафтовете на благолепните и натруфени църковни магазини, а за любителите и колекционерите на „чудотворни икони“ от последната страница на някой ежедневник (формат А3) не би представлявала никакъв интерес.

Разговор на „Двери“ с проф. Пламен Макариев, председател на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, за новите програми за СИП и ЗИП Религия в българското училище

- Проф. Макариев, Вие оглавявате Експертния съвет към МОН, който беше натоварен със задачата да организира създаването на нови учебни програми по предмета Религия, както и учебници по тази дисциплина. През април т. г. на сайта на МОН вече бяха публикувани новите програми. Какво наложи създаването им и какви нови идеи вложихте в тях?

- Формалният повод за създаване на нови учебни програми по предмета Религия беше влизането в сила от 1 август 2016 г. на новия Закон за предучилищното и училищното образование, което налагаше привеждане на програмите по всички училищни дисциплини в съответствие с неговите изисквания. Но Експертният съвет по религия към министъра на образованието и науката се ориентира към разработване на изцяло нови програми по Религия, а не просто към адаптиране на старите, защото по този начин се откри възможност за съществено усъвършенстване на преподаването на този предмет в българските училища и с това - за създаване на предпоставки за решаване на редица проблеми, които понастоящем възпрепятстват пълноценното реализиране на тази кауза.

Това беше маршрутът през миналата седмица на един инженер по мостостроителство в САЩ – Мина Азиз Михаил. Египтянин по националност, той е християнин от Коптската църква. Запознал се с добре запазените монашески традиции на тази църква в Египет, където инженерът е роден и израсъл, той започнал да посещава и Света гора – Атон в Гърция. Привличали го чистотата и мъдростта на духовния опит на православните старци. Така най-неочаквано бил насочен от светогорски старец към българския дядо Добри. Макар и не монах, нашият подвижник впечатлил дори атонски отшелник.

Инж. Мина Михаил, носещ името на своя всеизвестен сънародник и великомъченик от 3 в., цели три години не предприемал пътуване от САЩ до България, а когато успял да го осъществи, с тъга узнал, че дядо Добри вече не е сред живите. Но не се отказал. Използвал участието си в научен конгрес по строително инженерство в Солун и оттам със свой сънародник, зъболекар в Александрия, с такси пристигнаха миналата сряда в София. Случило се беше и солунският таксиджия да е добър християнин, също духовно свързан със Света гора. Посетиха и се поклониха в централните софийски храмове и веднага настояха да отидат до село Байлово, Елинпелинско, където в църковния двор е гробът на дядо Добри.

Целият свят е концентрирал вниманието си тези дни в Русия заради световното първенство по футбол. Спортната проява обаче оказва влияние върху много сфери в страната, включително и в църковната.

Големите градове на Русия сега се изпълнени с тълпи от футболни фенове от всички части на света и носят със себе си своя колорит и култура.

Руският сайт Православие и мир разказва за това как се е променил животът на монасите в една от московските свети обители, която се намира в центъра на града и в епицентъра на футболните страсти.

На ул. „Никольская“, водеща към Червения площад, се намира ставропигиалният манастир, посветен на неръкотворния образ на Иисус Христос. Улицата пред него е арена, на която се вихрят най-запалените футболни фенове. Тя вече се препоръчва като атракция, „където могат да се видят мексиканските и аржентинските запалянковци“.