(православен фейлетон)

Ако Христос се беше родил днес, знаем вече какво трябваше да направим: немедлено щяхме да изолираме Младенеца в стерилен кувьоз, за да опазим Месията от нашите болести и зарази! Понеже нашите доктори богослови вече знаят, че човешката природа е заразима, а заразата не е грях, така че всичко е перфектно богословски издържано.

Освен това, Витлеем не е никак сигурно място. Днес има къде по-сигурни. Рим, например, но не първият, понеже там са еретици, не и вторият, понеже той пък е в Истанбул – а Третият, разбира се. Там е толкова сигурно и безопасно, че дори има храм на свещената война, която опазва всех и вся.

И така, Младенецът щеше да расте и крепне на сянка под нашите грижи, в стерилна и безопасна среда, докато навърши трийсет. През това време подгряваща роля щеше да има Грета Тунберг, която щеше да изправи пътищата на Идващия, а пътищата лесно се изправят, когато по тях не минават отровни коли и други замърсители.

Въпрос на М. П.: „Вярно ли е твърдението, че не се ходи на Задушница на гроба на починалия близък, докато не мине една година от смъртта? И грешно ли е да се пали свещ в дома за починал човек, когато по някаква причина не може да се отиде на гроба на покойния, например: годишнина от смъртта, ако го сънуваш или по вътрешна потребност да се каже молитва?“.

Двери: Подобни забрани са чисти суеверия. Ходете на гроба и всеки ден, ако можете, но по-важното е да не забравяте да се молите за своите покойни близки хора. Молитвата може да бъде вкъщи, в храма, дори на всяко място, на което се намирате. Палете свещ или кандило и вкъщи, но винаги напомняме, че паленето на свещ или преливането на гроба с вода или вино, или посаждането на цветя на гроба – нищо от тези неща не може да замени молитвата за душата на покойните.

Те са познати у нас с това, че носят студ и сковават живота на природата и хората. Посрещаме ги винаги с тревожно чувство и неизменно се питаме: какво ли ни очаква? А всички българи, които живеем по тези географски ширини и дължини, знаем какво идва със северните ветрове.

Но ето, че в най-хубавия месец, в който:

- децата шумно се радват, че идва ваканцията,

- младите замечтано се упойват от красотата и аромата на цветята,

- възрастните неволно се усмихват на новата надежда в гърдите,

- старите тихо благодарят Богу, че са дочакали още едно лято,

тази година ни попари лют северняк.

Него не го изпрати Бог, Господарят на небето и земята, а ни го изпратиха едни недобри сили.

От една изложба на културноинформационния център на северна страна, която ние от много десетилетия и дори столетия сме учени да я наричаме братска, повя не просто хлад, а сковаващ студ.

Живеем във време, което не изповядва мира. Нещо повече – не го носи като послание и никой не се опитва да го представи и разгърне като цел за избавяне от връхлитащите предизвикателства и нестихващите противоречия на личността. Съвременният човек страда, но не от недоимък на блага или липса на идеи, а просто защото няма вътрешен мир.

Жалко е, че това се отнася не само за невярващите, но и за тези, които са пожелали да последват тесния, но спасителен път на Христос. Хиляди проблеми в обществото зависят от това, че човекът е лишен от тази особена кротост и вътрешен баланс, които може да му дари единствено вътрешният мир. Той е ключ за разрешаване не само на раздиращите въпроси в душата, но и на нестихващите веяния на обществените настроения. Светът като воля, представа и внушения може да предложи на търсещия човек всичко, но не и мир.

След като преподавателят от Богословския факултет в Белград свещеник доц. Вукашин Миличевич направи критично изявление за ситуацията с коронавируса в Сърбия, от Св. Синод на Сръбската православна църква му беше забранено да се изказва публично. Колегата му Родолюб Кубат, професор по Св. Писание на Стария Завет, в интервю за бюлетина „Nachrichtendienst Östliche Kirchen“ разказва за напрежението, създало се в Белградския богословски факултет в отношенията му с висшата църковна власт.

- Св. Синод на Сръбската православна църква забрани на преподавателя Вукашин Миличевич да се изказва публично. Как се стигна до това?

- Нека ви напомня, че забраната за публични изявления дойде от патриарха като епископ, който отговаря за столицата. Патриархът същевременно е и председател на синода. Трябва да се отбележи, че публично искане за забраната на Милиевич дойде от епархията на Бачкия епископ, който е и един от членовете на синода. Това е само една от мерките, които църковните власти предприемат срещу Православния богословски факултет в Белград. Нещо подобно се очакваше, тъй като съществува напрежение между факултета и част от епископата, която формира мнозинството в синода. Причината за това напрежение е недоволството на епископите от факта, че във факултета съществува независима богословска мисъл. Разбира се, под независима богословска мисъл не се има предвид нищо сензационно. Това е просто по-критичен подход към богословието, обществото и църковния живот като цяло. Но очевидно дори това е заплашително. Сякаш епископите биха искали факултетът да е висша клирическа школа, а не школа по богословие. Някои от преподавателите във факултета обаче, както и от епископите, и от свещениците не са съгласни с това. Все пак първата група има мнозинство в църковните институции и тя използва това за налагане на назадничавото си разбиране на смисъла на академичното обучение.