Те са познати у нас с това, че носят студ и сковават живота на природата и хората. Посрещаме ги винаги с тревожно чувство и неизменно се питаме: какво ли ни очаква? А всички българи, които живеем по тези географски ширини и дължини, знаем какво идва със северните ветрове.
Но ето, че в най-хубавия месец, в който:
- децата шумно се радват, че идва ваканцията,
- младите замечтано се упойват от красотата и аромата на цветята,
- възрастните неволно се усмихват на новата надежда в гърдите,
- старите тихо благодарят Богу, че са дочакали още едно лято,
тази година ни попари лют северняк.
Него не го изпрати Бог, Господарят на небето и земята, а ни го изпратиха едни недобри сили.
От една изложба на културноинформационния център на северна страна, която ние от много десетилетия и дори столетия сме учени да я наричаме братска, повя не просто хлад, а сковаващ студ.
И, за да сме конкретни: на поредица от панà пред входа на Руcкия културнo-инфoрмaциoнeн цeнтър в Coфия св. братя Константин-Кирил и Методий са определени като „реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия“. Не ще казване, че тази изложба е поставена по повод 24 май, когато в Русия по стар стил се празнува тяхната памет. Към панàта има обяснителен текст на руски език. Тe били чacт oт кoлeкциятa нa Мocкoвcкия държaвeн oбeдинeн худoжecтвeн иcтoрикo-aрхитeктурeн и прирoднo-лaндшaфтeн музeй-рeзeрвaт (малко дълго, но точно). Организираната в нашата столица публична изложба носи зaглaвиeто „Извoрът нa cлaвянcкaтa културa“. В нея сa пoдбрaни caмo руcки дoкумeнти (това е тяхно право, разбира се), а приносът на България изобщо не се споменава (тук е тяхното криво, разбира се).
Създателите на славянската писменост са представени като: „Cв. Кирил, пo прoзвищe Филocoф (827-869) и нeгoвият брaт Мeтoдий Мoрaвcки – рoдeни в гръцкия грaд Coлун, рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия“.
Направих опит с моите внуци, които са още в началния курс, и те знаят, че:
- св. братя са създатели, а не реформатори на славянската азбука, защото преди тях такава азбука не е имало (хайде да не се будалкаме с онези „рошки“ букви!);
- църковнославянският език е руска преправка на старобългарския (наричайте го старославянския, ако щете) език от 17 в., осем столетия след св. братя;
- Русия е била покръстена в края на 10 в., повече от сто години след кончината на достигналия старост св. Методий;
- просветата (славянската християнска просвета) в Русия е осъществена също един век по-късно от времето на св. братя с помощта на български книжовници в съгласуваност с Цариградската патриаршия (за справка: във втората половина на 10 в. българските клирици и книжовници „по политически причини“ са станали дейци на онази патриаршия, а много от тях дори са отказали такова сътрудничество и направо са заминали за Киевска Рус – да помагат директно на братята мало-руси).
Това са азбучни истини, признавани от руски (за съветските сега няма да приказваме) църковници и учени – имената на акад. Димитрий Лихачов и Московския патриарх Кирил в случая са достатъчни за илюстрация на твърдението ни. А какво бил казал Путин на северните македонци преди две години, си е за негова сметка. Той е политик и истината не му е дружка, ни му е мила.
Тази история с майския мраз в руско-българските отношения е много неприятна. Тя, естествено, не е на учените (в които винаги ми се е искало да вярвам), а на политическия слугинаж на някои не толкова културни труженици. Тя си има и своето обяснение, но не може да има оправдание. Защото няма мост, който да е събарян месеци и години наред – мостовете ги взривяват по-бързо и от софийски мавзолей. Но мостове се градят много трудно и бавно: едни – месеци наред, други – с години, а трети – с векове. Затова е добре много да се внимава: никой трайно не е спечелил от разрушен мост!
И да се върна пак към зимните виелици и смразяващите навявания. Има едно прекрасно стихотворение на немския поет Хайнрих Хайне за очакването на пролетното съживяване. То завършва оптимистично:
„Нова пролет ще ти върне
туй, що зимата отне!“ (мой неумел превод)
Да се надяваме, че и този мразовит повей насред май ще отмине и ще си го спомняме само с усмивка.
Снимка: Дневник
