Мобилно меню

4.2857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.29 (14 Votes)

gora 840x500Живеем във време, което не изповядва мира. Нещо повече – не го носи като послание и никой не се опитва да го представи и разгърне като цел за избавяне от връхлитащите предизвикателства и нестихващите противоречия на личността. Съвременният човек страда, но не от недоимък на блага или липса на идеи, а просто защото няма вътрешен мир.

Жалко е, че това се отнася не само за невярващите, но и за тези, които са пожелали да последват тесния, но спасителен път на Христос. Хиляди проблеми в обществото зависят от това, че човекът е лишен от тази особена кротост и вътрешен баланс, които може да му дари единствено вътрешният мир. Той е ключ за разрешаване не само на раздиращите въпроси в душата, но и на нестихващите веяния на обществените настроения. Светът като воля, представа и внушения може да предложи на търсещия човек всичко, но не и мир.

Затова и всички ние се задъхваме, лутайки се из криволичещите пътеки на личните си търсения. Мнозина твърдят, че това е диагноза само за homo modernus, но поглеждайки критично назад към уроците на историята, трябва да признаем с горчилка, че винаги е било така.

И как ли не, щом гениалният ум на Паскал още през 17 век изрича в своите Мисли следното: „Всички нещастия на човека се дължат на неспособноста му да стои тихо в своята стая усамотен!“.

Уви, от векове насам е забелязано, че на човека му е трудно да понася другите, а още по-трудно му е да понесе самия себе си. Може да се каже, че е трудно да общува с околните, просто защото не може да понесе себе си. От това, като от проклетата „кутия на Пандора“, се появяват какви ли не злини: проява на комплекси, неосъществими амбиции, гняв, злопаметство, подозрение, униние, агресия и всички други слабости. Те биват разпалвани от нашепванията на бесовете и превръщат душата на човека в опустошена земя.

Вътрешното безпокойство и липсата на ред в помислите са истинската причина за психическите разстройства и появата на болести, които съсипват едно сравнително спокойно развитие на личността. Защото човекът е така създаден от Твореца, че дори и да има всички блага на земята, ако не е придобил вътрешен мир, той не може да се докосне до онзи съкровен покой, който поддържа невидимия баланс. Не може да понесе сблъсъка на всички стихии в себе си и не само не може да е щастлив, но и не умее да се зарадва на чудото на живота. Ако не изпитва тази особена сладост да общува със себе си, искрено и откровено, няма как да постигне пълнота и завършеност на личноста. Всичките му плодове ще бъдат горчиви, а живите извори ще пресъхнат.

Един от най-забележителните мистици на св. Православие, св. Исаак Сириец, изрича в едно от своите Подвижнически слова следния съвет: „Помири се със себе си и ще се помириш с небето и земята“. Тези думи звучат като завет, защото не са произнесени от социален реформатор, нито от психотерепевт, а от истински християнин, който при това се е отдалечил от стихиите на света. Утихнал е и е потърсил истинското съкровище, вътрешното царство. И затова неговите прозрения не са плод само на някакъв горчив личен опит, а преди всичко са вдъхнати свише, от посещенията на Светия Дух. Той е прозрял, че само ако дълбае дълбоко в душата си, ще открие безценния бисер. Но това помирение е възможно единствено след общуването с нетварните енергии на Бога и с въздействието на Божията благодат. Тя освещава, просвещава, подкрепя и изцерява повредената човешка природа, лекува всички малки или големи недъзи на наранената от греха душа. Тя е балсам за раната, елексир за всяка болка и скръб, който е подарък от небесния Цар, Който може да докосне всекиго и навсякъде.

Тогава онзи, който се подвизава, се смирява, просвещава ума си и всичките си сетива. След като се успокои, постепенно осъзнава, че проблемът не е някъде навън, а вътре в него, в неговата „святая святих“. Тогава разбира колко ненужни са външните прояви на ярост и спира да търси разрешението навън, а се насочва навътре – към съкровището на сърцето си. И в тишината на полученото просвещение осъзнава премъдростта, изречена в Св. Писание: „От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота!“ (Прем. 4:23-24).

Когато достигне вътрешния мир, постепенно всичко се преобразява – става все по-просто, разбираемо и поносимо. Контурите на нещата се проясняват и мъглата от граничните състояния на травмираната психосоматика постепенно изчезва. Вследствие от това му се отварят духовните очи и придобива ново зрение и подход към хората и света. Потопява се в стихията на вътрешното преобразяване и преоткрива себе си в светлината на учението на Христос. Някак си естествено намира добрия тон на общуване с околните и започва не само да избягва конфликтите с тях, но и превръща враговете си в приятели. Всички забелязват как е станал по-светъл, по-одухотворен и духовен. А св. Православие не е система от норми, методика или алгоритъм, който стриктно трябва да бъде следван, за да се постигне някакъв духовен резултат, а преди всичко вътрешно, съкровено учение, насочено навътре, преобразяващо и просвещаващо личността.

В наставленията към монасите св. отци препоръчват те да не напускат своите обители, независимо от изкушенията и изпитанията, които са ги връхлетели. Защото те са или по Божия воля, или по Божие допущение и са не само за очистване, но и за спасение на всяка душа. Бог, в могъщия Си промисъл, знае как да направлява всекиго и какво предизвикателство да изпрати във всеки един момент.

Това може да се приложи и към нас: да насочваме вниманието си към своите помисли и към движенията на сърцето си. Така ще проявяваме свето послушание и ще се смирим не просто пред духовния си наставник, а пред волята на Бога.

Опитните свещеници съзнателно пропоръчват на своите чеда да не сменят постоянно духовните си ръководители. Убеждават ги да смекчат гордостта си. Преминаването от един свещеник към друг или от една енория в друга много често е тънко проявление на скрита гордост и търсене на своята, а не на Божията свята воля.

Добре е всички ние да се освободим от прегръдката на суетата, която ни притиска, и да съберем себе си, разпилени от стихиите на света. Така, като насочим взора си навътре и надълбоко, ще намерим отговор на загадката на личността ни и ще потърсим мястото си в Царството Божие!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6wky3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин