Mалка група хора, водени от дете с голям дървен кръст в ръката изплува oт полето над Луковит, проправяйки си път през високите слънчогледи след шестчасов преход. Въпреки 30 градусовата жега, групата е бодра, дори пее. Минава покрай гробището и влиза в махалата над града, където е посрещната от полицейска патрулка. Ако ги видите отстрани, може да ги вземете за бежанци. Но не приличат на бежанци от война, това са бежанци от света. Детето продължава да стиска дървения кръст, а останалите от групата прегръщат икони с лика на св. Иван Рилски. Полицаите ги откарват в ... храма. Там ги посреща служителка от общината с приготвена храна и разхладителни напитки. Влизат за вечерня, с песнопения на уста.
Преходът от 15 км. през полето в жегата изглежда голяма лудост. Може би не случайно следващата спирка след Луковит е манастирът в с. Карлуково, днес психиатрична болница. А няколко дни по-късно същата тази „лудост“ ще заведе пътниците до манастира “Св. Иван Рилски” в с. Курило, също психиатрична болница. Тази „лудост“ всъщност е лудост по Бога и по неговия угодник св. Иван Рилски Чудотворец. Изброените спирки заедно с градовете Търново, Никопол, Плевен, Враца и София лежат на пътя на мощите на светеца при завръщането им от Търново в Рилския манастир – събитие, случило се през далечната 1469 г. Тогава група монаси пренесли пеша мощите на светеца от старопрестолния град в Рилския манастир.