След като преподавателят от Богословския факултет в Белград свещеник доц. Вукашин Миличевич направи критично изявление за ситуацията с коронавируса в Сърбия, от Св. Синод на Сръбската православна църква му беше забранено да се изказва публично. Колегата му Родолюб Кубат, професор по Св. Писание на Стария Завет, в интервю за бюлетина „Nachrichtendienst Östliche Kirchen“ разказва за напрежението, създало се в Белградския богословски факултет в отношенията му с висшата църковна власт.
- Св. Синод на Сръбската православна църква забрани на преподавателя Вукашин Миличевич да се изказва публично. Как се стигна до това?
- Нека ви напомня, че забраната за публични изявления дойде от патриарха като епископ, който отговаря за столицата. Патриархът същевременно е и председател на синода. Трябва да се отбележи, че публично искане за забраната на Милиевич дойде от епархията на Бачкия епископ, който е и един от членовете на синода. Това е само една от мерките, които църковните власти предприемат срещу Православния богословски факултет в Белград. Нещо подобно се очакваше, тъй като съществува напрежение между факултета и част от епископата, която формира мнозинството в синода. Причината за това напрежение е недоволството на епископите от факта, че във факултета съществува независима богословска мисъл. Разбира се, под независима богословска мисъл не се има предвид нищо сензационно. Това е просто по-критичен подход към богословието, обществото и църковния живот като цяло. Но очевидно дори това е заплашително. Сякаш епископите биха искали факултетът да е висша клирическа школа, а не школа по богословие. Някои от преподавателите във факултета обаче, както и от епископите, и от свещениците не са съгласни с това. Все пак първата група има мнозинство в църковните институции и тя използва това за налагане на назадничавото си разбиране на смисъла на академичното обучение.
Проблемът е преди всичко в начина, по който се потиска свободата на словото. Такъв пример е начинът, по който беше наложена забраната за публични изявления на Вукашин Миличевич и запрещението му да служи, които повдигнаха много въпроси. Той не беше повикан за разговор или обяснение. Решението на патриарха се основава на писмо до факултета, което той изпрати още през 2017 г. и в което той изисква всички преподаватели и служители да не правят публични изявления без негово разрешение (благословение). Това, естествено, предизвика известно напрежение в Белградския университет – което е напълно разбираемо – и срещу него беше подготвена петиция. В резултат от това патриархът дойде на заседание на Факултетния съвет и заяви устно, че решението му не се отнася до преподавателите във факултета и че то било имало друга цел. Оказва се, че това решение (което само по себе си е скандално) сега отново се активира, макар самият патриарх да го оттегли.
- Студенти и преподаватели протестираха срещу забраната. Как реагираха църковните власти?
- Студентите от Богословския факултет и от други факултети на университета организираха петиция срещу решението на патриарха за забрана за публични изявления, като подкрепиха преподавателя Миличевич. Тази петиция е подписана от голям брой студенти (независимо от пандемичната криза и отмяната на всички занятия) и е изпратена до ректората и академичния съвет на университета. Академичният съвет на свое заседание единодушно подкрепи нашия колега Миличевич и изрази голямо притеснение заради новата ситуация. Голям брой колеги от университета са направили публични изявления в подкрепа на Миличевич.
Случаят е още по-тежък, отколкото изглежда на пръв поглед. Заведено е дело в църковен съд срещу о. Миличевич. Съществува реална опасност след настоящата ситуация на извънредно положение на държавата синодът да нареди на декана на факултета (който беше незаконно избран) да уволни Миличевич и така да го постави в много тежко положение.
Редица известни международни богослови от всички християнски изповедания стартираха петиция в подкрепа на нашия преподавател, която е адресирана до патриарха на Сръбската православна църква. Целта е решението да бъде отменено и да се предостави на преподавателите от Богословския факултет същата степен на свобода на словото както на всички останали преподаватели на Белградския университет и на всички университети по света. Подобна подкрепа има особена тежест, тъй като показва, че свободата на словото е едно от основните права на човека в съвременния свят. Особено важно е хората в Сърбия, богословите и не-богословите, да разберат, че международната академична общност внимателно следи събитията в Сърбия и отстоява запазването на академичните свободи, тъй като това не е само личен въпрос, а преди всичко важен принцип.
- Вукашин Миличевич не е първият човек, на когото беше забранено да излиза с публични изявления. Точно преди година един професор и един лектор от Православния богословски факултет на Белградския университет загубиха благословията да продължат да работят във факултета. Каква е сегашната ситуация във факултета?
- Миналата година синодът оттегли благословението си за двама колеги – проф. еп. Максим (Василевич) и лектора Марко Вилотич – да преподават във факултета. „Обяснението“ беше богословски неясно и юридически несъстоятелно. Когато деканът еп. Игнатий (Мидич) написа до синода и обясни, че не може да приложи това решение на архиереите, тъй като тогава би нарушил законите на Република Сърбия и на Белградския университет, синодът изпрати писмо до факултета, в което поиска смяна на декана. И когато последният подаде оставка, по незаконен начин беше избрано ново ръководство на факултета, а това, разбира се, предизвика криза между факултета и университета. Ректоратът предупреди няколко пъти факултета, че неговите актове и законови процедури трябва да са в съответствие със законите на Република Сърбия и с устава на университета. Това обаче не се случи. Следователно цялата ситуация е неприятна и неясна. Позволете ми да ви напомня, че Православният богословски факултет беше един от основополагащите факултети на Белградския университет, а сега поради такива действия репутацията и статутът му в университета и в обществото ни изобщо са под въпрос.
Що се отнася до атмосферата във факултета, може да се каже, че по-малък брой колеги подкрепят Миличевич безрезервно, докато някои (включително незаконното ръководство) изпълняват само волята на патриарха и синода. Останалите колеги са притеснени и разтревожени. По принцип ситуацията не е лесна. Страната е в сериозна криза; демокрацията се смазва на всяка крачка. Голям брой колеги, които работят във факултета, нямат алтернатива и затова решават да не се намесват. Накратко, атмосферата изобщо не е добра.
С подкрепата на университета, на нашата интелектуална общественост и с помощта на колеги от чужбина тази ситуация все пак може по някакъв начин да бъде разрешена задоволително и факултетът да успее да запази своята научна и академична автономия. Много се надявам на това.
