С решение на Общинския съвет – гр. Ловеч, от днес, 30 септември 2021 г., площадът пред Градската художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в старинния квартал на града „Вароша“ ще носи името на иконом Кръстю Тотев Никифоров. Решението е било взето с двадесет гласа „за“, един – „против“ и петима – „въздържал се“. До това решение се стига след почти две десетилетия борба на инициативен комитет за реабилитиране на о. Кръстю и за изчистване на името му като „предател“ на големия герой на българската свобода: йеродякон Игнатий – Васил Левски.
Първото такова предложение е направено през 2003 г. от Ловчански митр. Гавриил, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч, но не е внесено за разглеждане под предлог, че мястото пред галерията не е площад. Следва втори опит – през 2013 г., този път внесено от името на Регионален исторически музей – Ловеч, Църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч. И този път идеята се проваля въпреки становището на тогавашния кмет Минчо Казанджиев, което е в полза на предложението. Мотивите са, че липсвало „обсъждане на национално ниво и компетентно становище на историците“.
Третото такова предложение идва от Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия, Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч, Фондация „Граждани срещу насилието“, писателя Георги Мишев и поета и бивш драматург на Драматичен театър – Ловеч Марин Колев. Първоначално, с решение № 324 от 25.2.2021 г., Общински съвет – Ловеч потвърждава позицията си отпреди осем години: „Да се проведе научна конференция под патронажа на Община Ловеч с участие на специалисти – историци, която да изгради единно становище върху делото на свещеноиконом Кръстю Никифоров, след което да се вземе решение за именуване на площада“.
Това становище обаче е факт още от 2006 г., когато в София се провежда Юбилейна национална научна конференция, която е посветена на сто двадесет и петгодишнината от кончината на о. Кръстю Тотев Никифоров, организирана от Църковно-историческия и архивен институт при Българска патриаршия, Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч и Фондация „Граждани срещу насилието“. Научната конференция е ръководена от покойния историк проф. Георги Бакалов от СУ „Св. Климент Охридски“, като в нея с доклади и изказвания участват видни историци, литератори и интелектуалци. Уважена е от присъствието на днешния Български патриарх, тогава все още Русенски митрополит Неофит, покойните митрополити Варненски и Великопреславски Кирил и Врачански Калиник, както и от покойния Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на Р. България (1997-2002 г.). Материалите от тази конференция са публикувани в сборник под заглавие Поп Кръстю – живот и дейност (виж – тук).
В мотивацията на г-н Васил Колев, прочетена днес лично пред заседанието на Общински съвет – Ловеч и специално предоставена на редакцията на Двери, се казва:
„Уважаеми общински съветници,
Именуването на улици, площади и селища, както и издигането на паметници на личности на обществени места е управленско решение, което трябва да се основава на реалния принос на тези лица към обществото и държавата в посока на тяхната свобода и независимост, икономическо и духовно развитие, а не на измислени геройства, защото дали някой е герой решава всеки един от нас, ръководен от собствените си нравствени критерии, а не под давлението на властници, партийни манипулатори и агресивни обществени провокатори, скрити зад маската на учени и културни деятели. За съжаление, единственото условие в много от случаите е било и продължава да бъде това да са „наши хора“, партийни функционери или подкрепящи идеологиите и интересите на политическите партии.
Именуването на площада пред художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“ ще е знак, че държавата, в лицето на общинската управа на гр. Ловеч, зачита приноса на свещеника в борбата за църковна, национална и социална свобода, в усилията за просветното и духовно израстване на българина, и не смята името на свещеника за синоним на предателство, използвано от революционери и управници срещу Българската православна църква в продължение на сто и двадесет години (до политическите промени от 1989 г. – бел. ред.).
Наименованието на площада е символ на наклеветения невинен българин, символичен знак за равнището на националното ни мислене“.
Взетото решение е безспорен успех не само за всички инициатори на гласуваното предложение, но и за всички радетели на историческата истина, както и за Българската православна църква, която и досега поема част от негативите, произтичащи от разпространяването и утвърждаването на клеветата за предателството на ловчанския духовник, интелектуалец и будител о. Кръстю Никифоров.
