Вече сме в последната седмица на Великия пост.
Народното благочестие я е нарекло „мълчаливата“ или „нямата“, тъй като през нея не се чете Богородичният акатист и не се чува възгласът към Божията майка: „Радвай се!“.
Има обаче и една друга причина, която оправдава това наименование на седмицата. Прозвището ѝ изобщо не е случайно.
Тя е нашата подготовка да последваме Господа в Неговото страдание.
Страдание, което Господ ще претърпи в мълчание.
Три години е говорил. Поучавал е. Лекувал е. Сега мълчи!
На обвиненията, които се сипят върху Него, отговаря с мълчанието Си.
Върви мълчалив по пътя към мъчението Си. Никакъв отговор. Никакво осъждане.
Сега ние се намираме в подобно положение. По пътя на мъченичеството. Към една наша Голгота.
Защо да не Му подражаваме? Защо трябва да говорим постоянно, съдейки и осъждайки?
Защо през тези свети дни да радваме дявола и да си добавяме още тежест върху душата? Ще се качим на Голготата, която е пред нас. Ще пострадаме на нашия „кръст“. Може да е нужно да претърпим и нашата „смърт“, и нашия „гроб“. Но след това ще дойде Възкресението.
То е нашето бъдеще.
Благословена Пасха Христова!
Източник: Ромфеа
