Много хора пишат за безполезността на постите и изобщо на аскетичните упражнения.
Не мога да се съглася. На първо място, защото зная по себе си каква е ползата от самоограничаването.
И най-вече защото според мене смисълът на аскетизма не е в това да се лишиш от нещо, а в това да намалиш своя дял на присъствие в света.
Човек е способен да запълни целия свят със своите желания и претенции, така че да не остане място за другите хора или за Бога.
Аскетизмът ни учи да ограничаваме своето „его“, неговата ненаситност.
Според мене аскетичният идеал (неговият връх) е най-добре изразен в думите на апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“.
Майка Мария (Скобцова) е казала същото: истинският монах е този, в когото не остава нищо собствено. И още (след смъртта на дъщеря си и преди да приеме монашеството): „Аз съм мъртва, нека това, което остана, да служи на Бога“.
Така че опитите да се противопоставят аскетичните подвизи и любовта към ближния според мене са погрешни. Тези пътища са тясно свързани помежду си и не могат да съществуват един без друг.
Аскетизмът без служене на ближния се изражда, губи своята топлота, способността за съчувствие и съпреживяване, без които е невъзможно да се отнасяме към другия човек като към себе си.
Това е било добре разбрано от отците-отшелници, които в притчи като следната са влагали предупреждение срещу „чистия аскетизъм“:
Братята попитали стареца: „При нас има двама братя. Единият се храни веднъж седмично, спи по един час на ден и се моли денем и нощем. Другият през по-голямата част от времето живее в манастирската болница. Чий подвиг е по-голям?“.
Старецът отговорил: „Дори братът, който пости и се моли непрекъснато, да се окачи на въже от тавана на килията си, той няма да е по-близо до Бога от този, който се грижи за болните“.
В същото време и християнската любов към ближния е невъзможна без самоограничение. Ако си изцяло зает със себе си, кога ще се погрижиш за ближния си?
Както пее Булат Окуджава, „никога няма достатъчно сладкиши за всички“.
По-малко за себе си и повече за другите! За да дадеш нещо на някого другиго, трябва да го вземеш от себе си: било то пари, храна, време или просто съчувствие (състрадание).
„Любовта не търси своето“, казва апостол Павел. Трудно е да се изрази по-кратко и точно връзката между аскезата и любовта.
* Източник: личен профил на автора
